Нека го обясним с
думи, които лесно можем да разберем. На около един-два сантиметра над пода на
устата е разположен един от най-екстатично чувствителните органи в тялото ни.
Може да бъде достигнат сравнително лесно с езика. Разположен е на гърба на
назалния ни септум (преградата на носа) и когато нервната система е достатъчно
пречистена чрез авангардни йога практики, езикът ни ще се обърне назад и ще
отиде в кухината на нашия назо-фаринкс, за да открие чувствителния ръб на нашия
септум. Когато това се случи, сякаш главен превключвател в нашата нервна
система се включва и всичките ни авангардни йога практики и преживявания
започват да функционират на много по-високо ниво. Когато кечари се случи
спонтанно, ние стъпваме на бързата линия на йога. Това е висшата група в йога,
така да се каже.
Рамакришна е казвал:
"Когато дивната богиня идва, езикът се обръща назад."
Много са изпитвали
този естествен феномен по време на техните йога практики. Когато нервната
система е готова, това просто се случва. Езикът иска да отиде на зад. Но малко
са способни да го направят, а това просто е въпрос на обучение. Ако има силна
бхакти и езикът се обръща назад, пътят да са направи връзката във фаринкса към
по-високо ниво на духовна практика.
Твърде възможно е
броят на хората навлизащи в кечари да се увеличи драматично в идващите години.
Когато това стане, това ще бъде гигантска крачка напред за хората, защото това
ще означава превключване предимно на духовен начин на функциониране на нервната
система. Това ще доведе до много ползи от нарастващото просветление, което се
разпространява в нашето съвременно общество. Кечари е толкова значима, толкова
мощна, и толкова показателна накъде човечеството отива. Само няколко йоги и
йогини в кечари могат да имат огромен ефект върху духовните енергии във всеки.
Те излъчват енергия, която ускорява появата на просветлението във всички. И
така, освен, че кечари е индивидуален феномен по пътя на човешката духовна
трансформация, тя има и глобално значение, както и другите авангардни йога
практики.
Както Исус е казал:
“Ти си светлината на света”.
Но достатъчно за
духовната съдба на човешката раса. Какво е значението за всеки един от нас и
каква е нашата връзка с кечари?
Тъй като кечари беше
спомената в тези уроци преди време, някой от вас ми писаха за това, че имат
ранни симптоми на кечари и че се чудят какво да правят. “Да спра ли езика да
отива назад?” “Трябва ли да продължа?” “И ако трябва, то как?” Това бяха
задаваните въпроси.
Ако езикът отива назад
и чувстваме, че отиваме по-напред от себе си, няма нужда да бързаме. Ако имаме
съмнения или ексцесивни кундалини преживявания, най-добре е да изчакаме. Това е
приложението на самоопределяне на темпото, нали разбираш. Само ти можеш да
знаеш кога е дошло време. Никой не може да ти каже кога е време да опиташ
кечари или някоя друга напреднала йога практика. Твоите преживявания и твоята
бхакти ще ти бъдат водачи.
Макар и да говорим за
пътешествие от няколко сантиметра, кечари е голямо начинание. Не толкова
физически, макар да има известно физическо предизвикателство, но още по-големи
са предизвикателствата на психиката и емоциите. Кечари е голяма работа. Тя
достига до сърцевината на нашата духовна идентичност. Готови ли сме да включим
неврологичния ключ, който ще ни транспортира в по-високи нива на съществуване?
Няма да се променим внезапно и завинаги. Не е така. В денят след като навлезем
в кечари за първи път, ние сме си все същите. Може дори да спрем да правим
кечари, ако сме започнали преждевременно. Лошо няма. И кечари си има стадия на
несръчност, както и всички други авангардни йога практики. Нужна е известна
детерминираност, за да се премине през несръчното начало на кечари. Не ставаме
внезапно различни в минутата в която започнем кечари. Само с времето и
практикуването ние претърпяваме промяна и това ще бъде съществена промяна.
Всъщност, ние сме станали различни преди да навлезем в кечари. Решението да
правим кечари е прекрачване също толкова, колкото самото и правене. В този
смисъл кечари е повече от физическо действие. Решението да правим кечари е
разпознаване на готовността на нервната система да отиде на следващото ниво.
