Тревата на съседа е по-зелена, при теб не е толкова зелена...

Някой си самурай отишъл при един дзен Учител. Когато влязъл при него изведнъж почувствал силна несигурност. Той бил силен воин, безстрашен и просто не може да повярва, че може да изпитва такова усещане на страх и несигурност към някого. А когато погледнал в очите на Учителя, почувствал колебание, несигурност.... Даже страх. И не можел да повярва, че това го има при него.

Той се биел във война, с меч. Когато е пред врага не се страхувал, нямал колебание, обаче пред Учителя в тиха обстановка – несигурност, страх. Искал да пита Учителя, защо изпитва това чувство на несигурност и страх. Учителя му казал:

- Остани тук, когато си отидат всички ще ти отговоря.

Обаче хората идвали цял ден. Цял ден идва един, друг, трети, четвърти, той чакал, чакал, те са упорити хора. Както седял и чакал търпеливо вечерта вече на здрач, хората спрели да идват и той дошъл при Учителя и казал:

- Аз изпитах едно усещане на несигурност и страх, когато те видях. Никога преди не ми се е случвало такова, защо го изпитах, когато те видях тебе, не мога да разбера.

 – Добре, ела с мен в градината. Отвърнал Учителят.

Така отговарят дзен Учителите. Не казват: „това е поради това, онова”, а „ела с мен в градината”.

И го завел в градината. Било здрач, всичко било спокойно, слънцето залязвало, полека изчезвала светлината и едно спокойствие тишина. В градината имало две дървета – бреза и бор. Учителят му казал:

- Виждаш ли тези дървета.?Те са тук от 30 години. Тази малка бреза, този бор, 30 години живеят едно до друго, никога не съм чул дума да си кажат: „ти ми пречиш или махай се, не искам да си тук”. Нямат конфликти, живеят много хармонично един с друг. Как мислиш, защо е така?

- Защото не могат да се сравнят, те са несравними, това е бор, а това е бреза.

- Ето, ти знаеш отговора. Точно така е.

                                                                     ***

Значи ти се притесни, защото се сравняваш с мене. Ако не се сравняваш няма притеснение. Цялото притеснение идва от сравнението. Искаме да сме като някой, а не сме. И почваме да се чувстваме зле.

Тревата на съседа е по-зелена, при теб не е толкова зелена. Вкарват ти идея, че не си добре нещо и от тук тази психотравма. Ние всички сме инвалидирани, травматизирани заради това сравнение. И то почва още от детството. Още от раждането.

Поради сравнението се появява напрежение и несигурност. Когато вземеш да се сравняваш с когото и да е, при теб се появява някаква отрицателност.

Ако усещаш, че е по-напреднал от тебе, злобееш. Ако усещаш, че не е по-напреднал си циничен и подигравателен. Поради сравнението се появява неединство. Нелюбов. Любов ли е да се сравняваш с някого?

Духовността не е състезание, в което колкото повече хора утрепеш, ще стигнеш по-напред до целта. Това е идиотска идея. Това е идеята на сперматозоида. Обаче това е биоидея. Тази идея идва от биологическата природа. Но не от духовната природа. 

Из лекция на Кану