понеделник, 12 януари 2015 г.

Бхагават Гита


Дритараштра каза :
БГ І.1: О, Санджая! Какво правят моите хора и Пандавите, строени за война наКурукшетра – това свято място?
БГ І.2: След като огледа построените армии на Пандавите, цар Дурьодана се приближи към наставника си (Дрона) и изрече следните думи:
БГ І.3: О, наставнико! Погледни огромната армия на синовете на Панду, събрана от твоя способен ученик – синът на Друпада.
БГ І.4: В тази армия има славни и силни стрелци с лък, които в боя се равняват на Бхима и Арджуна. Тук са и Ююдхана, Вирата, както и силният колесничар Друпада.
БГ І.5: Дхриштакету, мъжественият цар на Каши, Чекитана и героите Пурджит, Кунтибходжа и Шайбя.
БГ І.6: Дръзкият Юдхаманю, мъжественият Уттамауджах, [синовете на] Субадра и Друпада – всичките велики колесничари.
БГ І.7: О, превъзходни дваждироден! Ще ти изредя нашите най-способни водачи, за да привлека вниманието ти върху тях.
БГ І.8: Ти самият, Бишма, Карна и непобедимият Крипа; Ашваттхама, Викарна, а също и Джаядратха – синът на Сомадатта.
БГ І.9: И още много други, готови да дадат живота си за мен, въоръжени по различен начин; всичките майстори в различните бойни изкуства.
БГ І.10: Нашите сили, закриляни от Бишма, са недостатъчни; а силите на Пандавите, закриляни от Бхима, са повече от достатъчни.
БГ І.11: Всички вие трябва да осигурите подкрепа на Бишма, като в нужния ред заемете входните и изходните позиции.
БГ І.12: С наслада старейшината на Куру, великият господар (Бишма), наду своята раковина и тя издаде рев, подобен на лъвския.
БГ І.13: След това раковини, барабани, цимбали, тимпани и тръби зазвучаха в един глас. Шумът беше неописуем.
БГ І.14: След това Кришна и Арджуна, разположили се в колесница, запрегната с бели коне, надуха божествените си раковини.
БГ І.15: Кришна наду своята панчаджаня, а Арджуна – девадатта; Бхима – извършителят на величави подвизи, наду могъщата паундра.
БГ І.16: Цар Юдиштира, син на Кунти, наду своята раковина анантавиджая, докато Накула и Сахадева надуха своите сугхоша и манипушака.
БГ І.17: Най-добрият стрелец с лък – царят на Каши, великият колесничар Шикханди, Дриштадюмна, Вирата и ненадминатият Сатяки.
БГ І.18: Друпада, синовете му, могъщият син на Субадра – всички те, о, царю, надуха своите раковини от всички страни.
БГ І.19: Техният звук разкъса сърцата на Кауравите и отекна и на небето, и на земята.
БГ І.20: Тогава, като видя войските на Дритараштра строени в боен ред, когато започнаха да прелитат стрели и копия, Арджуна, върху чийто флаг беше изобразена маймуна, вдигна лъка си и се обърна, велики царю, към Шри Кришна със следните думи:
Арджуна каза:
БГ І.21-22: О, Кришна! Спри колесницата между двете армии, за да мога да видя в боен ред, устремени към сражението, тези, с които ще прмеря сили в това военно изпитание.
БГ І.23: Нека видя тези, които са се събрали тук с намерението да воюват, жадни да се харесат на злия Дурьодана в тази битка.
Санджая каза:
БГ І.24: След молбата на Арджуна, Кришна закова тази най-красива колесница между двете армии,
БГ І.25: Пред Бишма и Дрона, както и пред останалите владетели, и каза: „Огледай, Арджуна, събраните тук Каурави”.
БГ І.26: Там Арджуна видя и в двете армии бащи, дядовци, учители, вуйчовци, братя, синове, внуци и другари, а също така – тъстове и приятели.
БГ І.27: Като видя своите роднини и приятели, Арджуна беше обхванат от висше състрадание и в тъгата си той каза:
Арджуна каза:
БГ І.28: Като виждам роднините си в бойно построение, готови да се сражават, крайниците ми губят сила, устата ми пресъхва, тялото ми трепери и косите ми настръхват.
БГ І.29: Моят лък Гандива се изплъзва от ръката ми; кожата ми гори; не мога да се държа на краката си и в същото време умът ми блуждае.
БГ І.30: Виждам и неблагоприятни предзнаменования. Не намирам въобще нищо добро в това, да убиеш свой роднина в битката.
БГ І.31-32: Аз не се стремя към победата, Кришна! О, Говинда, не желая нито царства, нито удоволствия! Каква полза ще ни донесат царствата, удоволствията или дори животът?
БГ І.33: Тези, заради които желаем царствата, насладите и удоволствията – те самите са тук, за да се бият, отказвайки се от богатство и живот.
БГ І.34: Учители, братя, синове, дядовци, чичовци, тъстове, внуци, братовчеди, роднини.
БГ І.35: О, Кришна! Не искам да ги убивам, нито да бъда убит от тях, дори ако ставаше дума за власт над трите свята, а не за някакво земно царство.
БГ І.36: О, Кришна! Няма да изпитаме никаква радост от това, че ще убием синовете на Дритараштра. Само ще увеличим греховете си, като пролеем кръвта на тези, непочитащи закона врагове.
БГ І.37: Следователно не би трябвало да убиваме роднините си – синовете на Дритаращтра. Как, о, Кришна, бихме могли да бъдем щастливи, ако ги унищожим?
БГ І.38: Заслепени от алчност, те не виждат злото, което заплашва да разруши семейството ни, или греха на предателството към роднините.
БГ І.39: О, Кришна! Как може да не сме в състояние да се отвърнем от греха – ние, които разпознаваме злото, заплашващо семейството ни с унищожение?
БГ І.40: С разрушаването на семейството вечният закон за него ще бъде унищожен, а с неговото изчезване в целия ни род ще се възцари неправедността.
БГ І.41: Жените от рода ще бъдат осквернени вследствие на адхарма, а от това, о, Кришна, ще произлезе смесването на варните.
БГ І.42: Това объркване хвърля в ада както самото семейство, така и рушителите му. Тогава духовете на предците наистина трябва да паднат, лишени от полагащите им се жертвени ритуали.
БГ І.43: Извечните закони на обществото биват унищожени от злодеянията на рушителите на семейството, предизвикващи смесване на варните.
БГ І.44: О, Кришна! Нас са ни учили, че хората, чиито семейни традиции са унищожени, неизбежно попадат в ада.
БГ І.45: Уви! Ние изглеждаме твърдо решени да извършим най-големия грях, тъй като поради алчността си към царската власт и удоволствията сме вдигнали оръжие срещу нашите роднини.
БГ І.46: За мене ще е по-добре, ако в битката синовете на Дритараштра, с оръжие в ръка ме убият невъоръжен и беззащитен.
Санджая каза:
БГ І.47: След като Арджуна изрече тези думи на бойното поле, той захвърли настрана лъка и стрелите си и обзет от скръб, се отпусна върху седалката на колесницата.
===

