Водеща: Утре - 17 април от 17 ч. 30 мин. в художествената галерия Елена Карамихайлова, ще бъде открита изложбата на македонския художник Перица Георгиев – Вечността чака зад прозрачната врата на всеки един момент. Господин Георгиев вече е в нашето студио – Здравейте, добре сте ни дошли на гости.
Перица Георгиев: Добро намерих!
Водеща: Драго ми е че приехте нашата покана, за първи път сте в Шумен г-н Георгиев. Попитах Ви успяхте ли да разгледате града. Все още не сте сякаш…?
Перица георгиев: Не, не…
В: Как обаче усетихте атмосферата тук, в Шумен?
П. Г. Хубаво, тук е конникът е близо, това е добре…
В: Да – той е глобален символ на България, така че не пропускайте, заслужава си да бъде видян.
П. Г. Според мене той е – ще ида да го видя обезателно, защото мисля, че тук има много важен център за България, близо до Шумен, в конника.
В: Така е, Мадара, мадарското плато, мадарските скали са наистина изключителен енергиен център, а вие сте човек, който търсите енергията като цяло в живота или я носите, или… или, или, или?
П. Г. Може да се каже, че аз съм енергията, която проявява живота или животът, който се проявява в енергията.
В: Изложбата, която ще видят шуменци, която ще бъде представена утре, и открита отново, нека да кажем още веднъж в 17.30 часа в художествената галерия, е с мотото „Вечността чака, зад прозрачната врата на всеки един момент“. Колко време е необходимо на един човек, колко мъдрост е необходимо да натрупа, за да стигне до този извод?
П. Г. Вечността чака зад прозрачната врата на всеки един момент, защото Вечността е винаги тук, вечно. Вечността е тук, ние обаче нямаме съзнание за Нея и Тя ч1ака зад прозрачната врата всеки един момент, обаче ние не сме много съзнателни за Вечността, защото сме в ума, а умът е във времето. Умът е във времето, в движението. Ние сме в мислите, въвлечени в тези неща и не виждаме вечността, която е тук през цялото време – цяла вечност е тук.
В. Ако я видим г-н Георгиев, какво ще промени това в нашия живот?
П. Г. Ако видим Вечността?
В. Да, ако я усетим, ако я видим?
П. Г. Да, да… това може да промени много в нашия живот. Това се нарича просветление. И това е смисълът на човешкия живот. Да стане съзнателен за онова вечно, за онова непреходно, онова което ние всъщност без да знаем го търсим. Търсим нещо, което не минава. Дали ще сме влюбени, пък няма да сме влюбени, радваме се пък няма да се радваме, ще бъдем щастливи, пък ще бъдем нещастни, искаме нещо вечно, което е трайно. Това търсене на нещо вечно, нещо трайно е един много дълбок копнеж на човека, на всички хора, това е нещо много дълбоко и всички хора търсят това вечно нещо. А Вечността.. тя чака, чака.
В: А изкуството помага ли то да открием по-бързо Вечността, да Я видим, да Я оценим?
П. Г. Творчеството, изкуството изцяло, то е една манифестация на ония слоеве на съзнанието, които по някой начин ни затварят за Вечността. И в момента, когато ги проявяваме тези неща, се отваряме за нещо отвъдно. Без да имаме съзнание за това, но като проявяваме нещо, чрез творчеството се отваряме за Трансцеденталното. Така че творчеството помага да се освободим от нашите обвивки, задръствания и да се отворим за онова, което е отвъд времето, отвъд ума, нещо което е трансцедентално. Така че творчеството е много важно за хората според мене, то е едно търсене на човека в самото творчество, търсене на вечното. Има го в самото творчество. От древните картини в Алтамира, през онова изкуство на Леонардо да Винчи, всичко в цялата история на човечество има един копнеж за нещо отвъдно. В усмивката на Мона Лиза в картините на Ван Гог – нали? Можем да видим нещо в това търсене.
В: Предлагали сте свои творби и сте участвали в различни изложби както в Македония, Сърбия, България, Германия, САЩ, пропускам може би… други държави. Как се приемат творбите Ви, съответно има ли разлика в различните страни, начина по който приема публиката вашите творби?
П. Г. В различните страни различно, обаче съм излагал доста в Германия- в Нюрнберг, в Дрезден. В Нюрнберг имах две изложби, в Дрезден съм излагал, в Берлин, в Скопие доста изложби, в Бостън имах една изложба, в Щатите. Има интерес, защото хората в тези картини виждат нещо, което аз искам да го проявя, някои хора се свързват с това, някои не се свързват. Естествено. Някои усещат нещо от Вечността, нещо което искам да го проявя в картините. Защото картините, всъщност те са един вход към нещо, което е отвъд картината. Картината сама по себе си тя не е цел, тя е врата, към нещо позади картината. Аз не мисля, че картината, самата по себе си е цел. Като да кажа това тяло постои, то самото по себе си е преходно нали, умира. Всеки напуска по някое време, трябва да остави тялото налага се, дори да не искаме. Има един момент, в който трябва да минем прага и това е онзи страх от смъртта, това е един много дълбок страх...
В: Всъщност това е страх, господин Георгиев от неизвестното и може би това е най-силният страх във всеки един човек.