Нервната система ни казва, когато е готова. Ние ставаме кечари дори преди да
навлезем в кечари. Не е ли така със всички авангардни йога практики които
започваме? Чувстваме се готови. Започваме да практикуваме. Ако сме в съгласие с
нашата нервна система, практиката ще ни се “лепне”. Ако е преждевременна,
практиката ще има грубост и ще трябва да се върнем назад. Това е добре. Това е
начинът по който опитваме и откриваме отворите, за да се придвижим напред в
йога. И с кечари е така. Само дето с кечари правим малко повече, за да я правим
и преживяването е доста драматично така, че изисква силна мотивация, за да го
направим – силна бхакти. Кечари означава “да полетиш във вътрешното
пространство” Това звучи поетично и драматично. И при все това, кечари е много
повече от това. Много по-лично е от това. Редовната практика на кечари ни
отнася в постоянното любене на полярностите вътре в нас. Ефектите на кечари
надминават тези на тантрическите сексуални връзки, обсъждани в групата по
тантра. Това е изненадващо, защото кечари не включва въобще външна сексуална
активност. Кечари е една от най-големите тайни на просветлените целибати. Не,
че кечари и целибатът трябва да вървят едновременно. Всеки може да прави кечари
и да продължи с нормални сексуални връзки. Но ако избереш пътят на целибат,
тогава кечари, заедно с другите йога практики, ще ти осигури повече от нужното
култивиране на сексуалната енергия нагоре в нервната система. Това е естествен
вътрешен процес, който се появява в нас. С кечари наистина ли “летим във
вътрешното пространство”? Най-великата част от преживяването на кечари е
надигането на екстатично блаженство. Сетивата по един естествен начин се
привличат на вътре и е подобно на летенето навътре- вътрешните ни измерение са
безкрайни и ние летим в тях в постоянен екстаз.Връзката, която правим близо до
върха на сушумна, ида и пингала в кечари е екстатична и предизвиква екстатична
проводимост в нервната система повече, от която и да е друга практика. Всяка
друга авангардна йога практика става нарастващо по-ефективна в това да прави
същото нещо – надигането на екстатичната проводимост. И така, кечари е
екстатична връзка, която осветява цялата ни нервната система. Чувствителния ръб
на назалния септум е олтар на екстаза. Колкото повече време прекарваме там,
толкова повече екстаз изпитваме. Кечари е перфектният компаньон на самбхави.
Двете практики се допълват една с друга. Заедно кечари и самбхави изтеглят
божествения екстаз нагоре и ни изпълват с дивна светлина. Напредналите йоги и
йогини използват кечари постоянно през техните седящи практики и често през
деня, когато не участвуват в разговор. С други думи кечари е домът на
напредналите йоги и йогини. Ние дори не знаем, че те са в кечари. Само финото
излъчване на божествена светлина ги издава. Вътре, те са в постоянна любовна
игра на божественото любене. Тук ще се занимаваме с четири стадия на кечари,
всички отнасящи се до върха на езика:
Стадий 1 – до точката
на тавана на небцето в устата, където твърдото и мекото небце се срещат. Това е
демаркационната линия, която трябва да бъде премината преди да стане възможен
вторият стадий.
Стадий 2 – зад мекото
небце и нагоре към назалния септум. Пътят е кратък, но важен. Първоначално това
се прави с помощ от пръст, който избутва назад, под езика, като отива на ляво
или на дясно от мекото небце, където влизането е най-лесно. Това може да
изисква разкъсването на девствената ципа (химена). Виж по-долу повече за това.
Стадий 3 – постепенно
достигане до върха на назофаринкса и септума. Това ни отвежда до костната
структура, която съдържа хипофизата.
Стадий 4 – Навлизане в
носните проходи отзад и придвижване нагоре отвъд върха на фаринкса по посока на
точката между веждите. Не е толкова далече за езика да достигне до там, колкото
изглежда на пръв поглед. Постави палеца на ставата на челюстта си и постави
показалеца си на върха на езика, изплезен на вън. След това завърти фиксираната
дължина до твоя показалец нагоре към точката между веждите. Виждаш ли? Не е
толкова далече езика да отиде направо нагоре от корена си.
Много години могат да
минат между стадий 1 и 4. Кечари е продължителна еволюция, а не събитие ставащо
за една нощ. Макар със сигурност да има своите моменти на драматично развитие,
особено между стадии 1&2 и стадии 3&4. Нека сега да разгледаме четирите
стадии в повече подробности.
Стадий 1 ни поставя в
контакт с пода на септума през тавана на устата. Това вече беше предложено като
цел към която да се върви в урока за йони мудра кумбхака. На мястото където
мекото и твърдото небце се срещат може да се почувства известен екстатичен
отговор, ако чистота на нервната система нараства. Стадий едно не е лесен, тъй
като за повечето хора се нуждаят от усилие за да държат езика на тавана на
устата и да работят по посока назад с времето. Навикът се разработва бавно.
