Нарада, къде ми е водата?

The Master speaks...

Един ден Вишну и Нарада Муни се разхождали заедно.

Нарада Муни е син на Вишну, който непрекъснато възхвалява Вишну – Божи син, Нарада. Докато се разхождали той попитал Вишну:

- О Вишну, коя е тайната на Твоята Мая?

- Тайната на Моята Мая...? Иди в това село, донеси вода.

Не му отговорил, пратил го за вода в това село. Нарада отишъл в първата селска къща, потропал на вратата и там му отварило едно момиче. Неговите очи се срещнали с нейните очи. Внезапно - това е, край, забравил за какво е дошъл. И вместо да попита: „имате ли вода”.  Той питал бащата на момичето:

- Ще ми дадете ли вашата дъшеря, да се оженя за нея?

Бащата видял, че това е все пак духовна личност, казал:

- Да ще ти я дам.

Така Нарада се оженил за нея и те имали три деца. Живеели щастливо покрай реката.

Един ден мусоните разляли реката. Реката заляла къщата, където Нарада Муни живеел с жена си. Той побягнал с децата и с жената, от реката.  Държейки единия син за едната ръка, другия за другата, най-малкия на врата, той бягал да се спасяват. За зла участ водата го застигнала и отнесла едното дете и жена му. Те се удавитли. После друга вълна - другия син, после трета вълна отнесла и най-малкия син от гърба на Нарада във водата. Така и най-малкото дете се удавило в един водовъртеж. Той успял да се хване за един клон от едно дърво и се опитал да го спаси.

В този драматичен момент, когато най-малкият син се удавил пред очите му, това било голям шок, голяма болка изпитал. Ако някой баща има такова изживяване, може да разбере какво е това, ако твоето дете умира пред очите ти, това е много болезнено изживяване.

В този момент чул гласа на Вишну.

- Нарада-а-а-а, къде е водата?

..... Междувременно минали години, години.....

Това е Мая.

                                               ***

Мая не се обяснява. Вишну не му дава концепт какво е Мая, направо го праща в Мая да изживее какво е Мая. Времето е илюзорно, времето е Мая, времето и умът са Мая. Вашият ум и времето са Мая.

Гуру имаше едно изречение:

Когато умът и времето бъдат трансцедентирани, човек получава ново име: Бог.

Значи когато умът и времето бъдат изоставени, може да има Божествено съзнание. Да разбере какво е Бог. Ако не ги изостави, човек не може да знае какво е Бог, какво е Истината. Защото умът твори времето, а времето побеждава всички тези неща от този  свят.

Всички са във властта на времето.

 Ето гледайте: красиви млади момичета, всички гледат: „аааах, какви момичета”

Като остареят, падат им циците до пъпа, влачат се, никой не ги гледа. В старчески дом - не е привлекателна. Времето ги побежцдава, побеждава красотата на момичетата, отнема им щастието, което получават от удовлетворението на тяхната его суета: „Аз съм толкова красива, млада, толкова обожатели имам, само така да правя с пръст и си играя с всеки мъж”.

Това момиче е подвластно на времето. И ще умре. Всички момичета вярват във вечния романс и всички са разочаровани. Някъде след 18-19 години губят вдъхновение от живота. Стават едни пепеляви и работят... и са нещастни, а преди това са цъфтяли, енергията им цъфти, надяват се. Принцът на белият кон ще дойде. Обаче принцът или на черен кон идва или изобщо не пристига. Или пристига в някоя странна форма.

Не прилича на принц изобщо. Така много мечти умират. Много мечти. Всички страдат от това, че тяхните мечти са умрели. Ще видите, колкото повече умрели мечти, лицето на хората става едно такова... Тука ми умря една мечта, тука друга мечта ми умря, тука една надежда, че ще живея във вечна хармония, тука една дурга надежда. Животът удря плесници, удря тояги - дзен мастер живот.