П. Г. Абсолютно защото позади всякоя форма, която виждаме, дали през изкуството, дали човешка форма, дали физическа форма във всяка форма, която виждаме се крие нещо от Вечността, нещо необятно се крие в това, което виждаме, обаче ние не го виждаме. Не винаги. Трябва да дойдем до едно състояние на съзнанието, в което ще видим онова невидимото, зад видимото и когато почнем да виждаме нещо, което не се вижда, обаче съществува… Обаче трябва да съществува един мир в нас. Трябва да има вътрешен мир, умът трябва да ни е спокоен. Умът ако няма тишина в нас, ако няма мир, не можем да изживеем по-дълбоката същност на тази реалност, която я живеем, която сме ние сега тук. Сега и тук ние живеем в една реалност и се намираме в едно пространство, което всъщност е една мистерия, ние мислим, че знаем какво е това тук. Обаче не е баш точно така.
В: Както се казва истината е там някъде в пространството, колко близо сме до нея не се знае. Повече от 25 години се занимавате с йога, с медитация. В една своя лекция Вие казвате, че медитацията носи свобода и сила. Можем ли да направим паралел между изкуството и медитацията?
П. Г. Да да, именно, това е идеята, че медитацията е свързана с изкуството. И в Македония за журналисти и критици в изкуството правех специални лекции за връзката между изкуството и медитацията, защото според мен това е много древна една… дълбоко търсене в човека да се нарисува самият дух.
Защото да кажем западното изкуство като концепт е имитация, имитираме. В западното изкуство - имитация, портрети и т.н., докато в Япония се появява суми изкуството или дзен изкуството на медитацията. Суми се казва на японски. И това изкуство, например един суми художник може да медитира в тишина, да гледа един пейзаж и нищо да не рисува и след това за 15 20 секунди да нарисува, след един два дена гледане в една планина да я нарисува без да я имитира. Да нарисува планината с празнината, която е на хартията. Значи онова, което не се вижда представя онова, което се вижда и това е с няколко линии на четка с туш. То е много специален начин на изкуство. На японски суми изкуство се казва. И то е според мен в суми изкуството, този начин на рисуване те рисуват в Япония на много тънка хартия, не може да се направят две движения с четката едно върху друго, значи само един път може да мине четката. Ако се мине още един път се прави дупка в хартията. Това е много специфичен начин. И това изкуство е точно медитативно изкуство, защото има много дълбока концентрация в същото време има една вътрешна ширина, необятност на медитацията. Защото медитацията самото изживяване на медитацията, аз практикувам от 80-та година съм почнал с йога и медитация, значи това са 30-тина години и в медитацията изживяваме едно състояние на разширено съзнание. Когато се успокои умът, когато мислите спрат, когато има тишина в нас, когато няма много мислене, няма мисли, имаме вътрешна тишина, изживяваме един вътрешен покой, след много, много време сме спокойни и щастливи. Това щастие иде от спокойствие, защото ние всъщност когато сме спокойни, сме щастливи, то е толкова естествено. Човек когато е спокоен вътрешно е много щастлив. Много голямо щастие почваме в сърцето да усещаме.
В: Когато успеем да достигнем до този душевен комфорт. Вътрешен.
П. Г. Да.
В: Дали ще бъде от полза за нас хората, ако разсъждаваме за нашия живот, ако възприемаме нашия живот като този лист в японското изкуство, суми изкуството, тоест да не можем с четката да минем два пъти по една и съща линия. Ако осъзнаем, че животът ни се дава само веднъж и всяка една стъпка в него трябва да бъде единствена дали тогава няма да сме по-добри хора?
П. Г. Абсолютно, много добра забележка. Принципно ако разберем, че всеки един момент вечността чака, ще видим, че не се повтаря. Не можем да го повторим този момент. Този момент сега не е като следващият момент, следващият момент, следващият момент… и всъщност всеки един момент е един вид диамант, един вид богатство, и ако пилеем да кажем в тъпо състояние на съзнанието, сме нещастни, пилеем времето или в някакви лоши мисли това ни се връща изживяваме вътрешно нещастие. Затова за човек преди всичко, според мен е вътрешният мир и изживяване на всеки един момент и това, че вече не се връща. Затова това тяло, в което сме сега, ние няма да бъдем пак. Нито сме били някога, нито ще бъдем пак. Не е възможно. Значи един път сме тука за цялата вечност в тези тела. Само един път и всеки си е абсолютно оригинален. Всеки е съвършено уникален. Съществуването иска от нас да бъдем тези, които сме, такива каквито сме. И просто трябва да сме благодарни, че ни се дава шанс да съществуваме така. Това е идеално просто. Такава любов и такава милост се дава на всички нас. И такова оригинално съществуване на всеки един човек, всеки е супер оригинален и всеки е супер готин. Всеки. Просто ако погледнем така на хората, няма да мразим, и няма да осъждаме никого, и няма да има насилие, и няма да осъждаме хората.
В: Ще приемаме нещата такива каквито са. И ще съумяваме да се радваме на това, което е около нас.
П. Г. Точно така.
В: Много ви благодаря за този разговор г-н Георгиев. В края какво да пожелаем на нашите зрители?
П. Г. Нека намерят Вечността в сърцето си и любовта, защото тази вечност това е Бог, някои го наричат Бог, нали… Той е вечен и Той е любов. Бог е любов - казва Христос. Ако намерим любовта в сърцето, ако намерим вечността в сърцето, ще бъдем щастливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар