четвъртък, 20 април 2017 г.

Появяването на Радха Кунда и Шяма Кунда


СЦЕНА 1
РАЗКАЗВАЧ: Дворецът на Камса. Камса седи на своя трон в гневно настроение, заобиколен от своите министри. Демонът Кеши в човешка форма стои пред Камса, слушайки неговите заповеди.
КАМСА: Кеши, ти си глупак... и тъпанар! Казваш, че не можеш да разпознаеш Кришна във Вриндавана?
КЕШИ: О, царю... Аз искам да се уверя, че ще убия правилния човек. Иначе животът ми ще бъде в опасност.
КАМСА: Да, ако ти се върнеш, без да убиеш Кришна (вади меча си), аз ще ти отрежа главата със същия този меч!
КЕШИ: Аз ще свърша работата си, о, царю! Но трябва да знам как да разпозная Кришна!
КАМСА: Е, добре... моите министри са тук, за да помогнат в това. Те са много интелигентни и добре осведомени. (обръща се към министрите)
МИНИСТЪР 1: (изправя се от стола)  О, царю! Това е много лесно. Кришна носи жълто копринено доти!
КЕШИ: О!
МИНИСТЪР 2: (изправя се) И той носи флейта през цялото време. Има ли нужда от други знаци за разпознаване? (сяда)
КАМСА: Чудесно! Това достатъчно ли е за теб?
КЕШИ: Ами...ако може да получа още един знак, ще бъде идеално.
МИНИСТЪР 1: Аз имам още един. Той носи пауново перо. (сяда обратно)Никой друг не носи пауново перо на главата си.
КАМСА: Ето, глупако. Много е лесно. Той носи жълто копринено доти. Носи флейта и пауново перо.
КЕШИ: Чудесно! Значи, ако видя някой с жълто доти, флейта и пауново перо на главата, мога просто да го убия?
КАМСА: Да! Е, разбра го! Върви незабавно... Искам го мъртъв още днес! И помни. Ако се върнеш, без да убиеш Кришна, ще ти отрежа главата!
КЕШИ: Разбира се, царю мой! (Отдава почитания на Камса, тръгва, после сам си говори.)
Най-накрая! Една добра работа да свърша в живота си! Ще направя цар Камса щастлив и ще получа огромна награда! (изревава) Ще приема моята огромна форма на страховит гигантски кон, и просто ще изритам това малко момче с крака си. Само с един ритник Кришна ще излети в небето, ще падне и ще умре!
Ха ха ха!
СЦЕНА 2
РАЗКАЗВАЧ: Подножието на хълма Говардхан. Кравите пасат... птиците чуруликат със сладки гласове. Вятърът духа леко с аромата на горските цветя. Кришна и неговите приятели разговарят и играят.
ЛАЛИТА: О, скъпи Кришна! Ние донесохме нещо много специално за теб.
КРИШНА: За мен? Какво е то?
ЧАМПАКАЛАТА: Ладу и сладки! Направихме ги за теб!
КРИШНА: Специално за мен? А за моите приятели, като например Мадхумангал, който си умира за ладу?
ВИШАКА: Те са само за теб, Кришна, и за никой друг!
МАДХУМАНГАЛ: За мен няма? Кришна! Всички обичат само ТЕБ – а нас не!
СУБАЛА: Всичко само за Кришна!
ШРИДАМА: На нас не ни дават нищо! Не е честно.
МАДХУМАНГАЛ: Кришна...знаеш ли защо всички обичат теб?
КРИШНА: Не знам, Мадхумангал! Кажи ми защо?
МАДХУМАНГАЛ: Виждаш ли, ти изглеждаш различно! Носиш ярко жълто копринено дхоти...
СУБАЛА: и хубава флейта...
ШРИДАМА: и красиво пауново перо.
МАДХУМАНГАЛ: Ето какво те прави велик и известен! Всички виждат тези неща и се влюбват в теб! Ако аз ги нося, те със сигурност ще обичат мен и аз ще получавам повече ладу от теб!
СУБАЛА: Да, да! Трябва да опитаме!
ШРИДАМА: Да, аз искам да се облека като Кришна!