Санджая каза:
БГ ІІ.1: Кришна изрече следните думи, отправени към скръбния Арджуна, потънал в състрадание, сълзи и отчаяние:
Шри Бхагаван каза:
БГ ІІ.2: Откъде, о, Арджуна, идва това твое примирение, несвойствено на благородния ти дух; низко и позорно е то, довело те до тази криза?
БГ ІІ.3: О, Арджуна! Не се поддавай на мекушавостта! Тя не ти подхожда. Отърси се от тази дребнава слабост на сърцето и се изправи за ужас на враговете си!
Арджуна каза:
БГ ІІ.4: О, Кришна! Как в боя да изпратя стрелите си срещу Бишма и Дрона, които заслужават моето почитание?
БГ ІІ.5: За мене би било по-добре да преживявам от подаяния, ако с това ще избегна убийството на по-възрастни от мен, почтени люде. С убийството на тези хора, които се стремят към постигането на своите цели, аз ще трябва да вкуся наслади с миризмата на кръв.
БГ ІІ.6: Нито пък знаем кое е по-доброто за нас – победата над тях или поражението. Съратниците на Дритараштра – тези, чиято смърт обезсмисля нашия живот, сега са изправени срещу нас.
БГ ІІ.7: Моята собствена природа е пропита с отровата на малодушието и се чувствувам разколебан по отношение на религиозния закон. Затова те моля! Кажи ми, кое със сигурност е най-полезното? Аз съм Твой ученик. Отдал съм Ти се изцяло. Учи ме!
БГ ІІ.8: Не виждам как едно несравнимо и процъфтяващо царство на земята и властта над обитателите на небесата може да прогони скръбта, която изгаря сетивата ми.
Санджая каза:
БГ ІІ.9: Изричайки това, доблестният Арджуна заяви на Кришна: „Аз няма да се сражавам” – и след това потъна в мълчание.
БГ ІІ.10: Тогава Кришна заговори насмешливо на падналия духом Арджуна, между двете армии.
БГ ІІ.11: Ти оплакваш тези, които не са за оплакване; и в същото време произнасяш мъдри думи. Мъдрите не скърбят нито за живия, нито за мъртвия.
БГ ІІ.12: Никога не е имало време, когато не съм съществувал, нито пък ти или тези царе. И ние никога няма да престанем да съществуваме.
БГ ІІ.13: Също както въплътеният Аз преминава в тялото от детството към младостта и старостта, така той преминава и в друго тяло. Проницателният не се обърква от това.
БГ ІІ.14: О, сине на Кунти! Контактът на сетивата, с техните обекти предизвиква студа и зноя, удоволствието и страданието. О, принце на Бхарата, тези приливи и отливи са временни! Изтърпи ги!
БГ ІІ.15: О, герою! Човекът, който не се вълнува от тези неща, който е непоколебим и в удоволствието, и в страданието, и който е мъдър, е готов за безсмъртието.
БГ ІІ.16: Несъществуващото не става биващо, а биващото не става несъществуващо. Тази двойна истина е била прозряна от великите провидци.
БГ ІІ.17: Знай обаче, че това, което прониква във всичко е неунищожимо! Никой не може да унищожи това, което е неизменно.
БГ ІІ.18: Казано е, че тленните тела принадлежат на въплътения в тях вечен Аз, който е неунищожим и непознаваем. Затова, о, Бхарата, сражавай се!
БГ ІІ.19: Нито този, който се смята за убиец, нито този, който смята, че може да бъде убит, не познава истината. И двамата нито могат да убиват, нито пък могат да бъдат убити.
БГ ІІ.20: [Този Аз] никога не се е раждал или умирал. Невъзникнал, той няма да престане да съществува. Нероден, вечен и постоянен, Той – изначалният, не умира с умирането на тялото.
БГ ІІ.21: О, Арджуна, как може човек, който го познава като неунищожим, вечен, нероден, неизменен, да бъде причина за смъртта на някой човек? Кого може да убие той?
БГ ІІ.22: Както човек захвърля износените дрехи и облича нови, така и въплътеният Аз изоставя изхабените тела и заема нови.
БГ ІІ.23: Оръжия не го посичат. Огън не го гори. Нито вода го мокри, нито вятър го суши.
БГ ІІ.24: Азът не може да бъде посечен, изгорен, намокрен или изсушен. Той е вечен, всепроникващ, постоянен, неизменен и изначален.
БГ ІІ.25: Казано е, че този [Аз] е непроявен, немислим и неизменен. След като знаеш, че е такъв, не бива да скърбиш за него.
БГ ІІ.26: Дори и да смяташ, че Азът вечно се ражда и вечно умира, въпреки това, велики герою, не си заслужава да скърбиш.
БГ ІІ.27: Смъртта е сигурна за родения, а раждането – за умрелия. Ето защо не си заслужава да скърбиш заради тази неотвратимост.
БГ ІІ.28: О, принце на Бхарата! Началото на всички същества е непроявено. Средата им е проявена. Техният край е също непроявен. Защо в такъв случай да скърбиш?
БГ ІІ.29: Едни го разглеждат като чудо, други говорят за него като за чудо. А трети слушат за него като за чудо. Но дори и след като е чул за него, никой не го познава правилно.
БГ ІІ.30: О, принце на Бхарата! Въплътеният в телата на всички ни Аз е въобще неунищожим. Затова не трябва да скърбиш за което и да е живо същество.
БГ ІІ.31: Щом зачиташ собствената си дхарма, не бива да се тревожиш. За един кшатрия няма по-голямо благо от праведната война.
БГ ІІ.32: О, Арджуна! Случаят ти отваря врата към небесата. Щастливи са кшатриите, които имат възможност да се сражават във война като тази.
БГ ІІ.33: Ако откажеш да се сражаваш в тази праведна война, отказвайки се от собствената си дхарма и слава, ще извършиш грях.
БГ ІІ.34: Всички същества ще разказват за безкрайния ти позор. За уважавания човек безчестието е по-лошо от смъртта.
БГ ІІ.35: Великите колесничари ще помислят, че напуснал си битката от страх. Ти ще се опозориш пред тези герои, които са те уважавали толкова много.
БГ ІІ.36: Враговете ти ще изрекат множество ужасни обиди към тебе, с които ще омаловажат твоята сръчност. Би ли могло да има нещо по-болезнено за тебе?
БГ ІІ.37: Бъдеш ли убит, ти ще се преселиш в небесата. Победиш ли, ще се наслаждаваш на този свят. Затова, сине на Кунти, готви се за бой!
БГ ІІ.38: Когато тръгваш на бой, гледай по един и същ начин на удоволствието и на страданието, на печалбата и на загубата, на победата и на поражението. Така не ще извършиш грях.
БГ ІІ.39: Дотук ти предадох познанието на Самкхя. Чуй сега за познанието на Йога, чрез постигането на което ще отхвърлиш оковите на действията.
БГ ІІ.40: Тук, в сферата на Карма-Йога, добрите начинания не се губят, нито пък човек може да бъде въвлечен в някакъв грях. Дори съвсем малка част от този религиозен закон може да избави човека от огромната опасност.
БГ ІІ.41: Интелектът, притежаващ решителност, е единен. Интелектът на нерешителния е разнопосочен и безцелен.
БГ ІІ.42: Това са лъжемъдреците, които си служат с красиви думи. Те се опияняват от думите на Ведите и заявяват: „Няма нищо друго”.
БГ ІІ.43: Разкъсвани от желания, устремени към небесата, те изричат думи, водещи до нови раждания, и извършват специфично ритуални действия, които носят наслаждение и власт.
БГ ІІ.44: Тези, които не са се отрекли от удоволствията и властта и чиито умове са поробени от думите на Ведите, предписващи ритуали, не могат да придобият решителен интелект водещ към самадхи.
БГ ІІ.45: О, Арджуна! Ведите имат за предмет трите гуни. Премини отвъд тези три гуни. Постигналият Аза се извисява над всички раздвоености, отвъд придобивките и всички форми на благосъстояние и пребивава във вечна просветленост.
БГ ІІ.46: За познаващия Брахмана, осъзнал висшата истина, всичките Веди имат толкова полза, колкото и резервоарите за вода, когато всичко наоколо е наводнено.
БГ ІІ.47: Ти имаш право единствено да извършваш действието, но не и да се стремиш към плодовете му. Твой стимул не трябва да бъдат плодовете от действията. Същевременно не се изкушавай да се отречеш от действията.
БГ ІІ.48: Извършвай действията отхвърлил всяка привързаност и установил се в Йога, безметежен - при успех и при неуспех. Тази безметежност е Йога.
БГ ІІ.49: Действието, подбуждано от желанието за плода, е действително доста по-низшестоящо, а безметежността на ума - много над него. О, Арджуна! Потърси убежище в безметежността на ума! Достойни за съжаление са тези, които са подтиквани от желанието за плодовете от действията.
БГ ІІ.50: Свързан с интелекта, човек отхвърля в този свят доброто и лошото действие. Затова, стреми се да постигнеш тази Йога! Йога е изкуството в делата.
БГ ІІ.51: Мъдреците, постигнали това познание, отхвърлят плода, породен от действията. Те се освобождават от оковите на раждането и достигат състояние, в което няма страдания.
БГ ІІ.52: Когато твоят ум разкъса булото на илюзията, ти ще станеш безразличен към това, което си чул и което ще чуеш.
БГ ІІ.53: Ти ще постигнеш висшата Йога, когато умът ти, объркан от ведическите текстове, стане устойчив и непоколебим в самадхи.
Арджуна каза:
БГ ІІ.54: О, Кешава! Как може да бъде описан човекът с устойчива мъдрост и потънал в самадхи? Как говори човекът с устойчив ум? Как седи? Как върви?
Шри Бхагаван каза:
БГ ІІ.55: О, сине на Пртхи! Когато някой се отрече напълно от желанията на сърцето и намери удовлетворение единствено в Аза, той се нарича устойчиво познаващ.
БГ ІІ.56: Безмълвно съзерцаващият мъдрец е този, който е свободен от страсти, страх и гняв, който е безразличен към удоволствията и чийто ум е непоклатим в страданията.
БГ ІІ.57: Устойчива е мъдростта на този, който никога не се привързва към споходилото го добро или лошо; той нито желае, нито се отвращава.
БГ ІІ.58: Неговата мъдрост става устойчива, когато той изцяло прибере сетивата си от техните обекти, както костенурката прибира краката си в корубата.
БГ ІІ.59: Обектите отпадат, но остава вкусът към тях на отхвърлилия ги субект на тялото. Когато той види висшето битие, отпада дори и вкусът.
БГ ІІ.60: Напористите сетива, о Каунтея, дори на проницателния човек, който се старае да ги контролира, насила притеглят ума.
БГ ІІ.61: Контролиращият всички тях е съединен в това положение с Мене, Върховния. Устойчива е мъдростта на този, който е подчинил сетивата си.
БГ ІІ.62: Когато човек съзерцава обектите, се поражда привързаност към тях. От привързаността се пръква желанието, а от желанието възниква гневът.
БГ ІІ.63: От гнева възниква заблудата, от заблудата - объркването на паметта. От блуждаещата памет - гибелта на разума, а с гибелта на разума човек загива.
БГ ІІ.64: Като подхожда към обектите чрез самоконтрол, със сетива, свободни от привързаност и отвращение, овладелият Аза постига спокойствие.
БГ ІІ.65: След като постигне спокойствие, всички страдания се прекратяват. Разумът на човек, чието съзнание е спокойно, скоро укрепва.
 БГ ІІ.66: За неприобщения няма познание, нито пък има за него стремеж към познанието на Аза. Без този стремеж няма спокойствие. А как е възможно щастие без спокойствие?
БГ ІІ.67: Блуждаещите сетива подвеждат ума и го отнасят, също както вятърът отнася лодката.
БГ ІІ.68: Затова, силноръки, устойчива е мъдростта на този, чиито сетива са изцяло отдръпнати от техните обекти.
БГ ІІ.69: Когато за всички същества е нощ, самоконтролиращият се (мъдрец) будува, а когато те са будни, за безмълвно съзерцаващия мъдрец е нощ. 
БГ-бхашя ІІ.69: През нощта, покриваща всички наименуеми неща (падартха – букв. категории), всички същества стават слепи за разликата между нещата поради това, че тяхната собствена природа е тамас (мракът, тъмнината). Как така? Висшата реалност е предмет на устойчиво познаващия, но тя е като нощ за всички останали хора. Също както това, което е ден за бродещите през нощта животни, е нощ за останалите, така и висшата реалност е подобна на "нощ" за всички незнаещи люде, които приличат на нощните животни. Защото висшата реалност не е пасбището на техния разум. В деня на висшата истина мъдрецът-аскет, йогинът, който контролира сетивата си, се пробужда от съня на незнанието. Потънали в дълбокия сън на незнанието, характеризиращ се с деленето на възприемано и възприемащ, останалите същества будуват толкова, колкото вижда и спящият в съня си. Но поради това, че има формата на незнание, денят на незнанието е нощ за мъдреца, съзрял висшата реалност парамартха-таттва.
БГ ІІ.70: Както реките се вливат в пълноводния и неподвижен океан, по същия начин всички обекти на въжделението  се вливат в този, който жадува за спокойствие, а не в копнеещия да ги притежава.
БГ ІІ.71: Отказалият се от всички обекти на желанията, който напредва, без да се стреми към нищо, освободилият се от всякакво усещане за "мое" и "аз", постига спокойствието.
БГ ІІ.72: Това е състоянието на Брахман, достигайки което никой не може да се заблуждава. Установявайки се в него дори в последния си час, човек придобива божественото състояние на Нирвана.
===
Арджуна каза:
БГ ІІІ.1: О, Джанардана! Щом според тебе познанието превъзхожда действието, защо, Кешава, ме караш да извърша такова ужасяващо деяние.
БГ ІІІ.2: С думи, които изглеждат объркани, Ти смущаваш и без това объркания ми ум. Затова покажи ми едно сигурно средство, чрез което да достигна висшето благо.
Шри Бхагаван каза:
БГ ІІІ.3: О, безгрешни! Отдавна в този свят двата пътя са изложени от Мен – Джнана-Йога за последователите на Самкхя и Карма-Йога за последователите на Йога.
БГ ІІІ.4: Човек не постига свобода от кармата чрез въздържане от действията. Също така никой не достига до съвършенството чрез простия отказ от тях.
БГ ІІІ.5: Защото, дори и за миг, никой не престава да извършва действия. Всички са принудени да действуват от гуните на Пракрити.
БГ ІІІ.6: Този, който сдържа двигателните органи, но мисълта му е насочена към сетивните обекти, е с объркана душа и превратно поведение.
БГ ІІІ.7: О, Арджуна! Този, който, сдържайки сетивните органи посредством ума, започне непривързан да практикува карма-йога с двигателните органи, се отличава от другите.
БГ ІІІ.8: Винаги извършвай предписаното действие. То е по-висше от бездействието. Всъщност без действието е невъзможен дори животът в тялото.
БГ ІІІ.9: Този свят е обвързан с действия, но различни от действията по жертвоприношението. Затова, Каунтея, действувай свободен от привързаност.
БГ ІІІ.10: В най-дълбока древност, след като сътвори хората ведно с жертвоприношенията, Праджапати каза: Множете се посредством жертвоприношението! Нека то ви донесе всичко, към което се стремите!
БГ ІІІ.11: Посредством него храни боговете, тогава и те ще те хранят! Чрез взаимното хранене ти можеш да постигнеш висшето благо.
БГ ІІІ.12: Боговете, хранени посредством жертвоприношенията, ще ти дадат нещата от живота, към които се стремиш. Истински крадец е този, който се наслаждава на даровете от боговете, без да им въздаде полагащия им се дял.
БГ ІІІ.13: Добрите люде, които се хранят с остатъка от това, което е било предложено като жертвоприношение, живеят освободени от грях. Докато грешниците, които готвят за собствено наслаждение, се хранят със собствения си грях.
БГ ІІІ.14: Живите същества се раждат от храната, а храната иде от дъжда. Дъждът се дължи на жертвоприношението. Жертвоприношението е резултат от действието.
БГ ІІІ.15: Знай, че действието е породено от Ведите и че Ведите са породени от неунищожимата Реалност! Следователно всепроникващите Веди са изцяло основани върху жертвеното действие.
БГ ІІІ.16: О, Арджуна! Този, който не следва така установения цикъл от действия, е грешник. Той се отдава на наслаждения в сферата на сетивния живот. Той живее напразно.
БГ ІІІ.17: За човека, който намира наслада единствено в Аза, който се задоволява единствено с Аза, който намира удовлетворение единствено в Аза, не съществува задължението да действа.
БГ ІІІ.18: Той няма какво да постигне чрез действието – извършено или неизвършено. Той не зависи от никого, що се отнася до неговите собствени цели.
БГ ІІІ.19: Следователно извършвай нужното действие без привързаност, тъй като извършвайки действието без всякаква привързаност, човек достига до Върховния.
БГ ІІІ.20: Джанака и другите постигнаха съвършенство единствено чрез действието. За да допринесеш за благополучието на хората, ти трябва да извършваш действията.
БГ ІІІ.21: Това, което най-добрият измежду хората прави, правят го и другите. Хората следват критериите, които той установява.
БГ ІІІ.22: О, Арджуна! Аз не дължа нищо на трите свята. Няма нещо, което да не съм постигнал, и не е останало нищо, което да постигна. Въпреки това аз непрестанно действам.
БГ ІІІ.23: О, Барата! Всъщност, ако някога престана да действам неуморно, хората ще последват примера ми по всички възможни начини.
БГ ІІІ.24: Ако престана да действам, тези светове ще загинат. Ще причиня объркване и ще унищожа живите същества.
БГ ІІІ.25: Принце от династията Бхарата! Също както незнаещият извършва действието с привързаност към това действие, така и мъдрецът трябва да извършва действието без привързаност, за да запази целостта на света.
БГ ІІІ.26: Непривързаният към действието не трябва да поражда объркване в умовете на привързаните към действията, незнаещи хора. Нека този, който извършва всички тези действия, накара тези хора да ги извършват по същия начин.
БГ ІІІ.27: Навсякъде дейностите се извършват от гуните, породени от Пракрити. Този, чийто ум е заблуден от егоизма, си мисли: „Аз съм извършителят”.
БГ ІІІ.28: О, герою! Познаващият истината за разграничеността на гуните от техните действия, напротив, не се привързва към действията, знаейки, че гуната действа сред гуни.
БГ ІІІ.29: Тези, които са заблудени от гуните на Пракрити, се вкопчват към действията на тези гуни. Познаващият Цялото не би трябвало да разколебава тези невежи и предубедени познаващи.
БГ ІІІ.30: Освободен от всякакво чувство за собственост, с възвисен, лишен от желания ум, посвещавайки всички действия на Мене, сражавай се безпристрастно.
БГ ІІІ.31: Тези хора, които неизменно следват това Мое учение – люде праведни и независтливи, биват също освободени от действията.
БГ ІІІ.32: Знай, че тези, които са заблудени по отношение на всички видове познание, роптаят срещу учението Ми и не го следват, са инертни и негодни за каквото и да е!
БГ ІІІ.33: Дори притежаващият познание човек се държи според собствената си природа. Всички живи същества следват собствената си природа. Какво би могло да се постигне с ограничаването й?
БГ ІІІ.34: Сетивата изпитват привързаност или отвращение към своите съответни обекти. Никой не би трябвало да се поддава на влиянието им. Те несъмнено са препятствие по пътя на човека.
БГ ІІІ.35: Дори и лишена от достойнства, собствената ти дхарма е по-висша от чуждата, колкото и добре да я спазваш. По-добре е да умреш, съблюдавайки собствената си дхарма, защото чуждата дхарма е пълна със страх.
БГ ІІІ.36: О, Варшнея! Кое подтиква човека да извършва грях? Въпреки нежеланието си да съгрешава той сякаш е принуждаван да го прави.
БГ ІІІ.37: Това е страстното желание, което гуната раджас превръща в гняв. Това е великият ненаситник, това е великият грешник. Това е най-големият враг на този свят.
БГ ІІІ.38: Също както огънят се покрива от дима, огледалото от праха, а ембрионът от утробата, така и познанието е забулено от страстното желание.
БГ ІІІ.39: О, сине на Кунти! Познанието е това, което е забулвано от страстното желание - този постоянен враг на познаващия, който го изгаря като ненаситен огън.
БГ ІІІ.40: Казано е, че неговото местоположение е в сетивата, ума и познавателната способност. Посредством тях то забулва познанието и заблуждава субекта на тялото.
БГ ІІІ.41: Затова, могъщи принце, след като подчиниш сетивата и т.н., трябва да се отречеш от порочното страстно желание, което унищожава познанието и съзнанието.
БГ ІІІ.42: Казва се, че сетивата са висши. По-висш от сетивата е умът. Разумът е по-висш и от ума. Това, което е по-висше и от разума, е Азът.
БГ ІІІ.43: О, силноръки! След като познаеш Аза като по-висш от разума и контролираш вътрешното сетиво, унищожи страстното желание - този толкова трудно уязвим враг.
===
Шри Бхагаван каза:
БГ ІV.1: Аз преподадох вечната Йога на Вивасван, който я предаде на Ману, а Ману я предаде на Икшваку.
БГ-бхашя ІV.1.1: Аз преподадох на Вивасван, т.е. на Слънцето тази Йога, или начин на живот, която е изложена в първите две глави, в началото на сътворението, за да даря сила на кшатриите – владетелите на света. Благодарение на силата на тази Йога те станаха способни да защитават кастата на брахманите. Брахманите и кшатриите могат да защитават целия свят. Тази Йога е вечна, т.е. неизменна, тъй като плодът от нея не се променя. Следователно резултатът от тази Йога, а именно – освобождението, свързано с пътя на правилното възприятие, е неизменен. А Слънцето я предаде на Ману, който на свой ред я предаде на сина си – първия цар Икшваку.
По-нататък:
БГ ІV.2: О, Парамтапа! Царствените мъдреци узнаха за тази Йога, преподавана от уста на уста. С течение на времето тази Йога изчезна от света.
БГ-бхашя ІV.2.1: Царствените мъдреци достигнаха до познанието на тази Йога, препредавана по традиционния начин, т.е. от уста на уста, от учител на ученик парампара. С течение на времето традицията на нейното предаване изчезна от този свят.
БГ-бхашя ІV.3.0: Отбелязвайки, че тази Йога е изчезнала, защото практикуващите я са били слаби и отдадени на сетивността, и че светът е бил откъснат от висшите ценности в живота,
БГ ІV.3: Сега ти предавам същата тази най-древна Йога, тъй като си Ми предан и си Мой приятел. Защото тя е най-висшата тайна.
Арджуна каза:
БГ ІV.4: Ти си роден по-късно, а Слънцето по-рано. Как тогава да разбирам, че ти си предал тази Йога в началото?
Шри Бхагаван каза:
БГ ІV.5: Аз вече съм се прераждал безброй пъти. Ти - също. Аз помня всички прераждания, но ти, Парамтапа, не помниш нищо.

