Синът

ПЪРВА СЦЕНА

(Нощта напредва. Няколко овчари пасат овцете си в едно поле близо до Витлеем.)

ПЪРВИ ОВЧАР: Вижте, вижте, скъпи приятели! Каква ярка и силна светлина има в небето!

ВТОРИ ОВЧАР: Вижте, вижте! Един ангел на Господа се приближава към нас.

ТРЕТИ ОВЧАР: Погледнете, ангелът застава точно пред нас.

ТРИМАТА ОВЧАРИ: Уви, някакъв неизвестен страх тормози сърцата ни.

АНГЕЛ: О, мили, прости и искрени овчари, отхвърлете вашия безпочвен страх. Аз дойдох при вас с новина за голяма радост. Днес и само днес се роди Спасителят. Той се роди във Витлеем, който е съвсем близо до нас. Новороденото божествено бебе лежи в обора на една страноприемница. Той е Христос, Господарят, помазаният Цар. Погледнете нагоре и вижте какво правят моите приятели ангели.

ОВЧАРИ: Ах, те танцуват, възхваляват и пеят: „Слава на Бог в Най-висшето. И, на земята, мир сред човеците, в които Бог е доволен.“ Това е чудесно, чудесно! Нека побързаме към Витлеем и видим това прекрасно нещо.

ВТОРА СЦЕНА

(Дворецът на цар Ирод.)

ИРОД: Непоносимо! Немислимо! Невъзможно! Няма да позволя никой друг да е Царят. Аз съм Царят, единственият Цар на Юдея. Свещениците и преписвачите ми казаха, че това малко бебе Цар е във Витлеем. Искам само да бъда сигурен, че това е вярно, че той е там във Витлеем. Ако е така, ще го убия. Ще го изпратя при Бог. Ще остана Цар, докато ми е позволено да живея на земята.

(Влизат тримата мъдреци.)

ИРОД: (поздравява ги) Толкова съм щастлив да ви видя. Чувал съм много за вас. Вие тримата сте изключително мъдри мъже. Дошли сте от далечния Изток. Изучавали сте звездите, и аз разбрах, че една звезда ви води към новия Цар. Моля ви, отидете и вижте божественото дете и се върнете с някаква информация за него. Тогава аз лично ще отида и ще го обожавам.

(Тримата мъдреци излизат.)

ТРЕТА СЦЕНА

(Мария и Йосиф са в страноприемницата.)

МАРИЯ: Йосифе, казах ти да не се тревожиш. Сега имаме хубава стая в голям хан. Вече не сме в обор. Тук ти и аз ще можем да гледаме нашето сладко божествено бебе съвсем лесно.

ЙОСИФ: Мария, ти беше права. Ти си права. Ти винаги си права.

МАРИЯ: Това, от което се нуждаем аз и ти, е търпение. Това е всичко.

(Влизат тримата мъдреци.)

МЪДРЕЦИ (покланяйки се на бебето): О, Царю, о, Господарю на света, днес ние не сме на земята. Сега сме на седмото небе от блаженство. Нямаме божествени дарове, които да ти предложим. Молим те, приеми нашите земни дарове от злато, парфюм, тамян и смирна.

ЙОСИФ: О, божествени гости, моля ви, пренощувайте тук.

МЪДРЕЦИ: Благодарим ти, Йосифе. Много мило от твоя страна.

(Мария ги нахранва. Те си лягат да спят в един ъгъл на стаята. Йосиф е в друг ъгъл, а Мария и детето в трети ъгъл. След няколко мига един божествен глас събужда тримата мъдреци.)

ГЛАС: Вървете си вкъщи. Не се връщайте при Ирод.

(Излизат тримата мъдреци.)

(Един ангел се появява и събужда Йосиф и Мария.)

АНГЕЛ: Йосифе, ти, жена ти и детето ти трябва да заминете незабавно за Египет. Иначе Ирод скоро ще открие твоето малко дете тук и ще го убие.

(Мария взима бебето в ръцете си. Всички излизат.)

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

(Бенарес. Училище за религиозно обучение. Няколко ученика, включително Исус, седят в полукръг.)

УЧИТЕЛ: Днес ще ви уча нещо ново. Вече ви преподадох Чанди и Йога Васища. Днес ще започна с нова книга, Бхагавад-Гита, божествената песен. Гита е нашата Библия. Така, скъпи Исусе, сигурен съм, че си чел твоята Библия. Започвайки от днес, ти ще изучаваш нашата Библия. Исусе, Боже мой! Какво ти е? Защо си толкова тъжен и депресиран? Нещо не е наред ли? Случило ли се е нещо?

ИСУС: Нищо особено, господине.

УЧИТЕЛ: Кажи ми, кажи ми какво тормози сърцето ти.

ИСУС (избухвайки в сълзи): Получих новина от вкъщи, че баща ми е починал.

УЧИТЕЛ: Баща ти! Кога? Къде?

ИСУС: Преди три и половина месеца баща ми починал в Израел. Господине, Вие бяхте извънредно мил с мен. Много съм  Ви благодарен. Вие ми преподадохте някои от хиндуистките писания с огромна любов и грижа. Но за съжаление, утре ще трябва да замина за вкъщи.

УЧИТЕЛ: Как ще се върнеш вкъщи, сине мой?

ИСУС: Ще се върна, както дойдох. Дойдох в Индия с керван и ще се върна с друг керван. Утре ще тръгна. Бях в Индия около година. Тук всички бяха извънредно мили с мен. Ще отнеса с мен любовта, грижата и състраданието на Индия и ще ги предложа на моя народ.

УЧИТЕЛ: Скъпи синко, хиляди ученици са минали през ръцете ми, но никой не може да се доближи до теб. Ти си истински гений. Ти си несравним. Днес ти силно страдаш от загубата на твоя скъп баща. Как бих искал да мога да ти дам някаква утеха. А, една великолепна идея озари ума ми. Ще прочета няколко стиха от Гита.

Васамси джирнани йатха вихая

Навани грихнати наро парани

Татха шарирани вихая джирнани

анйани самйати навани дехи

(Както човек съблича своите износени дрехи и си слага нови, така и въплътената душа съблича износеното тяло и влиза в нова форма за манифестация.)

Наи нам чинданти шастрани

наи нам дахати паваках

на чаи нам кледайанти апо

на шошайати марутах

(Оръжия не могат да разсекат душата. Огънят не може да изгори душата. Водата не може да измокри душата. Вятърът не може да изсуши душата.)

Искаш ли да рецитираш с мен?

ИСУС: Разбира се. Ще бъда щастлив и благодарен, ако мога да се присъединя към Вас.

(Учителят и Исус рецитират заедно. Другите ученици ги слушат със задълбочено внимание. Очите на Исус сияят от радост.)

ИСУС: Господине, толкова съм Ви благодарен. Тези божествени думи от Гита утешиха напълно сърцето ми.

УЧИТЕЛ: Винаги съм виждал и чувствал нещо специално в теб. Външно никога не съм го казвал на никого, но ти си моят най-любим ученик. Аз ценя високо твоята искреност, твоето смирение и твоята чистота. Сега, Исусе, щом няма да можеш да изучаваш Гита с мен, бих искал да ти кажа нещо, което без съмнение ще те вдъхнови. Ти знаеш, че Гита е диалогът между Господ Кришна и неговият най-скъп ученик-приятел, Арджуна. Господът предал на своя ученик нещо уникално. Той казал, че Бог е истинският извършител. Човешките същества са обикновени инструменти. Дали сме тук на земята или там на Небето, Бог е Този, Който действа във и чрез нас. Ние сме само инструменти: Нимитта матрам бхава савйасачин.

ИСУС: Чувал съм това преди. Чувал съм това някъде другаде. Не мога да си спомня. (След пауза.) А, сетих се! Моят Всевишен Баща ми каза за тази мантра точно преди да напусна Небето.

(Всички ученици избухват в гръмогласен смях.)

УЧЕНИК (по подигравателен начин) : Неговият Всевишен Баща на Небето! Какво още? Ти, глупако, как може да си спомняш какво се е случило на Небето? Днес ти повече не си нашият Исус, а Царят на Въображението.

УЧИТЕЛ: Вие, калпазани, мълчете! Скрийте невежеството си в тишина. Какво странно има в това да си спомняш съществуването си на Небето? Вие, глупаци, още не сте чели Гита. Ето защо се държите като безмозъчни овце. В Гита Господът ясно казва, че всички ние сме минали през много, много инкарнации. Това не е нашият първи и последен живот. В Гита Господът казва на Арджуна всичко за своите предишни инкарнации.

УЧЕНИК: Нашият Господ Кришна може да направи такова нещо. Ние вярваме в Кришна. Но за нашия Исус, Царя на Въображението, да се държи като нашия Господ Кришна е абсурдно.

