Буда и Ананда

РОЛИ: Буда Ананда, най-скъпият му ученик Група от няколко близки ученици

(Буда и Ананда.)

БУДА: Ананда, сега съм стар човек. Осемдесетгодишен съм. Ананда, петдесет години аз учех и проповядвах. Дойде времето за мен да си отида от този свят. Слаб съм. Инвалид съм. Цялото ми тяло е съсипано, Ананда. Това тяло не може да бъде повече от полза тук на земята.

АНАНДА (ронейки сълзи): Не, Учителю, не. Ти трябва да останеш с нас още доста дълго време. Самото ти присъствие е велика благословия за човечеството. Тази Санга още не е добре установена. Тази Санга се нуждае от твоето физическо присъствие.

БУДА: Ананда, искаш да кажеш, че Сангата очаква нещо ново от мен ли? Искаш да кажеш, аз не съм говорил на ясен език това, което имам да кажа за тази Дхарма ли? Аз не съм запазил нищо скрито от вас. Никога не съм показал знак на потайност, нито безразличие. Освен това, никога не съм мислил, че ще трябва да водя и управлявам/се справям със Сангата, и че тя винаги ще разчита на мен. Така че защо да остана? Защо да бъда въвлечен по-дълго в дейностите на Сангата? Ананда, от сега нататък бъди себе-достатъчен. Имай вяра в себе си. Води духовен живот. Ти ще реализираш най-висшата Истина. Само този, който следва Дармата, този, който приема убежище в Дармата, ще влезе в света на Блаженството, и никой друг.

АНАНДА: О, Господи Буда, това, което казваш, е съвършено вярно, но нашите сърца не могат да живеят без теб. Нуждаем се от теб. Ние вечно ще имаме нужда от теб.

БУДА: Ананда, ти се нуждаеш от мен. Аз се нуждая от теб. От друга страна, Вечната Истина се нуждае от нас двамата. Вечната Истина се нуждае от мен в света на Отвъдното, а същата Истина се нуждае от теб тук на земята. Моят живот приключи/привършва. Всички изживявания от света ги предлагам на света. Вчера ядох в къщата на Чунда. Оттогава се чувствам все по-слаб, но искам да те уверя, че тази слабост не се дължи на неговата храна. Аз страдам, вярно, но вината изобщо не е негова. Той ми даде храна с най-голяма любов и посветеност. Никой не трябва да го обвинява, когато умра. Предлагам му най-дълбоките си благословии. Преди да бъда просветлен, преди да стана Просветления/Буда, храната на Суджата ми помогна да живея на земята. Нейната храна направи възможно за мен да медитирам. А сега храната на Чунда ми помага да вляза в Най-висшата Нирвана. Аз не виждам разлика между храната на Суджата и храната на Чунда. Всяка послужи за специална цел.

(Влизат няколко близки ученика.)

АНАНДА: Вижте! Вижте! Днес цялото тяло на Буда е залято от Светлина. Тази Светлина не сме виждали никога около него. Такава божествена Светлина!

УЧЕНИЦИТЕ: Да, Господи, днес виждаме нещо изцяло ново в теб, което никога преди това не сме видели. Цялото ти лице е залято от Светлина и Наслада.

БУДА: Ананда, днешният ден ми напомня на моите дни в подножието на Бодхи дървото. Точно преди да вляза в Нирвана, това тяло имаше същата Светлина, същата Наслада. Днес отново това тяло е изпълнено със Светлина и Наслада. Ти го виждаш за първи път. Но аз го виждам за втори път. Денят свършва, и моето земно пребиваване свършва заедно с него. Ето защо вие всички виждате тази Светлина в мен и около мен.

(Ананда избухва в сълзи и се кани да излезе.)

БУДА: Ананда, остани тук. Не си отивай. Животът ми сега може да бъде измерен в минути. Ананда, не плачи за мен. Казвам на всички ви, не плачете за мен. Ананда, казвах ти много пъти/неведнъж, че всичко е преходно на земята. Няма нищо вечно тук. Всичко, което идва в живота, ще трябва да се откаже от живота. Ти ми служеше, о, Ананда, най-посветено, най-душевно, и за това предлагам на теб моите последни благословии. Продължи със/на своята вътрешна сила, и ще получиш освобождение. Ще имаш твоето освобождение, когато му дойде времето. Моето духовно пътешествие започна с отречението и състраданието, и днес, към края на моето пътешествие, предлагам на света същото послание: отречение и състрадание. О, Ананда, не скърби.

(Буда напуска)