Какво търсите навън?

The Master speaks...

Рабия - една жена суфи мистик, един ден излязла пред своята къща да търси нещо. Забелязали я хората, че търси нещо и й предложили да й помогнат. 

- Какво търсиш?

- Изгубих си иглата. 

Търсили, търсили, слънцето започнало да залязва и те не намерили нищо.  Решили да я питат отново: 

- Кажи къде я изгуби, за да знаем къде да я търсим? 

Тя казала:

- Всъщност я изгубих вътре в къщата. 

- Ами защо не казваш, че е вътре, за да не търсим пред къщата. И почнали да си тръгват. Рабия ги спряла.

- Виждате ли, това всъщност е вашето положение. Какво търсите навън, като не сте го загубили навън. 

                                                           ***

Хората търсят щастие навън, въпреки, че не са го изгубили навън. Мислят, че са го изгубили навън и го търсят, но щастието е вътре, блаженството е вътре. То не е нищо външно. 

Щастието не е в това да мачкаш някого, да ядеш сладки, да ядеш крем пита, шам пита, еклер. Не е, това са външни феномени. В момента, в който го изяждаш, изпитваш една сладост след това забравяш. 

Така всички удоволствия са външен феномен. Не можем да намерим удовлетворение в тях. Не е възможно. Но вече хиляди години хората правят същия номер. Не спират да търсят щастието навън. 

Рабия им направила номер, за да видят, че търсят нещо, където него го няма. Ние не сме изгубили щастието навън. Ние дори не сме изгубили щастието изобщо. Това е абсолютно погрешно, това не е истина. Вие не сте го изгубили. Просто нямате съзнание за щастието, то е във вас. 

Ние не сме изгубили щастието. То е в нас, но ние имаме погрешна посока  на търсене на щастието. Търсим го навън от себе си. За това не можем да го намерим и винаги се разочароваме. Тъкмо сме хванали нещо и мислим, че сме намерили диамант - кога погледнем по-отблизо то било камък. А мислим: „Kолко е красиво товa”.