Омагьосаното езеро

Дурьодана стоеше сам, държащ своя боздуган, лошо ранен от много стрели. Той отиде до едно езеро, покрито с птици и цветя. Със своята сила на илюзия, Дурьодана омагьоса водата, правейки място за себе си; веднъж щом той влезе, не можеше да бъде видян, а езерото изглеждаше точно както преди.

Тогава три колесници дойдоха тихо през дърветата и Крипа и Критварман, и Ашваттама се появиха. Дурьодана не знаеше, че те бяха живи, защото бяха отрязани от него в битката. Ашваттама повиши гласа си и каза на Дурьодана: „Ние тримата сме тук, Ваше величество. С теб ние можем да се върнем и да се бием.“ От вътрешността на езерото, той отговори: „Уморен съм. Ще изляза утре.“ „Но те също са изтощени и повечето са убити или ранени. Не бива да чакаме.“ „Не би очаквал по-малко от вас,“ рече Дурьодана, „но ще се срещнем тук утре.“

Но някакви ловци, които всеки ден ловяха дивеч за храна на Бхима, случайно минаваха през гората, и при вида на Ашваттама, викащ към празното езерото, те си прошепнаха: „Шшт! Защо работим ден след ден, скъсявайки живота си?“

Те отидоха на Курукшетра и, въпреки че войниците им забраниха, те се приближиха до Бхима и му казаха: „Той е там“ и получиха всички свои мечти за богатство, докато Арджуна каза: „Не сме го изгубили, и ние можем да сложим край на тази война.“

Пандавите отидоха до езерото. „Прекосил цял един океан, ще се удавя ли в една кална локва край пътя?“ Бхима удряше със своя боздуган по езерото. Водата беше спокойна и прозрачна, но Дурьодана я бе направил твърда чрез най-мощна илюзия. Бхима, нито дори и Кришна, не можеше да влезе. Кришна каза: „Той е душата на илюзията и експерт, и чрез магия трябва да го унищожите. Това е истината. Помогнете си с действия и средства.“

Йудиштира каза: „Дурьодана, защо си сторил това с тази вода, и що за смелост те кара да се криеш от нас сега?“ 

„Понеже сте толкова изненадани, че страх трябва да влезе в сърцето, просто развалете моето заклинание.“ отговори Дурьодана.

„Не се състезавай със скръбта,“ рече Йудиштира. „Бий се с мен или един от моите братя и нека земята на Куру бъде залогът.“

„И какво ще искам от това царство, оскубано и овдовяло и бедстващо и лишено от крепости? След като си почина, ще отида в гората. То е изцяло ваше, Бхарата. Но все пак бих искал да ви победя, преди да си отида.“

„Що за цар би се отказал от царството си, само защото е обкръжен от своите врагове?“

Дурьодана, който от гордост не можеше да понася светлината на самото слънце, размаха ръцете си и отговори: „За всичко, което ви сторих, какво можехте вие някога да ми направите? Аз ви направих мои слуги, криещи се от страх от мен предрешени. Както годината, срещаща се със сезоните, аз ще се бия с вас един по един. Йудиштира, произнеси се за боя. Един не може да се бие срещу много.“

Йудиштира каза: „Не, аз съм Кшатрия, много жесток, без ни най-малко състрадание; аз имам много малко сърце – за мен няма правилно или погрешно; когато съм в някое затруднение, не ме е грижа за самите порти на рая. Но избери оръжие.“

„Имам боздуган с връзка за рамото.“ каза Дурьодана от вътрешеността на езерото.

