Връзката между живописта на Перица Георгиев и избраната от художника поезия като допълнение към възприемането на едно по-обширно творчество
Ivo Pecov, Macedonia
ivopecov@yahoo.com
Връзката между живописта и
поезията е често наблюдавана в историята на изкуството. Творчеството на
древните народи изобилства от примери, в които границите между изкуствата се
губят. Размиването или липсата на граници позволява възприемане на едно по-обширно
творчество. Несъмнено е, че неразделянето на изкуствата и цялостта на
творческото изразяване, с всички средства на творческия потенциал, провокира
възвишена естетическа наслада.
Стените на храмовете в
Древния Египет били запълвани с изображения и йероглифи, за да ни разкажат за
техния свят на вярваня и култура. Сакралната живопис или иконописта във
Византия придружавала словото в неговата мисия да предаде вярата и светото
писание на онези, които не умеели да четат. Ренесансовите катедрали и капели
били декорирани със сцени од Библията и житията на почитаните светци. Връзката
между живопис и калиграфия създава формата на художествения стил на Дзен
будизма в Китай и Япония.
В развитието на историята
на изкуството, тези връзки се поддържат в нови форми и са забележими при повече
творци, емблематични за различни художествени направления. Да дадем за пример
Микеланджело Боунароти[1];
поета и живописец Данте Росети, един от основателите на братството на
Прерафаелитите; Уилям Блейк, който еднакво силно се изразява, както на полето
на поезията, така и в изобразителното изкуство; Пол Кле[2]
и Марк Шагал, които писали и буквално рисували поезия; познат е примера на
поета и критик Андре Бретон[3]
написал манифеста на Сюрреалистите, чието значение намира най-силно изражение в
произведенията на Дали, Де Кирико и Магрит. В днешно време, с развитието на
технологията и интернет, е възможно интернационално обединяване между
изобразителната и поетическата креация и за това говори дейността на движението
“Живопис и поезия”, основано в Торино, Италия през 2007 година от група
творци, между които и Ерони Томас, дъщеря на известния поет от Уелс Дилан
Томас.
С развитието на научната
мисъл все по-често мислители, философи и критици на изкуството се опитват да
поставят основи и градят тези за различията между живописта и поезията. Такива
опити виждаме още в античната гръцка философия, Ренесансът и началото на новото
време, идеята за сравнителен анализ придружава и целия просветителски период[4].
Несъмнено, най-голям принос за изясняването на разликите между живописта и
поезията дава художественият теоретик и критик Лесинг[5].
С помощта на разграничителните основи можем да онагледим средствата, с които
тези два вида изкуство се допълват и да им се разделят ролите при възприемането
на произведението със съставни части – живопис и поезия. В настоящата статия се
обръща внимание на творчеството на Перица Георгиев и неговите естетически
качества.
Роден е през 1957 год. в
Скопие. Дипломирал се е през 1987 год. във Факултета за изящни изкуства в
родния му град. Оставя следа в македонското художествено творчество като един
от художниците от групата „Зеро“, която беше активна през осемдесетте години на
миналия век и която оказа влияние върху цели генерации македонски художници.
Тази група се появява като своеобразен ъндърграунд отговор на тогавашната
художествена сцена, утвърдена в социалистическия режим на СФРЮ. Перица Георгиев
заедно с Александар Станкоски, Игор Тошевски, Беди Ибрахим, Синиша Цветковски,
Златко Трайковски, Миодраг Десовски и Татяна Мильовска образуваха „Зеро“.[6]
Своето творчество е представял в България, Германия, Холандия, САЩ, Македония и
на територията на бивша Югославия. В последните, около петнадесет години, живее
и твори в България.
Авторът на тази статия се
запозна с Перица Георгиев, като художник и учител по медитация в София през
лятото на 2007 год. В периода от посочената година до днес, периодично имах
възможността да наблюдавам неговата характерна творческа дейност и подходи, при
които създава симбиоза между няколко изкуства. Един от тези практически подходи
е създаването на връзка между неговите живописни творби и избрана поезия.
Изхождайки от важността да се обърне внимание на един изключителен творец, да
се открие и представи пред по-широката общественост, поетапно ще се спирам
върху характерните черти на неговата творческа практика да създава връзка между
живопис и поезия. За написването на тази статия ми помогна самият художник,
чрез интервюто, което проведох с него през март 2013 година.
