неделя, 4 януари 2015 г.

Признакът за джнана е еднаквото отношение към всички същества


Важността на практиката на абсорбция в Атмана (Себето)
1. Покланям се на Махарши Рамана, Картикея, сина на Шива в човешка форма, и представям неговото учение в тази осветляваща творба.
2. В една студена декемврийска нощ на 29-ти през 1913-та година от новата ера, когато всички поклонници бяха седнали наоколо със съсредоточени умове, аз помолих Бхагаван Махарши за точни отговори на конкретни въпроси.
Първи въпрос:
4. Мукти (освобождение) само чрез различаването между реалното и нереалното ли е възможно или има и други средства за освобождение?
Втори въпрос:
5. За жадуващия Знание (джнана) изучаването на писания само по себе си достатъчно ли е за освобождение? Или е необходима също и духовна практика в съответствие с наставленията на Учителя?
Трети въпрос:
6. Как човекът с „непоклатимо знание“ (стхитапраджна) ще знае, че той е такъв? Заради пълнотата на своето просветление ли? Или заради прекратяване на съзнаването на обекти?
Четвърти въпрос:
7. По какъв признак ученият разпознава Знаещия (джнани)?
Пети въпрос:
Самадхи (разтварянето на ума в Атмана) само до просветление ли води или също и до изпълняване на желанията?
Шести въпрос:
8. Ако човек, който практикува йога, за да изпълни някое желание, стане стхитапраджна, това желание изпълнява ли се или не?
9. Чувайки въпросите ми, моят Гуру, океанът от Милост разсейващ съмненията, отговори така:
Отговор на първия въпрос:
10. Само пребиваването в Атман освобождава от всички зависимости. Различаването между „реалното“ и „нереалното“ води до непривързаност (вайрагя).
11. Истинският джнани е непостижим и винаги пребивава само в Атмана. Той не счита вселената за „нереална“ и не я разглежда като отделна от себе си.
Отговор на втория въпрос:
12. Простото изучаване на писанията няма да доведе търсача на Истината до крайната цел. Без упасана тя никога няма да бъде достигната. В това няма съмнение.
13. Преживяването на естественото състояние в течение на духовната практика се нарича упасана. Когато това състояние стане устойчиво и постоянно, то се нарича Знание (джнана).
14. Пребиваването в собствената природа, пламъкът на Знанието, след отхвърлянето на обектите на сетивата, се нарича естествено състояние (сaхаджа стхити).
Отговор на третия въпрос:
15. В устойчиво естествено състояние, посредством височайша Тишина, свободен от всички склонности на ума, джнани знае себе си като такъв, без никакво съмнение.
Отговор на четвъртия въпрос:
16. Признакът за джнана е еднаквото отношение към всички същества.
Отговор на петия въпрос:
Когато практиката на абсорбция на ума в Сърцето (самадхи) е започната заради изпълнение на желание, това желание определено ще даде плод.
Отговор на шестия въпрос:
17. Ако, практикувайки йога заради желание, човек стане стхитапраджна, въпреки че желанието е изпълнено, няма да има ликуване.
Така завършва първа глава, наречена:
„Важността на практиката на абсорбция в Атмана (Себето)“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапатхи


Няма коментари:

Публикуване на коментар