„Тогава вземи броня.“

„Моята е от калено злато, Бхарата!“ Твърдите води се разтресоха, после се стопиха заедно. Като слон, издигащ се от лотосово езерце, Дурьодана, измокрен от вода и кръв, се качи на брега и се изправи пред Йудиштира. „Нека този, който ще се бие с мен на крак, да излезе напред.“

Йудиштира каза: „Вържи косата си. Освен твоя живот, какво друго бихме могли да ти дадем?“

Кришна каза: „Йудиштира, ти си глупак! Що за безрасъдство е това сега? Само твоя е вината, че сме отново в съмнение и опасност.“

Бхима се изправи, държащ боздугана си с неговите златни луни и звезди. „Виждаш ли?“ продължи Кришна. „Бхима е достатъчно силен, но Дурьодана има умение. Ние сме в опасност да изгубим всичко; Дурьодана е спокоен. Без съмнение, наистина синовете на Кунти бяха родени, за да прекарат живота си като просяци в гората, и никога да не им е писано да се радват на царство.“

Бхима погледна Кришна и плю в ръцете си. „Да, Господи,“ каза той, „кой човек със здрав разум би предизвикал Дурьодана? Той е победен, той искаше да замине в гората и да ни даде това, което не беше негово, и бидейки избягал веднъж и завърнал се отново, той е човек, от когото трябва много да се опасяваме. Той има само една цел: да се бие за своя живот. И в своя златен шлем, той е толкова горд, като да сме изгубили.“

Дурьодана омота нов лист от злато, като лист огън около своя бозгуган. „Радвам се, че си ти, вълчи корем. Тринайсет години аз удрях твоя желязна статуя с този боздуган, всичко това заради днес! Щеше да бъде,“ въздъхна Дурьодана, „толкова по-добре, ако Кунти бе родила изчадие на твое място.“

Бхима проговори мрачно: „Кришна, седни, не наранявай очите си, като го гледаш как умира.“ Кришна се поколеба, и си помисли: „Няма да гледам повече проливане на кръв. Аз съвсем сам мога да...“

„Тогава се изправи пред мен, братко.“ „Баларама!“ Висок в своите сини дрехи, с една каменна обеца на ухото си, с диви цветя, покланящи се около врата му, Баларама стоеше, люлеещ стомна с вино, гледащ Кришна с едно око, и каза: „Цар Йудиштира, Справедливият, аз няма да се бия за теб, аз няма да се бия срещу Кришна, но кажи ми – когато срещна поражение, когато съпругата и братята ти бяха изгонени от Хастинапур като говеда: Защо Земята просто не рухна и не умря?“

„Ти си пиян,“ каза Кришна. „Шшт... понеже някой започна тази война, аз се къпех по реките в свещените места...където седемте реки изчезват под земята...къпех се в Чистата река, и в Светлата, и в Потопа, и в Даващата наслада, Широката и Златната, и Красивата...“

„Да, изпий още едно,“ каза Кришна.

Баларама отговори: „Но разбира се, ти също. Вземи още една съпруга.“ Той пресуши своята делва с вино. „Чух как Дурьодана се е гмурнал в езерото като лебед. Сега цар Йудиштира, не стой тук светещ като пълната луна със стадо звезди около себе си. Елате с мен, това не е място за бой.“

„Ние няма,“ помисли си Йудиштира. Баларама се усмихна. „Защо, да, ще го направите. Бхима, Дурьодана. Последвайте ме.“ Баларама ги отведе на Курукшетра на запад, на южната част на реката, където нямаше пясък. „Тук.“

Смъртоносните боздугани се срещнаха с горящи искри. Дурьодана се въртеше надясно, а Бхима винаги наляво; всеки от тях омагьоса своите магически кръгове, за да се предпази от болка и въпроси. Голям страх влезе в тези, които наблюдаваха, а Баларама се усмихна и заспа.

Те ходеха в кръг или стояха, или отскачаха нагоре или назад, навътре и навън, избягвайки ударите и навеждайки се. Дурьодана удряше Бхима отново и отново толкова бързо, че въздухът гореше. Бронята на Бхима падна счупена от него, като подхвърлян от вятъра облак на слънцето. Очите му се облещиха и той поклати глава, подпрян на боздугана си.

Дурьодана гледаше с почуда поразителното търпение на Бхима, който със спокойна душа повдигна оръжието си от земята, за да продължи дуелът. Дурьодана го обикаляше бавно, опитвайки се да намери благоприятна възможност, но Бхима не бе невнимателен от никоя страна.

