Изложение на практиката (двата входа)

Из "Проповедите на Бодхидхарма"

Много са начините да стъпиш на Пътя, но основно те са два – посредством разума и посредством практиката.

Да проникнеш посредством разума означава да осъзнаеш есенцията с помощта на наставления и да вярваш дълбоко, че всички живи същества – пробудени и непробудени – споделят една и съща истинна природа, която не е явна, тъй като е забулена от сетивните усещания и заблудата. Онзи, който изоставя заблудата и се връща към реалността, като медитира с поглед в стената върху отсъствието на аз-и-другите, върху еднаквостта на пробудения и непробудения и не следва дори писанията, е в пълна и мълчалива хармония с разума. Така, в неподвижност и неразграничаване, той прониква посредством разума.

Проникването посредством практиката се отнася до четири практики, които включват в себе си всички останали: да понасяш неправдите, да следваш обстоятелствата, да не търсиш нищо и да действаш в хармония с Дхарма.

Първо, да понасяш неправдите: Когато този, който търси Пътя, се изправи пред страдание, той трябва да разсъждава така: “От неизброими векове съм се извърнал от същността в преследване на незначителното и в многобройни съществувания съм трупал гняв и омраза, наранявайки другите. Макар в настоящето да нямам провинения, това страдание е узряването на кармичните плодове на грешките от минали животи. То не ми е наложено нито от боговете, нито от хората. Приемам го и ще го понеса на драго сърце, без каквато и да е неприязън и оплакване. В сутрите се казва: “Когато ти се случи нещастие, не се разстройвай, защото в него има смисъл.” Имаш ли това разбиране, ти си в хармония с разума. Така, използвайки страданието като възможност, стъпваш на Пътя.

Второ, да следваш обстоятелствата: Като същества, подвластни на сетивата, ние сме управлявани не от себе си, а от обстоятелствата и кармата. И страданията, и радостите, които изживяваме, зависят от обстоятелствата. Ако животът ни награди с богатство или слава например, това е плодът от семе, което сме посели в минал живот. Когато се изчерпят условията, необходими за съществуването му, този плод ще изчезне. Защо тогава да се радваме, че го има? Въпреки че печалбата и загубата зависят от обстоятелствата, умът нито се увеличава, нито намалява. Онзи, когото вятърът на радостта не може да развълнува, тихо следва Пътя.

Трето, да не търсиш нищо. Хората на този свят живеят в заблуда. Непрестанно обзети от желание и привързване, те не спират да търсят. Мъдрият обаче се пробужда за реалността – той избира да следва разума, а не навика; той успокоява ума и практикува не-действие; той вижда как формите следват обратите на съдбата; така десетте хиляди проявления са празни и не съдържат нищо, което да бъде пожелано. Сполука и несполука винаги се редуват. Да обитаваш дълго време трите сфери е като да живееш в горяща къща. Да имаш тяло значи да страдаш. Нима някой, който има тяло, познава покоя? Онзи, който разбира това, прекъсва привързаността си към всичко съществуващо, спира мислите и търсенето. В сутрите се казва: “Да търсиш е страдание. Да не търсиш е блаженство.” Така, като не търсиш нищо, следваш Пътя.

(Сполука и Несполука са сестри богини. Прекрасната Сполука влиза в къщата и заявява на собственика, че притежава властта да го дари с всякакви прекрасни неща. Щастливият собственик й отдава почитта си и тогава вижда грозната и мърлява Несполука да стои до портата. Несполуката му казва, че когато тя посети една къща, собственикът й губи цялото си богатство. Човекът я заплашва с нож, за да я принуди да си тръгне. Несполуката му казва, че е много глупав, тъй като тази в къщата е сестра й и двете винаги идват и си отиват заедно. Да изгони едната означава да изгони и другата. Собственикът казва, че няма нужда нито от едната, нито от другата, затова могат да си ходят. Когато те го правят, той е много щастлив.)

(трите сфери: Всеки свят в будисткия космос има в центъра си планина Сумеру и е разделен на три нива на съзнателно съществуване. Сферата на желанията има шест рая на желанията с шест класа богове, в средата е човешкият свят от четири големи континента, а отдолу са осемте големи ада. Над тази сфера е сферата на формата, в която всички обекти са чиста форма (очертание и цвят). Тя е разделена на четири дхяни, на свой ред разделени на общо 17 рая. Най-отгоре е безформената сфера, където не съществува нищо материално. Тя е разделена на четири етапа. Издигането на горно ниво може да стане или посредством дхяна, или чрез прераждане, когато в този и минали животи са извършвани добри съзнателни действия.)

Четвърто, да действаш в хармония с Дхарма. Дхарма е принципът за изначалната чистота на всичко. В съответствие с този принцип всички качества са празни. Не съществуват замърсеност и привързаност, нито субект и обект. Сутрата казва: “В Дхарма няма отделни същества, защото тя е лишена от замърсеността на съществата. В Дхарма няма аз, защото тя е лишена от замърсеността на аз-а. Мъдрият, който вярва в тези истини и ги разбира, неотменно ще практикува в хармония с Дхарма. И тъй като в същността на Дхарма няма свидливост, той ще даде тялото, живота и притежанията си на другите, щедро, без съжаление, без в суета да различава даващ, дар и получател, без да се двоуми и без да се привързва. И на отстраняване на замърсеността той ще учи другите, но без да се привързва към учението. Така чрез своята практика той съумява да помогне и на другите и да прослави пътя на просветлението. Заедно с щедростта той практикува и другите пет добродетели. Но докато практикува шестте добродетели, за да премахне заблудите, той не практикува абсолютно нищо. Ето какво означава да се действа в хармония с Дхарма.