Санджая се връща

РАЗКАЗВАЧ: Санджая остана на Курукшетра пет дена и пет нощи, и след изгрев на шестия ден той яздейки се върна в Хастинапур, бърз като мисъл, като желание, и изтича при Дритараштра. Царят беше в тъмна стая без прозорци, седеше на едно легло. Санджая внесе лампа със себе си, и каза:

САНДЖАЯ: Аз съм Санджая. Завършено е, и аз се върнах при теб.

ДРИТАРАШТРА: Седни и ми разкажи. Аз не съм говорил с никого, откакто ти замина, не съм чул нищо.

САНДЖАЯ: Не мога да разкажа всичко. Нямам желание, и думите ми звучат странно, и много далеч.

Слушай – щом двете армии дойдоха заедно на първата сутрин, тази на твоя син беше много по-голяма и се придвижи първа на полето на Курукшетра. Там бяха Дурьодана и неговите деветдесет и осем братя, и твоят син Йуйутсу, и Бишма, водещ всички тях, и Крипа и Дрона, и Джаядрата, и Ашваттама, и Шакуни, и Шушарма, и Шалйа, царят на Мадрас, и Критварма, който се би за твоя син, въпреки че беше роднина на Кришна.

После чух барабаните, които висяха от колесницата на Йудиштира и видях армията на Пандавите да се приближава. Както при нас, всеки цар имаше армия, и видях Дриштадйумна да ги води, с Пандавите и Друпада, и Кришна, каращ колесницата на Арджуна, и Сатяки, и Шикхандин, и Вирата, и неговият син Уттара.

Бхима беше в центъра на тяхната линия, а точно срещу него от другата страна беше Бишма, облечен целият в бяло на своята сребърна кола. Бишма сложи раковината до устните си и изсвири повика за битка; и от двете страни другите воини се присъединиха, свирейки на своите раковини и месингови рогове, на своите барабани, гонгове и цимбали. Но точно когато двете армии се канеха да се срещнат, Арджуна се надвеси в своята колесница и проговори на Кришна.

„Закарай колесницата извън редиците и спри някъде в средата, между тези армии.“

Тогава Кришна закара този стрелец с лък, който никога няма да има равен на Земята някога, на открито в тази колесница с цветовете на дъгата, украсена със сто сребърни звънчета и теглена от бели коне. Арджуна стоеше между двете стени от воини и гледаше дълго армията на Дурьодана.

После Арджуна захвърли лъка си на пода на колесницата си и се облегна на стълба със знамето, гледайки втренчено Кауравите. „Ето ги,“ каза той, „Бишма, Крипа и Дрона, всички готови да се бият срещу мен. Стрелите се показват от колчана ми, търсейки да полетят, а дългият лък се прозява недокоснат. Но моето сърце не е стомана, изкована в тази форма. Какво щастие ще донесе да ги убием заради едно царство? Те идват тук без да помислят за това – но това не е достойно за нас, Кришна. Ние знаем по-добре, ние трябва да действаме по-добре.“

Кришна се обърна на мястото на колесничаря и каза: „Ти си мой скъп приятел, Арджуна. Ако поискаш, ние ще отпътуваме оттук, без и веднъж да погледнем назад. Но освен ако се предаде, Йудиштира ще умре. Карна ще убие Бхима, той ще убие Накула, ще убие Сахадева, ще убие Йудиштира, той ще убие всеки човек от армията; ти не можеш да спреш тази война.“ Тогава Кришна изпя песен – Скъпи мой, защо отстъпваш, защо се предаваш? – Песента на Господа.

Арджуна взе лъка си. „Закарай ни обратно, Нараяна – и аз ще се бия.“

Кришна върна колесницата, но щом минаха покрай Йудиштира, те го видяха да хвърля бронята си, която падна с трясък на земята. И после, без доспехи и оръжия, Йудиштира скочи от колесницата си и отиде пеш в армията на Кауравите, където те му сториха път, без да изрекат и дума.