Тогава Бхима изкара Дурьодана от равновесие. Той хвърли боздугана си. Дурьодана се опита да го избегне, като скочи нагоре, за да го остави да мине отдолу, но Бхима се беше прицелил в главата му и боздуганът счупи бедрото на Дурьодана. Той падна и изпусна оръжието си. Лежеше на земята като отровна змия, смазана и захвърлена да умре. За миг имаше тишина, която отекна из гората, преди някой да осъзнае какво се беше случило.

Тогава войниците на Пандавите нададоха радостни викове; животните цвилеха и пръхтяха. Цимбали и барабани раздираха въздуха – но мнозина потрепераха, езерата станаха кървави, и жените изглеждаха като мъже, а мъжете като жени, когато падна синът на Дритараштра.

Баларама се събуди. „Бхима! Аз съм те учил... да не удряш под кръста.“ Той се изправи. „Мъка и срам за теб! Това никога не е било правено! Или си толкова невеж, че можеш да действаш както си искаш?“

Дурьодана каза: „Така да бъде. Остави. Бхима се разплати за своя гняв и своята майка чрез честно или нечестно действие. Аз съм паднал и думите ти няма да ме вдигнат. Защо ни доведе тук?“

Баларама каза: „Защо трябва някой да умре другаде, освен на Курукшетра? Това е бойно поле, изорано от Куру преди стотици години, което води в рая. Сега ще се върна в Дварака по море!“

Баларама ги остави, и Кришна каза на Дурьодана: „Прощавам ти.“

„Ти!“ Дурьодана гневно се опита да се изправи. Държейки се на двете си ръце, той каза: „Роб и син на роб! Само с нечестни средства, ти успя да спечелиш!“

„Ти следваше своето удоволствие, сега всички са мъртви.“ рече Кришна.

„О, разкъсван от скръб, продължавай да живееш в този нещастен свят! Как ще погледнеш вдовиците, Господи Нараяна? Как ще избегнеш техните клетви? Как ще продължаваш да влачиш своя жалък живот? Но от небето, аз ще ти изпратя моето цялостно съжаление. Сега ви напускам, въпреки че за очите ви, аз не се движа.“

Йудиштира, дишащ бързо, си помисли: „Да, аз ти завиждам. Сега ние сме създанията на ада, със скръбта за наш спътник завинаги.“ Но Бхима се поклони на своя по-голям брат и каза: „Земята още веднъж идва при теб, който нямаш живи врагове. Аз ти давам – твоя дъх на величие, твоя гирлянд от слава.“ И близнаците взеха ръцете на Йудиштира и се усмихнаха, „Ние виждаме всичко, Дхармараджа, ние просто не казваме много.“

Кришна каза на Йудиштира: „Той нарече тази жена със светли вежди, безгрешна и дружелюбна: Жено на роби, ти сега нямаш съпрузи! Те са безплодни семена без живот.“

„Имаш предвид бедната малка женичка с очи като масло?“ попита Дурьодана.

„Той няма повече да гледа жени,“ каза Бхима. „Този Дурьодана е убит. Той сега е парче дърво; не прахосвайте повече горчив дъх по него. Да си тръгваме от това място.“

Но щом Дурьодана утихна, осемдесетте и осем хиляди Сиддхи, които живеят между Земята и слънцето, казаха в един глас: „Слава на цар Дурьодана!“ Вечерното небе беше празно и синьо; Пандавите бяха тъжни и засрамени. Кришна им каза: „Въпреки че беше уморен, дори боговете нямаше да могат да спечелят срещу Дурьодана без хитрост. Не го взимайте присърце. Боговете са се били нечестно срещу силен враг, така че и ние можем да го сторим. Имаме победата и вечерта; да вървим в шатрите си.“ Чувайки тази лъжа от Кришна, Пандавите бяха отново радостни и затръбиха на раковините си.