Смъртта на Карна

СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Тази нощ, когато новата луна беше ниско на небето, с пълен свод и сияйна като лъка на Кама, когато Пандавите издърпваха нашите стрели от телата си и се къпеха, когато техните лекари им даваха лекарства и изговаряха мантри над раните им, Карна отиде в шатрата на Арджуна и Кришна каза:

КРИШНА: Грях е да не убиеш онези, които го заслужават!

АРДЖУНА: Никой страж ли не дойде с теб?

КАРНА: Но те не ме видяха.

КРИШНА: Защо си дошъл тук, носейки бронята си и въоръжен с меча си?

КАРНА: Ти забравяш, че те познавам. Знаейки всичко, защо все още търсиш да ме измамиш? (Докосвайки дръжката на сабята си) Ако не се страхуваш, срещни ме утре на Курукшетра и се бий с мен.

АРДЖУНА (също докосвайки сабята си): Благородни воине, бъди търпелив; ще бъда щастлив да те убия.

СЦЕНА 2

РАЗКАЗВАЧ: Седнали като богове на украсени със скъпоценни камъни тигрови кожи, Кауравите имаха събрание в шатрата на Дурьодана, когато Карна се върна и каза:

КАРНА: Тази тъмна нощ е колкото сто години, като нощта на смъртта на света. Обезглавените мъртви стоят на краката си, търсейки пипнешком своите убийци по полето.

АШВАТТАМА: Бхарата, ти видя как моето оръжие се провали. Не можем никога да спечелим. Срамота за войната, Дурьодана. Нека говоря с Арджуна. Раздели Куруджангала с тях. Не виждам никъде края на нашите мъки, като удавник, неспособен да види брега на океана.

ДУРЬОДАНА: Моите деветдесет и осем братя, с техните знамена от червена коприна и червени дрехи, днес бяха убити от Бхима, с железни стрели, полирани на камък. Моята армия бе обширна в началото. Къде отидоха те? И как тази война ни хвана? Къде са Кауравите сега? Ашваттама – Кой?

АШВАТТАМА: Тогава нека бъде Карна!

КАРНА: Те убиха Бишма с измама и Дрона чрез лъжа. Заради това синовете на Кунти са още живи, но Пандавите са опетнени завинаги, като луната. Но елате при мен за свое убежище. Нека треската от сърцето ви изчезне – утре аз ще се бия най-накрая с Арджуна, и ако оживея, ще убия всички тях.

РАЗКАЗВАЧ: Сърцата им се обърнаха към Карна, Дурьодана си представи Арджуна вече мъртъв, и се почувства като прероден след смъртта. Но Карна си помисли:

КАРНА: Вече съм мъртъв; Арджуна е само средството за това.

РАЗКАЗВАЧ: За победата на твоя син, Дурьодана даде злато на Карна и сребърна оръглица с орнамент на гърдите, и десет хиляди крави. Светъл и красив, неговата къдрава коса мека и тъмна, още мокра от свещената вода, Карна каза:

КАРНА: Дурьодана, за теб ще дам дъха си и тялото си, които много трудно се дават. Нека видя царството ти като цвете, освободено от тръни. Кой друг има някакъв шанс да ви спаси, освен мен? Аз нямам страх от битка, защото съм видял как светът винаги се променя и е непостоянен. И все пак сега, с Дрона – мъртъв, и Бишма – умиращ, кой може да повярва дори, че слънцето ще изгрее отново? Ние сме изоставени. Сега е времето да жалим за всички вас, и за Кауравите, и за Земята.

ДУРЬОДАНА: Приятелю мой, аз избрах тези врагове. Не храни привързаност към тях в сърцето си като Дрона, който за всичко това получи само предателство.

КАРНА: Не е така, Ваше Величество. Той се би по най-добрия начин за теб. В него никога нямаше и най-малката грешка.

ДУРЬОДАНА: Но той остави Арджуна да проникне в нашата армия; той не хвана Йудиштира.

