Любов реализирана, предаване изпълнено, единство проявено

Love realised, surrender fulfilled, oneness manifested

 

 

РАЗКАЗВАЧ: Това се случило преди петдесет години. Имало един велик духовен Учител. Той имал малка къщичка в подножието на Хималаите, където живеел. Въпреки че бил на отдалечено място, той имал много, много ученици.

Един ден неговите ученици се събрали заедно и той им говорил за любовта – божествената любов. Лекцията му била отлична, просто превъзходна, и най-душевна. Накрая той казал:

УЧИТЕЛ: Мои деца, никой сред вас няма любов към мен. Това, което вие имате, е по-скоро благоговейно страхопочитание. В духовния живот това, което е нужно, е истинска, божествена любов, а не благоговейно страхопочитание. Може да чувствате, че ме обичате, но това не е вярно. То е абсолютно погрeшно и фалшиво. Истинската любов е любовта на единството. Вие нямате такава любов към мен. Това, което имате, е страхопочитание. Благоговейно страхопочитание.

РАЗКАЗВАЧ: Учениците били ужасно шокирани. Срещата свършила, и с тъжни лица всички ученици напуснали присъствието на Учителя. Само седем ученика останали – трима младежи и четири девойки. Те седнали около Учителя с допрени длани и един от младежите казал на Учителя:

ПЪРВИ УЧЕНИКА: Учителю, как така казвате, че не Ви обичам? Аз Ви обичам.

УЧИТЕЛ: Ти ме обичаш? Какво е доказателството за това?

ПЪРВИ УЧЕНИК: Доказателството е тук. Ще направя всичко за Вас. Каквото и да поискате от мен, ще го сторя с радост и незабавно.

УЧИТЕЛ: Чудесно. Тогава утре, рано сутрин, в един часа, трябва да станеш и да медитираш два часа.

ПЪРВИ УЧЕНИК: Учителю! В един сутринта?

УЧИТЕЛ: Да.

ПЪРВИ УЧЕНИК: Учителю, как мога да стана в този час? Вие знаете, че аз спя само пет или шест часа през нощта. Да стана в един часа сутринта и да медитирам два часа? О, Учителю, това наистина е трудна задача!

УЧИТЕЛ: Сине мой, ти наистина ме обичаш. (с усмивка): Ето твоята любов към мен. Ти не можеш да станеш в един часа, за да медитираш. Сине мой, наистина това е твоята любов към мен.

ВТОРИ УЧЕНИК: Учителю, Вие можете да почувствате моето сърце. Аз истински и искрено Ви обичам. Обичам Ви. Вие сте единствен и най-важен за мен.

УЧИТЕЛ: Наистина ме обичаш?

ВТОРИ УЧЕНИК: Да. Обичам Ви.

УЧИТЕЛ: Тогава какво можеш да направиш за мен?

ВТОРИ УЧЕНИК: Мога да направя всичко, което поискате от мен, незабавно.

УЧИТЕЛ: Добре. Започвайки от сега, три дена няма да приемаш и залък храна, нито дори чаша вода. Нищо. Три дни трябва да останеш без храна, без вода.

ВТОРИ УЧЕНИК: Учителю, как да направя това? Вие знаете, че аз съм алчен човек. На ден ям пет или шест пъти. Това е толкова трудна, трудна задача за мен. Мога да направя каквото и да е друго, Учителю. За мен да не ям и един път на ден е невъзможно. Учителю, моля Ви, дайте ми нещо друго, което да направя.

УЧИТЕЛ: Наистина. Това е твоята любов към мен. Ти не можеш да направиш дори толкова за мен. Не можеш да ме послушаш, и това е твоята любов.

(към третия младеж): Ти какво искаш? Защо си тук?

ТРЕТИ УЧЕНИК: Учителю, моята любов към Вас е безмерна, спонтанна, най-душевна. Ще сторя каквото поискате. Ще преместя небето и земята, за да Ви удовлетворя. Аз Ви обичам много повече, отколкото обичам моята приятелка. Учителю, кажете ми какво искате.

УЧИТЕЛ: Ти ме обичаш толкова скъпо? Донеси ми един лист хартия.

(Ученикът носи хартията и Учителят почва да пише.)