След като върхът на езикът премине точката където твърдото и мекото небце се
срещат и мекото небце може да бъде избутано нагоре с езика, тогава стадий 2 е
близо.
Стадий 2 е много
драматичен. Езикът се избутва назад с пръст към лявата или дясна страна на
мекото небце. Това са най-кратките пътища водещи зад мекото небце. Единият ще
бъде по-кратък от другия. В един момент ти ще експериментираш и ще установиш
сам. Дългият път е през средата. Мекото небце има еластично сухожилие което
преминава по задният му ръб. Когато върхът на езика отиде зад него за първи
път, еластичното сухожилие може да се плъзне бързо зад него, под долната част
не езика, като че ли го хваща. И тогава езикът внезапно попада в назо-фарникса
и докосва ръба на назалния септум(преграда) за първи път.
Първата реакция е
изненада и вероятно езикът ще се върне обратно бързо. Лесно е да се измъкне
навън. Няма нужда от помощта на пръстите. Лесно е също така да се диша през
носа, докато езикът е в назо-фаринкса. При първото влизане, очите и носът могат
да се овлажнят, може да има кихане, може да има сексуална възбуда и силни
емоции. Всичко това са временни реакции на събитието на навлизане в стадий две
на кечари за първи път. При последващите навлизания, нещата се успокояват. С
времето, вече няма да е нужна помощ с пръст за да може езикът да отиде зад
мекото небце. Еластичното сухожилие по ръба на мекото небце се разтяга
достатъчно и отиването стадий 2 на кечари става лесно и удобно. Всъщност, много
по-лесно е да се остане в стадий 2 отколкото да се остане в стадий 1 на кечари.
Езикът много лесно остава в назо-фаринкса, изобщо без усилие, което го прави
лесно за използване по време на пранаяма и медитация. Очевидно езикът е
направен да си почива блажено в назо-фаринкса.
Има две практически
неща, които трябва да се имат предвид при стадий 2 на кечари. Първото е овлажняването
на фаринкса. Второто е натрупването на слюнка в устата.
Фарниксът е
непостоянно нещо. Обикновено, той е естествено влажен и добре смазан за езика.
Рядко е сух и не толкова добре смазан. В първата ситуация, кечари може да бъде
практикувана практически неограничено. В втората ситуация само оскъдно,
скъпернически. Когато фаринксът е сух може да има сърбящо усещане когато езикът
е там. И тогава не е време да се прави кечари- просто отиваме в стадий 1 когато
фаринксът е сух. Интересното е, че по време на практиките фаринкса ще е почти
винаги влажен. Но не може да се предскаже със сигурност. Ние просто влизаме
когато сме желани, което е през повечето време(по-често). А когато не сме
желани, почитаме ситуацията и се въздържаме от влизане. Нещо такова.
Когато сме горе в
стадий 2 на кечари, слюнка ще се натрупва долу в устата. Тъй като не можем да
преглътнем това, което ни е в устата, докато изикът ни е горе в назо-фаринкса и
не искаме да ни текат слюнките, тогава излизаме от кечари от време на време, за
да преглътенм събралата се в устата ни слюнка. В ранния период на
нагласяване(свикване с) на практиката на стадий 2 на кечари може да има много
слюнка и ще ни се наложи да преглъщаме по-често. С времето, слюнката се връща
на нормалните си нива и излизането от кечари за преглъщане ще стане рядко.
И така, в стадий 2 на
кечари, ние просто оставяме езика си да си почива леко върху ръба на
назо-фаринкса, а това задвижва духовният процес навсякъде в тялото ни.
В началото стадий 2 на
кечари ще бъде любопитно състояние. Намираме се на ново място и искаме да
открием какво има във фарникса. Там е чувствителния септум(носната преграда),
“олтарът на екстаза”. Няма да имаме проблем да го открием и да осъзнаем, че
най-добрия начин да правим пранаяма и медитация е когато езикът ни почива върху
септума. Същото е като да правим мощна сидхасана работеща едновременно от
другия край на спиналния нерв, събуждаща цялата ни нервна система отгоре.
Когато не изпитваме удоволствието на екстаза на септума, ние без съмнение ще
изследваме, ще открием стърчащите отвори на евстахиевите тръби от двете страни
на носните отвори. Не можем също така да пропуснем входовете на носните отвори
от двете страни на септума и бързо ще открием изключително чувствителните
еректилни тъкани вътре в тях. Твърде много. По-добре стойте на страни от тях за
известно време. И така, отиваме нагоре по септума в нашето пътешествие към
върха на фаринкса, към стадий 3. За някои това е кратко пътешествие. За други
може да отнеме много време. Като отидем там ние изследваме цялата дължина на
ръба на септума с нашия език и ще приготвяме себе си за евентуално навлизане в
насните отвори и отиване по-високо.