КАРНА: Какво е чудното във всичко това? Виждайки как каквото и да  правим, съдбата ни побеждава, колко не са умрели и не са ни напуснали? Къде е нашата младост, когато можехме да правим всичко, което искаме? Къде е пролетта на тази година, която сега е почти зима? Мисля, че е вярно, че Времето е будно, когато светът спи, решен за своите собствени цели.

ДУРЬОДАНА: Да, има онези, които боговете ги обичат, които са сигурни да имат успех и щастие. Те нямат повече интелигентност от другите хора, не са по-добри по никой начин, и все пак те ще спечелят, където други се провалят. Добрата сполука ги следва, когато те ходят или бягат и лежи покрай тях като тяхна сянка, докато спят.

РАЗКАЗВАЧ: Дурьодана утихна за момент. После, подтикван от Смъртта, хванат от мрежата на миналото, той каза:

ДУРЬОДАНА: Те не са били родени така. Нашата съдба може да се промени във всеки момент.Защо трябва да ограничаваме някого? Защо да не може човек да бъде свободен да прави просто каквото поиска? Сега кажи ми – какво е необходимо за нас, и какво е още по-необходимо?

СЦЕНА 3

РАЗКАЗВАЧ: Когато безсмъртната Зора бе обхванала широките пространства, дълбините, и високите места със своята сияйност на четвъртата сутрин, аз видях небето над Курукшетра толкова препълнено с боговете, които бяха дошли да гледат, че техните божествени колесници едва минаваха една покрай друга. С ръцете си, белязани с колелата-гръмотевици, Карна опъна тетивата на лъка Виджая, който само той можеше да огъне.

Ръцете на Карна бяха червени от сандалова паста; сини и златни цветя чампа висяха от раменете му. Той се качи в своята колесница, носещ крилатата стрела на Индра, която лежеше сама в своята дълга златна кутия, фаталната стрела, която Карна беше обожавал една година с лампи и мъниста, с храна, цветя, и инсенс, и я бе пазил дълго за смъртта на Арджуна. Нейните криле бяха блестящи като слънчевата светлина; да я държиш, беше сладко като спомен от детството; да се изправиш срещу нея, беше горчиво като Времето.

Ние го гледахме като Дърво, изпълняващо желания. При своята шатра, Арджуна сложи цветя на бронята си и отпи голяма глътка вино, очите му заблестяха като сводестата диадема на главата му. После той се качи в своята колесница, а Кришна подкара сребристо белите коне в техния перлен хамут към Карна. Армията на Пандавите вървеше зад тях. По знак на Дриштадйумна те спряха, и заедно с армията на Кауравите наблюдаваха горските аскети, които седяха на края на гората и равнината, с боговете над тях. Карна силно удари своята подмишница и Арджуна му отговори. Той опъна струната на своя лък и каза на Кришна:

АРДЖУНА: Ти и аз ще вървим ли отново заедно?

КРИШНА: Ах, бъди спокоен!

АРДЖУНА (към Карна): Ако съм достоен гост, дари ме с гостоприемството на една битка.

КАРНА: За мен е чест да ми гостуваш. Никога не бих могъл да те отпратя!

РАЗКАЗВАЧ: Конете на Карна още пристъпваха бавно, когато изведнъж колесницата на Карна бързо препусна към него, минавайки с трясък по равнината, разтърсвайки земята под колелата си. Карна даде на този желан гост милиони стрели, удрящи всички изведнъж, за да пробият бронята му, като щедростта на един съвършен гост, който предлага целия си дом на пътника. Самата Смърт би почувствала болка от тези стрели.

Арджуна танцуваше в колесницата си, както Шива танцува, покрит с кръв в горящите места за кремация през нощта. Белите стрели на Арджуна, ослепителни с криле от паунови пера, прободоха Карна като новоизлюпени змии с наведени глави, влизайки в земята. Със стрела, забодена в челото му, Карна сряза тетивата на лъка Гандива с шум, който накара ушите на всички да звънят. Известно време тези двама стрелци изпълниха небето със смърт в съвършено равновесие, със стрели дълги, дебели, и къси, докато боговете веднъж казваха: „Отлично, Карна!“ – а друг път: „Отлично, Арджуна!“ Следобед уморени, те спряха да починат под сянката на стрелите си, преплетени заедно в небето, гледайки един към друг, докато Апсарите от небето им вееха с млади палмови листа и пръскаха хладна сандалова вода върху телата им.

След това, Арджуна започна битката отново. Преди Карна да може да отговори, Времето невидимо му каза: „Земята поглъща колелото ти.“ Колесницата на Карна се наклони наляво, колелото на тази страна бе здраво заседнало. Когато Карна скочи долу и задърпа главината на оста на колелото, с крака на земята. Земята, която беше погълнала колелото му, се издигна с четири пръста ширина, със своите седем острова, хълмове, води, и гори, но колелото не се освободи.

Тогава Карна видя Арджуна да се прицелва в него. Той заплака от гняв и каза:

КАРНА: Аз съм на крак и невъоръжен. Арджуна, изчакай ме сега, не бъди страхливец!

РАЗКАЗВАЧ: Но Арджуна не чакаше, така че Карна си помисли:

КАРНА: Сега животът ми е в опасност!

РАЗКАЗВАЧ: Изоставяйки войната си срещу Земята, той скочи на колесницата си и отвори дългата кутия.

Карна изтупа праха от стрелата Наикартана; грохот от гръм разтресе отново ясното, чисто небе; и всички създания, които можаха, избягаха от страх. Излъсканата стрела със златни звънчета бе в ръката на Карна. Вдъхновена от гняв, тя можеше да унищожи каквото срещне по пътя си. И преди Арджуна да успее да помисли, Карна запрати стрелата и извика:

КАРНА: Арджуна, ти си мъртъв!

РАЗКАЗВАЧ: Стрелата на Индра хвърляше пламъци от крилете си; огън окръжаваше главата й; тя се ускоряваше, разбивайки въздуха по пътя си, прицелена точно в гърдите на Арджуна.

Кришна натисна крака си надолу, така че колесницата на Арджуна потъна в Земята и конете паднаха. Ужасната стрела удари и направи на парченца диадемата от светкавици, които Арджуна носеше на главата си, и излетя пламтяща в едно съзвездие на небето.

Короната на Арджуна, пазител и благоухание за своя притежател, лежеше счупена на Земята. Мокра от кръв, дългата коса на Арджуна падна пред лицето му и по гърба му. Пламъци се изстреляха от всяка пора на тялото му.

АРДЖУНА (проплаква): О, нека го убия!

РАЗКАЗВАЧ: Арджуна изстреля една стела от Гандива, неудържима като Ракшаса през нощта – стрела с плоска глава във форма на полумесец, остра като бръснач и широка като две ръце, държани празни напред. Карна падна обезглавен. Главата на Карна се раздели с толкова нежелание от тялото му, колкото един притежател на съкровище от цялото своето богатство, но Арджуна стоеше победоносно. Карна не очакваше стрелата на Индра да се провали, и затова не се беше защитил.

Беше вечер, глухите метални барабани на небето тътнеха недокоснати във въздуха, а Бог Сурия, завинаги добър към своя син, със своя последен лъч докосна тялото на Карна и залезе, кървавочервен от скръб зад Хълма на Залеза. Боговете напуснаха небето и победата си отиде завинаги от страната на Кауравите.

Дурьодана заплака: „О, Карна...“, а Арджуна превърза главата си с бял плат. Йудиштира дойде със своята колесница до Карна и се зачуди: „Кой бе той?“ Той каза на Арджуна:

ЙУДИШТИРА: Не мога да повярвам, че най-силният воин на целия свят е мъртъв. Тринайсет години не съм спал, без да помисля за Карна.

РАЗКАЗВАЧ: Нежният нощен вятър помириса Земята и нейните зелени растения; тишината на вечерта стана тишината на нощта, а под звездите тялото на Карна стана твърдо и студено.