МАДХУМАНГАЛ: Няма да стане! Аз съм почитан брамин и съм негов пръв министър. Аз трябва да опитам първи!
КРИШНА: Разбира се, Мадхумангал. Може да вземеш всички тези неща и да ги носиш. (Разменят ги.)
МАДХУМАНГАЛ: Как изглеждам сега?
МАХАБАЛА: Уау! Наистина приличаш на Кришна!
МАДХУМАНГАЛ: Сега всички ще видите какви „хубави“ неща ще получа!
КЕШИ: (Идва и зад един храст гледа момчетата. Щом вижда Мадхумангал, разбира, че той е неговата цел.)
Чудесно! Ето го! Открих го! Това е! Сега ще свърша с него!
МАХАБАЛА: О, вижте! Вижте този голям демон!
СУБАЛА: О, Господи! Свършено е с нас!
ШРИДАМА: Кришна! Кришна! Спаси ни!
КЕШИ: (към Мадхумангал): Ха ха! Ти си този Кришна! Аз ще те убия!
МАДХУМАНГАЛ: Защо мен? Защо мен? Кришна! Кришна!
КРИШНА: Той не е този, когото търсиш. Аз съм Кришна.
КЕШИ: Хаха, твоята смърт няма да е никакво предизвикателство.
СУБАЛА: Кришна! Мадхумангал е мъртъв!
КРИШНА Мадхумангал... Мадхумангал! Добре ли си? Ставай!....Аааа! Знам какво ще го събуди. Мадхумангал, ето, виж, ладу!
МАДХУМАНГАЛ (съвземайки се): Ладу! Къде е?...Чакай...Какво се случи с мен? О, Кришна! Ти ми спаси живота! Аз щях да умра.
МАХАБАЛА: Мадхумангал, ние видяхме колко смел си наистина!
ШРИДАМА: Бикът само кихна в теб и ти припадна!
МАДХУМАНГАЛ: Кришна, моля те, вземи си обратно всички неща... Не искам нищо от тях!
КРИШНА: Защо? Защо ми ги връщаш? Ти каза, че искаш да ги носиш.
МАДХУМАНГАЛ О, не! Никога. Моля те, вземи ги обратно.
КРИШНА: Мисля, че трябва да ги поносиш още малко!
МАДХУМАНГАЛ: О, не... В никакъв случай! Със сигурност ще бъда мъртъв. Аз съм почитан брамин и искам да се върна при родителите си жив, а не мъртъв!
КРИШНА: Сигурен ли си?
МАДХУМАНГАЛ: Да, да! Дори няма да мечтая вече да бъда като теб! Никога!
СЦЕНА 3 
РАЗКАЗВАЧ: Един ден Радха и Кришна бяха в стаята на Радхарани.
РАДХА: Научи ме как да свиря на флейта.
КРИШНА: Да те науча да свириш на флейта? Защо?
РАДХА: Защото не мога да спя спокойно. Всеки миг мисля за теб. След големи усилия, когато успея да заспя, в този момент ти почваш да свириш на флейтата. След това аз само се въртя в леглото. Ако знаех как да свиря на флейта, аз също ще правя така. Ще свиря на флейта, докато съм будна. Няма да спя и няма да оставя и теб да спиш.
КРИШНА: Ще ти хареса ли това?
РАДХА: Да.
КРИШНА: Добре. Ще купя една флейта за теб утре и ще те науча да свириш.
РАДХА: Защо утре? Защо не днес?
КРИШНА: Защото днес нямаме флейта.
РАДХА: Тогава какво е това? Не е ли флейта?
КРИШНА: Не, не! Тази няма да ти е от полза.
РАДХА: Защо?
КРИШНА: Виждаш ли, ти имаш нужда от флейта, която да държи буден само Кришна.
РАДХА: А тази флейта?
КРИШНА: Това е флейтата на Кришна. Когато се свири на нея, цялата Вселена се събужда. Ти не си единствената. Никой не знае колко гладни за любов души, пленени от мелодията на тази флейта, ще бъдат привлечени от нея! Какво ще направиш, ако това се случи? Ти няма да можеш да се погрижиш за тях.