Подходът на художника
Перица Георгиев е охарактеризиран от неговото разбиране за значението на
художническата дейност, както и за ролята на артиста в днешното общество.
Според него човекът на изкуството е искрено търсещ нещо метафизично, нещо което
трансцендентира този свят, а трансформацията която се случва в творчеството е
процес на себеоткриване. Творецът има много важна роля в обществото. „Човекът на
изкуството е визионер който открива новите универсални пространства, които
могат да бъдат примери за хората“. Има нещо пионерско в човека на изкуството,
храброст и смелост са нужни за изследване полето на художествения израз и
поезия. Но Перица Георгиев смята, че на човекът на изкуството – на артистът не
му е отдадено достойно място в обществото. Изкуството е девалвирано с
комерсиалния момент, а с това се пропуска неговата мисия. Вярва, че в
изкуството има изход от кризата на идентитета, която дълбоко измъчва човека,
защото изкуството е дълбоко, поставя въпросите, смело е и не се страхува да
премине границите.
Неговото разбиране за
изкуството е екзистенциално. Изкуството е нужно сега и тук, за да удовлетвори
жаждата на човека. То има фундаментално значение и не го разглежда като ненужно
или само както форма на забава. Разбирането му сочи, че изкуството
не е лукс на материално богатите, а се появява като екзистенциална потребност
от дълбините на човешкото битие. Перица Георгиев има смелостта да се изразява в
синхрон с неговите разбираня. Произведенията му най-пълно илюстрират тази
визия. (ил.1)
Перица Георгиев черпи вдъхновение от съкровищницата на художественото наследство, от духовните
и художествени постижения на личности от историята и съвремието и той точно
чрез тези вдъхновяващи примери е намерил своя творчески път. За връзката
между живописта и поезията се изказва така: „В моя случай тази връзка е повече
вътрешна. Чел съм много Дзен и Суфи поезия, а всъщност, когато станах ученик на
Шри Чинмой, тогава започнах буквално да правя връзка между живописта и поезията
визуално. Правех визуална поезия, т.е. живопис-поезия, поемите на Шри
Чинмой превръщах в картини. Когато станах ученик на Шри Чинмой конкретно
се свързаха поезията и живописта. Неговите поеми не ги илюстрирах директно, а
приемах енергията от поемата или онова, което по някакъв начин поемата посочва
и след това, с моя визуален език, създавах нещо като реплика на дадена поема“.
Неговото определяне,
според гореизказаното, като ученик на един от най-големите духовни лидери от
нашето съвремие, не го поставя в никакви рамки и граници, защото неговото
художествено изразяване не робува на канони и външно поставени правила, а
създава живописни творби вдъхновени от поезията. Това са оригинални и неповторими
художествени произведения, продукт на неговите лични преживявания –
преживявания от вътрешните светове, видени в медитация и пресъздадени в
живопис, за да свидетелстват за една скрита реалност.(ил. 2)
Според него поезията и
живописта са дълбоко свързани – много дълбоко. Много от произведенията му са
вдъхновени от поезия: „чета някоя поема и тя започва да действа в мен, създава
някакъв вид енергия или атмосфера и тази атмосфера се изразява визуално“. Но
това изразяване не е имитация или илюстрация, а е нещо като отговор, реплика
или един вид продължение на поемата. Това е методът по който постъпва в
творчеството си със създаването на връзката живопис - поезия (възможно е и
всяко друго спояване на различните изкуства) по някакъв начин допълва
преживяването и говори за стремежа на човека да се изразява с всички възможни
средства - това може да доведе до мистично преживяване. „Мистиката отива
по-далеч от изкуството, мистиката трансцедентира изкуството. Гениалните
художници за кратко допират мистичното поле, допират тези нива на съзнание“.
Живописните творби
създавани под влияние на поезията са част от неговото творчество. „Не всички
създавам по този начин. Обикновено във визуалното изкуство има много поезия, а
и в поезията има много от визуалното. От всички изкуства най-абстрактна е
музиката. Понякога и живописта е абстрактна и тогава се доближава до музиката.