Една практика, която
може да помогне след като отидем в стадий 2 на кечари е т.нар. доене на езика.
Състои се в нежното придръпване на езика с пръстите на двете ръце, като се
сменят алтернативно ръцете, сякаш доим крава. Доброто време за правене на това
е под душа всеки ден. По този начин можеш да получиш ползата от този метод без
да си наслюнчиш целите дрехи. С времето езикът може да бъде удължен с този
метод. Това не е полезна практика за навлизане в стадий 2. За това най-важно е
да се справим с френулума, виж обсъждането по-долу. Доенето на езика помага за
отиване отвъд стадий 2 на кечари, особено в стадий 4.
Стадий 4 е друга
драматична стъпка. Той може да бъде отдалечен на години време от стадий 2 и 3.
Всеки ще подходи към него по различен начин. Носните проходи са високи и тесни,
а езикът е тесен и широк, така че езикът може да навлезе в тях само като се
обърне на страни. Но на коя страна? Едната страна е по-добра от другата. Езикът
може по един естествен начин да бъде обърнат с върха към центъра като се следва
каналът започващ от върха на издатината на евстахиевата тръба до съответния и
носен проход. Обръщането на езика навътре към центъра е пътят за навлизане в
носните отвори. Навлизането в стадий 4 е също толкова драматично както
навлизането в стадий 3, тъй като тъканите в носните проходи са екстремално
чувствителни, а свързването с тях по описания начин отвежда нервната система на
още по-високо ниво.
Стадий 4 осигурява
обширна стимуация на горните краища на сушумна, ида и пингала и това има
огромен ефект в цялата нервна система, особено когато се комбинира с пранаяма и
свързаните с нея бандхи и мудри.
Отиването в стадий 4 е
естествено след като стадий 2 и 3 са овладяни и станат втора природа. Преди
това не сме много привлечени поради чувствителността на носните проходи.
Отварянето на нервната ни система и надигането на бхакти ни отвеждат в стадий 4
когато сме готови.
След като се научим да
влизаме в носните проходи, езикът може да бъде използван, за да се прави
алтернативно дишане през ноздрите по време на пранаяма и йони мудра кумбхака.
Това осигурява алтернативно стимулиране в назалните проходи, което води до
допълнителни прочистващи ефекти в сушумна, ида и пингала. Нашата пранаяма и
кумбхака стават супер заредени в стадий 4 на кечари.
Четирите стадия на
кечари стимулират големи неврологични отваряния в главата и в цялата нервна
система. Кечари е една от най-удоволствените и далеко идущи авангардни йога
практики. Кечари представлява съществен преход в нашите авангардни йога
практики на много по-високо ниво.
Нека сега говорим за
мембраната, сухожилието под езика, наречено френулум.
За повечето от нас,
френулумът ще бъде ограничаващ фактор при придвижването по стадиите на кечари.
Има спор дали френулумът трябва да бъде рязан или не. Някой казват, че ние
заслужаваме или не заслужаваме кечари в зависимост от вида френулум, който
имаме под езика си и че единственият път към кечари е разтягането на френулума.
Ако не межем да го разтегнем достатъчно, за да направим кечари, такава е
“волята на бог”.
