Спомняйки си отминалите дни

Император Парикшит пътуваше тържествено из целия Индийски континент, запознавайки се с административното превъзходство на управлението на своите предци, с уникалната връзка, която те бяха установили между себе си и Господ Кришна, който тогава бе дошъл на земята като човек, слушайки изживяванията на много светци и учени, които живееха в онези спокойни дни, и спомняйки си онези ободряващи спомени, докато пътуваше. Често той бе обзет от угризение при мисълта, че не е бил роден по време на онези дни, когато дядовците му са били в такова божествено блаженство.

Докато бе така потопен в радостта да си спомня за летописите на своите предци и за славата на онези минали дни с Кришна, Вйаса, великият мъдрец, се появи пред него съвсем неочаквано. Той го приветства с голяма почит и го сложи да седне на повдигнато място. Мъдрецът възхвали управлението на Парикшит и каза, че му напомня на царуването на Пандавите. Младият Цар слушаше почтително неговия говор. След известно време, Вйаса каза: „Синко, трябва да тръгвам сега.“ Но Парикшит каза: „Това е като да поставиш блюдо с деликатеси пред изгладнял човек и точно когато той се кани да протегне ръка към нея, да я оттеглиш. Твоите разкази за приключенията на моите деди и за величието на Шри Кришна са като най-скъпоценните камъни, разпръснати пред мен, но ти ми причиняваш най-болезненото разочарование, като ми отказваш да ми позволиш да ги имам. Твоето напускане точно сега ме кара да чувствам ужасно съжаление.“

Той умоляваше мъдреца да остане малко по-дълго: „Кажи ми с каква мисия си дошъл. Бъди с мен още малко и задоволи глада, който ме измъчва. Аз пропуснах великия късмет, който моите предци са имали да прекарат живота си със Самия Господ. Ще се спася от упадък, поне като слушам за техните подвизи и за тяхната посветеност, която притегли върху тях Неговата Милост.“ Виждайки Царя, който се молеше с голяма искреност и смирение, Вйаса каза: „Синко, не чувствай, че си по някой начин по-нисш или по-малко надарен с добър късмет. Аз заявявам, че никой друг не е имал толкова добра съдба, колкото спечели ти. Защото ти притегли върху себе си Милостта на Господа, в мига, когато беше роден. Господът, Васудева, ти даде дъха на живота. Той те вдигна в ръцете Си и игра с теб, докато ти беше още бебе. Ти също се залепи за Него толкова близо, че едва можаха да те отделят настрана. Твоят най-млад дядо, Сахадева, трябваше да те вземе със сила от Кришна и да те предаде на жените във вътрешните стаи. Ти беше кръстен церемониално от Самия Васудева. Каква паметна сцена бе това! Ти ни показа, че си чудно дете. Ти следваше, с очите си, Господа, където и Той да мръднеше, на която и страна Той да се обърнеше. Ти беше решен да „парикша“ (откриеш) къде е Той, като че никой друг не бе в тази зала този ден.

Кришна се скри много хитро зад колони и се опита по различни начини да отклони твоето внимание от Себе Си, но ти доказа, че си твърде умен дори и за Него! Твоите очи търсеха само Него. Те виждаха само Него и Неговата великолепна Форма. Всички ние, които тогава присъствахме, бяхме много учудени от твоята посветеност и концентрация. Изглеждаше, като че ли ти изследваш всяко лице и се опитваш да откриеш дали е на Кришна. Твоето лице униваше, щом ти виждаше, че не е Неговото, и разцъфваше, когато очите ти виждаха Него и само Него. Учени, прости хора и царе, осъзнаха, че ти си забележително дете. Това е причината поради която, когато твоят дядо, Дхармараджа, се помоли на Него да ти даде подходящо име, Той те кръсти според твоето странно поведение Паракшит (този, който изследва, който се опитва да открие).

„Когато Господът обяви това име на Дхармараджа, щом чу това, голямото събрание на придворни и учени, и мъдреци, всички аплодираха, казвайки: „Много подходящо, отлично, добре.“ Бидейки толкова богато покровителстван от съдбата, не е редно да се обявяваш за овек с лош късмет. Ти беше милван от Господа. Той игра с теб и гледаше твоите подскоци. Той ти даде име. Колцина имат този късмет? Не считай това за обикновени подаръци на Милостта.

Сълзи на радост бликнаха от очите на Парикшит при тези думи. Той имаше въпрос, който се надигаше в гърлото му, но Вйаса видя, че го преглътна и затова той го потупа по рамото и го окуражи да го зададе. „Синко, изглежда като да искаш да ме питаш нещо. Питай без колебание, не се плаши.“ Добивайки кураж от тази подбуда, Парикшит каза: „Достопочтени учителю! Човек не може да знае ценността нито на радостта, нито на скъбта, освен ако е съзнателен за тях. Радостните контакти, за които ти сега говори, ми бяха дадени, когато аз бях едва съзнателен за блаженството, присъщо в тях. Истинската радост може да бъде вкусена само когато човек е съзнателен за нейната ценност. Ако на едно дете бъде даден диамант от билион рупии, то ще го има само за бучка стъкло. Щастието да бъдеш с Господа, което ти казваш, че съм имал в моето детство, е толкова неефективно, колкото радостта, изживяна в миналите прераждания. Аз не съм знаел тогава колко ценни моменти са били това. Ако го знаех, ако бях способен да го знам, щях да ценя тази радост завинаги. Сега всичко това е просто заключение. Аз нямам зрително доказателство за Милостта на Господа, която съм получил от него. Затова сега аз разчитам само на слуховото доказателство. Така че моля те да ми разкажеш за величието и славата на Кришна. Нека очите ми пият от нектара на тези истории.“

Вйаса беше трогнат от неговата молба, той се съгласи. „Синко, нима си мислиш, че Неговите игри са само една или две? Как мога да ти разкажа за Неговите игри? Отвъд човешките възможности е те да се изброят. Затова питай какво е правил Той във връзка с някоя конкретна личност, или по време на някоя конкретна случка или ситуация. Аз с радост ще ти разкажа всички детайли.“

Парикшит беше въодушевен от това. Той го помоли с допрени длани: „Учителю! Разкажи ми как бе родена тази голяма привързаност между моите дядовци и Господ Кришна.“

Вйаса избухна в смях. „Синко, твоята искреност ме изненадва много. Защото, само такива искрени хора могат да получат Джнана. Възхитен съм, че ти имаш този дълбок копнеж. Така, ще ти разкажа това, за което ме попита. Слушай!“ Казвайки това, Вйаса се настани удобно на мястото си. Парикшит също се подготви да слуша, със сърце, което цъфтеше от радост и уши, които се разшириха от стремежа да научат.

„Синко!.........

(Преди сваямварата на Драупади, твоите дядовци не бяха виждали Кришна и Баларама.)

Но когато Пандавите достигнаха своето жилище, скромния дом на един грънчар, своята новоспечелена булка, дъщерята на Друпада – Драупади, и когато Дхармараджа – най-големият брат, описваше с най-голяма екзалтация случките от деня, Баларама и Кришна, облечени в жълта коприна и великолепни за гледане, влязоха в тази скромна колиба. Те паднаха в стъпалата на старата Кунти, майка на твоите дядовци. „Лельо, ние сме твои племенници,“ „Ние сме децата на Нанда и Яшода,“ представиха се те. После докоснаха стъпалата на Дхармараджа, просвайки се пред него. Кришна се приближи до Арджуна и го придърпа настрани, със сладък прост израз на обич. „Аз те познавам, но ти не ме познаваш. Виждам те сега за първи път. Аз съм синът на Васудева. Моето име е Шри Кришна. Аз съм по-млад от теб. И все пак, когато ти постигна тази победа в Царския Дворец, аз разпознах, че вие сте братята Пандави и така разбрах, че сте избягали от двореца от лак (восък), в който бяхте, когато той бе подпален. От мига, в който очите ми паднаха на теб при събранието от кандидати, аз някак почувствах, че ти си Арджуна. Казах това на брат ми. Това е моят брат, Баларама. Бях много щастлив, че те разпознах и моят брат също сподели радостта ми. Най-накрая мога да се срещна с теб. Булката е олицетворението на добродетелта и интелигентността.“

„Говорейки така, Кришна извика Арджуна на разстояние и прошепна в ухото му: „Братовчеде! Не е препоръчително да излизаш на отворено толкова скоро. Остани предрешен, за кратки периоди, на едно място или друго, за още малко време.“ След това Той се сбогува с леля Си и другите и си тръгна със своя по-голям брат Баларама.