Понякога при възприемането на моя картина може да помогне поезията, която я
придружава: изречена, изписана или изложена заедно с творбата. Помага, ако след
прочитането на поемата човек може да навлезе в себе си и след това погледне
картината с едно по-дълбоко вътрешно чувство. Най-добра предпоставка за
възприемане на нещо е тишината и немисълта, когато човек е тих. Когато човек
мисли има предразсъдъци, предположения и заради тях е невъзможно да се видят
нещата. Когато умът има много работа той е невъзприемчив и затворен за
по-цялостно преживяване на изкуствата“.
Според Лесинг живописта
подражава на красотата, а поезията на истината. „Щом като живописта подражава
на красотата, на телесната красота, неин предмет са преди всичко телата в
тяхната видимост в пространството. Живописта е пространствено изкуство. Щом
като поезията подражава на истината в нейната възможна цялост, а следователно и
развитие, неин предмет са действията в тяхното изменение във времето. Поезията
е временно изкуство“. Но ако изкуството е подражание на природата,
тогава, каква е природата на която изкуството подражава? При разглеждането на
светогледа на нашия художник, разбираме, че той има доста различно виждане за
красивото, истинното, пространството и времето от изложеното от Лесинг. Ако за
Лесинг най-висшата красота съществува само у човека, но дори и в него - само
благодарение на идеала[7]
в случая на Перица Георгиев въпроса за красивото е стои по друг начин.
"Красивата
живопис със сигурност не е хубавa живопис. Само истинскaтa живопис е хубава
живопис" казва Перица Георгиев. "Красотата
е вътре в човека, красотата е в твоите очи, тя не е извън теб. Красотата е в сърцето, любовта, светлината, божественото
и това, което гледаш, ако го погледнеш със сърце и в тишина. Концепцията за красиво и грозно е много
относителна. Има картини, които претендират да
са красиви, но всъщност са ужасни - грозни. Грозни
са заради претенцията да бъдат красиви и точно заради това са грозни. Грозни са, когато имат комерсиално намерение, да
спечелят евтино удоволствие при някого, свързано с бизнес и търговия. Грозно е неискреното, заради задното намерение за
парична манипулация, това е един вид проституция. Художникът
може да се превърне в проститутка, в момента, в който иска да манипулира заради
пари. Комерсиалните художници нямат какво да дадат на света, празни
са." ( Тези мисли на Перица Георгиев се допълват от мислите на Уилям Блейк, който казва, че
на човек не му е необходимо да притежава талант или гениалност, за да се
търси на пазара – той трябва да бъде пасивно,
учтиво и добродетелно магаре, покорно на мнението на аристокрацията за
изкуството и науката [8].
Да споменем и още едно твърдение на Микеланджело Боунароти, който, в този случай, прави адекватно допълнение – Никога не съм бил живописец и скулптор, който търгува с
изкуството. За честта на моята раса винаги съм се пазил от това.[9]
) "Ако в човека няма нещо налудничаво, нещо
откачено и ирационално, ако няма чувството за свобода няма да може да твори.
Ван Гог, Сутин, Полак... това са откачени хора, те
не са нормални и не са бизнесмени. Рубенс е бил
политик и бизнесмен, а в същото време голям художник и много разумен човек
... Рембранд също искал да бъде бизнесмен, но
не успял, защото бил прекалено искрен."
Според
Перица Георгиев в основата на творчеството е автентичното преживяване на
вътрешната истина. Това автентично преживяване може
да се изрази чрез форми на поезия, живопис, музика, танц... Ако творчеството се основава на автентичното вътрешно
преживяване, тогава това творчество има сила и изразът е могъщ. "Друго е дали хората могат да приемат това
творчество, това вече е културен и социален феномен, въпрос на обусловеността
на зрителите или слушателите. Ако авторът на художественото произведение
манифестира автентично преживяване на истината, ако е абсолютно искрен, тогава
чрез неговото произведение се отразява
истината." До каква степен музикантите, художниците, поетите и т.н.