УЧИТЕЛ (чете): „Моето име е Бхарат. Искам да ви кажа, мои братя и сестри, че аз имам повече състрадание за човечеството, отколкото има самият Бог. Бог ме изпрати на света. Аз съм безпомощен, но се боря срещу невежеството. Бог самият не посмя да дойде на земята, но изпрати мен и аз чувствам, че съм по-велик и по-състрадателен от самия Бог!“ – Това написах за теб. Ти трябва да го прочетеш утре, когато имаме среща. Ще има стотици хора тук и ти трябва да прочетеш гласно това съобщение.

ТРЕТИ УЧЕНИК: Учителю, как мога да го прочета? Хората ще ми се смеят. Ще кажат: „Той е по-велик от Бог?“ Ще си помислят, че съм глупак, че съм ненормален. Учителю, не искам да стана за посмешище.

УЧИТЕЛ:  О, това е твоята любов към мен. Наистина, това е твоята любов към мен.

ПЪРВА УЧЕНИЧКА: Учителю, никога не съм си представяла, че можете да сте толкова жесток. Вие знаете колко дълбоко Ви обичам. По цял ден и цяла нощ мисля за Вас с такава радост, такава сладост, такава любов, а Вие казвате, че не Ви обичам.

УЧИТЕЛ: Обичаш ме?

ПЪРВА УЧЕНИЧКА: Да.

УЧИТЕЛ: Тогава направи нещо за мен. Утре, когато започне срещата, пред всички ти трябва да кажеш, че твоят Учител е измамник. Той е фалшив. Не е реализирал Бог. Измамил те е много, много пъти. Извършил е много грешни, неморални, абсурдни неща, и не е реализиран. Той ни мами, ни проваля. Не трябва никога да го слушаме. Трябва да кажеш: „Ние всички трябва да го напуснем, всички заедно, веднага.“ Трябва да кажеш това утре на срещата.

ПЪРВА УЧЕНИЧКА: О, Учителю, как да кажа това? Аз знам, че Вие сте искрен човек. Вие сте толкова искрен и толкова състрадателен. Вие сте толкова божествен и ако кажа това, хората ще ме набият още на срещата. Не мога да направя това, Учителю. Как мога, знаейки, че сте толкова добър, толкова мил, и толкова любящ, толкова божествен? Учителю, защо искате от мен да сторя такова немислимо нещо? То е невероятно, просто невероятно. Учителю, не мога.

УЧИТЕЛ: Наистина, ти ме обичаш. Дъще моя, наистина ме обичаш. Можеш да сториш всичко за мен, но не и това. Това е твоята любов.

(към втората ученичка): Кажи ми, какво искаш?

ВТОРА УЧЕНИЧКА: Учителю, Бог ми е дал сърце и това сърце е за Вас. Вие знаете, че не ме е грижа за никого от семейството. Аз имам съпруг; имам деца; имам роднини, но през цялото време мисля само за Вас. Само Вие сте обектът на моето обожание, любов, грижа, радост и гордост.

УЧИТЕЛ: Чудесно. Тогава какво искаш? Какво можеш да направиш за мен?

ВТОРА УЧЕНИЧКА: Мога да направя всичко за вас, незабавно.

УЧИТЕЛ: Рано сутринта ти обикновено целуваш децата си и казваш здравей на съпруга си. Утре не трябва да целуваш децата си, не трябва да казваш здравей на съпруга си, и не трябва да казваш и дума на членовете на семейството си през целия ден.

ВТОРА УЧЕНИЧКА: Учителю, как мога да направя това? Когато децата се върнат от училище, ще искат ядене. Ще викат: „Мао, мамо, мамо!“ Как ще запазя мълчание? Трябва да им отговоря. Какво ще си помислят за мен? И когато съпругът ми се върне вкъщи от офиса си, мъртво уморен, ще ми поиска топло мляко и ще ми говори. Ще ме пита доста неща. Ако не отговоря, той ще каже: „Какъв ти е проблемът?“ Той дори ще стигне дотам да ме удари пред децата. Учителю, моля Ви, кажете ми да сторя нещо друго. Това е невъзможно! Цял един ден да не говоря на децата ми, да не кажа здравей на мъжа ми, как мога да направя това? Какво ще си помислят те за мен; какво ще си помисли мъжът ми за мен? Той ще помисли, че съм полудяла. Ще ме отведе в психиатрията. Учителю, моля Ви, нещо друго.

УЧИТЕЛ: Да, дъще моя, ти наистина ме обичаш. Наистина ме обичаш.

(отива при третата ученичка): Дъще моя, ти какво искаш?

ТРЕТА УЧЕНИЧКА: Учителю, Вие знаете, че само заради Вас аз напуснах моя съпруг, моите деца, членовете на моето семейство, за да приема духовния живот с цяло сърце. Само за да Ви удовлетворя, аз приех духовния живот, и не ме е грижа за децата ми, за съпруга ми. Отказала съм се от всичко, само за да следвам духовния живот, и под Вашето ръководство аз правя огромен напредък. Така че, Учителю, как можете да кажете, когато съм изоставила всичко заради Вас, че не Ви обичам?

УЧИТЕЛ: Обичаш ме?

ТРЕТА УЧЕНИЧКА: Да. Можете да го почувствате и можете да видите моята жертва – жертвата, която аз вече направих, само за да Ви удовлетворя.

УЧИТЕЛ: Добре тогава, искам да се качиш на върха на храма, и от там да скочиш.

ТРЕТА УЧЕНИЧКА: Учителю, искате да извърша самоубийство?

УЧИТЕЛ: Не знам какво ти казвам да направиш, но искам да скочиш от самия връх.

ТРЕТА УЧЕНИЧКА: Учителю, готова съм да отида, но знам, че Вие ще ме предпазите. Аз няма да умра.

УЧИТЕЛ: Ти отиваш с идеята, че аз ще те предпазя?

ТРЕТА УЧЕНИЧКА: Да, Учителю. Готова съм да отида и да скоча.

УЧИТЕЛ: Дъще моя, не, не, не. Твоята любов към мен е условна. Ти чувстваш, че ако скочиш, аз ще те предпазя. Ето защо можеш да скочиш – защото ще се спасиш от смъртта. Дъще моя, това е твоята любов към мен. Наистина, това е твоята любов към мен.

(към последната ученичка): А ти какво искаш?

ЧЕТВЪРТА УЧЕНИЧКА: Учителю, аз Ви обичам. Обичам Ви. Обичам Ви.

УЧИТЕЛ: Обичаш ли ме?/Така ли?

ЧЕТВЪРТА УЧЕНИЧКА: Да. Мога да направя всичко, всичко каквото пожелаете, веднага.

УЧИТЕЛ: Веднага?

ЧЕТВЪРТА УЧЕНИЧКА: Да.

УЧИТЕЛ: Напусни това място незабавно и не искам повече да виждам лицето ти в този живот. Никога няма да дойдеш при мен. Никога няма да видя лицето ти.

ЧЕТВЪРТА УЧЕНИЧКА: Учителю, ако това е Вашият избор, ако това е Вашето желание – никога повече да не ме виждате в този живот, и да не ми позволите да дойда при Вас – ако това Ви прави щастлив, тогава аз съм готова. Учителю, отивам си. Аз дойдох в света, за да Ви удовлетворя. Дойдох в света, за да Ви обичам. Дойдох в света, за да Ви обожавам. Дойдох в света, за да Ви осъществя. Ако чувствате, че ще бъдете щастлив, ако ме отхвърлите, ако чувствате че ще можете да осъществите себе си, тогава Учителю, аз съм готова. Да Ви давам радост е едничката цел на моя живот. Учителю, аз съм вечно, външно, вътрешно Ваша. Тръгвам си.

(Веднага Учителят слага дланите си върху главата й и я благославя с цялото си сърце и душа.)

УЧИТЕЛ: Най-накрая видях някой, който наистина и искрено ме обича. Дъще моя, ти си единствената, която ме обича – ти и никой друг на земята. Не се нуждая от любовта на никой друг. Дъще моя, твоята любов е истинска, твоята любов е искрена. Аз съм за тебе. Твоят духовен Учител е вечно твой. Той е за теб и ще остане за теб за всички времена, през вечността.

Твоят Учител ще остане физически, витално, ментално, и психически най-близо, най-близо до твоето сърце. Ти си неговата най-скъпа ученичка. Ти си неговата несравнима радост. Остани. Ти си му най-скъпа. 

 

 Автор - Шри Чинмой

Превод  Sukhpakhi

Източник