Аз живея Гита, защото това е душата на Бог

Аз чета Гита, защото това е окото на Бог.

Аз пея Гита, защото това е животът на Бог.

Аз живея Гита, защото това е душата на Бог.

Гита е непосредствената божия визия. Казват, че Гита е хинду книга, едно много значимо писание. Аз казвам, че тя е светлината на Божественото в човечеството. Казват, че Гита се нуждае от представяне, аз казвам, че Бог наистина иска да бъде представен чрез Гита.

Арджуна е издигащата се човешка душа, Кришна е спускащата се божествена душа. Най-после те се срещат. Човешката душа казва на божествената душа – нуждая се от Теб. Божествената душа казва на човешката душа – Аз също се нуждая от теб. Аз се нуждая от теб за моята манифестация, ти се нуждаеш от Мен за твоята реализация. Арджуна казва – о, Кришна, Ти си мой, абсолютно мой. Кришна казва – о, Арджуна, нито Мой, нито твой. Ние сме цялото, завършено отвън и отвътре.

Гита е уникална. Тя е писанието на писанията. Защо? Защото тя учи света на това, че емоционалната чистота, автентичната посветеност могат да вървят ръка за ръка с философската твърдост и непривързаната динамичност.

В Гита има 18 глави. Всяка глава разкрива специфично учение на особена форма на Йога. Йога е тайният език на Бог и човека. Йога означава единство. Единство между крайното и безкрайното. Единството между формата и безформеното. Йога е, която разкрива върховната тайна – човек е утрешният Бог, а Бог е днешният човек. Йога трябва да бъде практикувана в името на Истината. Ако не, търсачът ще бъде тъжно разочарован. Също така човешката реализация на Бог е заради Бог. В противен случай неизказуемо недоволство ще бъде неизбежната награда на човека.

Гита е олицетворение на Ведите. Тя е спонтанна, съчетава в една форма божественото и човешкото. Тя е най-чистото мляко, издоено от вимето на най-просветляващия Упанишад, което да нахрани човешката душа.

Гита изисква от човека приемане на живота и разкрива пътя към реализиране на най-висшия Аз над низшия аз, чрез духовното изкуство на трансформация: физическо, витално, ментално, психическо и духовно.

Гита въплъщава душата-мъдрост, сърцето-любов, ума-знание, витала-динамизъм и тялото-действие. 

Гита е епизод от шестте книги на Махабхарата. Махабхарата означава Велика Индия. Главната история се върти около грандиозното съперничество на две фамилии братовчеди. Тяхното потомствено кралство е ябълката на раздора. Съперничеството завършва в края на велика битка – битката на Курукшетра. Курукшетра се нарича още Дхармакшетра. Дхарма означава вътрешният закон на живота, а също душевен дълг, и морален, религиозен и духовен закон. Бедният Арджуна е разкъсван от вътрешен конфликт между две еднакво страховити идеи. Трябва ли да воюва или не. Аргументите на Арджуна срещу войната са много угодни за човешкото разбиране. Шри Кришна прочете сърцето на Арджуна - умът му беше объркан. Немъжествената сантименталност в сърцето си, Арджуна взе за любов към човечеството. Кришна искаше да просветли Арджуна. Той щеше да научи от Шри Кришна за първи път, че неговата човешка вяра, отнасяща се до живота и смъртта, не се основава на Истината. Той се помоли на Шри Кришна да го просветли. За първи път думата ученик излезе от устата на Арджуна. До тогава Шри Кришна беше негов приятел и другар. Арджуна трябваше да се бие в битката на живота а не в т. нар. Битка на Курукшетра. Той имаше сила, нуждаеше се само от мъдрост.

Из "Коментари на Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита" от Шри Чинмой

Превод: Дурга