РАДХА: Това е твоята арогантност, Канха. Кой ще те обича колкото Радха, която е толкова лудо влюбена, че се е отказала от всякакъв срам, за да те следва.
КРИШНА: Сега ти си арогантна, Радхе. Помни, егоизмът е врагът на любовта.
РАДХА: Това, което ти наричаш егоизъм, е правото на любовта! Този, който обича най-много, със сигурност ще изисква своите права!
КРИШНА: Любовта не е изискваща, а даваща, Радхе!... Защо не чуеш философията, която ще те отърве от болката и безпокойството. Виж, Радхе. Всичко има своя основа. Така Аз съм основата и поддръжникът на цялата Вселена. А ти, Радха, си моята опора, защото Аз винаги съм в теб. Въпреки че ти си Моята вътрешна сила, Ти си станала жертва на Майа и ревнуваш от моите преданоотдадени и от гопите. Истината е, че Аз виждам теб във всяка една гопи. Повлияни от илюзията, те наричат себе си различно. Но моите очи не могат да бъдат повлияни от илюзията. Ти си тази, която виждам във всички тях. Ето защо те имат право над мен. Което значи също, че ти имаш право над мен, в каквато и форма да дойдеш.
РАДХА: Това може също да означава, че твоята Майа принуждава Радха да се скита из множество форми.
КРИШНА: Радха, това е мистерията – че Единството е скрито от Дуалността. Щом разбереш тази истина, ти няма да се оплакваш от Майа.
РАДХА: Аз съм просто едно селско момиче. Как мога да разбера тази философия?
КРИШНА: Наистина, въпросът е философски, но неговото значение е много просто.
РАДХА: Което че рече...?
КРИШНА: Което ще рече, че от гледна точка на илюзията различните цветове, различните хора и животни, които виждаш, в действителност не са отделени. Те всички са Едно! Каквото и който и да съществува на този свят, не е нищо друго, освен Радха и Кришна. Този свят не е нищо друго освен Радха и Кришна!
РАДХА: Има още едно нещо.
КРИШНА: Какво е то?
РАДХА: Любовта. Любовта на Радха и Кришна. Без нея, Твоята Вселена няма основа.
КРИШНА: Това, което казваш, е истина. Ти победи цялата моята философия само с една дума!
РАДХА: Значи, Бог признава поражение!
КРИШНА: Да. Дори Бог бива победен от любовта. Ти каза истината: Вселената не може да съществува без Любовта. Тя ще бъде пустиня, мъртва пустота. Защото... Любовта е есенцията на тази Вселена. Любовта е основата на това Сътворение.
РАЗКАЗВАЧ: В това време Кутила, сестрата на Абхиманйу, съпруга на Радхарани, случайно минаваше покрай стаята й и чу как Кришна говори. Кутила и свекървата на Радха знаеха, че нещо става между Радха и Кришна, но никога не успяваха да ги хванат заедно.
КУТИЛА: Аа, значи Кришна е в стаята! Най-после ще мога да го хвана на местопрестъплението!
РАЗКАЗВАЧ: Но Кришна разбра, че някой идва. Той избяга незабавно. Кутила влезе в стаята, но не намери Кришна.
КУТИЛА: Кришна не беше ли тук с теб?
РАДХА: Не.
КУТИЛА: Този син на Нанда Махарадж е с такъв пакостлив характер. Въпреки че не можах да го хвана, аз знам, че той беше тук!
РАЗКАЗВАЧ: Радха не можа да отговори нищо. Изведнъж Кутила видя, че флейтата на Кришна беше на леглото. Тя взе флейтата и каза:
КУТИЛА: Аха! Ти каза, че той не е бил тук, но виждаш ли: ето я неговата флейта! Сега ви хванах!
РАЗКАЗВАЧ: Тя почна да дърпа Радхарани навън от стаята. Радхарани беше напълно засрамена и ронеше сълзи. В това време дойде Вишака, приятелката на Радха.
ВИШАКА: Какво се е случило? Защо плаче така моята Радхика?
РАЗКАЗВАЧ: Кутила почна да разказва как Кришна дошъл в стаята на Радха и тя открила флейтата му на леглото, и как сега няма никакво съмнение, че тя е нецеломъдрена жена, и е позор за семейството. Но Вишака започна да се смее.
ВИШАКА: О, това ли било?
КУТИЛА: Защо се смееш? Това е сериозен въпрос!
ВИШАКА: Не знаеш ли, че миналата нощ имаше дъжд от флейти по целия Вриндаван? И имаше флейти навсякъде. Нека отидем в твоята стая.
РАЗКАЗВАЧ: Тя заведе Кутила в спалнята й и там те също намериха флейта на леглото.
ВИШАКА: Какво безобразие, каква глупост да не забележиш, че във Вриндаван е имало дъжд от флейти, и да подозираш ненужно тази сладка девойка, Радхарани, царицата на Вриндаван.
СЦЕНА 4
РАЗКАЗВАЧ: Камса изпращаше много демони да убият Кришна. Един от тях беше Ариштасура – демон във формата на бик. По заповед на Камса, Ариштасура се отправи към подножието на Гири Говардхан. Там Кришна пасеше кравите си, а гопите се разхождаха наблизо.
ЧАМПАКАЛАТА: Какъв е този рев?
РАДХА: Звучи пак като някой огромен демон!
ЛАЛИТА: Демон? Отново ще сме в голяма беда!
ВИШАКА: За щастие ние имаме нашия Кришна!
АРИШТАСУРА: Аз ще унижоща целия Вриндаван! (Всички гопи тичат насам-натам, да се спасяват.)
РАДХА: О, Кришна, внимавай!
КРИШНА : Ти, глупав демон! Защо притесняваш жителите на Враджа?
КРИШНА: Сега няма повече да създаваш неприятности!
ЛАЛИТА: Вижте! Демонът е мъртъв!
ВИШАКА: Нашият Кришна го уби.
ВСИЧКИ: Джей Кришна! Джей Кришна!
КРИШНА: О, мои скъпи гопи! Сега този демон вече няма да ви притеснява! Имате ли някакво ладу за мен този път?
ЧАМПАКАЛАТА: Ладу? Защо?
КРИШНА: Защото вие всички ме обичате!
РАДХА: Ами! Ние не те обичаме! Даже не се приближавай до нас! Ти си голям грешник!
КРИШНА: Грешник? Защо?
РАДХА: Ти уби един бик.
КРИШНА: Не! Той беше демон, а не бик.
РАДХА: Както и да е. Той дойде във формата на бик и ти го уби. А убиването на крава или бик е голям грях.
КРИШНА: Добре тогава, какво трябва да направя?
РАДХА: Трябва да отидеш до всяка една свещена река в трите свята и да се изкъпеш в нея. Само тогава ще можеш да се доближиш до нас!
КРИШНА: Това не е честно! Вие взимате страната на този демон. Той щеше да ви убие всичките. А вие обвинявате мен като грешник за това, че съм убил този опасен демон.
РАДХА: Да, ти си грешник. Трябва да се изкъпеш във всички свещени реки, за да се отървеш от този грях.
КРИШНА (замисля се малко): Хммм, ако това е, което искате всички вие, ще го направя. Но защо да трябва да ходя до свещените реки. Аз мога д а ги извикам всичките да се появят пред мен тук и мога да се изкъпя. Първо, ще направя езеро и ще извикам Ганга Деви да се появи тук.
КРИШНА: О, Ганга, моля те, ела и изпълни моето езеро!
ГАНГА: О, Господи! Аз съм Ганга, дъщеря на Химаван, и съм на твоите услуги. (Покланя се и налива вода в езерото.)
КРИШНА: О, Ямуна, Годавари, Нармада, Кавери, Сарасвати, моля всички вас да дойдете в моето езеро! (Всички реки идват и се покланят.)
ГОДАВАРИ: Аз съм Годавари и моята вода е сладка като Теб, Кришна!
САРАСВАТИ: Аз съм Сарасвати и съм винаги свързана с Ведите, мъдреците, и Господ Вишну.
НАРМАДА: Аз съм Нармада и дойдох от тялото на Господ Шива.
ЯМУНА: Аз съм Ямуна, дъщеря на Суря, Бога на Слънцето.
КАВЕРИ: Аз съм Кавери. Самият Господ Брахма ме дари с формата на река.
КРИШНА: О, свещени реки! По заповед на моите скъпи гопи аз трябва да се изкъпя във вашата свещена вода, за да се пречистя  от греха си.
ГАНГА: О, Господи, в действителност Ти си този, който пречистваш нас.
ЯМУНА: Нашата чистота идва от много малка частица от Теб.
ГОДАВАРИ: Ние сме благословени да можем да Ти послужим.
САРАСВАТИ: О, Господи, моля Те, ела и се изкъпи в нашата свещена вода.
ВИШАКА (докато Кришна се потапя): О, Радхе! Виждаш ли какво хубаво езеро направи Кришна? И всички свети реки влязоха в него.
ЛАЛИТА: Толкова е красиво! Ние нямаме такова езеро!
КРИШНА (излиза от езерото, сочейки към него): Вижте моето красиво езеро Шяма Кунда! Водата в него е толкова освежаваща! Хайде, опитайте и вие!
РАДХА: Ха! Ние ще направим наше собствено езеро!
ЧАМПАКАЛАТА: По-хубаво от Неговото езеро!
ВИШАКА: Но... как ще го направим? Ние не сме силни като Кришна. Ние сме слаби. Дори нямаме никакъв инструмент.
РАДХА: Не се тревожете. Можем да започнем с дълбокия отпечатък от копитото на Ариштасура! Ще копаем с ръцете си.
ЛАЛИТА: С ръцете си? Сигурна ли си?
РАДХА: Да! Да се залавяме за работа!
РАДХА: Сега имаме наше собствено езеро.
ЛАЛИТА: Но имаме нужда от вода, за да го изпълним. Как ще го сторим?
МАДХУМАНГАЛ: Ако чакате да завали, трябва да ви съобщя, че на небето няма и едно облаче.
КРИШНА: О, гопи, можете да вземете вода от моето езеро безплатно!
РАДХА: Твоето езеро? Не, благодаря! Понеже ти се изкъпа в него, всички твои грехове са там сега! Ние няма да използваме никаква вода от твоето мръсно грешно езеро!
ВИШАКА: Радхе! Тогава откъде ще вземем вода за нашето езеро?
РАДХА: Не се тревожи! Ние ще донесем вода от Манаси Ганга и ще го изпълним! Ще се наредим в редица, ще използваме нашите съдове за вода и ще я носим с ръцете си.
ЧАМПАКАЛАТА: Много добра идея...да започваме!
ВИШАКА: О, Радхе! Нашето езеро не се пълни. То просто изпива всичката вода, която наливаме.
ЛАЛИТА: И сме толкова уморени. Нуждаем се от помощ.
ГАНГА О, Радхе, най-скъпа на Шри Кришна, моля те, позволи ни да ти служим.
ЯМУНА: Умоляваме те да приемеш нашето служене и да ни позволиш да бъдем и в твоето езеро.
ГОДАВАРИ: Ти спусна най-славното езеро Радха Кунда от Голока Вриндавана. Моля те да ни позволиш да го изпълним с нашата свещена вода.
САРАСВАТИ: Ако го направим, нашият живот ще бъде успешен.
РАДХА: О, свещени реки...Аз съм много доволна. Приемам вашето служене. Разбира се, елате всички в моето езеро.
КРИШНА: О, Радхе! Твоето Радха Кунда е много специално. Ти го направи с твоите собствени ръце и затова то е най-свещеното от всички места. За моето езеро, аз трябваше да извикам всички свещени реки да дойдат. Но в твоето езеро, всички свещени реки те умоляваха да влязат. Аз всеки ден ще се къпя в твоето Радха Кунда.
РАДХА: А аз ще се къпя в твоето езеро – Шяма Кунда!
КРИШНА: О, Радхе! Както ти си най-скъпа за мен, така е и твоето Радха Кунда. Който се изкъпе в него, със сигурност ще постигне Према Бхакти.
ВИШАКА: А ние всички ще се къпем и в двете езера!


Няма коментари:

Публикуване на коментар