„От този ден, обичта между Кришна и Арджуна ставаше все по-интензивна и по-интензивна. Тя порасна в огромно дърво и даде плодове, богати на сладост, които те споделяха. В тази сладост, техните умове се сляха и станаха едно. Забележи първия път, когато твоят дядо се срещна с Господ Кришна, Той беше в сватбената зала на Драупади, Калйана Мантапа (залата за празненства). Значението на това е във факта, че те също бяха обвързани през годините с връзки на любов и привързаност на неизменно приятелство. За да доведе до съвършенство това приятелство, Кришна го научи на Най-висшата Мъдрост. „Забеляза ли колко близък беше този Ненадминат Фокусник с твоя дядо?“ С този въпрос, Вйаса се изправи и събра нещата си, в опит да си отиде.

Виждайки това, Паракшит помоли жалостно, изтривайки сълзите на радост, които пълнеха очите му. „Учителю, ти направи Господа да стои ясно пред мен, с твоето описание на Неговата лила и Неговата Милост. Моля те, кажи ми още от многото случаи, когато Господът е обсипвал Своята Милост на моите дядовци, как Той е бил близък до тях и ги е спасил от гибел. Сънят напуска очите ми и ме подтиква да слушам историите за Бога. Направи тази нощ свята, като ми разкажеш славата на Господа. Само това може да ми даде удовлетворение. Нека прекарам нощта в мисли за Него... Твоята тишина ми причинява голяма агония.“

Вйаса видя непоколебимостта и посветеността на Паракшит и промени решението си. Той каза: „Синко, да бяха едно или две, могъщите чудеса на Кришна, аз можех да ти ги опиша. Ако човек има билион езици, и цялата вечност пред себе си, описанието на Неговото Величие никога не може да бъде изчерпано. Всички Богове се преклониха пред Него с допрени длани. Понякога Той издига Своите преданоотдадени до небесата, скоро след това ги дърпа надолу в дълбините. Той се отнасяше към света като към куклено представление. Той беше винаги сияен със Своята усмивка. Никога не познаваше тревожността, разочарованието или нещастието. Понякога се държеше като обикновен човек, понякога като невинно дете, в други случаи като близък роднина, или като близък приятел, или като властен монарх. Понякога Той се държеше като игриво момче-говедарче. Той имаше способността и интелигентността да играе всички роли с уникална елегантност. Той обичаше твоя дядо, Арджуна, със специален плам. Взимаше го със Себе Си, какъвто и да е случаят или мястото. Та Арджуна можеше да се движи свободно дори из вътрешните стаи на дома на Господа. Господът играеше с твоя дядо във водите на Ямуна, гмуркайки се на едно място и издигайки се на отдалечено място, за да го изненада, викайки му да направи същото, ако може, състезавайки се с него в различни игри, игри, които не се поддават на описание и разпознаване. Той водеше Арджуна на усамотено място и разговаряше с него за някакви мистерии. Често се отказваше от гладкото, копринено легло и вместо това спеше с глава в скута на Арджуна.

„Твоят дядо откликваше напълно на тази любов. Въпреки че понякога биваха откривани ядосани един на друг, говорейки като че са разярени, те се сдобряваха много скоро и подновяваха приятелския разговор бързо. Скъпи мой синко, може да се каже, че те бяха Нара и Нараяна, като тялото и дъха. Нямаше Арджуна без Кришна и нямаше Кришна без Арджуна. Нямаше тайна, която твоят дядо да не сподели с Кришна, или която Кришна да не сподели с твоя дядо, кой конкретен епизод в тяхната връзка да ти кажа сега? Питай ме за който и да е, който би искал да чуеш и аз с радост ще ти го разкажа.“