преживяват истината е индивидуален феномен – каквото за тях е истината. "Истината е една, а манифестациите на тази единна
истина са много различни." Отразеното
автентично преживяване на истината в различните изкуства се възприема от човека
с развита интуиция и тогава човек не се съмнява в истинността на
автентичното. (ил. 3)
„Истинното и красивото са едно. Истината не може да бъде грозна,
дори и да изглежда че е възможно. Истината е винаги
съвършена красота, съвършен мир и чиста светлина. Поезията
и живописта имат в себе си и красота и истина. От истинността на човека, от
истинността на това, което човекът изразява, произтича и истинността и
красотата на поезията или изображението. " (ил. 4)
Подходът
на художника Перица Георгиев е различен, защото казва, че сарказмът, иронията и критиката не се срещат в неговото
творчество. "В началото с група „Зеро“ се
очерта безсмислието на някои илюзорни ценности и в този смисъл, може да се
каже, че съм бил близо до сарказма. Всъщност, не смятам, че сарказмът
носи някакво духовно качество. Критичност може да
има - към нещото, което е неистинно, трябва да бъдеш критичен." Онова, което група „Зеро“ правеше през осемдесетте, беше много спонтанно и
некомерсиално, беше общуване. Техните действия не са били реакция срещу
културната система на онова време, не са имали претенции да я критикуват или да
изместват позицията на естаблираното изкуство, нямали са претенции към
никого и нищо.
"Моето
мнение е, че съвременното изкуство е болно, защото се опиянява и вижда само
тъмната страна, не се стреми към някакво по-висше съществувание, по-висше ниво. Според мен, в днешно време голяма част от художниците
са болни. Съвременното изкуство е болно и
манифестира невроза, защото сега художникът е болен. Голяма част от съвременните художници са неискрени,
защото имат амбиции за кариера, слава и пари. Тази
неискреност не позволява тяхното изкуство да излъчва истинност и красота,
затова голяма част от произведенията на съвременните художници имат лошо
влияние върху човека. Аз лично избрах, да не ме
интересуват пари и слава, не ме интересува кариера, не ме интересува да стана
някой известен художник, и реших, че само ще медитирам."
Според
Перица Георгиев пространството е вътрешен феномен, който се променя, а времето
изчезва. Вътрешното време е различно от външното,
времето на часовника. Вътрешното време е
въвличане във вечността. "В това безвремие, от тази вечност тече нещо, което
се проявява като време. Когато вечността
докосва времето се проявява пространството. Когато
вечността докосва времето, пространството се преживява.“
Нашият художник вярва, че вечността е нещо, което е преди каквото и да
било, и което ще съществува, когато всичко изчезне. "Всичко,
което се случва сега вече се е случило във вечността. Времето е в движението на това променливо
съществуване – бях млад, а по-късно съм стар;
добри времена и след тях - лоши времена. Когато
времето и ума се трансцедентират влизаме във вечната светлина, в светлината на
вечността. Случва се, когато изчезне умът да изчезне и времето." Поезията е свързана с времето, защото поезията е
свързана с ума, с мисълта, с формата на думата. „когато времето и ума се
надскочат се стига отвъд, в състояние на не-ум, в състояние на медитация, където не съществува тялото във времето, защото това
тяло е време: тяло-време. Времето е върховен
господар в света на променливостта. Ако
времето и ума бъдат преодолени, преживяваме вечната светлина, вечността. "
Негово
лично разбиране е, че изкуството не е имитация на реалността, защото реалността
не може да бъде нарисувана. Духовното пространство
зависи от оформянето на духа на човека. Както
духа на човека е оформен, така и преживява духовното пространство. "Например един индианец различно преживява
духовното пространство от някой, който не е индианец. Духовното пространство е субективна реалност,
вътрешна реалност, а на моменти може да се преживее
и като обективна реалност. Духовното
пространство може да се представи със символи - думи, изображения.“ Един символ всъщност има голяма сила. Символите са средства за комуникация, но те са само
врата, която може да ни отведе отвъд. "Думата
е само врата за влизане в тишината. Символът ॐ (ОМ) изразява духовното
пространство. Този символ съм го писал много пъти,
рисувал съм го и съм медитирал върху него. ॐ (ОМ) е пра звук и
звукът, от който е създадена Вселената. (ил. 5)
Духовното
и материалното пространство не са отделни неща, а едно. Духовното
се съдържа навсякъде. Ние живеем в духа и ние сме
духа, и нищо не е разделено. Множеството съществува, но то е едно." И така
стигаме до извода, че тези творчески хора, които се опитват да направят връзка
между повече изкуства, всъщност вървят към мистично преживяване на единната
реалност. "Концептуално изкуство, пърформанса и всички аспекти на
съвременното изкуство са тенденция към тази цялост. Да се направи спойка между
музика, изображение, театър, танц... Тази концепция на синкретичното изкуство
най-силно се вижда в седмото изкуство - киното, затова то е и най-хипнотично.