Бхашя ІV.5.1. Аз вече съм се прераждал безброй пъти, както и ти, Арджуна! Аз помня всички прераждания, но ти - не, тъй като силата на твоето познание е зависела от недостатъци, достойнства и т.н. И напротив, в качеството си на вечно чист, буден, свободен и надарен с ненакърнимо познание, Аз помня всички прераждания, о, бич за враговете си!
БГ ІV.6: Въпреки че съм нероден и съм неизменният Аз и Господар на всички живи същества, прибягвайки до моята способност за превъплъщения, Аз се родих с помощта на моята мая.
БГ ІV.7: О, Бхарата! Всеки път когато дхарма запада, а адхарма взема надмощие, Аз се проявявам.
БГ ІV.8: Аз се раждам във всяка епоха, за да защитя добродетелните, да унищожа грешниците и възстановя дхарма.
БГ ІV.9: Този, който наистина познае Моето божествено раждане и дейност, не се преражда след като напусне тялото си. О, Арджуна! Той достига до Мене.
Бхашя ІV.9.1: Моето раждане, което е само илюзорно, и дейността ми, а именно - защитата на добродетелните и т.н., са божествени, нематериални и величави. Този, който наистина ги познава така, както ги излагам Аз, вече не се преражда. Той достига до Мене, о, Арджуна! Той е свободен.
БГ ІV.10: Освободени от страст, страх и гняв, изпълнени с Моята мощ, уповаващи се на Мене и пречистени от аскезата на познанието, мнозина достигнаха Моето битие.
БГ ІV.11: Както подхожда към Мене човек, така се отнасям и Аз към него, тъй като, о, Партха, всички пътища водят до Мене.
БГ ІV.12: Хората в този свят извършват жертвоприношения на боговете, желаейки успех в своите дейности, защото в света на хората успехът, породен от действията е много бърз.
БГ ІV.13: Деленето на четири касти, създадено от Мене, следва разпределението на гуните и дейностите. Въпреки че съм го създал, знай, че Аз съм неизменният недеятел.
БГ ІV.14: Дейностите не ме засягат. Аз не желая техните плодове. Този, който ме познава по такъв начин, не е обвързан от дейностите.
БГ ІV.15: В древността стремящите се към освобождение, които Ме познаваха по този начин, извършваха действията. Затова и ти извършвай действията, както ги извършваха твоите предци в древността.
БГ ІV.16: Какво е действие? Какво е бездействие? По отношение на тези въпроси заблуда цари дори сред мъдреците. Затова Аз ще разясня природата на действието, посредством познанието на която ти ще се освободиш от злото.
БГ ІV.17: Защото ти трябва да познаваш действието. Трябва да познаваш погрешното действие, както и липсата на действие. Дълбока е същността на действието.
БГ ІV.18: Всеки, който вижда бездействие в действието и действие в бездействието, е мъдрец сред хората. Той е приобщен, той е цялостно действуващ.
БГ ІV.19: Мъдрите наричат учен този, чиито начинания са свободни от подклажданите от желанието представи и чиито действия са погълнати от огъня на познанието.
БГ ІV.20: Отказвайки се от привързаността към плодовете от действията, вечно удовлетворен и независим, човек не извършва никакви действия, въпреки че е зает с дейност.
БГ ІV.21: Човекът, който е свободен от всякакво очакване, контролиращ ума си и своето "аз", отрекъл се от всякакво притежание и който извършва единствено телесна дейност, не допуска грях.
БГ ІV.22: Удовлетворен от донесеното от случая, надраснал всяка раздвоеност, избавил се от духа на съперничество,  невъзмутим при печалба и загуба, човекът е освободен от обвързването, въпреки че действа.
БГ ІV.23: За този, чиято привързаност е изчезнала, който е освободен, чийто ум е установен в познанието и който извършва действията като жертвоприношение, всички действия изчезват.
БГ ІV.24: Брахман е средството за извършване на жертвоприношение. Брахман е жертвата в огъня на Брахман, а жертвоприношението е извършвано от Брахман. Единствено жертвоприносителят, който се съсредоточи върху действието като Брахман, достига до Брахман.
БГ ІV.25: Някои йогини предлагат жертвоприношение на божествата. Други принасят жертва в огъня на Брахман посредством самото жертвоприношение.
БГ ІV.26: Едни принасят в жертва сетивата като слуха и т.н. в пламъците на въздържането, а други жертвопринасят обекти като звука и т.н. в огъня на сетивата.
БГ ІV.27: А други принасят в жертва всички сетивни и жизнени дейности в огъня на самоконтрола, разпален от знанието.
БГ ІV.28: Други аскети, приели строги обети, принасят в жертва материалните си притежания, своите покаяния, упражненията на духа си, предписаните наставления и познанието.
БГ ІV.29: Тези, които се стремят към контрол върху дишането, като прекратяват вдишването и издишването, принасят в жертва вдишването в издишването и издишването във вдишването.
БГ ІV.30: Други, които се ограничават силно в храненето, принасят в жертва жизненото дихание в жизненото дихание.
БГ ІV.31: Те вкусват от нектарния остатък на тези жертвоприношения и се отправят към вечния Брахман. О, най-добър сред принцовете на Куру! Този, който не извършва жертвоприношения, не постига дори този свят, а какво да говорим за другите!
БГ ІV.32: По такъв начин много жертвоприношения са намерили място на страниците на Ведите. Знай, че те са родени от действията. След като ги познаваш по такъв начин, ти ще бъдеш освободен.
БГ ІV.33: О, Парамтапа! Жертвоприношението на познанието стои по-високо от материалното жертвоприношение. О, Партха! Всички действия, без изключение, достигат връхната си точка в познанието.
БГ ІV.34: Постигни го посредством смирението, изчерпателните въпроси и служенето на учителя. Познаващите, осъзнали истината, ще ти предадат това познание.
БГ ІV.35: След като схванеш това учение, о, сине на Панду, ти няма да си вече заблуден като сега. Посредством него ще възприемеш всички същества в Аза, а следователно и в Мене.
БГ ІV.36: Дори ако си най-лошият от всички грешници, върху сала на познанието ще преплаваш отвъд греха.
БГ ІV.37: Също както буйният огън изгаря цялото гориво, така и огънят на познанието, о, Арджуна, превръща в пепел всяко действие.
БГ ІV.38: Няма нищо толкова пречистващо, колкото познанието. Усъвършенствувалият се в Йога човек го постига с течение на времето в собствения си Аз.
БГ ІV.39: Вярващият човек, който е овладял сетивата си и се стреми към познание, постига това познание. Когато постигне познанието, той незабавно постига и висшия покой.
БГ ІV.40: Незнаещият, неверникът, съмняващият се Аз пропада. За съмняващия се Аз не съществува нито този свят, нито следващият, нито пък щастието.
БГ ІV.41: О, Арджуна! Действията не обвързват този, който е бдителен, който посредством Йога се е отрекъл от дейностите и е унищожил съмненията с познание.
БГ ІV.42: Затова, о, Бхарата, срази с меча на познанието съмненията, породени в сърцето ти от незнанието! Намери опора в Йога и се изправи.
===
Арджуна каза:
БГ V.1: О, Кришна! Ти възхваляваш отказа от действия и освен това възхваляваш тяхното извършване. Кажи ми кое от двете е със сигурност по-доброто!
Шри Бхагаван каза:
БГ V.2: И отказът, и карма-йога съдействуват за постигане на висшето благо. Но от двете карма-йога е по-висша от отказа от действия.
БГ V.3: Знай, че този, който нито се стреми, нито избягва, е вечно отричащ се! О, силноръки! Човекът, който стои над противоположности от този род, лесно постига освобождението от робството.
БГ V.4: Само немислещият човек, а не този, който притежава различаваща способност, може да твърди, че Самкхя и Йога са различни. Човекът, който следва правилно единия или другия от тези два пътя, постига плода и на двата.
БГ V.5: Състоянието, постигнато от последователите на Самкхя, бива достигнато и от йогините. Само този е зрящ, който вижда единството на Самкхя и Йога.
БГ V.6: Всъщност, о , силноръки, отказът се постига трудно без карма-йога. С помощта на Йога безмълвният мъдрец достига до Брахман, без да се бави много.
БГ V.7: Азът на утвърдилия се в Йога, който е с пречистен ум, самоконтролиращ се и контролиращ сетивата, става Аз на всички живи същества. Той остава незасегнат от действията.
БГ V.8-9: Нека приобщеният мъдрец, който познава истината, си мисли: „Аз въобще не действувам”, дори когато гледа, слуша, докосва, вдъхва аромати, храни се, спи, диша, говори, прочиства се, хваща, отваря и затваря очи, след като знае, че сетивата действуват при контакта със своите обекти.
БГ V.10: Като се уповава във всички свои действия на Брахман, той действува без привързаност. Той остава незасегнат от греха така, както лотосът от водата.
БГ V.11: С тяло, ум, разум и чисти сетива йогините извършват действието без привързаност, единствено за пречистване.
БГ V.12: Като се отрича от плодовете на действията, йогинът постига съвършения покой. Привързаният към плода чрез силата на желанията неприобщен е поробен.
БГ V.13: Като се отрича мислено от всички действия и се самоконтролира, въплътеният Аз обитава щастливо града с деветте порти, без да извършва действия и без да става причина другите да действуват.
БГ V.14: Върховното същество не поражда нито делата, нито общото понятие за деятел, нито пък контакта с плодовете на действията. Собствената природа е тази, която действува.
БГ V.15: Всепроникващия не приема ничии грехове или заслуги. Познанието е забулено от незнанието. Затова живите същества се заблуждават.
БГ V.16: За тези, чието незнание е унищожено от познанието, същото това познание осветява като слънце висшата Реалност.
БГ V.17: С ум, установен в него като в Аз, възприемайки го като Аза, отдадени нему, тъй като то е най-висшата обител, мъдреците, чиито грехове са пречистени от познанието, достигат до състоянието, от което няма завръщане.
БГ V.18: Мъдреците възприемат Истината еднакво и в брахмана, възпитан в знание и култура, и в кравата, и в слона, и в кучето, и в ядящия кучета
БГ V.19: Раждането бива преодоляно, дори тук, от тези, чийто ум е установен в тъждеството. Брахман- тъждественият, е несъмнено безупречен. Следователно те са установени в Брахман.
БГ V.20: Човекът с устойчив ум, който е незаблуден, познаващ и установен в Брахман, не би трябвало нито да се въодушевява при срещата с приятното, нито пък да се отвращава, когато се натъкне на нещо неприятно.
БГ V.21: Мъдрецът, чиято душа не е обвързана от контактите с външните обекти, е щастлив в Аза. Неговата душа е приобщена към Брахман. Той се наслаждава на неизчерпаемо блаженство.

БГ V.22: Удоволствията, породени от досега с външните обекти, всъщност причиняват единствено страдание. О, Каунтея! Те имат начало и край. Мъдрецът не им се радва.
БГ V.23: Човекът, достатъчно силен, за да устои на напора на желанието и гнева в този свят, бива приобщен преди освобождаването от тялото си. Той е щастлив.
БГ V.24: Йогинът, който се наслаждава в себе си, който е щастлив в себе си и също така носи светлината в себе си, става Брахман и постига брахма-нирвана.
БГ V.25: Мъдреците с пречистени грехове, преодолени съмнения, подчинени души, постигат покоя на Брахман. Те допринасят за благото на всички живи същества.
БГ V.26: И в двата случая покоят на Брахман е налице за овладелите съзнанието си аскети, освободени от желанието и гнева и познали Аза.
БГ V.27-28: Като отстранява всички външни контакти, приковава погледа си между веждите и уравновесява вдишването и издишването в ноздрите си; като контролира сетивата, ума и разума, свободен от желанието, страха и гнева, безмълвният мъдрец, стремящ се към освобождението, е наистина, завинаги освободен.
БГ V.29: Той постига покоя, след като познае Мене – наслаждаващия се на жертвоприношенията и покаянията, великият господар на целия свят и приятеля на всички живи същества.
===
БГ VІ.1: Саннясин и йогин е този, който извършва необходимите действия, без да е зависим от плодовете им, а не този, който се отрича от домашните огньове и е недеятел.
БГ VІ.2: О, Пандава! Знай, че това, което наричат отказ, е Йога. Защото никой не може да стане йогин, докато не се откаже от погрешните представи.
БГ VІ.3: За безмълвния мъдрец, стремящ се да изкачи върха на Йога, действието е назовано причина. За този мъдрец, който го е изкачил, покоят е назован причина.
БГ VІ.4: Когато мъдрецът вече не е привързан към сетивните обекти и действията, той се отрича от всяка погрешна представа. Тогава за него се казва, че е изкачил върха на Йога.
БГ VІ.5: Извиси Аза посредством Аза! Не отслабвай Аза! Защото именно Азът е приятелят на Аза, Азът именно е врагът на Аза.
БГ VІ.6: Азът е приятел на този Аз, посредством който бива подчинен Азът. Именно Азът действува като враг на Аза, неподчинен от Аза.
БГ VІ.7: Върховният Аз е съсредоточен при този, който е подчинил Аза и е неподвижен и в студ, и в жега, в удоволствието и в страданието, в чест и в безчестие.
БГ VІ.8: За един йогин се казва, че е приобщен, когато неговият Аз е удовлетворен в познанието и знанието, когато е подчинил сетивата си и за него пръстта, камъкът и златото са едно и също нещо.
БГ VІ.9: Превъзхождащ е този, чийто ум е неизменен по отношение на добрите хора, приятелите, враговете, безразличните, неутралните, противостоящите, роднините, праведните и неправедните.
БГ VІ.10: Като живее в усамотение, сам, като контролира съзнанието и Аза си, свободен от желания, непритежаващ нищо, йогинът би трябвало непрекъснато да се съсредоточава в Йога.
БГ VІ.11: След като постави твърдата си постелка на чисто място, нито много висока, нито много ниска, и я покрие с плат или животинска кожа и трева куса;
БГ VІ.12: Седнал върху нея и съсредоточил ума си, като контролира действията на ума и сетивата си, нека практикуващият се съсредоточи върху Йога, за да се самопречисти.
БГ VІ.13: Като държи тялото, главата и врата си изправени и неподвижни, непоколебимият йогин приковава своя поглед във върха на носа си, без да гледа наоколо.
БГ VІ.14: Със спокойно вътрешно сетиво, без страх, твърд в обета за целомъдрие, като контролира ума си, с мисли, установени в Мене, приобщеният йогин трябва да седи устремен към Мене.
БГ VІ.15: Съсредоточавайки се по такъв начин без прекъсване и контролирайки ума си, йогинът постига покоя, който е установяване в Мене и чийто връх е освобождението.
БГ VІ.16: О, Арджуна! Този, който прекалено много яде или въобще не яде, който спи прекалено много или будува през цялото време, не овладява Йога.
БГ VІ.17: Човекът, който се храни и развлича с мяра, съсредоточава се в действията, спи и будува, постига Йога, която премахва всички страдания.
БГ VІ.18: Когато напълно контролираният ум пребивава единствено в Аза, освободен от стремежа към обектите на желанията, за този човек се казва, че е приобщен към йога.
БГ VІ.19: Както пламъкът на лампата не потрепва, когато е на завет – така е и с йогина, съсредоточен в Йога, чийто ум е под контрол.
БГ VІ.20: Когато с практикуването на Йога неподвижният ум се отдръпва от обектите и намира удовлетворение в Аза, като съзерцава Аза с вътрешното сетиво;
БГ VІ.21: Когато йогинът изпита безкрайното свръхсетивно блаженство, което може да се долови единствено с ума, той става установен и не се отделя от Истината.
БГ VІ.22: Когато постигне тази награда, човек не се стреми към по-голяма. Установен в нея, човек не бива засегнат дори и от най-тежките страдания.
БГ VІ.23: Знай, че Йога се нарича унищожаването на контакта със страданията, дължащо се на знанието. Тази Йога трябва да се прилага със сигурно и неотклонно съзнание.
БГ VІ.24: Като се отричаш от всички желания, породени от превратните представи и контролираш изцяло сетивата посредством ума;
БГ VІ.25: Отдръпни се постепенно с помощта на непоколебимия си ум. След като установиш съзнанието си в Аза, не мисли за нищо.
БГ VІ.26: Йогинът трябва да постави непостоянния и неустойчив ум единствено под контрола на Аза, като го отдръпне от всички причини - каквито и да са те, които го карат да започне да се движи.
БГ VІ.27: В действителност върховното блаженство бива постигнато от този безгрешен йогин, чийто ум е спокоен, който е обуздал раджас и е станал Брахман.
БГ VІ.28: Приобщавайки се по този начин, безупречният йогин лесно постига контакта с Брахман, или безкрайното блаженство.
БГ VІ.29: Виждайки навсякъде тъждеството, този, чиято душа е в хармония с Йога, вижда Аза във всички същества и всички същества в Аза.

БГ VІ.30: Този, който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мене, никога не ще Ме изгуби. Нито пък Аз ще го изоставя.

БГ VІ.31: Йогинът, установен в единството, който Ме обожава като присъствуващ във всички същества, пребивава в Мене, въпреки цялото Ми екзистенциално многообразие.

БГ VІ.32: О, Арджуна! Този, който по аналогия със себе си вижда еднакво удоволствието или страданието навсякъде, е смятан за върховен йогин.
Арджуна каза:
БГ VІ.33: О, Мадхусудана! Аз не виждам твърда сигурност в този Йога, изложена от тебе с помощта на еднаквостта, защото умът е подвижен и неустойчив.
БГ VІ.34: О, Кришна! Умът е наистина неустойчив – могъщ и твърд мъчител. Аз смятам, че контролът над него е изключително труден, подобно на контрола над вятъра.
Шри Бхагаван каза:
БГ VІ.35: О, герою! Несъмнено умът е неустойчив и се контролира трудно. Но с постоянна практика и безметежност, о, сине на Кунти, той може да бъде обуздан.
БГ VІ.36: Смятам, че Йога е много трудно постижима за човека, чийто Аз е неконтролиран. Напротив, този, който го е обуздал чрез използуването на подходящи средства, може да я постигне.
Арджуна каза:
БГ VІ.37: О, Кршна! Каква е съдбата на отклонилия се йогин, чийто ум е изпълнен с вяра, но който не постига правилното съзерцание в Йога?
БГ VІ.38: О, силноръки! След като се е отклонил и от двете карма и Йога, нима той, объркан и неустановен в пътя на Брахман не загива като разпокъсан облак?
БГ VІ.39: О, Кришна! Ти трябва да разпръснеш това мое съмнение изцяло! Никой освенТебе не би могъл да разпръсне това съмнение.
Шри Бхагаван каза:
БГ VІ.40: О, Партха! Той не загива нито в този, нито в следващия свят, тъй като, сине, нищо лошо не може да сполети онзи, който прави добрини.
БГ VІ.41: След като достигне световете на достойните люде и преживее там дълги години, човекът, отклонил се от Йога, се преражда в дома на чисти и преуспяващи стопани.
БГ VІ.42: Или пък се ражда в семейството на мъдри йогини. Такова раждане е действително много рядко в този свят.
БГ VІ.43: Там той придобива памет за впечатленията, свързани с предходното му тяло, и се стреми упорито да постигне съвършенство.
БГ VІ.44: Въпреки, че не е господар на самия себе си, той е привличан от своя предишен път. Дори този, който желае да узнае Йога, надхвърля предмета на ведическите предписания.
БГ VІ.45: Йогинът, който се стреми упорито и който се е усъвършенствувал в продължение на множество прераждания, постига върховната цел, след като е пречистил всичките си грехове.
БГ-бхашя VІ.45: "Който се стреми упорито" - т.е. който полага много усилия. Йогинът е познаващ, чиито грехове са пречистени и който в продължение на множество прераждания се е усъвършенствувал посредством натрупването на добри "следи" в малки количества. Той е постигнал съвършенство благодарение на всички тези натрупани "следи", водещи към правилното възприятие. Така той постига висшата цел.
БГ VІ.46: Йогинът стои по-високо от аскетите и дори от познаващия [Ведите]. Той превъзхожда тези, които действуват. Затова, о, Арджуна, бъди йогин!
БГ VІ.47: А сред всички йогини, този, който, изпълнен с вяра, ме почита с душа, потопена в Мене, аз смятам за най-приобщен.
===
БГ VІІ.1: С ум установен в Мене, като се уповаваш на Мене и като практикуваш Йога, о, Арджуна, чуй как ще Ме познаеш цялостно и несъмнено.
БГ VІІ.2: Аз ще изложа изчерпателно това знание заедно с неговото осъзнаване. След като то бъде схванато, не остава нищо друго, което да бъде познавано.
БГ VІІ.3: Сред хората само един на хиляда се стреми да го постигне. Сред познаващите и стремящите се само един достига до истинското познание за Мене.
БГ VІІ.4: Земята, водата, огънят, въздухът, небесното пространство, манас, буддхи и ахамкара съставляват отделните части на Моята осморна природа.
БГ VІІ.5: Това е най-низшата Моя природа, но ти знай, че най-висшата Ми природа е различна от нея. О, силноръки! Тя е живата същност, която поддържа този свят.
БГ VІІ.6: Знай, че всички същества са породени от Моята двойствена природа. Знай, че Аз съм източникът на целия свят, както и на това, на което той се разлага.
БГ VІІ.7: Няма нищо, което да е по-висше от Мене, о, Джанамджая. Всичко и свързано с Мене като перлите, нанизани на нишка.
БГ VІІ.8: Аз съм същността на водата, о, Каунтея! А също така и светлината на луната и слънцето. (Аз съм) свещената сричка АУМ във всички Веди, звукът в пространството и човешкото у човека.
БГ VІІ.9: Аз съм чистото благоухание на земята, великолепието на огъня, животът във всички живи същества и въздържанието у аскетите.
БГ VІІ.10: О, Арджуна! Знай, че Аз съм вечното семе във всички същества. Аз съм интелектът на разумните същества. Аз съм великолепието на всички, които притежават великолепие.
БГ VІІ.11: Аз съм също мощта на могъщия, освободен от желанието и привързаността. О, Бхарата! Аз съм желанието, което не се противопоставя на дхарма.
БГ VІІ.12: Знай, че всички неща – и саттвика, и раджаса, и тамаса произлизат единствено от Мене. Аз не съм в тях, те са в Мене.
БГ VІІ.13: Целият свят е заблуден по силата на тези три [вида] обекти, състоящи се от гуните [на пракрити]. Той не познава Мене – неизменната [Реалност] отвъд тях.
БГ VІІ.14: Несъмнено Моята божествена сила на илюзията е трудно преодолима. Тези, които се отдават изключително на Мене, преминават отвъд тази мая.
БГ VІІ.15: Най-низшите, заблудените, извършителите на злини не Ми се отдават поради мая. Тяхното познание е ограбено и те придобиват демонично поведение.
БГ VІІ.16: О, Арджуна! Четири вида са хората, извършващи добрини. О, най-добър сред Бхаратите! Те се обръщат към Мене. Това са нещастните, стремящите се към познание, стремящите се към богатство и познаващите.
БГ VІІ.17: Познаващият - вечно приобщен и изключително отдаден, превъзхожда всички тях, тъй като Аз съм извънредно скъп на познаващия и той Ми е скъп.
БГ VІІ.18: Всички те (и четиримата) са извисени, но познаващия смятам за мой истински Аз, тъй като, с приобщен Аз, той се е обърнал единствено към Мене - целта нямаща равна на себе си.
БГ VІІ.19: След многобройни раждания човекът с познание достига направо до Мене, като осъзнава - "Васудева е всичко". Такава възвишена душа е изключителна рядкост.
БГ VІІ.20: Лишени от познанието поради многообразието на желанията, [хората] се обръщат към други божества и следват други предписания, защото са принудени от собствената си природа.
БГ VІІ.21: Аз давам твърда вяра на всеки предан, който се стреми с вяра да почита която и да е божествена форма.
БГ VІІ.22: Обладан от такава вяра, той желае да се покланя на тази божествена форма. Посредством това божество той си осигурява обектите на своите желания, тъй като Аз самият съм ги предписал.
БГ VІІ.23: Плодът на карма, който постигат тези ограничени люде, е краткотраен. Почитащите божествата достигат до божествата. Отдадените на Мене достигат до Мене.
БГ VІІ.24: Те - неразличаващите и посредствените, смятат Мене, Неизменния и Ненадминатия, който е непроявен или неявен, за проявил се или станал явен сега.
БГ VІІ.25: Забулен от заблуждаващата сила на Моята Йога-мая, Аз не се проявявам пред всички. Този заблуден свят не Ме познава като нероден и неизменен.
БГ VІІ.26: О, Арджуна! Аз познавам съществата от миналото, настоящето и бъдещето, но никой не познава Мене.
БГ VІІ.27: О, Бхарата, бич за враговете си! Всички живи същества биват заблудени от илюзията за раздвоеността, породена от привързаността и отвращението.
БГ VІІ.28: Само тези, които нямат повече грехове, които действуват праведно и които са освободени от илюзията за раздвоеността, Ми служат с неотклонна воля.
БГ VІІ.29: Като се обръщат към Мене, тези, които се стремят да се освободят от старост и от смърт, постигат познанието на Брахман в неговата цялост, както и това на Атман и всички действия.
БГ VІІ.30: Тези, които Ме познават като проявен в елементите, божествата и жертвоприношенията, ще ме познаят дори и в мига, когато напускат този свят, стига техните умове да са съсредоточени.
===
БГ VІІІ.1: Какво е Брахман? Какво е вътрешният Аз? Какво е действието? О, Пурушоттама! Какво е това, което наричаме елементи? Кои са тези, които наричаме божества?
БГ VІІІ.2: О, убиецо на Мадху! Кой в това тяло извършва жертвоприношенията и как? Как в мига на напускането самоконтролиращият се йогин ще те познае?
Шри Бхагаван каза:
БГ VІІІ.3: Върховният Брахман е нетленното. Вътрешният Аз е собствената природа. Действието е проявеното сътворение, водещо до появата на съществата.
БГ VІІІ.4: Елементите са тленното битие. Божествата са Пуруша. О, най-добър сред въплътените! В тялото единствено Аз съм владетелят на жертвоприношенията.
БГ VІІІ.5: Този, който в последния си миг, когато напуска тялото, помни единствено Мене, достига до Моето битие. В това няма съмнение!
БГ VІІІ.6: О, Каунтея! Човек постига точно това битие, което помни в последния миг, когато се освобождава от тялото си, преобразявайки се винаги в това битие.
БГ VІІІ.7: Затова по всяко време Мен помни и се сражавай! Като посветиш ума и разума си на Мене, свободен от всички съмнения, ти наистина ще достигнеш до Мене.
БГ VІІІ.8: О, Арджуна! Като мисли неотклонно с устойчив ум, възпитан в Йога на постоянната практика, човек достига до върховния божествен Пуруша.
БГ VІІІ.9: Този, който помни мъдрия, древния Управник, който е по-недоловим от недоловимото, който поддържа всички [неща], който е с невъобразима форма, сияен като слънце отвъд мрака.
БГ VІІІ.10: Този, който в мига на напускането, с устойчив ум, с преданост и посредством силата на Йога задържи жизнения си дъх между веждите, достига върховния божествен Пуруша.
БГ VІІІ.11: Това нетленно начало, за което говорят познаващите Ведите, в което аскетите, освободени от привързаност, влизат и устремени към което те водят живот на брахмачарини – тази именно цел ще ти обясня накратко.
БГ VІІІ.12: Контролиращ вратите на сетивата, ограничил ума в сърцето, задържал жизнения дъх в короната и изцяло погълнат в практикуването на Йога,
БГ VІІІ.13: Като изрича сричката АУМ, представляваща Брахман, и като помни Мене, този, който напуска тялото си, достига най-висшата цел.
БГ VІІІ.14: За съсредоточения йогин, който е в непрекъснато единение и който Ме помни вечно, Аз съм лесно достижим, о, Партха!
БГ VІІІ.15: След като Ме достигнат и постигнат висшето съвършенство, великодушните мъдреци вече не понасят раждането – тази преходна обител на страданията.
БГ VІІІ.16: О, Арджуна! Всички светове, включително този на Брахма, биват непрекъснато постигани и изгубвани. Но след като се достигне до Мене, няма вече прераждане.
БГ VІІІ.17: Хората, които са вещи по отношение на деня и нощта, твърдят, че денят на Брахма се състои от хиляда юги и че нощта му също е хиляда юги.
БГ VІІІ.18: При идването на деня всички същества се раждат от Непроявеното. Когато падне нощта, те изчезват в същото това Непроявено.
БГ VІІІ.19: О, Арджуна! Същото това множество от същества, след многократни раждания, безпомощно изчезва при падането на нощта и се появява с появата на деня.
БГ VІІІ.20: Но отвъд това Непроявено има друго вечно Непроявено Битие. То не загива дори когато загиват всички същества.
БГ VІІІ.21: За Непроявеното се казва, че е Нетленното. Казват, че то е върховната цел. Моята най-висша обител е това, след постигането на което никой не се завръща.
БГ VІІІ.22: Този върховен Пуруша, о, Партха, може да бъде постигнат с неотклонна преданост. В него обитават всички същества и от него е проникнато всичко, сине.
БГ VІІІ.23: О, най-добър Бхарата! Ще ти опиша времето, когато отправилите се йогини не се завръщат, а също и времето, когато те се завръщат.
БГ VІІІ.24: Огънят, светлината, денят, двете седмици, в които луната расте, шестте месеца, през които слънцето се движи на север, като напускат по време, отбелязано с тези явления, познаващите Брахмана достигат Брахман.
БГ VІІІ.25: Димът, нощта, мракът (двете седмици, когато луната намалява), шестте месеца, през които слънцето се движи на юг – като преминават отвъд по време на тези явления, йогините достигат до лунната светлина и се завръщат.
БГ VІІІ.26: Всъщност тези два пътя – на светлината и на мрака, са смятани за вечни в този свят. Посредством първия човек тръгва и не се завръща, посредством другия се завръща отново.
БГ VІІІ.27: Познавайки тези два пътя, о, Партха, никой йогин не може да се заблуди. Затова през цялото време бъди съсредоточен в Йога!
БГ VІІІ.28: Като знае всичко това, йогинът се извисява над достойните за похвала плодове на Ведите, жертвоприношенията, въздържанията и даренията, а също така достига до върховното Състояние и Началото.
===
БГ ІХ.1: Сега ще разкрия на тебе – независтливия, това най-тайно знание и неговото разбиране. С овладяването му ти ще се освободиш завинаги от злото.
БГ ІХ.2: Това е царственото знание, царствената тайна, най-доброто средство за пречистване. Възприятието му е непосредствено. То е праведно, носещо щастие и трябва да се прилага неизменно.
БГ ІХ.3: О, герою! Хората, които не вярват в дхарма, като не достигат до Мене, се завръщат към пътя на многократно повтарящата се смърт.

Бхашя ІХ.3.1: "Тези, които не вярват" са лишените от вяра в същността и плода на духовния закон за познанието на Аза. Те са нихилисти и грешници, които се обръщат към проповядваното от асурите учение, че тялото е Азът. Те са виталисти. Като не достигат до Мене- върховния Ишвара, те се "завръщат" или се прилепват към пътя, водещ към самсара и смъртта, пътят, водещ до животинското състояние или живот в ада. Те се "завръщат", без дори да са постигнали предано самоотдаване- този вид духовна практика, която извежда до Мене.
БГ ІХ.4: Целият този свят е проникнат от Мене в Моята непроявена форма. Всички същества са в Мене, но Аз не съм в тях.
БГ ІХ.5: Нито пък съществата са в Мене, виж Моята божествена Йога! Моят Аз поражда съществата и ги поддържа, при все че не е в тях.
БГ ІХ.6: Знай, че въпреки това всички същества съществуват в Мене така, както огромното въздушно течение, което се движи навсякъде, остава винаги в пространството.
БГ ІХ.7: Всички същества, Каунтея, в края на всяка калпа се приобщават към Моята природа. И отново, в началото на [следващата] калпа Аз ги пускам на свобода.
БГ ІХ.8: Като подчинявам отново и отново Моята пракрити, Аз възсъздавам цялото това множество от зависими същества, намиращи се под властта на пракрити.
БГ ІХ.9: Тези Мои действия, о, Джанамджая, не ме обвързват. Аз съм безразличен, неразположен, непривързан към тези действия.
БГ ІХ.10: Благодарение на Мене - Върховния Наблюдател, пракрити поражда подвижното и неподвижното. Поради тази причина, Каунтея, светът се изменя нееднократно.
БГ-бхашя ІХ.10: "Благодарение на Мене" - върховния Наблюдател, Неизменния, чиято същност е чистото съзерцание.
БГ ІХ.11: Глупците се присмиват на Мене - приелия човешки облик, тъй като не познават висшето ми битие на Парамешвара на съществата.
БГ ІХ.12: Безплодни са техните желания, безплодни са техните действия и безплодни са знанията им, а те са лишени от ум, захвърлени в обятията на демоничната пракрити.
БГ ІХ.13: Но великите души, обосновани в божествената природа, о, Партха, и познали Ме като неизменния източник на съществата, Ме обожават с нераздвоено съзнание.
БГ ІХ.14: Те непрестанно Ме възхваляват, устремени към Мене посредством непоколебими обети, паднали по очи пред Мене, вечно свързани с Мене, те предано Ми служат.
БГ ІХ.15: А други Ми служат посредством жертвоприношението на познание, служат Ми, гледайки на Мене като на единен с тях или като на различен, служат по множество начини на Мене - Многоликия.

Бхашя ІХ.15.1: Някои служат на Мене - Ишвара, само посредством това жертвоприношение, като се отричат от всички други форми на богослужение. Това познание Ме разглежда като единствен. "Върховният Брахман е само един". Това метафизически правилно съзерцание е средството на тяхното богослужение. Други Ме разглеждат като "различен", твърдейки: "Бхагаван Вишну се проявява като Слънцето, Луната и т.н." и извършват съответните богослужения. А други Ми служат по множество начини - на Мене, Многоликия, като твърдят: "Единственият Бхагаван съществува по множество различни начини, защото неговата вселенска форма има много лица".
БГ ІХ.16: Аз съм ведическият ритуал. Аз съм жертвоприношението. Аз съм приношението на предците. Аз съм лечебното биле. Аз съм мантрата. Аз съм пречистеното масло. Аз съм огънят. Аз съм жертвата.
БГ ІХ.17: Аз съм бащата на този свят, неговата майка, неговият поддръжник и праотец. Аз съм свещеният обект на познанието, свещената сричка АУМ, а също Рк, Сама и Яджур.
БГ ІХ.18: Целта, Поддръжникът, Господарят, Свидетелят, Обителта, Убежището, Приятелят, Източникът, Разрушението, Съществуването, Съкровищницата и Неизменното Семе.
БГ ІХ.19: Аз съм причината на горещината. Аз задържам и изпращам дъжда. Аз съм безсмъртието и смъртта. Аз съм битието и небитието, Арджуна!
БГ ІХ.20: Вещи в учението на трите Веди, пиещи сока сома, пречистени от греховете, те жадуват постигането на рая, защото са Ми принасяли жертви. Те постигат света на Индра и там се наслаждават на божествено блаженство.
БГ ІХ.21: След като се насладят на обширния райски свят, техните заслуги се изчерпват и те се завръщат в света на смъртните. По този начин, като следват закона на трите Веди и като желаят обектите на удоволствието, те постигат само придвижване до [рая] и обратно.
БГ ІХ.22: На хората, които медитират изключително върху Мене и Ми служат съсредоточено, които вечно търсят връзката с Мене, Аз нося благоденствие и покой.
БГ ІХ.23: О, Каунтея! Тези, които почитат други божества, които им служат с вяра, служат единствено на Мене, но не според ведическите предписания.
БГ ІХ.24: Аз всъщност съм Наслаждаващият се и Владетелят на всички жертвоприношения, но в действителност те не ме познават. Следователно те отпадат.
БГ ІХ.25: Боговете приютяват своите поклонници. До предците стигат тези, които почитат предците. Тези, които почитат духовете, стигат до тези духове. Онези, които почитат Мене, стигат до Мене.
Бхашя ІХ.26.0: Моите поклонници не само откъсват вечния плод на незавръщането към самсара, но и го правят с лекота, тъй като Моето богослужение се извършва лесно. Как?

БГ ІХ.26: Ако някой с преданост Ми предложи лист, цвете, плод или вода, Аз ще се насладя на това, което ми е предложено с толкова преданост от този поклонник с чиста душа.
БГ ІХ.27: Каквото и да правиш, Каунтея, каквото и да ядеш, каквото и да жертвопринасяш, каквото и да даряваш, каквито и покаяния да спазваш, извършвай това като посвещение на Мене.
БГ ІХ.28: По този начин ти ще бъдеш свободен от оковите на действията заедно с плодовете им, доброто и злото. Освободен, с Атман, приобщен чрез Йога на отказа, ти ще достигнеш до Мене.
БГ ІХ.29: Аз се отнасям еднакво към всички същества - нито мразя, нито предпочитам някого. Тези, които Ми служат с преданост, живеят в Мене и Аз - в тях.
БГ ІХ.30: Ако човек, въпреки своето извънредно порочно поведение, служи изключително на Мене, той трябва да бъде смятан за действително достоен, тъй като неговото решение е правилно.
БГ ІХ.31: Скоро той става изцяло праведен и постига вечен мир, о, Каунтея! Знай със сигурност и разгласявай, че Моят поклонник никога не загива.
БГ ІХ.32: Щом търсят убежище в Мен, о, Партха, дори хората с нисък произход - жените, вайшите и шудрите, постигат върховната цел.
БГ-бхашя ІХ.32.1: "Щом търсят убежище в Мен" - като се уповават на Мене, дори хората с грешен или нисък произход - жените, вайшите и шудрите, постигат върховната цел в живота.
БГ ІХ.33: А колко по-сигурно е това за хората с достоен произход и за благочестивите мъдреци! Щом си дошъл на този преходен и печален свят, служи Ми.
БГ ІХ.34: Установи ума си в Мене, бъди Ми предан, принасяй Ми жертви, отдавай Ми почит! Изцяло отдаден на Мене и свързвайки Аза си по този начин, ти със сигурност ще достигнеш до Мене.
===
БГ Х.1: О, герою! Чуй още веднъж Моите висши наставления, които ще изрека за твое добро, тъй като ти намираш удовлетворение в тях!
БГ Х.2: Множеството богове не познават Моя произход, нито пък го великите мъдреци, тъй като във всяко отношение Аз съм началото на боговете и на великите мъдреци.
БГ Х.3: Този, който Ме познава като нероден и безначален, и като великия Господар на всички светове, е свободен от всякакъв грях, тъй като той е незаблуденият измежду хората.
БГ Х.4: Разумът, познанието, незаблудеността, търпението, правдивостта, контролът над ума, удоволствието, страданието, битието, небитието, страхът и безстрашието,
БГ Х.5: Ненасилието, безметежността, удовлетвореността, въздържанието, благотворителността, славата, позорът – тези състояния на всички същества са единствено ат Мене.
БГ Х.6:  Седемте велики мъдреци, четиримата преди тях, а също и Ману са родени от ума Ми и надарени с Моите способности. Съществата са тяхното потомство.
БГ Х.7: Този, който познава наистина това Мое огромно могъщество и тази Моя Йога, ще бъде надарен с устойчивото състояние на приобщеност. В това няма съмнение.
БГ Х.8: Аз съм източникът на всички неща. Всички неща произлизат от Мене – като си мисли по тази начин, (изпълнен) с дълбока преданост към истината, мъдрецът Ме обожава.
БГ Х.9: Установявайки умовете си в Мене и отдавайки живота си на Мене, като се просвещават един друг и говорят (само за Мене), те през цялото време намират удовлетворение и се наслаждават.
БГ Х.10: На тези, които са непрекъснато обединени с Мене и които Ме боготворят с любов, Аз нося това интелектуално единство, посредством което те достигат до Мене.
БГ Х.11: Движен от състрадание към тези [поклонници] и прониквайки в умствените им състояния, Аз разпръсвам мрака на незнанието със сияйния пламък на познанието.
Арджуна каза:
БГ Х.12: Ти си върховният Брахман, върховната обител, най-висшето пречистване. Ти си също вечният божествен Пуруша, изначалният Бог – нероден и всепроникващ.
БГ Х.13: По този начин Те възхваляват всички велики мъдреци. Ти ми заявяваш същото, което и небесните мъдреци Нарада, Асита, Девала и Вяса.
БГ Х.14: О, Кешава! Аз смятам всичко това, което ми казваш, за истина. Нито боговете, нито демоните познават Твоето проявление, о, Бхагаван!
БГ Х.15: О, Върховен Пуруша! Причина на всички същества! Господар на всички същества! Бог на боговете! Владетел на всички светове! Единствено Ти самият познаваш Аза посредством самия Себе си.
БГ Х.16: Ти наистина би могъл да разкажеш за проявленията на божественото Си могъщество, посредством които пребиваваш, пронизвайки целия свят, в тяхната цялост.
БГ Х.17: О, Йогин! Как, погълнат във вечно съзерцание, да Те позная? О, Бхагаван! В кои от всичките обекти да медитирам върху Тебе?
БГ Х.18: О, Джанардана! Разкажи ми още веднъж подробно за Твоята Йога и за проявленията Ти, тъй като не мога да се наситя на тези упойващи като амрита [обяснения].
Шри Бхагаван каза:
БГ Х.19: Добре! Ще изброя за Тебе, о, най-добър Каурава, най-важните от Моите божествени проявления, тъй като подробното описание на всичките тях ще продължи безкрайно.
БГ Х.20: О, Гудакеша! Аз съм Атманът, разположен във вътрешността на всички същества. Аз съм също така началото, средата и краят на всички същества.
БГ Х.21: Аз съм Вишну сред Адитя. Сред светилата Аз съм сияйното слънце. От боговете Аз съм Маричи. Сред звездите Аз съм луната.
БГ Х.22: От Ведите Аз съм Самаведа. От боговете Аз съм Индра. От сетивата Аз съм умът, а от съществата Аз съм притежаващите воля и съзнание.
БГ Х.23: От Рудрите Аз съм Шанкара. От якшите и демоните Аз съм Владетелят на богатствата. От Васавите Аз съм Павака, а от планините Аз съм Меру.

БГ Х.24: О, Партха! Знай, че Аз съм Брхаспати – главният от жреците. От пълководците Аз съм Сканда, а от водните пространства Аз съм океанът.
БГ Х.25: От мъдреците Аз съм Бхргу, от думите – сричката (АУМ), от жертвоприношенията – жертвоприношението джапа, а от неподвижните обекти – Хималаите.
БГ Х.26: От всички дървета Аз съм баняновото дърво, от божествените мъдреци – Нарада, от гандхарвите Аз съм Читраратха, а от съвършените мъдреци Аз съм мъдрецът Капила.
БГ Х.27: Знай, че от конете Аз съм Уччайхшрава, роден от амрта, от божествените слонове – Айравата, а сред човешките същества Аз съм владетелят.
БГ Х.28: От оръжията Аз съм мълнията (на Индра), от кравите – сурабхи. Аз съм Кандарпа – причината за създаването на децата. От змиите Аз съм васуки.
БГ Х.29: От змиите нага Аз съм Ананта – техният цар. От създанията във водата Аз съм Варуна. От предците Аз съм Аряма. От контролиращите Аз съм Яма.
БГ Х.30: От демоните Аз съм Прахлада. От покорителите Аз съм Времето. От животните Аз съм лъвът – техният цар. От птиците Аз съм Гаруда – синът на Вината.
БГ Х.31: От пречистващите Аз съм вятърът. От носещите оръжие Аз съм Рама. От водните животни Аз съм акулата, а от реките Аз съм Ганг.
БГ Х.32: О, Арджуна! Аз съм началото, средата и краят на създанията. От всички учения Аз съм учението за Аза. От споровете Аз съм вада.
БГ Х.33: От буквите Аз съм „а”, от сложните думи Аз съм двусъставната (двандва). Аз единствен съм безсмъртното Време. Аз съм многоликият разпределител.
БГ Х.34: Аз съм всепоглъщащата Смърт. Аз съм началото на всички неща, които трябва да бъдат. Аз съм известността, красотата на жените, речта, паметта, разумността, постоянството, търпението.
БГ Х.35: От химните на Сама Аз съм Брхат. От ведическите размери Аз съм гаятри. От месеците Аз съм Маргаширша, а от сезоните Аз съм пролетта – обителта на цветята.
БГ Х.36: От всички измами Аз съм играта на зарове. Аз съм мощта на могъщия. Аз съм победата. Аз съм решителността. Аз съм достойнството на достойните.
БГ Х.37: От потомците на Вришни Аз съм Васудева. От Пандавите Аз съм Арджуна. От отдадените на съзерцание мъдреци Аз съм Вяса. Сред ясновидците Аз съм Ушана.
БГ Х.38: Аз съм тоягата на тези, които налагат наказания.  Аз съм тактиката на стремящия се към победа. Аз съм мълчанието на потайните и познанието на учените.
БГ Х.39: О, Арджуна! Аз съм семето на всички живи същества. Няма такова нещо – подвижно или неподвижно, което да е без Мене.
БГ Х.40: О, бич за враговете си! Нямат граници Моите божествени проявления. Това, което ти описах, е само един пример за размера на Моето могъщество.
БГ Х.41: Знай, че всяко нещо, което притежава сила, слава или енергия, е породено от една част от Моето божествено великолепие.
БГ Х.42: Но, Арджуна! Защо ти е да знаеш толкова много? Аз пронизвам и поддържам целия този свят с частица от Моето могъщесто.

==
БГ ХІ.1: Благодарение на наставленията Ти за висшето, тайнственото и духовното, които Ти изрече, за да ме благословиш, моята заблуда бе разпръсната.
БГ ХІ.2: О, Лотосооки! От Тебе аз чух най-подробно за раждането и изчезването на съществата, както и за Твоето неизменно величие.
БГ ХІ.3: Върховен Ишвара! О, най-висш Пуруша! Ти си точно такъв, какъвто се описа сам. И все пак аз бих желал да видя тази Твоя божествена форма.
БГ ХІ.4: Ако Ти, Господарю, мислиш, че мога да видя тази мощ, тогава, о, Владетелю на Йогите, покажи ми своя неизменен Аз.
Шри Бхагаван каза:
БГ ХІ.5: О, Партха! Виж тогава стотиците, не, хилядите различни, божествени, разноцветни и разнообразни Мои форми.
БГ ХІ.6: О, Бхарата! Виж Адитя, Васу, Рудра, двамата Ашвини и невижданите досега чудесни форми.
БГ ХІ.7: О, победителю на бездействието! Виж тук целия свят ведно със съществата – движещи се и неподвижни, съществуващи в една „обител” – в Моето тяло, както и другите неща, които би желал да видиш.
БГ ХІ.8: Все пак ти не можеш да Ме видиш точно с твоите очи. Аз ще ти дам божествени очи. Виж Моята Божествена Йога!
Санджая каза:
БГ ХІ.9: Тогава, като каза това, о, царю, Хари – великият Господар на йогите, разкри на Арджуна трансцендентната си и най-висша форма.
БГ ХІ.10: С множество уста и множество очи, с множество чудни аспекти, с множество божествени орнаменти, с множество вдигнати оръжия.
БГ ХІ.11: Един безкраен, многолик Бог, носещ божествени одеяния и божествени гирлянди, намазан с божествени благоухания.
БГ ХІ.12: Ако в небесната твърд изведнъж избухнат хиляди слънца, то тяхното едновременно сияние ще наподоби това на Великия Атман.
БГ ХІ.13: Тогава принцът Пандава видя целия свят, пребиваващ в тялото на този Бог на боговете, диференциран по множество начини.
БГ ХІ.14: Тогава, изпълнен с изумление, Арджуна с настръхнали коси, сведена глава и долепени длани промълви на Бхагаван.
БГ ХІ.15: О, Господи! Аз виждам в твоето тяло всички богове, както и множеството зависими същества, могъщия Брахма, седнал в лотосов цвят, всички мъдреци и всички небесни змии.
БГ ХІ.16: Аз те виждам с множество ръце, кореми, лица и очи, безкраен във всички посоки. За Тебе нито край, нито среда, нито начало, о, Владетелю на Вселената!
БГ ХІ.17: Виждам Те украсен с диадема, боздуган и диск, виждам яркото сияние, излъчвано във всички посоки, ослепяващо всичко наоколо с неизмеримия блясък на слънцето и пламтящия огън.
БГ ХІ.18: Ти си върховният Неунищожим, който е достоен за познание. Ти си върхът на Вселената. Ти – Неизменният, си пазителят на вечната Дхарма. Аз смятам, че си извечният Пуруша.
БГ ХІ.19: Виждам Те без начало, среда и край, притежаващ неизчерпаема енергия и безброй ръце. Слънцето и луната са Твоите очи, а лицето Ти е пламтящият огън, озаряващ вселената с Твоето сияние.
БГ ХІ.20: Всъщност пространството между небесната твърд и земята е проникнато единствено от Тебе, както и всички точки в акаша. Като виждат тази Твоя изумителна и ужасяваща форма, о, върховно Същество, трите свята са потресени.
БГ ХІ.21: Несъмнено множествата богове влизат в Тебе. Някои от тях ужасени се молят с долепени длани. Велики мъдреци и съвършени души с възклицанието „Да бъде благодат” Те възжваляват в съдържателни химни.
БГ ХІ.22: Рудрите, Адитя, Васу, по-малко съвършените души, Вишведевите, двамата Ашвини, Марутите, духовете на предците, гандхарвите, якшите, асурите и съвършените души са приковали поглед върху Тебе и всички те са изумени.
БГ ХІ.23: О, Силноръки! Виждайки Твоята огромна форма с множество уста и очи, с многобройните Ти ръце, бедра, нозе и кореми, ужасяваща с множеството бивни, световете са потресени, както съм потресен и аз.
БГ ХІ.24: О, Вишну! Като Те виждам да докосваш небето, огнен, многоцветен, със зинали уста и широко разтворени и пламтящи очи, моята душа е дълбоко смутена. Нямам нито смелост, нито вътрешно спокойствие.
БГ ХІ.25: Като погледна Твоите уста, ужасяващи с бивните си, пламтящи като всепоглъщащия огън на Времето, аз губя ориентация, не мога да намеря покой. Бъди милостив, о, Боже на боговете, обител на световете.
БГ ХІ.26: Всички синове на Дхртараштра ведно с множеството земни владетели, Бхишма, Дрона, Карна, както и нашите военачалници,
БГ ХІ.27: Се хвърлят в страховитите Ти уста, ужасяващи с техните бивни. Виждам ги нанизани върху Твоите зъби, с премазани глави.
БГ ХІ.28: Както многобройните течения на реките се вливат единствено в океана, така и тези велики герои влизат в пламтящите устни.
БГ ХІ.29: Също както нощната пеперуда се стрелва в горящия огън, за да се самоунищожи, така и хората се втурват с всички сили в Твоите уста, за да загинат.
БГ ХІ.30: (Ти) непрекъснато облизваш и поглъщаш цели светове (на живи същества) от всички страни с пламтящите си устни. О, Вишну! Като изпълват цялата вселена със сияйна енергия, Твоите страховити лъчи изпепеляват.
БГ ХІ.31: Кажи ми – кой си Ти, с тази ужасяваща форма? Отдавам почитта си на Тебе, о, Боже на боговете! Бъди милостив! Бих искал да позная Тебе – изначалното Битие, тъй като не разбирам [природата] на Твоите действия.
Шри Бхагаван каза:
БГ ХІ.32: Аз съм божественото Време, причиняващо унищожението на световете. Тук Аз действувам, като събирам световете в Мене. Дори и без тебе тези воини, строени едни срещу други, ще престанат да съществуват.
БГ ХІ.33: Затова – изправи се! Постигни слава, като победиш враговете си! Наслади се на това процъфтяващо царство! Те вече са убити от Мене, ловък стрелецо. Бъди само причината [за кончината на враговете си]!
БГ ХІ.34: Убий Дрона, Бхишма, Джаядратха, Карна, както и другите велики воини, които са [вече] унищожени от Мене. Не се безпокой! Сражавай се и ще победиш в битката.
Санджая каза:
БГ ХІ.35: Като изслуша думите на Кришна, Арджуна – треперещ, с долепени длани, отдаде почит на Кришна, падна по очи пред Него и, изпълнен със страхопочитание, Му каза с пресекващ глас:
Арджуна каза:
БГ ХІ.36: О, Кришна! Вярно е, че целият свят трябва да бъде удовлетворен и да се наслаждава, като Те възхвалява. Демоните се разлитат ужасени в пространството, а всички съвършени души ти се кланят.
БГ ХІ.37: О, Махатман! Защо те не отдават почитанията си на Тебе – превъзходния, изначалния творец дори на Брахма? Ти си Безкрайният, Богът на боговете, вместилището на световете, Неунищожимият. Ти си и битието, и небитието, а също и това, което е отвъд тях.
БГ ХІ.38: Ти си изначалният Бог, Древният Пуруша, най-висшето вместилище на тази вселена. Ти си познаващият и обектът, който трябва да се познава – отвъдната Обител, о, Битие с неограничени форми! Вселената е проникната от Тебе.
БГ ХІ.39: Ти си вятърът, богът на смъртта, огънят, Варуна – богът на водите, луната, Господарят на творенията и праотецът. На Тебе отдавам почитанията си непрекъснато, хиляди пъти, отново и отново!
БГ ХІ.40: Отдавам почитанията си пред Тебе, зад Тебе и от всички страни – на Тебе, Ти, който си всичко! Твоето могъщество е безгранично и неизмерима е енергията Ти. Ти постигаш всичко и затова Ти си всичко.
БГ ХІ.41-42: Като Те смятах за приятел, аз се обръщах към Тебе с „о, Кришна”, „о, Ядава”, „приятелю”. Тъй като не познавах Твоето величие и от обич или безразсъдство аз се отнасях към Тебе непочтително, докато бяхме сами или сред хората, докато почивахме, седяхме, хранехме се или бродехме. О, Неизмерими! Моля Те, прости ми!
БГ ХІ.43: Ти си бащата на света на съществата – движещи се и неподвижни. Ти си достойният за поклонение, тъй като си върховният Учител. Няма никой, който да е равен на Тебе. Нима може да има някой по-велик в трите свята от Тебе – несравнимия по мощ?
БГ ХІ.44: Затова, като падам по очи пред Тебе и Ти отдавам почитанията си, аз моля за Твоята милост, о, обожавано и могъщо Същество! Отнеси се към мене така, както баща към сина, приятел към приятеля, любим към любимата!
БГ ХІ.45: О, Боже! Като видях това, което досега не беше виждано, аз съм разтреперан, а умът ми е измъчван от страх.  Бъди милостив, о, Бог на боговете! Разкрий ми познатата вече форма, о, Вместилище на световете!
БГ ХІ.46: О, хилядоръко Същество с вселенска форма! Желая да Те видя по начина, по който съм свикнал – с диадема, боздуган и диск в ръце. Приеми тази форма с четири ръце.
Шри Бхагаван каза:
БГ ХІ.47: О, Арджуна! С помощта на моята Йога благосклонно ти разкрих Моята най-висша форма – сияйна, вселенска, безгранична и изначална, която никой и никога преди тебе не е виждал
БГ ХІ.48: Нито посредством Ведите, жертвоприношенията, учението, нито пък с раздаване на дарения, нито с ритуалне действия или сурово покаяние някой друг в света на хората освен тебе, о, герою на Куру ,може да Ме види в тази форма.
БГ ХІ.49: Не се страхувай и обърквай от гледката на тази страховита Моя форма, която видя. Освободен от страха и с удовлетворен ум виж отново тази Моя (позната) форма.
БГ ХІ.50: Като каза това на Арджуна, Васудева отново разкри своята човешка форма. Придобивайки своята дружелюбна форма, могъщото Същество уталожи страха на Арджуна.
БГ ХІ.51: О, Кришна! Аз видях твоята дружелюбна човешка форма и възвърнах самообладанието си. Върнах се към собствената си природа.
БГ ХІ.52: Тази Моя форма, която ти видя, много трудно може да бъде видяна. Дори боговете вечно жадуват да видят тази форма.
БГ ХІ.53: Нито посредством Ведите, нито с въздържание, нито чрез дарове, нито с жертвоприношение е възможно да бъда видян така, както Ме видя ти.
БГ ХІ.54: Но с неотклонно самоотдаване Аз мога да бъда познат, да бъда правилно видян и да проникнеш в Мене, о, Арджуна - бич за враговете си, тъй като такава е Моята същност.
БГ ХІ.55: Този, който извършва действия за Мене, приема Ме като своя върховна цел и става Мой поклонник, освободен от всякаква привързаност, който не храни лоши чувства към никое същество, ще достигне до Мене, о принце Пандава!


"Само с неотклонно самоотдаване, тъй като такава е Моята същност."
===
БГ ХІІ.1: Кои от твоите поклонници познават Йога по-добре: тези, които вечно приобщени, Те боготворят така усърдно, или тези, които боготворят Непроявения, Неунищожимия?
БГ ХІІ.2: Аз смятам за най-приобщени тези, които, с установени в Мене умове и винаги приобщени, Ме обожават с пълна вяра.
БГ ХІІ.3: Но тези, които усърдно боготворят Неунищожимия, Неопределимия, Непроявения, Вездесъщия, Невъобразимия, Неизменния, Неподвижния, Установения,
БГ ХІІ.4: Безметежно познаващите контролират органите си във всеки един момент, те, заетите с доброто на всички същества, действително Ме постигат.
БГ ХІІ.5: Техните усилия са по-големи, тъй като умът им е установен в Непроявения. За въплътените същества е мъчително да следват пътя на Авякта.
БГ ХІІ.6: Все пак тези, които посвещават всички действия на Мене, които Ме имат за своя върховна цел и Ме боготворят, които медитират върху Мене в състояние на неотклонно единство,
БГ ХІІ.7: О, Партха! За всички тези, които са установили мислите си върху Мене, Аз скоро ще се превърна в техен спасител от океана на смъртоносната самсара.
БГ ХІІ.8: Установи ума си единствено върху Мене. Нека разумът ти бъде погълнат от Мене. След това ти несъмнено ще пребиваваш единствено в Мене.
БГ ХІІ.9: Ако не си способен да съсредоточиш ума си устойчиво върху Мене, тогава, Дхананджая, стреми се да ме постигнеш посредством Йога на постоянните упражнения.
БГ ХІІ.10: Ако не можеш да извършиш тези постоянни упражнения, посвети се изцяло на действията за Мене. Дори като извършваш действия за Мене, ти ще постигнеш съвършенство.
БГ ХІІ.11: Ако си неспособен да направиш дори това, тогава, като се уповаваш на единството с Мене и се самоконтролираш, отречи се от плодовете на всички действия!
БГ ХІІ.12: Познанието е по-висше от постоянната практика. По висша от познанието е медитацията. Отказът от плодовете на действията е по-висш от медитацията. От този отказ непосредствено произтича покоят.
БГ ХІІ.13: Той не мрази съществата и е дружелюбен и състрадателен. Той е свободен от всяко чувство за притежание и егоизъм. Той е еднакъв и в удоволствието, и в страданието, и е дълготърпелив.
БГ ХІІ.14: Той е винаги удовлетворен, приобщен, самоконтролиращ се и с твърда решимост. Той е Моят поклонник, който е потопил ума и разума си в Мене. Той Ми е скъп.
БГ ХІІ.15: Хората не странят от него, нито пък той страни от тях. Той е свободен от всякакво въодушевление, нетърпеливост, страх и възбуда. Той Ми е скъп.
БГ ХІІ.16: Този, който не се стреми към нищо, който е чист, вещ, непричастен, безбоязнен и който отбягва всякакви начинания. Такъв поклонник Ми е скъп.
БГ ХІІ.17: Той не се въодушевява, не мрази, нито пък скърби или желае. Той се е отрекъл и от двете – и от доброто, и от злото. Такъв поклонник Ми е скъп.
БГ ХІІ.18: Той се отнася еднакво към приятеля и към врага, към честта и безчестието, към студа и жегата, към удоволствието и страданието, тъй като е безучастен.
БГ ХІІ.19: Той се отнася еднакво към презрението и възхвалата, мълчалив е, удовлетворен е от всичко. Той е бездомен и непоколебим. Такъв поклонник Ми е скъп.
БГ ХІІ.20: Тези поклонници, които действително възпитават в себе си гореизложените безсмъртни достойнства с вяра, които Ме смятат за върховно Битие, са Ми изключително скъпи.
===
БГ ХІІІ.1: О, Каунтея! Това тяло се нарича поле. Този, който познава полето, бива наричан познаващ полето от знаещите това.
БГ ХІІІ.2: Знай, о, Бхарата, че Аз съм също така познаващият полето, присъствуващ във всички полета! Аз смятам за [единствено] достоверно познанието на полето и на познаващия полето.
БГ ХІІІ.3: Чуй Ме, защото накратко ще ти изложа какво е поле, на какво прилича то, как се видоизменя и причината за това видоизменение, а също кой е познаващият полета и какви са влиянията Му.
БГ ХІІІ.4: Тя е възпявана по множество начини от ришите в най-различни химни, а също така е изложена в логичните и категорични пади на Брахма-сутра.
БГ ХІІІ.5: Великите елементи, ахамкара, буддхи, а също и авякта, десетте органа и още един, и петте обекта на сетивата.
БГ ХІІІ.6: Желанието, отвращението, удоволствието, страданието, съвкупността, съзнанието, виталната основа – това е полето, което може да се определи накратко като еволюционно.
БГ ХІІІ.7: Смирението, отсъствието на показност, ненасилието, търпеливостта, простотата, служенето на учителя, чистотата, устойчивостта, самоконтролът,
БГ ХІІІ.8: Безпристрастността към обектите на сетивата, а също така и липсата на егоизъм, разглеждането на раждането, смъртта, старостта, болестите и страданията като зло,
БГ ХІІІ.9: Непривързаността, липсата на прекомерна обич към деца, жена, дом и т.н., вечната уравновесеност на съзнанието при приятни и неприятни обстоятелства,
БГ ХІІІ.10: Непоколебимата преданост към Мене, без привързаност към нещо друго, оттеглянето в уединени места и непричастността към човешките тълпи,
БГ ХІІІ.11: Постоянното духовно познание, философията като истинно познание - всичко това се нарича знание. Всичко останало е незнание.
БГ-бхашя ХІІІ.11.1: „Постоянното духовно познание” – духовното познание е познанието на Аза и т.н., тук става дума за постоянството в постигането му. Това, което се поражда от добре осъзнатата медитация върху средствата за познание като смиреност и т.н. (вж. ХІІІ.7 и сл.), е философията. Нейната цел е освобождението или преустановяването на самсара. Медитацията върху предмета на философията е съзерцанието (даршана) на предмета на истинното познание.Всъщност само когато осъществява такава медитация човек може да развива средствата на познание. Съвкупността от компоненти от „смиреността” до „философията” се нарича знание (джнана), тъй като те допринасят за постигането на знанието. Незнание е това, което е различно от тази съвкупност или пък е противоположно на нея, а именно – самомнението, горделивостта, насилието, нетърпеливостта, нечестността и т.н. Знай, че те съставляват незнанието, и се постарай да ги избегнеш, тъй като те задвижват колелото на самсара.
БГ ХІІІ.12: Ще обясня познаваемото, познавайки което може да се постигне Безсмъртното – безначалният, върховен Брахман. Твърди се, че Той не е нито съществуващ, нито несъществуващ.
БГ ХІІІ.13: Навсякъде са Неговите нозе и ръце, навсякъде – очите, главите, устата Му. Ушите Му чуват навсякъде в този свят. То стои, покривайки всичко.
БГ ХІІІ.14: [То е] привидност на всички органи и техните качества, а всъщност е свободно от всички органи, непривързано и всеподдържащо, безкачествено и наслаждаващо се на качества,

БГ ХІІІ.15: То е едновременно в съществата и извън тях. То е това, което не се движи, и това, което се движи. Поради своята финост То е непознаваемо, далечно и близко.
БГ ХІІІ.16: Във всички То пребивава неделимо, въпреки че изглежда разделено. Познаваемото е това, което поддържа съществата, което ги поглъща и което ги поражда.
БГ ХІІІ.17: То е светлината на всички светила. За Него се казва, че е по-висше от мрака. Познаваемото е познание, постижимо от знанието и установено в сърцата на всички.
БГ ХІІІ.18: По този начин накратко бяха изложени полето, познанието и познаваемото. Като познава всичко това, Моят поклонник достига Моето битие.
БГ ХІІІ.19: Знай, че и двете – пракрити и Пуруша, са безначални. Знай също така, че видоизмененията на гуните са породени от пракрити.
БГ ХІІІ.20: За пракрити се казва, че е причината, пораждаща следствията и средствата. За Пуруша се казва, чее причина за изпитването на удоволствията и страданията.
БГ ХІІІ.21: Установеният в пракрити Пуруша изпитва гуните, породени от пракрити. Причината за неговото раждане от добра или лоша утроба е привързаността му към тези гуни.
БГ ХІІІ.22: Наблюдател, Меродавен, Поддържащ, Изпитващ, Махешвара, Параматма - така е наричан върховният Пуруша в [човешкото] тяло.
БГ ХІІІ.23: Този, който по такъв начин познава Пуруша и пракрити заедно с гуните, не се ражда повече, както и да живее.
БГ ХІІІ.24: Някои възприемат Аза в него и чрез него с помощта на медитация. Други – посредством Санкхя-Йога, а трети – чрез Карма-Йога.
БГ ХІІІ.25: А някои, които не познават по този начин, все пак чуват от другите за Аза и Го боготворят. Те също, изцяло отдадени на слушането, действително преодоляват смъртта.
БГ ХІІІ.26: О, най-добър Бхарата! Знай, че каквото и същество да се роди – движещо се или неподвижно, това се дължи на съединяването на полето и познаващия полето!
БГ ХІІІ.27: Възприема единствено този, който вижда Него – Парамешвара, като обитаващ по един и същ начин всички същества и като незагиващ при тяхната смърт.
БГ ХІІІ.28: Защото този, който вижда Ишвара присъствуващ навсякъде по един и същи начин, не нанася вреда на Аза посредством Аза. По този начин той достига върховната цел.
БГ ХІІІ.29: Който навсякъде вижда само пракрити и извършваните от нея действия, той вижда също така, че Азът е недеятел.
БГ ХІІІ.30: Когато човек види, че битието на отделните същества е установено в единното, тогава за него изчезват всички граници и той постига Брахман.
БГ ХІІІ.31: Въпреки че пребивава в телата, Каунтея, поради своята безначалност и безкачественост този неизменен и върховен Аз нито действува, нито се омърсява.
БГ ХІІІ.32: Също както всепроникващото пространство поради своята финост не се омърсява, така не се омърсява и Азът, присъствуващ навсякъде в тялото.
БГ ХІІІ.33: Също както слънцето само осветява целия този свят, така, Бхарата, притежаващият полетоосветява цялото поле.
БГ ХІІІ.34: Тези, които проникват с окото на знанието в разликата между полето и познаващия полето, и узнават пътя за освобождаване от елементната пракрити, постигат върховната цел.
===
БГ ХІV.1: Аз отново ще разясня това висше и най-добро от всички знания, с познаването на което всички безмълвни мъдреци достигат върховното отвъдно съвършенство.
БГ ХІV.2: Като се облягат на това знание, те се уподобяват на Мене. Те не се раждат по време на сътворението, нито пък умират по време на унищожението.
БГ ХІV.3: Моята утроба е Брахман – Великият. Аз я оплождам и от това, о, потомъко на Бхарата, се раждат всички същества.
БГ ХІV.4: О, Каунтея! Каквито и форми на живот да се появяват от всички утроби, тяхна утроба е великият Брахман, а аз съм бащата – даващият семето.
БГ ХІV.5: Саттва, раджас и тамас - гуните, породени от пракрити, обвързват в тялото въплътения и неизменен [дух], о, силноръки!
БГ ХІV.6: От тях саттва, тъй като е най-чиста, осветява и пречиства, о, безгрешни принце! Тя обвързва със стремежа към удоволствие и познание.
БГ ХІV.7: Знай, че раджас по своята същност е привързаност. Тя е източникът на стремежа и страстта, Каунтея! Тя поробва въплътения Аз с привързаност към действията.
БГ ХІV.8: Знай, че тамас произтича от незнанието. Той заблуждава всички въплътени същества, о, Бхарата! Той обвързва посредством глупостта, леността и сънливостта.
БГ ХІV.9: Саттва причинява стремежа към удоволствието, раджас - към действието, докато тамас, забулвайки познанието, причинява стремежа към глупостта.
БГ ХІV.10: Саттва се появява, като вземе надмощие над раджас и тамас. Когато вземе надмощие над саттва и тамас, се появява раджас. Когато вземе надмощие над саттва и раджас, се появява тамас.
БГ ХІV.11: Когато светлината на познанието огрее всички врати в това тяло, тогава трябва да знаем, че преобладава саттва.
БГ ХІV.12: Алчността, дейността, начеването на действия, безпокойството, желанието – те се появяват, когато преобладава раджас, о, най-добър сред Бхаратите.
БГ ХІV.13: Мракът, бездействието, глупостта, а също и заблудата, о, сине на Куру, се появяват, когато тамас вземе надмощие.
БГ ХІV.14: Като преминава в пралая с преобладаваща саттва, въплътеният Аз достига до неопетнените светове, принадлежащи на най-добрите познаващи.
БГ ХІV.15: Достигайки пралая, когато преобладава раджас, човек се ражда сред привързаните към действията. По същия начин, когато умре в тамас, човек се ражда сред заблудените.
БГ ХІV.16: Казват, че плодът от саттва е неопетнен и произтича от благочестивите действия, докато плодът от раджас е страдание, а плодът от тамас е незнание.
БГ ХІV.17: От саттва се ражда познанието, от раджас – алчността. Прегрешението, заблудата и незнанието се пораждат от тамас.
БГ ХІV.18: Установените в саттва се издигат. Установените в раджас обитават в средата, докато подвластните на тамас хора, живеещи под въздействие на най-низшата гуна, пропадат.
БГ ХІV.19: Когато съзерцаващият не вижда друг извършител освен гуните и Ме познава като висш по отношение на гуните, той достига Моето битие.
БГ ХІV.20: Преодолявайки тези три гуни, от които възниква тялото, въплътеният Аз бива освободен от раждане, смърт, старост и страдания, и постига безсмъртие.
БГ ХІV.21: О, Всемогъщи! Какви са признаците на този, който е преодолял трите гуни? Как се държи той? Как преодолява гуните?
БГ ХІV.22: Принце Пандава! Този мъдрец, който не се отвращава от светлината, действието и заблудата, когато те се появят, и не се стреми към тях, когато изчезнат.
БГ ХІV.23: Установен, сякаш безразличен, той е необезпокояван от гуните: той не нарушава покоя си, а е непоколебим, твърдейки, че единствено гуните действуват.
БГ ХІV.24: Страданието и удоволствието са едно и също за този, който пребивава в собствения си Аз. Той гледа по един и същ начин на пръстта, камъка и златото. За мъдрия приятното и неприятното са едно и също, а също и порицанието и възхвалата.
БГ ХІV.25: Той е еднакъв в чест и немилост, еднакъв към враг и приятел. Той не начева никакво действие. Този човек е наричан мъдрец, който е отвъд гуните.
БГ ХІV.26: Този, който Ми служи с неотклонната Йога на самоотдаването, преодолява тези гуни и става достоен за висотата на Брахман.
БГ ХІV.27: Всъщност [Аз съм основата] на Брахман – безсмъртния и неизменния, на вечната Дхарма и еднозначното щастие.
===
Шри Бхагаван каза:
БГ ХV.1: Говорят за вечното баняново дърво, чиито корени растат нагоре, а клоните му - надолу. Негови листа са ведическите химни. Този, който го познава, познава Ведите.
БГ ХV.2: И нагоре, и надолу се простират неговите клони, цъфтящи благодарение на гуните. Сетивните обекти са неговите вейки. Надолу, до света на хората, обвързани с действия, се простират неговите корени.
БГ ХV.3: Формата на това дърво не може да бъде позната тук. То няма нито начало, нито край, нито основа. След като отсече това здраво вкоренено баняново дърво с могъщото оръжие на непривързаността,
БГ ХV.4: Тогава, стъпвайки на този път, те достигат състоянието, от което няма завръщане, и там намират убежище в изначалния Пуруша, от който започва този древен процес.
БГ ХV.5: Освободени от егоизма и заблудата, превъзмогнали порока на привързаността, установени в духовността, освободени от желанията и раздвоеностите, наречени удоволствия и страдания, незаблудените се приобщават към това неизменно състояние.
БГ ХV.6: Нито слънцето, нито луната, нито пък огънят го осветяват. Това е Моята върховна обител, достигайки която никй не се завръща обратно.
БГ ХV.7: Само една вечна част от Мене е станала джива в света на живите същества. Тя отдръпва установените в пракрити сетива, от които умът е шестото.
БГ ХV.8: Когато Господарят [на тялото] получава ново тяло или го напуска, той взема [сетивните органи]така, както въздухът отнема ароматите от техните източници.
БГ ХV.9: Ушите, очите, кожата, езикът и носът, както и умът. Като се опира на тях, джива се наслаждава на обектите.
БГ ХV.10: Заблуденият не я възприема, когато тя напуска или присъствува, или се наслаждава на контакта с гуните. Единствено тези, които притежават мъдрото зрение, я възприемат.
БГ ХV.11: Тези, които упорствуват, надарени с Йога, възприемат джива като установена във вътрешния Аз. Но тези, чиито умове са непречистени и не са овладели вътрешния Аз, не успяват да я възприемат.
БГ ХV.12: Огънят на слънцето, осветяващо целия свят, а също и този в луната и в пламъка – знай, че този огън е Мой.
БГ ХV.13: Като прониквам в земята, Аз поддържам всички същества посредством Моята енергия. Като се превръщам в луна, Аз изпълвам всички растения и треви с тяхната същност – сома.
БГ ХV.14: Като се превръщам в огъня [на асимилацията] и присъствувам в телата на живите същества, заедно с вдишвания и издишвания въздух Аз смилам четирите вида храна.
БГ ХV.15: Аз присъствувам в сърцата на всички. От Мене произтичат паметта, познанието и забравата.Аз мога да бъда познат единствено посредством Ведите. Аз съм създателят на Веданта, както и познаващият Ведите.
БГ ХV.16: В този свят съществуват два вида Пуруша – тленен и неунищожим. Тленният се състои от всички същества, неунищожимият е неизменното.
БГ-бхашя ХV.16.1: В света на самсара има „два вида Пуруша” – т.е. две оформени личностни групи: „тленната”, състояща се от всичко, което загива или изчезва, е първата група. Втората е „неунищожимата” Личност, противопоставяща се на първата. Тя е божествената сила на мая, семето, от което първата води началото си, от която зависят желанията, действията и нагласите на безбройното множество прераждащи се същества. Самият Бхагаван посочва какво представляват тези две Личности: „тленната Личност” се състои от всички същества, тя е целият „корпус” (кая освен тяло тук означава и област) от еволюционни видоизменения. „Неунищожимата” – неизменната група е подобна на струпване – кута. Или кута е мая – измама, неискреност, нечестност в отношенията, като всички тези думи са синоними. Тя е това, което остава като разнообразната мая на заблудата, тъй като семената на самсара са „неизчерпаеми”. Затова тя се нарича „неунищожима”.
БГ ХV.17: Различен от тях е върховният Пуруша, схващан като Параматман. Като прониква трите свята, могъщият и Ишвара ги поддържа.
БГ ХV.18: Тъй като Аз надминавам тленното и съм по-висш дори от нетленното, затова в обикновения език и във Ведите Аз съм възхваляван като Върховният Пуруша.
БГ ХV.19: Незаблуденият, който Ме познава по този начин - като върховен Пуруша, е всезнаещ. Той Ме обожава по всички възможни начини, о, принце Бхарата!
БГ ХV.20: По този начин Аз изложих най-тайното учение, о, Бхарата! Познавайки го, човекът става мъдрец. Той ще изпълни всички свои задължения.
===
БГ ХVІ.1: Безстрашието, чистотата на ума, постоянството в постигането на знанието, раздаването на подаяния, самоконтролът, жертвоприношението, изучаването на свещените книги, въздържанието, почтеността,
БГ ХVІ.2: Ненасилието, честността, отсъствието на гняв, отказът, спокойствието, липсата на злонамереност, състраданието към живите същества, липсата на алчност, доброжелателността, скромността, достойнство,
БГ ХVІ.3: Енергията, търпението, мощта, чистотата, добронамереността, отсъствието на надменност – всички те се отнасят към човека, наследил божествените свойства.
БГ ХVІ.4: Лицемерието, високомерието, изключителната суета, гневливостта, подигравателността и незнанието, Арджуна, са характерни за тези, които са наследили демоничните свойства.
БГ ХVІ.5: Божествените свойства водят до освобождение. Демоничните свойства водят до робство. О, принце Пандава! Не се безпокой! Ти си наследил божествените свойства!
БГ ХVІ.6: Два вида същества са сътворени на този свят – божествени и демонични. Божествените бяха изложени най-подробно.Сега, Арджуна, чуй описанието на демоничните.
БГ ХVІ.7: Демоничните хора не различават действието от бездействието. Те са нечисти, не съблюдават правилно поведение, за тях няма истина.
БГ ХVІ.8: Те казват, че този свят е лъжовен, без основа и без Господар, че е породен от съвкуплението и произлиза единствено от похотта.
БГ ХVІ.9: Като се облягат на тези възгледи, погубили душите си и притежаващи недоразвит интелект, те се заемат яростно с враждебни действия, за да унищожат света.
БГ ХVІ.10: Облягайки се на неутолимата похот, с лицемерие, надменност и луда радост, обзети от заблудата, те поддържат неистинни схващания и действуват с нечиста решимост.
БГ ХVІ.11: Отдадени на безкрайни размишления чак до смъртта си, те са сигурни, че върховната цел е насладата от обектите на желанията.
БГ ХVІ.12: Обвързани от веригите на надеждите, отдали се на похот и гняв, те се стремят към неправедно натрупване на богатство и към наслаждение от обектите на своята похот.
БГ ХVІ.13: Днес аз спечелих това. Скоро ще постигна и онова, на което се надявам. Сега имам това. Онова богатство също ще е мое.
БГ ХVІ.14: Аз убих този враг. Ще убия и другите си врагове. Аз съм могъщият Ишвара, Наслаждаващият се. Аз съм добре, силен съм и щастлив.
БГ ХVІ.15: Аз съм богат, с висок произход. Кой може да се сравнява с мене? Аз ще извършвам жертвоприношения, ще раздавам дарения и ще бъда честит – така поради незнание смятат те.
БГ ХVІ.16: Объркани от безкрайните мисли, оплетени в мрежите на незнанието, стремящи се към плътски наслади, те пропадат в нечистия ад.
БГ ХVІ.17: Самодоволни, нагли, богати, самомнителни и надменни, те лицемерно извършват показни жертвоприношения, противоречащи на свещените правила.
БГ ХVІ.18: Като се осланят самозабравено на силата, гордостта, похотта и гнева, те Ме отхвърлят презрително в своите тела и в телата на другите. Те са злонамерени.
БГ ХVІ.19: Тези, които мразят и са изпълнени с гняв, които са най-низшите сред хората в тази самсара и които са неблагочестиви - тях Аз непрекъснато хвърлям в демонични утроби.
БГ ХVІ.20: О, Арджуна! Родени от демонична утроба, заблудени в многократните си прераждания, те не успяват да достигнат до Мене. Затова те постигат само най-низшите състояния.
БГ ХVІ.21: Три са вратите на ада, разрушаващи Аза - похотта, гневът и алчността. Затова човек трябва да ги отхвърли.
Бхашя ХVІ.21: Вратите, водещи към ада са три вида. Всяка от тях унищожава Аза. Щом човек премине през тях, Азът загива - става неспособен да постигне каквато и да е човешка цел.
БГ ХVІ.22: Освободен от тези три врати на мрака, о, Арджуна, човек постига това, което допринася за неговото добруване. По този начин той достига върховната цел.
БГ ХVІ.23: Като отхвърля предписанията на шастрите и води живот, движен от желанията, човек не постига нито съвършенство, нито щастие, нито пък върховната цел.
БГ ХVІ.24: Затова шастрите ще са твоят ориентир в това, което трябва или не трябва да бъде извършвано. След като познаваш предписаните от шастрите действия, ти би трябвало да ги извършиш тук.
===
БГ ХVІІ.1: Какво, о, Кришна, е състоянието на тези, които извършват жертвоприношенията с вяра, но пренебрегват предписанията на шастрите? Дали то е саттва, раджас или тамас?
БГ ХVІІ.2: Три вида е вярата на въплътените същества в съответствие със следите от тяхното минало. Тя може да бъде просветлена, действена или помрачена. Чуй това разделение!
БГ-бхашя ХVІІ.2: Вярата е три вида, изхождайки от нагласата, с която задаваш този въпрос. Тя е вродена в човешките същества. „Следи” (самскара) са тези неща, които произтичат от действията – праведни и т.н., извършени в предходните съществувания. Те стават проявени, когато човекът умира. Вярата се поражда от тези „следи”. Просветлена е вярата, породена от саттва и представляваща предано служене на боговете и т.н. Действена (раджаса) е вярата, породена от раджас, като нейн обект са свръхестествените същества – якшаси, ракшаси и т.н. Помрачена (тамаса) е вярата, породена от тамас, която е ориентирана към боготворене на духовете на предците, на призраци и т.н. По този начин се обясняват трите вида вяра.
БГ ХVІІ.3: Всяка вяра, Бхарата, съответствува на вътрешната природа. Човекът се състои от своята вяра. Той е това, в което вярва.
БГ ХVІІ.4: Притежаващите просветлена вяра принасят жертви на божествата. Хората с действена вяра - на свръхестествените същества и чудовищата. Останалите - хората с помрачена вяра, почитат духовете на предците и призраците.
БГ ХVІІ.5: Изпълнени със силата на похотта и алчността, движени от лицемерие и егоизъм, тези, които си налагат сурови покаяния, непредписани от шастрите,
БГ ХVІІ.6: Знай, че тези безумци, обезсилващи телесните органи и потискащи Мене – Пребиваващия в тялото, са сигурни демони.
БГ ХVІІ.7: Подобно на жертвоприношенията, покаянията и раздаването на подаяния, съществуват три предпочитани вида храна. Чуй разликата между тях.
БГ ХVІІ.8: Храните, осигуряващи дълголетие, умствена и физическа сила, здраве, удовлетвореност и удоволствие, които са сочни, с много масло, трайни и приятни за сърцето, извикват у човека просветлена нагласа.
БГ ХVІІ.9: Храните, които се харесват на хората с енергична нагласа, са прекалено горчиви, кисели, солени, люти, сухи или горещи. Те причиняват страдания и болест.
БГ ХVІІ.10: Храната, предпочитана от хората с помрачена нагласа, е зле приготвена, безвкусна, воняща, разлагаща се, съставена от остатъци и нечиста.
БГ ХVІІ.11: Просветлено е жертвоприношението, предложено без желание за плода от него и съгласно предписанията на свещените книги, с непоколебимата мисъл: „Жертвоприношението трябва да бъде извършено”.
БГ ХVІІ.12: О, най-добър от принцовете Бхарата! Знай, че жертвоприношението, извършено лицемерно, с желание за плода от него, е раджаса!
БГ ХVІІ.13: Помрачено е жертвоприношението, което не е предписано от свещените книги, не предлагащо храна и несъпроводено от ведически химни, което е без възнаграждение за свещено служителите и невдъхновено от вярата.
БГ ХVІІ.14: Почитането на боговете, брахманите, учителите, мъдреците, чистотата, откровеността, целомъдрието и ненасилието - всичко това съставлява въздържанието на тялото.
БГ ХVІІ.15: Словата, които не нанасят обида, които са истинни, удовлетворяващи, добри и постоянното четене на свещените книги съставляват въздържанието на речта.
БГ ХVІІ.16: Спокойствието на ума, добронамереността, мълчанието, самоконтролът, изключителната емоционална чистота - всички те съставляват въздържанието на ума.
БГ ХVІІ.17: Казва се, че това тройно въздържание, практикувано с върховна вяра от приобщени хора, освободени от желанието за плодовете, е просветлено.
БГ ХVІІ.18: Въздържанието, извършвано лицемерно, с цел да се постигнат уважение, почести и преклонение, се определя като подвластно на раджас. То е мимолетно и несигурно.
БГ ХVІІ.19: Въздържанието, което се извършва с голямо усилие или което изтезава Аза и цели нанасяне на вреда, е подвластно на тамас.
БГ ХVІІ.20: Подаянието е саттвика, когато се дава в подходящото време и място с мисълта: „Добре е да се дават подаяния”, на подходящ получател, който не може да се отплати.
БГ ХVІІ.21: То се нарича раджаса, когато се дава пряко воля, с очакване за получаване на нещо в замяна или с оглед на личната изгода.
БГ ХVІІ.22: Помрачени подаяния са тези, които са дадени по нечист и обиден начин, в неподходящо място и време, на неподходящ получател.
БГ ХVІІ.23: Смята се, че обръщението към Брахман е трояко – като Аум, Тат и Сат. По този начин при Сътворението са създадени брахманите, Ведите и жертвоприношенията.
БГ ХVІІ.24: Затова тези, които поддържат учението за Брахман, се заемат с предписваните ритуали като жертвоприношения, раздаване на подаяния и въздържания, след като са произнесли сричката „Аум”.
БГ ХVІІ.25: Разнообразните ритуали на жертвопринасяне, раздаване на подаяния и въздържания започват след произнасянето на думата „Тат” от стремящите се към освобождение, без мисъл за плодовете.
БГ ХVІІ.26: Думата „Сат” е използувана за обозначаване на съществуването и дхарма, а също така, о, Арджуна, за обозначаване на праведните дела.
БГ ХVІІ.27: „Сат” обозначава отдадеността на жертвоприношения, въздържания и раздаване на подаяния, а също и действието, което допринася за всички тях.
БГ ХVІІ.28: О, Арджуна! Това, което е жертвопринесено, дадено като подаяние, изпълнено като въздържание и извършено без вяра, се нарича „Асат”. То не дава плодове както тук, така и в следващия живот.
===
Арджуна каза:
БГ ХVІІІ.1: О, силноръки! Господарю на сетивата! Убиецо на Кеши! Бих искал да узная истината за отказа и за разликата му с отхвърлянето.
Шри Бхагаван каза:
БГ ХVІІІ.2: Мъдреците познават санняса като отказа от действията, подбуждани от желанието за плодовете от тях. Сведущите определят тяга като отхвърляне плодовете на всички действия.
БГ ХVІІІ.3: Някои мислители твърдят, че неправилните действия трябва да бъдат отхвърлени, а други, че действията на жертвопринасяне, раздаване на дарове и въздържане не би трябвало да се отхвърлят.
БГ ХVІІІ.4: О, най-добър от Бхаратите! Чуй това, което е сигурно за отхвърлянето! О, тигър сред хората! Три вида отхвърляне се възвеличават.
БГ ХVІІІ.5: Дейностите на жертвопринасяне, раздаване на дарения и въздържане не трябва да бъдат отхвърляни. Те трябва да бъдат непременно извършвани, тъй като жертвоприношението, раздаването на дарения и въздържанието пречистват мъдреца.
БГ ХVІІІ.6: Но дори тези дейности, о, Партха, трябва да се извършват без привързаност към самите тях и към плодовете им. Това е Моето твърдо установено и сигурно мнение.
БГ ХVІІІ.7: Неразумно е да се отрича задължителната дейност. Отказът от нея, дължащ се на заблуждението, е известен като помрачен.
БГ ХVІІІ.8: Ако дейността се отхвърля поради физическа умора или като неприятна, това отхвърляне е раджаса. Плодът от тази дейност не се получава от извършителя.
БГ ХVІІІ.9: О, Арджуна! Когато дейността се извършва непрестанно и когато се отхвърлят привързаността и плодът, отхвърлянето е просветлено.
БГ ХVІІІ.10: Отричащият се, установен в саттва, интелигентен и освободен от съмнения, нито мрази недостойната дейност, нито се привързва към достойната дейност.
БГ ХVІІІ.11: Въплътеният в действителност не може да отхвърли изцяло дейностите, но този, който отхвърля плодовете на дейностите, се нарича отхвърлящ.
БГ ХVІІІ.12: Плодът от дейностите е три вида – неприятен, приятен и смесен. Той се получава от неотричащите се след тяхната смърт, но никога от отричащите се.
БГ ХVІІІ.13: О, силноръки! Узнай от Мене петте причини, установени в Самкхя като осигуряващи извършването на всички дейности.
БГ ХVІІІ.14: Мястото на действието, извършителят, разнообразните средства и разнородните движения заедно с божественото като пета [причина].
БГ ХVІІІ.15: Това са петте причини на всяка дейност – правилна или погрешна, която човек подхваща с тяло, реч и ум.
БГ ХVІІІ.16: В такъв случай този, който поради некултивирания си интелект вижда чистия Аз като извършител, изобщо не вижда. Той е заблуден.
БГ ХVІІІ.17: Този, чието поведение е неегоистично, чийто интелект е неопетнен, дори избивайки всички живи същества, нито убива, нито се обвързва.
БГ ХVІІІ.18: Познанието, познаваемото и познаващият – това са трите вида стимули за дейността. Средството, дейността и извършителят са трите съставки на действието.
БГ ХVІІІ.19: Знанието, дейността и извършителят са три вида именно поради деленето на гуните. Чуй за тях, осъзнати в светлината  на тези гуни.
БГ ХVІІІ.20: Знай, че просветлено е това знание, посредством което във всички същества човек вижда едно неизменно битие, неразделното в разединените.
БГ ХVІІІ.21: Но знай, че подвластно на раджас е знанието, посредством което човек познава всички живи същества като съществуващи в разнообразни форми.
БГ ХVІІІ.22: Подвластно на тамас е това знание, което неоснователно се привързва към един обект като към нещо цялостно и което е недостоверно и нищожно.
БГ ХVІІІ.23: Просветлена се нарича дейността, която е задължителна, извършена е без привързаност, страст или отвращение от човек, който не се стреми към плода от нея.
БГ ХVІІІ.24: За дейността, извършвана от някой, който страстно желае плода от нея, т.е. от себелюбец, и която изисква много усилия, се казва, че е раджаса.
БГ ХVІІІ.25: За дейността, извършвана поради заблуда и самонадеяно, без оглед на произтичащите загуби и насилие, се казва, че е подчинена на тамас.
БГ ХVІІІ.26: Саттвика е извършителят, свободен от привързаност и егоизъм, с голяма решителност и старание, и неизменен при успех и при неуспех.
БГ ХVІІІ.27: Извършителят, който е привързан, стреми се към плода от дейността, който е алчен, агресивен, нечист, щастлив и тъжен, е познат като подвластен на раджас.
БГ ХVІІІ.28: Неприобщен, невеж, твърдоглав, лъжлив, злонамерен, мързелив, винаги с подтиснат дух и отлагащ е извършителят, подвластен на тамас.
БГ ХVІІІ.30: Саттвика е този интелект, Арджуна, който познава действието и бездействието, препоръчваното и непрепоръчваното, страха и безстрашието, обвързаността и освобождението.
БГ ХVІІІ.31: О, Арджуна! Подвластен на раджас е интелектът на човека, който разбира погрешно дхарма и адхарма, препоръчваното и непрепоръчваното.
БГ ХVІІІ.32: Помрачен, Арджуна, е интелектът, потопен в тамас, който погрешно възприема адхарма за дхарма и познава всички неща превратно.
БГ ХVІІІ.33: О, Партха! Решимостта, с която човек поддържа дейността на ума, прана и сетивата, тази постигана чрез неотклонна Йога решимост е саттвика.
БГ-бхашя ХVІІІ.33.1: Отдалечената дума „неотклонна” трябва да бъде свързана с „решимост” или дхрти. Човек „поддържа” - какво? Дейността на ума, прана и сетивата, като ги предпазва от поемане по пътища, противоположни на шастрите. По този начин те биват принуждавани да остават в съответствие с пътищата на учението. Това се постига посредством „съсредоточаване”, или „самадхи”. „Неотклонността” се състои в непрекъснатото съсредоточаване. Смисълът е, че функциите на ума и т.н., поддържани посредством неотклонната решимост, са всъщност поддържани с неотклонно практикуване на Йога. Този вид решимост е саттвика, т.е. просветлена.
БГ ХVІІІ.34: Но решимостта, Арджуна, с която човек поддържа дхарма, сексуалното желание и благополучието, и се стреми към плодовете от действията поради привързаност, тази решимост е подвластна на раджас.
БГ ХVІІІ.35: Помрачена е решимостта, Партха, с която човекът с ограничен ум се привързва към спането, страха, скръбта, потиснатостта и отдаването.
БГ ХVІІІ.36: Сега чуй, о, най-добър сред Бхаратите, трите вида удоволствие, на които човек се радва благодарение на постоянната практика и в които достига до прекратяване на страданията.

БГ ХVІІІ.37. Това удоволствие, което в началото е като отрова, но накрая става амрита, е просветлено удоволствие, породено от чистотата на собствения интелект.

БГ-бхашя ХVІІІ.37.1: Удоволствието, което "в началото"- при пръв допир със знанието, безметежността, медитацията и съсредоточението, е като "отрова", което е изпълнено със страдание поради огромните усилия, които се полагат за тяхното постигане, и което "накрая", т.е.при узряването на плодовете на знанието, безметежността, медитацията и съсредоточаването, се превръща в нектар на безсмъртието, за това удоволствие мъдреците казват, че е саттвика т.е. просветлено. То произтича от "чистотата на собствения интелект"- неговата чистота е подобна на тази на водата.Атмабуддхи (собственият интелект) може да се изтълкува и като познанието, чието съдържание или предмет е Азът (т.е. самопознанието). От неговата чистота, или задълбоченост, се поражда това удоволствие. Следователно то е просветлено, т.е. подвластно на саттва.
БГ ХVІІІ.38: За подвластно на раджас се смята това удоволствие, което възниква от съединението на обектите със сетивата и което в началото прилича на амрита, но накрая е като отрова.
БГ-бхашя ХVІІІ.38.1: Удоволствието, породено от контакта между обектите и сетивата, което "в началото" - в първия момент, прилича на безсмъртен нектар, но накрая, когато престанем да му се наслаждаваме, е като отрова, защото става причина за изключителното отслабване на силите, енергията, красотата, мъдростта, съдната способност, богатството и усърдието, то е източник на адхарма и причина за попадането в ада - това удоволствие се смята за раджаса, т.е. подвластно на раджас.
БГ ХVІІІ.39: Като помрачено се привежда това удоволствие, което и в началото, и впоследствие заблуждава Аза и възниква от съня, мързела и заблудата.
БГ ХVІІІ.40: Нито на този свят, нито в небесата или сред боговете има същество, което да е свободно от тези три гуни на пракрити.
БГ ХVІІІ.41: О, бич за враговете си! Действията на брахманите, кшатриите и вайшите, както и тези на шудрите, бяха разделени според тяхната собствена природа в съответствие с преобладаващите в тях гуни.
БГ ХVІІІ.42: Въздържанието на ума, въздържанието на сетивата, аскезата, пречистеността, търпението, честността, знанието, висшето познание, вярата в свещените книги – това е дейността на брахманите, породена от тяхната собствена природа.
БГ ХVІІІ.43: Смелостта, огънят, решителността, ловкостта, ненапускането на битката, щедростта и могъществото съставляват дейността на кшатриите, произтичаща от тяхната собствена природа.
БГ ХVІІІ.44: Земеделието, развъждането на добитък и търговията са дейностите на вайшите, породени от собствената им природа. Дейността на шудрите, породена от собствената им природа, е най-вече слугуването.
БГ ХVІІІ.45: Човек постига съвършенство посредством посвещаването си на определената му дейност. Чуй сега как човек постига съвършенство чрез такава преданост!
БГ ХVІІІ.46: Посредством извършването на дейността си като богослужение и т.н. човек постига съвършенството – като обожава Него, от когото произлизат всички същества и от когото е проникнато всичко.
БГ ХVІІІ.47: Собствената дхарма, макар и несъвършена, е по-добра от чуждата, макар и съблюдавана съвършено. Никой не допуска грях, като извършва дейността, предопределена от собствената му природа.
БГ ХVІІІ.48: О, сине на Кунти! Предопределената от природата дейност, макар и несъвършена, не трябва да се отхвърля, тъй като всички дейности се придружават от недостатъци, както огънят се придружава от дим.
БГ-бхашя ХVІІІ.48.1: "Предопределено от природата" (сахаджа) е това, с което човек се ражда. Какво е то? Дейността, макар и несъвършена, доколкото е наследила признаците на трите гуни, не трябва да се отхвърля. ... Отхвърлянето на собствената дхарма, дори съпътствано от приемането на чужда дхарма, няма да ни помогне да се освободим от недостатъците.
БГ ХVІІІ.49: Този, чийто интелект е непривързан, чийто Аз е победен и който се е отказал от всички желания, постига върховното съвършенство на бездействието посредством санняса.
БГ ХVІІІ.50: О, Арджуна! Узнай от Мене накратко как постигналият съвършенството достига висшата степен на знанието – Брахман.
БГ ХVІІІ.51: Свързан с пречистения интелект, решително сдържайки Аза, отхвърляйки обектите като звуци и т.н., и отбягвайки привързаността и отвращението;
БГ ХVІІІ.52: Постигнал усамотение, като се храни оскъдно и контролира речта, тялото и ума си, непрекъснато съсредоточен в Йога на медитацията, опирайки се на безметежността;
БГ ХVІІІ.53: Като отрича егоизма, силата, гордостта, похотта и гнева и притежанията, освободен от всякакво чувство за собственост и спокоен, човек става достоен за състоянието на Брахман.
БГ ХVІІІ.54: Ставайки Брахман, блаженият Аз нито скърби, нито желае. Еднакъв към всички същества, той постига върховната отдаденост на Мене.
БГ ХVІІІ.55: Предано отдаден, той Ме познава – Моите измерения и това, което съм Аз. Познал истината за Мене, той влиза в Мене.
БГ ХVІІІ.56: Посредством непрекъснатото извършване на всички дейности, като се уповава изцяло на Мене, благодарение на Моята милост, човек постига вечното и неизменно състояние.
БГ ХVІІІ.57: Посвещавайки мислено всички дейности на Мене, като Ме поставяш над всичко и се облягаш на съсредоточения разум, установявай непрестанно съзнанието си върху Мене.
БГ ХVІІІ.58: Установил съзнанието си в Мене, ти ще преодолееш всички препятствия благодарение на Моята милост. Но ако се самозабравиш, ще загинеш!
БГ ХVІІІ.59: Ако самозабравено решиш да не се сражаваш, това твое решение ще е погрешно. Твоята природа ще те принуди.
БГ ХVІІІ.60: О, Каунтея! Това, което поради заблуда не желаеш да извършиш, ти ще извършиш обвързан от собствената си дейност, породена от собствената ти природа.
БГ ХVІІІ.61: О, Арджуна! Ишвара е в сърцата на всички живи същества; посредством мая Той ги завърта, сякаш качени на чекрък.
БГ ХVІІІ.62: О, Бхарата! Търси убежище в Него с цялото си сърце и душа! Благодарение на Неговата милост ти ще постигнеш върховния покой и вечното състояние.
БГ ХVІІІ.63: С това Аз ти предадох най-тайното знание от тайните. Помисли върху него и върши каквото искаш.
БГ ХVІІІ.64: Чуй отново Моите възвишени слова – най-голямата от всички тайни! Тъй като си Ми скъп, аз ще ти кажа това, което е полезно за тебе.
БГ ХVІІІ.65: Установи ума си върху Мене, бъди мой поклонник, жертвопринасяй Ми, падай по очи пред Мене и със сигурност ще Ме постигнеш. Аз ти обещавам това, тъй като си Ми скъп.
БГ ХVІІІ.66: Отказал се от всички дхарми, търси убежище единствено в Мене. Не скърби – Аз ще те освободя от всички грехове!
БГ ХVІІІ.67: Никога не предавай това учение на неаскет, на неотдаден, нито пък на човек, който не се стреми към него, както и на такъв, който е неблагоразположен към Мене!
БГ ХVІІІ.68: Този, който предава тази висша тайна на отдадения на Мене, като питае в най-висша степен преклонение пред Мене, без съмнение ще достигне до Мене.
БГ ХVІІІ.69: Никой друг сред хората не извършва дело, което да Ми е по-скъпо, нито пък на този свят някой Ми е по-скъп.
БГ ХVІІІ.70: Всеки, който изучи този свещен разговор между нас, ще е извършил жертвоприношение пред Мене, изпълнено с познание - това е Моето мнение.
БГ ХVІІІ.71: Този, който, изпълнен с вяра и благоразположен, слуша Гита, ще бъде освободен. Той ще достигне до щастливите селения, запазени за достойните.
БГ ХVІІІ.72: О, Партха! Успя ли да изслушаш това със съсредоточен ум? О, завоевателю на богатства! Разпръсна ли се твоята заблуда, предизвикана от незнанието?
Арджуна каза:
БГ ХVІІІ.73: О, Непогрешими! Заблудата ми беше разпръсната и паметта ми се възвърна по Твоя милост. Аз вече съм свободен от съмненията. Ще изпълня твоята повеля!
Санджая каза:
БГ ХVІІІ.74: Така чух аз разговора между Васудева и махатма Арджуна, разговор изумителен, от който те побиват тръпки.
БГ ХVІІІ.75: По милостта на Вяса аз чух тази най-тайна и върховна Йога непосредствено от самия Кришна – съвършения йогин, който я изказа лично.
БГ ХVІІІ.76: О, Царю! Припомняйки си отново и отново този изумителен и свещен разговор между Кришна и Арджуна, аз не преставам да му се наслаждавам.
БГ ХVІІІ.77: О, Царю! Непрестанно извиквайки в паметта си тази най-прекрасна форма на Кришна, моето изумление непрекъднато нараства. Аз се наслаждавам все повече и повече.
БГ ХVІІІ.78: Там, където е Йогешвара Кришна и където е стрелецът Арджуна, там, по мое мнение, ще се възцарят славата, победата, благоденствието и стабилността.
===


Няма коментари:

Публикуване на коментар