УЧИТЕЛ: Вие, глупаци! Днес вие наричате моя Исус Царя на Въображението. Подигравате му се. Казвам ви, един ден вие ще познаете кой е той. Вашият Цар на Въображението ще стане не само Цар на Израел, а също така и Цар на света. Моето сърце ми казва, че той не е смъртен като нас. Той е спасител на света. Той е друг Кришна.

(Исус идва и докосва стъпалата на учителя си с най-голямо смирение.)

ИСУС: Господине, аз съм изпълнен с благодарност.

УЧИТЕЛ: Днес ти докосваш моите стъпала с цялото смирение на сърцето си. В близкото бъдеще не само аз, а целият свят ще докосва твоите стъпала и ще те обожава.

ПЕТА СЦЕНА

(Исус на планината. Той е унесен в транс. Влиза Бог. Лицето на Исус засиява.)

БОГ: Синко, бих искал да предложиш серия афоризми като специален съвет към твоите ученици. Твоите ученици може да те попитат за тяхното значение. Ето защо ще ти кажа също и техните значения. Първо, блажени са бедните по дух, защото тяхно е Небесното царство.

ИСУС: Колко чудесен е Твоят съвет, Татко!

БОГ: Това означава, че Царството на Блаженството е за онези благословени/свети хора, които имат посветена преданост на своя вътрешен и духовен живот и които нямат нищо общо с гордостта.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко. Следващото?

БОГ: Блажени са онези, които скърбят, защото те ще бъдат утешени.

ИСУС: Прекрасно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че същинският духовен живот на един търсач започва, когато той има истинско/реално чувство на загуба. Неговата загуба е загубата на неговото вътрешно богатство: мира, радостта, любовта и блаженството. Тази загуба създава в него вътрешен плач, който външно може да бъде познат като скръб. Естествено на един търсач от този тип ще му бъдат върнати мира, радостта, любовта и блаженството, които той плаче да си възвърне.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко. Следващото?

БОГ: Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.

ИСУС: Чудесно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че ако човек има огромно чувство за превъзходство, той ще владее над другите, но ако същият човек чувства, че е слаб и безпомощен без Мен, тогава ще развие дълбоко чувство на смирение. Това смирение ще го направи едно с всички човешки същества на земята. Неговото универсално единство е силата, която ще му позволи да заяви/присвои земята божествено и върховно.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко. Следващото?

БОГ: Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бог.

ИСУС: Прекрасно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че само чистотата има способността да получи и да постигне Божественост. Едно чисто сърце е несравнима проява на Моята божествена Реалност.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти много, Татко. Следващото?

БОГ: Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове на Бог.

ИСУС: Чудесно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че Моите божествени деца са онези, които се стремят към Светлината и които са заредени със Светлина. Светлината, в процеса на своята проява, става все-изхранващият и все-изпълващият Мир.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко. Следващото?

БОГ: Ако някой те удари по дясната буза, обърни му и другата.

ИСУС: Чудесно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че прощаването е далеч най-доброто качество както в Мен, така и във всички човешки същества. Ако невежеството те е ударило веднъж и ти си простил на невежеството, няма гаранция, че то няма да те удари пак. Но ако кажеш на невежеството, че ако иска пак да те удари, ти си повече от готов да му отговориш със своето оръжие-прощаване, невежеството почва да осъзнава, че твоето оръжие е безкрайно по-силно от неговото оръжие. Твоето оръжие има Светлина и разпръсква Светлина; докато неговото оръжие, което е тъмнина, цялото е объркване. Оставайки в пълна/крайна и постоянна обърканост, как може то да продължава да се бори срещу своя противник, Светлината, която е все-обичаща и все-изпълваща?

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко, благодаря Ти. Следващото?

БОГ: Когато даваш милостиня, не позволявай лявата ти ръка да узнае какво прави дясната ти ръка.

ИСУС: Прекрасно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че човек получава голямо чувство на задоволство, ако види, че някой гледа, докато той дава нещо на другите. Задоволството, което е резултат от публичен показ/ност, веднага създава излишна/ненужна гордост. Какво е гордостта, ако не незабавно и пълно себе-унищожение?

ИСУС: Благодаря Ти, Татко, благодаря Ти. Следващото?

БОГ: За днес достатъчно, сине Мой. Малко съм изморен. Някой друг ден ще ти дам повече съвети.

ШЕСТА СЦЕНА

(Исус със своите ученици.)

ИСУС: Аз съм евреин, но евреите не ме приемат. Те ме ненавиждат, въпреки че аз дойдох да ги спася. Такава е моята участ. Въпреки това аз знам, че някой ден целият свят ще ме приеме, ще ме обича и ще ме обожава. Знам, че аз не съм само за малка част от човечеството. Аз съм за цялото човечество. Но онези, които ме приемат и ме заявяват за свой, без съмнение са моите любими/многообични. Дните ми са преброени. Аз имам дванадесет ученика. Сред тях, Юда ще ме предаде. Той ще ме сложи в ръцете на врага. И тогава ще ме разпънат на кръст.

(Всички ученици са шокирани.)

УЧЕНИЦИ: Юда! Юда! Юда ще предаде нашия Господар!

ЮДА: Невъзможно, невъзможно! (Докосвайки стъпалата на Исус.) Господи, има ли нещо, което да мога да направя без твоето знание или без твоето одобрение или, най-малкото, без твоето съгласие? Знам, Господи, че твоите думи ще се окажат верни. Но Господи, на мен ми изглежда, че ти си този, който си избрал мен да изиграя тази немислима роля в твоята космическа игра.

ИСУС (усмихвайки се и благославяйки го): Юда, ти си прав. Наистина, светът ще те намрази. Но светът не знае, че всичко е предначертано. Така че, Юда, изпълни дълга си/изиграй ролята си добре, когато удари твоят час.

УЧЕНИЦИ: Господи, нашият час вече удари. Ние искаме да извършим дълга си добре.

(Те всички хващат Юда и почват да го удрят и да го ритат.)

ИСУС: Спрете! Спрете, или аз ще ви оставя всичките незабавно! Юда върши правилното нещо. Неговата измяна е предопределена. Какво може да направи той сега? И какво мога аз да направя сега? Само нашият Небесен Баща знае какво е най-добро за Юда и какво е най-добро за мен и какво е най-добро за всички вас.

УЧЕНИЦИ: Ние знаем какво е най-добро за нас!

(Почват отново да бият Юда.)

ИСУС: Спрете! Спрете! Ако не, ще ви оставя завинаги!

ПЕТЪР: Господи, ти си велик. Ти си божествен. За теб е лесно да простиш на един мръсен предател и мошеник/негодник като Юда. Но ние сме смъртни, обикновени човешки същества. Как можем да му простим?

ИСУС: Петре, по същия начин, по който аз ще простя на вас. Петре, един ден ти ще се отречеш от мен – не веднъж, не два пъти, а три пъти. Три поредни пъти в един кратък ден!

ПЕТЪР: Аз? Невъзможно! Кога? Защо?

ИСУС: Да, Петре, ти и никой друг ще се отречеш от мен. Ти мислиш, че това е невъзможно. Но аз ти казвам, Петре, това не само е възможно; то е неизбежно. Всичко това е предопределено. Не плачи, не ридай, Петре. Аз обичах теб най-много. Винаги ще те обичам най-много. Освен това, когато дойде времето, ти ще бъдеш този, който ще носи моето знаме на Истината и ще отключи вратата на моето сърце, така че човечеството да може да види Светлината на моя Отец. Ти ме обичаш най-скъпо. Ето защо искам ти да се грижиш за моите останали ученици, които са моите агнета, моите овчици.

ПЕТЪР: Господи, ще го направя. Ще го направя непременно. Господи, ти си Господарят на Любовта. Ти си Господарят на Състраданието. Ти си Господарят на Прощаването.

ИСУС: Не, не. Аз съм просто синът на изпълнението. Моят Баща е Господарят на Любовта. Моят Баща е Господарят на Състраданието. Моят Баща е Господарят на Прощаването.

ФИЛИП: Господи, ще видим ли някога твоя Баща?

ИСУС: Разбира се, че можете. Филипе, да ти кажа ли върховната истина? Този, който е видял мен, е видял Отца, защото аз и Баща ми сме едно.

Деца, искам да ви кажа една забавна история:

Имало веднъж трима сина на същия баща: най-малкият, средният и най-големият.

Най-малкият син казал: „Баща ми е на Небето.“

Средният син казал: „Небесното царство е в твоето сърце.“

Най-големият син казал: „Аз и Баща ми сме едно.“

На най-малкия син Бащата казал: „Синко, благодаря ти за твоята визия.“

На средния син Бащата казал: „Синко, благодаря ти за твоята мисия.“

На най-големия син Бащата казал: „Синко, благодаря ти за твоето единство.“

Мои мили деца, Баща ми ме помоли да дойда на този свят. Аз Му се подчиних. Той ме помоли да покажа на света Неговата Светлина. Аз Му се подчиних. Аз изпълних Неговите изисквания. Той изпълни Своите мечти/сънища чрез моя посветен и предаден живот. Сега Той иска да се върна при Него. Затова аз съм подготвен. Деца, моят Баща ви даде всички на мен. Сега, към края на моя живот, аз ви връщам всички на Него. Аз съм нищо. Той е Всичко. Той е за всичко. Той е Всички. Той е за всички.

Юда, ела тук, моля те. (Юда отива и сяда в стъпалата на Учителя.) Нимитта матрам бхвава. Бъди само/обикновен инструмент.

ЮДА: Днес, днес, днес

стоя със Бога сам;

утре и завинаги

с Неговия Лъч от Състрадание.

ИСУС: Петре, ела тук, моля те. (Петър отива и сяда в стъпалата на Учителя.) Нимитта матрам бхава. Бъди само инструмент.

ПЕТЪР: За да спасиш една мравка като мен,

ти дойде на този свят от прах и кал.

За да обичаш един просяк като мен,

и да ми дадеш върховна роля в Твоята Космическа Игра.

ИСУС: Деца, бъдете инструментите на Господа. Ние всички сме Негови инструменти. За да въплътим Него, ние дойдохме на света. За да проявим Него, ние дойдохме на света. За да осъществим Него, ние дойдохме на света.

СЕДМА СЦЕНА

(Небето. Кришна свири на своята божествена флейта.)

КРИШНА: Ах, Исус пее моята любима песен на земята. Как душевно предлага богатството на моята песен на човечеството. Не, аз трябва да съм напълно откровен. Тази песен не е моя. Аз не съм съчинил тази песен. Нашият Всевишен Баща състави тази песен. Той ме научи на тази песен и аз я пях на земята. Той научи Исус на същата песен и сега той я пее на земята толкова душевно и толкова плодотворно.

Ах, днес нашият Исус се връща у дома. Колко усилено работеше той, особено неговите последни три години на земята. Той се нуждае и заслужава малко почивка тук на Небето. (Викайки високо.) Рама, Буда, къде сте? Елате тук, моля ви. (Влизат Рама и Буда.) Нашият брат Исус се връща днес. Татко ми съобщи тази сутрин.

РАМА И БУДА: Татко винаги казва всичко първо на теб. Ти си Неговият най-любим син.

КРИШНА: Изобщо не. Ние всички сме Негови най-любими синове. Какво може да направи бедният Татко? Рама, миналата нощ ти трябваше да водиш славна битка срещу Сатаната и силите на невежеството. Ето защо, на сутринта ти беше мъртво уморен. Естествено трябваше да спиш до късно сутринта. Татко не искаше да смути твоя здрав сън.

Буда, ти стана много рано сутринта и започна да медитираш. Влезе в своя най-дълбок транс. Когато Татко те видя в твоя обичаен транс, Той и теб не искаше да безпокои. А какво правех аз сутринта? Аз свирех на моята флейта и се връщах в спомените за моята лила във Вриндавана на земята с моята божествена Радха и моите божествени гопи, моите изцяло посветени и напълно предадени преданоотдадени. Понеже аз нито спях, нито медитирах, Татко дойде при мен и ми предаде съобщението за днешното пристигане на Исус.

РАМА И БУДА: Кришна, ти си сладост и грижа за всички твои посветени. За нас, твоите братя, ти си цялата интелигентност и цялата мъдрост. Нищо чудно, че светът, особено Индия, има такава любов към теб.

КРИШНА: Братко Рама, братко Буда, нека не губим време. Нашият брат Исус скоро ще пристигне. Неговото разпъване на кръст напълно ме съсипа/разстрои.

БУДА: Аз бях просто ужасен, когато чух за него от Татко онзи ден.

РАМА: Когато Татко ми каза за разпъването на Исус на кръста, аз бях просто покрусен. Той направи толкова много за земята а, в замяна, земята му предлага разпятие. Земята не е готова за нас.

БУДА: Изглежда, че земята никога няма да бъде готова.

КРИШНА: Заради мен, заради Татко, нека се подготвим да посрещнем Исус. Нека направим най-красивия трон за него.

(Те правят златен трон. Исус се възнася и се появява. Те го поздравяват най-ентусиазирано и го слагат на трона. Влиза Отецът.)

ОТЕЦ: (благославяйки и прегръщайки Исус): Исус, моят Исус.

Видях твоето страдащо лице.

Аз плаках и плаках.

Почувствах твоето прощаващо сърце.

Аз се усмихвах и усмихвах.

Прегърнах твоята просветляваща душа.

Аз танцувах и танцувах.

Автор Шри Чинмой

Превод Sukhpakhi