Във филма може да има поезия, живопис и театър. Концепцията на синкретичното
изкуство ни довежда до това да се превърнем в едно с наблюдаваното. " (ил.
6)
Според Перица Георгиев
отдалечаването на съвременния човек от поезията се дължи на науката.
"Бихме могли да кажем, че науката убива по малко от поетичното преживяване
на света на съвременния човек. По-обширно погледнато, поезията въобще губи
влиянието си, защото хората повече използват лявата половина на мозъка. Дясната
половина на мозъка е свързана с интуиция, поезия, креация, а лявата половина е
свързана с разума, с рационалното мислене – математика, логика, практичност. За
човека е важно развитието и на двете половини. Двете трябва да работят еднакво.
В днешно време общественото образование не се стреми да развие дясната
половина на мозъка, повече се настоява за развитието на лявата половина – как
да правим изчисления, как да използваме компютъра, технологиите. "Според
Перица Георгиев това е причината, заради която е загубена поетичността.
"Технологията по някакъв начин погубва поезията. Различно от логичността,
приземността и функционалността на технологиите, поезията е ирационална.
Действията и преживяванията на поета в очите на рационалния и пресметливия
човек изглеждат като лудост. " (ил. 7)
Понякога, различните
пътища на различните творци, водят до същите или подобни заключения.
Разбирането на Уилям Блейк, че машината не е нито човек, нито произведение на
изкуството и че тя унищожава човечността и изкуството [10]
е близко до изложените по-горе.
"Важно е този, който
се поставя в ролята на творец, да притежава духовни ценности. Отразяването на точно тези качества, с различни изразни средства, правят
изкуството да бъде изкуство. Твореца и изкуството могат да вдъхновяват хората,
те сами да потърсят в себе си тези духовни качества или да се сетят за тях.
Мисията на твореца е да събужда хората за техните духовни ценности. Творецът
- художник и/или поет носи отговорност, а отговорността му е в това да
изразява духовна стойност, да отразява истината, която идва от дълбините на
неговата душа. Например, когато видим произведение на Ван Гог, то събужда
радост, страст за съществуване и празнуване. Това е така, защото този човек е
живял максимално и е бил истински жив огън. Неговите картини са истинско
вдъхновение за зрителя, защото е успял от едни стари обувки да създаде космос;
от едни обикновени хора е направил нещо различно; влязъл е в пейзажа и го е
направил жив; внесъл е такава страст в онова, което виждаме, че то пее и
танцува. Но това може да направи само човек, който преживява нещо
вътрешно."
Позициите на Перица Георгиев разкриват неговия светоглед и разбиранията му за ролята на живописта и поезията, за ролята и отговорността на художника в обществото. Изложеното ни посочва методологията, концепциите и подходите на художника при създаването на произведение на изкуството, а с това даваме принос към разкриването на нови аспекти от творчеството на един значим творец на македонската художествена сцена, а в последно време и на българската такава.
[1] Боунароти, Микеланджело. Лирика. Ерато. София, 1994
[2] Aichele, Kathryn Porter. Paul Klee, Poet/Painter. Camden House. Rochester 2006
[3] Бретон, Андре. Два манифеста на сюрреализма. ЛИК. София, 2000
[4] Паси, Исак. „Встъпителна студия„ в „Лаокон или за границите на живописта и поезията„ на Лесинг, Наука и изкуство, 1978, София, стр. 11.
[5] Лесинг, Готхолд Ефраим. Лаокон или за границите на живописта и поезията, Наука и изкуство. София, 1978
[6]Величковски, Владимир. Уметничките групи во Македонија. Скопје, 2003
[7] Паси, Исак. „Встъпителна студия„ в „Лаокон или за границите на живописта и поезията„ на Лесинг, Наука и изкуство, 1978, София, стр. 27.
[8] Богомилова, Долорес. Уйлям Блейк, Български художник, София, 1984. стр. 81-82
[9] Елюар, Пол. Мисли върху изкуството. Български художник. София, 1979. Стр. 227
[10] Богомилова, Долорес. Уйлям Блейк, Български художник, София, 1984. стр. 83
Няма коментари:
Публикуване на коментар