В тези уроци, ние не
се присъединяваме към този ограничен възглед. Възгледът тук е – “Господ помага
на тези, които си помагат сами”
В тези уроци гледаме
на френулума като на нишка, която трябва да бъде подрязана, когато му дойде
времето. Тя ни държи вън от кечари докато станем готови. Когато сме готови, а
всеки един от нас знае кога е готов, френулумът може да бъде подрязан. Подобно
е на девствената ципа – хименът. Когато жената е готова за полово общуване,
хименът се разкъсва. Разкъсването на химена може да бъде стресово и болезнено
събитие, ако стане на сила. Рано или късно френулумът ще бъде насилен да се
отвори по същия начин, тъй като отиването в кечари е също толкова естествено
както и половото общуване. Биологически е предопределено. Това става когато
нервната система е достатъчно зряла. Авангардните йога практики ни отвеждат
по-близо до прехода със всеки един ден в който сме практикували. Кечари е
резултат на втория пубертет в нас – нашият духовен пубертет. Когато нервната ни
система стане чиста, нашата бхакти се увеличава. Повече от всичко друго,
бхакти, ни изпраща в кечари. Когато всяка част от нас желае Бог, тогава отиваме
там. Езикът се обръща назад и отива нагоре. Нещо такова. След като нашата
бхакти запрати езикът ни назад в кечари, скъсването на химена на френулума не е
нужно да е стресово или болезнено. Може да бъде леко и нежно. Но преди всичко,
трябва да бъде постепенно. Прави се с мънички надрязнавия. Тънички надрязвания
всяко едно от които по-малко от косъм или много тънка струна. Стерилизиран,
остър инструмет за рязане на кожичките на пръстите(подобен на малък резач на
жица) може да свърши работа, малко по-малко. Когато повдигнем езика си нагоре,
виждаме много лесно къде е точката на най-голямо разтегляне(напрежение) върху
френулума. Ако направим мъничко надрязване там, не по-голямо от косъм, вероятно
няма и да кърви. Може би една капка. Ако е повече от една капка, срязали сме
твърде много. Мъничкият срез ще зарасне за един или два дни. Тъканите в устата
заздравяват много бързо. Тогава след седмица или след месец, колкото ни е
удобно, ще бъдем готови да го направим отново. Ако сме твърде чувствителни,
малко лед може да се използва за да обезчувстви ръба на френулума и дори няма
да почувстваме срязването. Не използвай обаче лед за да направиш голям срез.
Това е твърде много и носи известен риск от инфектиране. Не правим среза, ако
имаме инфекция някъде по тялото. С мънички надрязвания, френулумът ще позволи
на езика да отиде още назад за много кратко време и преди да сме усетили ще
използваме пръста си, за да бутнем езика зад мекото небце. Можем да продължим с
малките надрязвания след като сме стигнали стадий 2 на кечари и това ще ни
позволи за се придвижим в стадий 3. След това можем да продължим с мъничките
надрязвания докато достигнем до тавана на назо-фаринкса, а това ще ни помогне
да стигнем до стадий 4. Ще отнеме години. Няма за къде да бързаме. Можем да
продължаваме месеци или дори години, без никакво надрязване, доволни на
удоволствието на нивото на кечари, до което сме достигнали и постоянният
духовен растеж, който идва с него. Тогава можем да бъдем вдъхновени да
продължим нагоре с езика и да направим още надрязвания. Когато нарязването
достигне след стадий 2 на кечари, става много лесно да го правим. Докато
френулумът се поддава бавно, ръбът му, когато се разтегне заприличва на мазол.
Няма болка при надрязването му и не кърви. Не е трудно да се подрязва така, че
езикът да отиде още нагоре в по-напреднали стадии на кечари. Това е дълго
пътешествие във времето, а и носещо удовлетворение също така. Може да отнеме
десетилетия, за да се изпълнят стадиите от 1 до 4. Няма за къде да бързаме.
Нервната система знае какво трябва да стане. Когато тя разбере,научаваме и ние,
чрез нашата бхакти. Френулумът на вески един от нас е различен. Малко от нас ще
могат да навлязат в кечари без да е нужно надрязването му. Други ще се нуждаят
от много надрязвания. Повечето от нас ще бъдат някъде по средата. Каквото и да
конкретното положение, ще знаем какво да направим, когато бхакти се появи.
Никой друг не може да ни каже кога, какво да правим. Всичко в този урок се
предлага като информация така, че да имеш добра идея какви са ти възможностите,
когато се появи бхакти. Някои ще имат медицински съображения относно
надрязането на френулума. Повечето лекари няма да са "за" това. Има
ли риск? Винаги има известен риск, когато започваме нови неща. Такъв е живота.
Практиката за надрязване на френулума за кечари е тук от хиляди години – поне
толкова дълго колкото обрязването (циркумцизията), пробиването на тялото (за
обици например) и татуировката. Не, че тези промени в тялото са от същия клас
като кечари. Не са. Кечари е една от най-авангардните йога практики на
планетата. Когато разберем, че сме готови за нея, ние ще искаме да поемем
всякакви рискове, за да навлезем в нея. Всеки едни от нас избира своя път в
съгласие с чувствата надигащи се в нашето сърце. Този урок не за да прави
промоция на стадий 2 на кечари и стадиите след него като практика за всеки. Той
е, за да даде полезна информация за тези, които имат симптоми на кечари и се
откриват по един естествен начин протягащи се да достигнат отвъд стадий 1.
Помни винаги да се съобразяваш със собствените си възможности и преживявания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар