Сидхарта става Буда

Принц Сидхарта напуска двореца

СЦЕНА 1

(Старецът застава в единия край на сцената.

Светва се. От другия край влизат Чана и Сидхарта и се разхождат.)

СИДХАРТА: Чана, толкова съм щастлив днес. За първи път излязох от двореца. Сега помирисвам истинското ухание на живота. Виж тази панорамна гледка. Цялото ми същество е в дълбок екстаз.

ЧАНА: О, Принце, във Вашето щастие е моето щастие. Аз винаги съм на Ваше разположение.

(Изведнъж Сидхарта вижда пред себе си стареца, който ходи бавно.)

СИДХАРТА: Чана, кой е този човек? Той не може дори да ходи. Колко странно – косата му е бяла. Моята коса е черна, и твоята също. Всички в двореца имат черна коса. Какво се е случило с косата на този човек?

ЧАНА: Принце, той е старец; затова е много слаб. Ето защо не може да ходи както трябва. Старите хора имат бяла коса. Един ден Вие и аз също ще остареем.

СИДХАРТА: Аз? Аз ще остарея? Невъзможно! Чувствам се зле за този стар човек. Чана, не мисля, че някога ще трябва да остарея.

ЧАНА: Принце, как бих искал никога да не остареете! Но, за съжаление, никой не може да избегне старостта.

СИДХАРТА: Чана, чувствам наистина жал за този стар човек, който е толкова мършав и слаб. Да се връщаме в двореца. Надявам се, че утре няма да трябва да виждам стари хора.

ЧАНА: О, не. Утре ще Ви преведа по друг път.

СИДХАРТА: Самата идея да остарея в бъдеще ме натъжава.

ЧАНА: Мен също, о, Принце.

(Излизат. Изгася се.

Болният ляга на сцената.

Сидхарта и Чана влизат и ходят.)

СЦЕНА 2

СИДХАРТА: Животът извън двореца е наистина красив, Чана. Тук всичко е свежо, очарователно и изпълнено с дух.

ЧАНА: Радвам се, че се наслаждавате на Вашата разходка.

СИДХАРТА: Вътре в двореца всичко е разкош. Извън двореца всичко е красота, красотата на природата, красотата на живота. (Изведнъж Сидхарта вижда болния.) Чана, кой е този човек? Той дори не може да седи както трябва, а лежи на улицата. Натиска главата си в едната ръка, а с другата натиска стомаха си. Очите му са дълбоко хлътнали. Той стене и пролива горчиви сълзи. Какво му е? Изглежда, че му е трудно да диша.

ЧАНА: Принце, този човек е болен. Той страда от жестока болка в главата и стомаха. Може да има и други болки. Принце, всеки се разболява от време на време.

СИДХАРТА: Не! Аз никога не съм се разболявал. Чувствам такава жал към този човек. Мога ли да му помогна някак?

ЧАНА: Не, Вие не можете да му помогнете, Принце. Само лекар може да му помогне. Сигурен съм, че скоро някои от неговите приятели ще го отведат при някой лекар. Принце, трябва да се махаме от това място. Както вчера, днес също Вашата радост беше унищожена. Светът е пълен с нещастие.

СИДХАРТА: Разбирам. Аз бях изцяло невеж за това. Утре трябва да поемем по друг път и да обиколим царството.

ЧАНА: Разбира се. Утре ще карам по други улици.

(Излизат. Изгася се осветлението. Мъртвият ляга на сцената, до него са оплакващите го.

Светва се. Влизат Сидхарта и Чана.)

СЦЕНА 3

СИДХАРТА: Красота, красота! Днес виждам и чувствам истинска красота на земята. Изминахме голямо разстояние. Минаваме през редица красиви места.

(Изведнъж Сидхарта вижда мъртвия.) Чана, какво му е на този човек? Защо другите седят около него? И защо плачат?

ЧАНА: Ах, този човек е мъртъв.

СИДХАРТА: Какво искаш да кажеш?

ЧАНА: В него няма живот, Принце. Неговата роля на земята е приключила. Всеки трябва да умре един ден. Всеки трябва да напусне този свят. Всеки трябва да изстрада смъртта.

СИДХАРТА: Не и аз! Не искам да умра. И моята обична съпруга ли трябва да умре? Моят скъп Рахул също ли трябва да умре? Не, не може да бъде. Няма да мога да понеса такава загуба.

ЧАНА: Принце, който и да живее на земята трябва да умре рано или късно. Никой не може да живее вечно.

СИДХАРТА: Чана, не мога да го повярвам. Не искам да го повярвам. Аз трябва да победя смъртта, не само заради себе си, а заради всички. Чана, моля те, кажи ми ако има нещо по-силно, по-разрушително от смъртта.

ЧАНА: Не, Принце, няма нищо по-силно и разрушително от смъртта. Смъртта побеждава всички. Ние всички сме роби на смъртта.

СИДХАРТА: Не и аз!

ЧАНА: Ние всички сме в ръцете на смъртта.

СИДХАРТА: Не и аз! Чана, сега, когато видях стар човек, болен човек и мъртъв човек, мисля, че съм видял всичко лошо, което светът може да ми покаже. Но нещо отвътре ми казва, че има и други неща, които все още не съм видял. Искам да изляза отново и утре.

ЧАНА: Ако искате да излезете отново извън двореца, ще бъда повече от щастлив да ви придружавам, Принце.

(Излизат. Гасят се лампите. Садхуто сяда и медитира със затворени очи и броеница. Светва се. Влизат Сидхарта и Чана.)

СЦЕНА 4

СИДХАРТА: Чана, изминахме много добро разстояние. Днес всичко е добре. Днес няма нужда да виждам стари, болни или мъртви хора. Днес ще гледам и ще се наслаждавам само на красотата на природата, блясъка на природата, любовта й, сърцето й и душата й.

(Изведнъж той вижда медитиращия.)

СИДХАРТА: Кой е този човек, Чана? Какво прави той в подножието на това дърво? Защо са затворени очите му? Какво прави с наниз от мъниста?

ЧАНА: Ще отговоря на въпросите Ви един по един, о, Принце. Кой е този човек? Той е духовен човек. Какво прави под дървото? Той се моли и медитира. Защо очите му са затворени? Той мисли, че неговите молитви ще бъдат по-искрени и неговите медитации ще бъдат по-интензивни, ако държи очите си затворени. Какво прави с този наниз от мъниста? Той повтаря името на Бог, и брои повторенията с мънистата.

СИДХАРТА: Вярвам на всичко, което ми казваш, но какво ще получи той, като води такъв живот?

ЧАНА: Ще получи безграничен Мир и безкрайна Радост.

СИДХАРТА: Безграничен Мир? Безкрайна Радост? Трябва да отида и да говоря с него. Чана, ела с мен. Да вървим да говорим с този странен човек.

ЧАНА: Наистина, това е хубава идея.

(Приближават се до духовния човек.)

СИДХАРТА: Може ли да узная твоето име? Какво работиш? (Няма отговор от духовния човек.) Знаеш ли, че аз съм принц Сидхарта? Моят баща притежава това царство; той е господарят на това царство. Ти пренебрегваш неговия син. Аз мога да ти сторя всичко, каквото поискам. За Бога, не пилей ценното ми време.

(Няма отговор от духовния човек.)

ЧАНА: Принце, моля Ви, простете ми. Трябва да Ви кажа нещо. Той е духовен човек. Той се моли на Бог; медитира на Бог. Не бива да го притесняваме. Кой знае какво се случва в него? Може би Бог и той разговарят вътрешно. Може би Бог му казва как може да има безкраен Мир и Блаженство.

СИДХАРТА: Аз имам нужда от това. Нуждая се от безкраен Мир и безкрайно Блаженство, Чана. Мислиш ли, че аз някога ще имам такъв Мир и Блаженство?

ЧАНА: Защо не? Защо не? Несъмнено ще имате безкраен Мир и безкрайно Блаженство, ако се молите и медитирате като този духовен човек.

СИДХАРТА: Чана, тогава утре започва нов живот за мен. Ще се моля и медитирам по цял ден и цяла нощ. Моят настоящ живот на разкош повече не е за мен. Ще приветствам живота на бедността. Ще прегърна живота на отречението. Ще сложа край на страданието в този свят. Знам, че невежеството е коренът на цялото страдание. Аз ще изкореня гигантското дърво на невежеството, Чана; ще го унищожа. На първия ден видях стар човек; на втория ден болен човек; на третия – мъртъв човек; днес, на четвъртия ден, аз виждам духовен човек. Или утре, или в близкото бъдеще, или в далечното бъдеще, ще видя друг човек, който има безкрайна Светлина, безкраен Мир и безкрайно Блаженство. Животът ми е безсмислен и безполезен без Светлината на вечността, Мира на безкрая и Блаженството на безсмъртието. Човешкото в мен завършва своята роля днес, Чана. Няма вече за мен живот на удоволствия. Божественото в мен ще започне своята роля утре. За мен, от сега нататък, ще има само живот на всеобхватен Мир и трансцедентално Блаженство.

(Излизат. Гасят се лампите.)

Сидхарта става Буда

СЦЕНА 1

(Сидхарта седи под дървото във висока медитация. Влизат бавно петимата аскети. Те забелязват Сидхарта.)

ПЪРВИ АСКЕТ: О, Сидхарта! Сидхарта! Вижте Сидхарта!

ВТОРИ АСКЕТ: Сигурен съм, че той скоро ще реализира най-висшата Истина.

ТРЕТИ АСКЕТ: Несъмнено.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Ние също плачехме за нашата реализация. Молехме се на Бог и работехме толкова усилено във вътрешния ни живот. Но реализацията на Бог все още е далечен плач за нас. Щастлив съм, че поне един човек ще реализира Бог.

ПЕТИ АСКЕТ: Поне Сидхарта ще достигне най-висшата Истина. Няма значение кой ще достигне Истината първи; аз искам хората да бъдат свободни от невежеството.

ПЪРВИ АСКЕТ: Нека не го безпокоим. (Сядат с кръстосани крака полека от двете страни на Сидхарта, но не много близо до него.) Той е в дълбока медитация, в транс. Нека не безпокоим бедния Сидхарта. Бог да го благослови. Той изобщо не е ял. Пие само вода. Той е толкова слаб, толкова слаб. Бедното момче! Такъв тежък, аскетичен живот! Сигурен съм, че Бог скоро ще го дари с просветление.

ВТОРИ АСКЕТ: Той можеше да се радва на всички удоволствия на света. Той беше Принцът, и по всякакъв начин можеше да води живот на наслаждения.

ТРЕТИ АСКЕТ: Той знае, че животът на удоволствията не може да му даде трайно удовлетворение.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Но е много трудно да преодолееш виталните движения, виталните удоволствия.

ПЕТИ АСКЕТ: Бог ще направи нещо специално с живота на Сидхарта. Мога да го видя ясно.

(Аскетите затварят очи и медитират. Влиза Суджата, която се покланя на Сидхарта и поставя пред него купа с храна. Сидхарта, изнемощял, отваря полека очите си и приема бавно храна от Суджата, която седи леко настрани.)

СУДЖАТА: О, мъдрецо, толкова съм благодарна, че приехте храната ми. Вие не сте ял нищо от дни. Тялото Ви е станало толкова немощно, толкова слабо. Сега аз ще Ви нося храна редовно. Вие се молете на Бог; аз ще Ви служа. Толкова съм щастлива, толкова благодарна, че ще приемете моето посветено служене.

СИДХАРТА: Дойдох до разбирането, че гладуването не е правилно. Крайният път не е верният път. Средният път е несравнено най-добрият. За да достигне най-висшата Истина, човек няма нужда да спре изцяло да яде. Той трябва да яде умерено количество храна. Човек трябва да яде храната, която е необходима за здравето, за да поддържа тялото във форма. Но същевременно той не трябва да яде ненаситно. Когато аз реализирам най-висшата Истина, моят път ще бъде средният път.

(Суджата се покланя леко и продължава да го храни. Първият аскет отваря бавно очи и се изненадва.)

ПЪРВИ АСКЕТ: Срамота, срамота! Вижте Сидхарта! Той яде храна!

ВТОРИ АСКЕТ: Вижте кой му поднася ядене! Такова красиво момиче!

ТРЕТИ АСКЕТ: Еми, какво може да се очаква? Колко дълго може човек да контролира виталния си живот?

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Уви, Сидхарта е паднал.

ПЕТИ АСКЕТ: Той не заслужава нашето възхищение и висока оценка. Той прие храна от такова красиво момиче. Служи на сетивата си и храни тялото си. Вижте, животът на удоволствието вече е започнал. Една жена е достатъчна, за да унищожи стремежа на мъжа, без значение колко искрен, колко посветен е той. Една красива жена е достатъчна да отклони дори такъв велик стремящ човек от пътя на Истината. Да си вървим.

(Внимателно се изправят.)

ПЪРВИ АСКЕТ: Кой е виновен? Момичето или Сидхарта?

ВТОРИ АСКЕТ: Аз обвинявам момичето. Тя унищожи стремежа на Сидхарта.

ТРЕТИ АСКЕТ: Аз обвинявам Сидхарта. Кой го е молил да бъде толкова слаб? Ако той беше силен в ума си, можеше да й откаже.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Е, трябва да помним, че е трудна задача да се победят погрешните движения на витала.

ПЕТИ АСКЕТ: Трудно е и да се молиш на Бог, да медитираш на Истината.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Но щом като той направи опит да реализира Най-висшето, трябваше да продължи.

ПЕТИ АСКЕТ: Жал ми е за него. В същото време чувствам, че той не може да ни е от полза сега. Аз мислех, че той ще ни просветли, щом получи своето собствено просветление.

ТРЕТИ АСКЕТ: И аз си мислех същото. Но сега е невъзможно. Да си вървим, да си вървим. Сидхарта е паднал, Сидхарта е паднал.

(Аскетите излизат.)

(През цялото това време Суджата храни Сидхарта и му показва своята любяща, душевна благодарност.)

СИДХАРТА: Суджата, не им обръщай внимание. Те са невежи хора. От невежи хора можем да очакваме само невежество. Ти дойде да ме нахраниш, и аз съм ти благодарен. Ти ще чувстваш винаги моята благославяща радост.

СУДЖАТА: О, мъдрецо, аз не обръщам внимание на онези аскети. Те са глупаци. Те не виждат Вашата крайна искреност. Не виждат Вашия изгарящ плач за Истината, за Бог. На тях ще им отнеме хиляди години да реализират Бог, но аз ясно виждам, че Вие много скоро ще достигнете Вашата цел. Аз виждам, че денят на Вашата реализация бързо се приближава.

СИДХАРТА: Те дойдоха, а сега си отидоха. Видяха нещо в мен, и затова искаха да останат. Но когато ме видяха да приемам храна от теб, си тръгнаха. Отидоха си, просто защото техните умове още са нечисти; защото техния витал се нуждае от повече пречистване; защото те не можаха да отъждествят животите си с моето стремящо съзнание и твоето посветено съзнание. Твоята преданост позна и почувства дълбочината на моя стремеж. А моят стремеж почувства дълбочината на твоята преданост. Суджата, благославям те от цялото си сърце и душа. Аз ще седя тук, в подножието на дървото Бодхи. Тук ще реализирам Истината. Повече няма да се мръдна от това място. Дори ако страдам от студ или глад, или жажда, или от нещо друго, няма да помръдна. Тук, точно на това място трябва да се случи моето Просветление. И ще сложа край на нещастието.

(Суджата се покланя на Сидхарта, той я благославя и тя излиза.)

Тук на това място моето тяло може да умре;

Кожа, кокали и плът могат да бъдат унищожени.

Без да получа върховната Истина,

постижима само с трудност

в безброй еони,

аз определено няма да помръдна от това място.

СЦЕНА 2

(Сидхарта медитира с полуотворени очи.

Той има визии от живота. Животът на удоволствията, сексуалните сили – те танцуват пред него. Той гледа отвъд тях, непоклатим и те си отиват.)

СИДХАРТА: А, тези нисши витални движения се опитват да влязат в мен. Не, аз няма да им позволя. Аз имам моята вътрешна сила, непоколебима сила. Ще се боря срещу тях.

(Сидхарта медитира със страхотна решителност.

Идват демони и се опитват да го изплашат, но без успех и си тръгват.

Идва негов двойник-суетата и сяда пред него, леко встрани. Сидхарта докосва земята с едната длан.

Изведнъж цялото му същество е изпълнено със Светлина.

Моето сърце няма повече да ридае или скърби.

Моите дни и нощи се разтварят в Божията собствена Светлина.

Над бремето на живота моята душа

е Птица от Огън, летяща в Безкрая.

Аз познах Единствения и Неговата тайна Игра;

и минах отвъд морето на Съня-невежество.

В хармония с Него, аз играя и пея,

аз притежавам златното Око на Всевишния.

Дълбоко пиян с Безсмъртие,

аз съм коренът и клоните на обширен простор.

Аз познах, и реализирах, моята Форма,

Всевишният и аз сме едно – ние на всичко издържаме.

(Изведнъж тялото му почва да излъчва златна Светлина и Сидхарта става Просветления, Буда.)

БУДА: Аз знам, накрая аз знам Истината! Знам пътя. Знам начина, по който да се сложи край на нещастието, да се изкорени дървото на страданието. От днес ще служа на човечеството с моята вътрешна Светлина. Видях Истината, и тази Истина ще я постигне всяко човешко същество на земята. Моята Истина е за всички. Моята Любов е за всички. Моята Реализация е за всички. Аз съм за всички. Този мой живот, този мой посветен живот, е от полза за човечеството. Сега, когато имам Трансцеденталната Светлина в себе си, ще отида по света да уча другите.

(Буда става полека и излиза.

Гасят се лампите. Аскетите сядат двама срещу трима и медитират. Светва се. Буда влиза.)

СЦЕНА 3

БУДА: Сега аз дойдох в Бенарес, свещено място. (Вижда петимата аскета.) Ааа! Ето ги петимата аскета, които дойдоха при мен и ме напуснаха.

ПЪРВИ АСКЕТ(отваря очи и вижда Буда): Вижте, ето го отново Сидхарта.

ВТОРИ АСКЕТ: Но този път той не може да ни измами.

ТРЕТИ АСКЕТ: Със сигурност не. Не може да ни мами повече.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Но погледнете го. Той изглежда различно.

ПЕТИ АСКЕТ: Виждам нещо в него, нещо странно.

ПЪРВИ АСКЕТ: Е добре, изглежда, че виждам някаква Светлина в него.

ТРЕТИ АСКЕТ: Цялото му лице свети.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Лицето му? Цялото му тяло свети!

ПЕТИ АСКЕТ: Той е просветлен, изцяло просветлен!

(Буда се приближава до тях. Те стават и един по един докосват стъпалата му. Буда, със своята състрадателна усмивка, ги благославя.)

ВТОРИ АСКЕТ: Сидхарта, ти вече не си Сидхарта.

ТРЕТИ АСКЕТ: Ти си Просветленият, Буда.

ПЪРВИ АСКЕТ: О, Буда, ние се къпем в морето на твоята Светлина.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: О, Буда, ние сме твоите първи ученици.

ВТОРИ АСКЕТ: С нас започва пътешествието на твоята манифестация. С нас започва манифестацията на твоята мисия.

(Буда им дава усмивка на състрадание, радост и гордост.)

БУДА: Вие имате моето Състрадание. Имате моята Светлина. Имате моето Блаженство, мои деца, мои мили деца.