Кришна и Карна на Курукшетра

Кришна: Ако човек придобива знания по нечестен път в момент на смъртна опасност той всичко ще забрави, това не е наказание на Багаван Парашурама това е закон на природата.

Карна: Но аз вложих толкова време и усилия за да придобия тези знания Васудева. Защо те станаха недостъпни за мен?

Кришна: А с каква цел се стремихте да придобиете тези знания Ангарадж? Нима осъзнавахте тяхното велико предназначение? Когато получихте знание, възникна ли ви желание да принесете полза на обществото? Или се опитвахте да придобиете превъзходство над всички, които са Ви унижавали? В действителност за придобиване на знания не са нужни много големи усилия. Необходим е само стремеж към висша цел и преданост.  Притежаване на знания е естествено за душата и Вие, който сте разумен човек кажете Ми, защо хората, които получават знания не могат да концентрират своя ум на тях? Ако човек счита знанията за средство и много се труди, за да ги получи за достигане на своята цел, то получавайки знания, той не може да успокои ума си. Такава душа не може да има знания. Подобно на цветовете, те могат да менят цвета на тъканта, но с времето всеки цвят ще изгори на слънцето. Този, който придобива знания разбирайки истинската им ценност, ще достигне съвършенство. Но този който иска да придобие знания, за да покаже на другите своето превъзходство, цял живот няма да достигне умиротворение и никога няма да стане най-добрият.

Вие се стремихте към знания, за да станете най-добър от всички. Но непредавайки се на Всевишния, вие няма да успеете да успокоите своя ум. Цял живот се състезавахте с Арджуна, въпреки че той не беше с Вас. Вие имахте неправилен мотив за придобиване на знания. Заради това Ви бе отсъдено да забравите тези знания.

Карна: Нима можех да не се състезавам, Васудева? Нима трябваше винаги да правя компромиси? В това обшество хората нямат еднакви възможности. Никой не уважаваше силата ми, хората се смееха над мечтите ми, всички ме унижаваха, наричайки ме син на колесничар. Бог дава способности на всеки и всеки е в правото си да ги получи, Васудева. Но защо обшеството лишава някого от неговото законно право?

Кришна: Разбира се това е несправедливо, сине на Радха. Всяка дискриминация на хората,  която указва различни права в обществото, когато лишава човека или част от обществото от права, възможности, имущество или уважение, това е престъпление.

Карна: Тогава в какво се състои вината ми, Васудева. Сърцето ми протестираше, когато ми забраниха и тогава получих сили, да докажа правото си да участвам в състезанието.  Тогава в какво се състои вината ми, Васудева?

Кришна: Знаете ли Ангарадж, цар Критавиря имал син. Името му било Арджуна и той също станал цар. Един ден той убил мъдреца Джамадагна и знаете ли какво направил синът на великия мъдрец? Въпреки цялата мъка от загубата, той размишлявал над това защо убили баща му. Той търсил причината за злото. В цялото общество, навсякъде той виждал беззаконията  и забравил за личната си болка. Той убивал кшатриите, замърсени с греха и изчистил арийската земя, правейки това своя мантра.  Ако той е бил воден единствено от желание за мъст, сега не биха го наричали Багаван Парашурама.  Да сине на Радха, Вие изпитахте много страдания и унижения, но ако бяхте решили да използвате уменията си за благото на обществото, Вие щяхте да получите велико благо. Ако такъв силен човек вземе под своя защита всички безправни и унижени хора, колко щастие бихте донесли на хората?! С вашите способности, с вашите качества, с това че вие сам сте преживели болка и унижения... Но вие не застанахте да защитавате безправни угнетени хора, Вие посветихте живота си на Дурьодана. На този, който винаги е действал против дхармата. В какво положение сте сега? Сражавате се на страната на Дурьодана, когато унижаваха Панчали, Вие взехте участие в това злодеяние, Вие престанахте да уважавате майка си, Вие убихте двама от синовете на своите братя, а сега забравяйки за своята дхарма Вие загубихте всички свои знания и увереност в себе си. Вие сте готов да приемете смъртта от ръката на по-малкия си брат.

Карна: Прав сте Васудева... но аз не мога да предам моя приятел Дурьодана и да забравя неговата милост.

Кришна: Каква милост, сине на Радха? Той ви нарече свой приятел, но нима Дурьодана даде право на хората от низши касти да получават знания в Хастинапур и да минат в по-висока каста? Нима започна да се грижи за унижени и безправни? Не, той стана ваш приятел само заради собствената си изгода. Вашето съперничество с Арджуна стана негова дружба с вас. Ако Вие бяхте забравили за своята мъст и бяхте започнали да служите на народа, то користта на Дурьодана в отношението му, щеше да стане очевидна за Вас. Ако в сърцето на Дурьодана имаше и капка състрадание към Вас, то с негова помощ Вие можехте да помагате на всички страдащи в света. В действителност Вие можехте да го освободите от всички форми на греха и престъпления. Но Вие самият не знаехте Истината. Придворната благосклонност, която той прояви към вас, нямаше никаква ценност.

Карна: Цял живот съм раздавал милост на бедни и страдащи, Васудева. Не съм получил никаква полза от това.

Кришна: Истинска полза от милостинята получава не този, който я взима, а този, който я дава. Ако Вие използвахте способностите си, за да защитавате от безправие своите нещастни съграждани, то всички биха придобили блага, сине на Радха. Казвате, че обшеството Ви е лишило от права да покажете способностите си, но Бог можеше да Ви награди с такива способности, за каквито дори не подозирате.

Узнайте истината – този, който живее заради благото на всички, също получава благо, но този който живее само заради своето благо, донася вреди не само на себе си, но и на цялото общество.  На Купукшетра двете армии са обезкървени, но за това не е виновен нито Дурьодана, нито чичо Шакуни. Това е грях на трима велики война. Великият Бишма, Гуру Дрона и Ваш, сине на Радха. Ако вие тримата се грижехте не са своята лъжовна дхарма, а се грижехте за цялото обшество, ако се бяхте отказали да помагате на Дурьодана, то и тази битка не би се случила.

Карна: Прав сте Васудева. Грешникът не може да донесе на обществото голяма вреда. Осъзнавам това, че с бездействието си, праведниците допусната това зло, и отговорността за тази битка лежи изцяло на нас. 

Из филма Махабхарата