Кой е собственикът - спасяващият живот или отнемащият живот

СЦЕНА 1

 

Принц Сидхарта се разхожда в съзерцателно настроение. Изведнъж той вижда на земята една птица, пронизана със стрела.)

СИДХАРТА: Ах, бедната птица! Моето сърце кърви за теб. Кой е сторил това? Кой те е наранил? Кой е прицелил стрелата си в теб? Бедната, невинна птица! Нека извадя стрелата от тялото ти. (Маха стрелата.) Сега нека се опитам да те излекувам.

 

(Влиза Девадата.)

ДЕВАДАТА: Сидхарта, това е моята птица. Какво право имаш да я задържаш? Дай ми я!

 

СИДХАРТА: Не, това е моята птица, Девадата.

ДЕВАДАТА: Твоята! Аз я застрелях. Тя принадлежи на мен. Това е моята стрела. Аз се прицелих в птицата и тя падна тук. Тя е моя, моя, моя собственост, мое притежание.

СИДХАРТА: Девадата, ако не бях махнал стрелата от птицата, тя щеше да е умряла досега.

 

ДЕВАДАТА: Въпросът е не дали птицата щеше да умре или нямаше да умре. Птицата е жива, и е мое притежание. Моята сила, моето умение, моята способност бяха тези, които я повалиха на земята. Ти не можеш да я вземеш. Всички те ценят и ти се възхищават за твоето сърце, за твоята доброта. Но сега нека светът оцени моите способности, моето умение. Ти бъди доволен с това, което ти имаш: любов. А аз ще бъда удовлетворен с това, което аз имам: сила. Моята сила, моето умение в стрелбата с лък заслужава тази птица, не твоята любов.

 

СИДХАРТА: О, Девадата, ти имаш силата да убиваш, а аз имам силата да обичам. Но щом държа това животно, тази бедна невинна птица, ти няма да я получиш.

ДЕВАДАТА: Сидхарта, има кога да се слуша твоята философия, и има хора, които да я слушат. Но това не е времето, и аз не съм човекът. Ти можеш да проповядваш философията си на другите, които искат да бъдат като теб, които искат да живеят в лунния свят и нямат практически разум. Животът трябва да бъде практичен. Животът се нуждае от сила, от жизненост. Но твоят живот е живот на мързел и фалшива доброта. Ти трябва да бъдеш силен. Ти си Принцът, и скоро ще трябва да управляваш своето царство. Този тип фалшива поза няма да ти помогне по никакъв начин. Това, което аз направих днес, ти ще направиш милиони пъти повече. Аз щях да убия една птица. Един ден ти ще убиваш хора. Тогава твоята философия ще се промени.

 

СИДХАРТА: Не, Девадата, моята философия винаги ще остане същата. Моята философия е философията на състраданието, а не на унищожението.

ДЕВАДАТА: Ти остани с твоята философия, а аз ще си остана с моята. Моята философия е сила. Твоята философия е състрадание. Много добре. Сега дай ми моята птица.

 

СИДХАРТА: Съжалявам, няма да ти я дам.

ДЕВАДАТА: Готов ли си да отидеш в съда, за да се бориш за нея?

 

СИДХАРТА: Да, напълно готов съм.

СЦЕНА 2

 

СЪДИЯ: Принце, защо задържате птица, която принадлежи на някой друг? Наистина, Вие имате състрадание, имате любов към птицата. Имате любов към всичко. Но правосъдието казва, че птицата принадлежи на Девадата. Той я е повалил. Тя е негово притежание.

 

СИДХАРТА: О, почитаеми съдия, аз не разбирам нищо от правосъдие, но моето сърце ми казва, че този, който спасява живот, е собственикът, а не този, който отнема живот. Моето сърце кървеше за птицата и аз я спасих. Готов съм да дам собствения си живот за нея.

 

ДЕВАДАТА: Сидхарта, знаеш как да приказваш. Ти отлично знаеш, че никой няма да те убие на мястото на тази птица. Не показвай фалшивото си смирение.

СЪДИЯ: Девадата, аз съм съдията. Нека чуя още от него.

СИДХАРТА: О, господине, чувствам, че тази птица принадлежи на мен, защото аз спасих живота й. Девадата практически я уби. Моля Ви, кажете ми кой е по-важен, спасяващият живот или унищожаващият живот?

СЪДИЯ: Принце, съгласен съм с Вас. Този, който спасява живот е безкрайно по-важен от този, който взима живот. Вие спасихте живота на птицата; ето защо Вие сте този, който може да има право на собственост върху нея. Птицата е Ваша. Този, който спасява живот или дава нов живот, е истинският притежател, а не този, който отнема живот или унищожава живот. Днес Вие предложихте живота си за една птица. Ще дойде ден, мога ясно да предвидя, когато ще предложите живота си за цялото човечество. Вашето сърце ще плаче да спаси кървящото сърце на човечеството. Сърцето Ви ще плаче да просветли тъмния ум на човечеството. Душата Ви ще плаче да повдигне съзнанието на човечеството.

(Сидхарта и Девадата се покланят на съдията и почват да си тръгват. Тогава Девадата казва: )

 

ДЕВАДАТА: Сидхарта, днес твоята сила на любовта спечели победата, но ще дойде ден, когато аз ще те победя с моята сила на унищожението. Ти ще разбереш, че силата побеждава любовта.

 

СИДХАРТА: Грешиш, Девадата. Любовта винаги ще побеждава, защото Любовта е Всемогъщата Сила.