Върховният дълг

1. За наслада на мъдрия, разговорът между Дайравата и Рамачандра е засписан в тази глава.

Дайравата:
2. В какво се състои върховният дълг на човека, хванат в цикъла на раждане и смърт. Бхагаван, моля ви, вземете решение и ми разяснете това.

Бхагаван:
3. За тези, които жадуват върховното, най-важното е откриването на своята собствена истинска природа. Тази природа е основата на всички действия и техните плодове.

Дайравата:
4. Накратко, чрез каква духовна практика човек осъзнава своята собствена природа? Какво усилие води към възвишеното вътрешно зрение?

Бхагаван:
5. Усърдно отхвърляйки всички мисли за обектите на сетивата, човек трябва да остане фиксиран в устойчиво безобектно изследване.

6. Това накратко е практиката за познаване на собствената природа. Само такова усилие води до възвишено вътрешно зрение.

Дайравата:
7. О, най-добър от мъдреците, съблюдаването на предписаните в писанията правила за поведение (нияма) ще спомогне ли за духовното усилие, докато успехът в йога не е достигнат?

Бхагаван:
8. Нияма спомага усилието на сериозните търсачи в йога. Тези правила какво да правиш или да не правиш отпадат от само себе си от тези, които са постигнали успех в йога.

Дайравата:
9. Повторението на свещени срички ще донесе ли същия резултат, като този от постоянната практика на устойчиво, безобектно себеизследване?

Бхагаван:
10. Искрените търсачи, които непрекъснато и с непоколебим ум повтарят мантри или свещената сричка ОМ, ще постигнат успех.

11. Чрез повторението на мантри или само чистото ОМ, умът се оттегля от обектите на сетивата и става едно с Атмана.

12. Този изумителен разговор се състоя на 7 юли 1917 година.

Така завършва трета глава, наречена
„Върховният дълг“
в Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапатхи