Дзен коаните

Древно езеро, жаба скочи – пльок!

Башо.

Древно езеро... една жаба скочи в езерото – цоп. Какво е това? Нищо специално нещо съвсем обикновено, жабите скачат в езерото... Обаче това е една от най-известните дзен поеми на Башо. Точно заради това, че обикновена. Толкова е обикновена, че е уникално обикновена. Не е специална.

Специалната жаба с корона, скочи в развълнувания океан на невежеството... Не, просто древно езеро... една жаба...

Всъщност дзен е много земен. Не ти обещава нищо, не ти казва: Вярвай, пък ще добиеш златна корона, пък боговете ще те обожават, пък ти ще бъдеш велик! Не - това всичко е макио, това е халюцинация. За един дзен човек, той знае, че е халюцинация; знае, че не е истина. Знае, че психиката му халюцинира. Тук има едно заземяване, едно яко заземяване в дзен. В зазен. Учим да осъзнаваме онова, което е. Вместо да творим нещо, което не е. Гледаме каква е ситуацията в нас. Седим и осъзнаваме вътрешните щуротии. Това е много хубаво нещо, защото ставаме по-реални към самите себе си, спираме да халюцинираме.

Най-честия коан, който дават – „какъв е звукът от пляскане с една ръка”. Отиваш с някое решение при Учителя, медитираш на него, отиваш при Учителя и правиш пляяяс – не е това. Въпросът е, че ако Учителят не приеме, че си имал изживяването, коанът не е решен. Не си го решил, ако Учителят не приеме. От него зависи дали ще го приеме или не. Ако твоето и неговото изживяване съвпаднат, тогава коанът е решен. Решението на коана няма сила. За това в дзен коаните е това, че няма схематични отговори. Има някои схематични отговори, но те не важат, защото ако е просветлен Учителят, той те вижда, че имитираш нещо. Взел си някоя крава от другите крава от другите и искаш да му я пробуташ като твоя. Казва: Не – не е твоя тая крава, махай се от тука, ела с твоята крава. С твоето решение. Не с чуждо решение. Не може с чуждо решение ти да се просветнеш, трябва да имаш твое решение. За това коаните са много добър начин ти да изживееш нещо. От друга страна трябва Учител, за да се види дали коанът си го решил или не. Да имаш някой репер, някоя помощ. Когато Учителят им даде някой коан, те медитират на него. И идват с някои решения на коаните. Такова решение - звук на една струна, падане на дъжд, вода, всякакви решения... Обаче докато не си автентичен в това ...

Има коани, които имат решение. Например коанът:

Дали този звук и твоят ум са едно или две различни неща.

Ако кажеш, че са различни - не е вярно, добиваш 30 удара по главата. Ако кажеш, че са същото, пак добиваш 30 удара по главата. Дали са едно и също или са различни. Това не е философия. Суаним Са поставил този коан след една лекция в Германия на една жена и тя казва: едно и също са. Той казва: 30 удара получаваш. Ако кажеш, че са едно и също 30 удара, ако кажеш, че са различни 30 удара – дали са едно и също или са различни. И в цялата зала никой не знае решението на коана.

Коаните са точно, за да се спре логичното мислене. Ти мислиш, че го разбираш този свят, мислиш че ти е всичко ясно – не е така. Коанът ти показва, че не разбираш. Мислиш, че разбираш, защото имаш минало. Всички минали опитности обясняват този момент. И кроят бъдещето. После Суаним Са се обръща към свой ученик и го пита дали са едно и също или са различни. Ученикът плясва с ръце и Учителят казва – точен отговор. Удар, звук, това е отговорът. Отговорът на коана е звук. Няма отговор – ето това е. Това е отговор. Отговор без отговор. Това е. Не може да се отговори. Всеки въпрос е илюзорен и всеки отговор е илюзорен. Колкото е илюзорен въпросът, отговорът също е илюзорен, защото ти не го разбираш. Както въпросът ти е от ума, така и отговорът идва от същия ум, който поставя въпроса. Така че не може реално да се отговори никога. За това коана. Чрез коана ти изживяваш сам нещо. Изживяваш какво е това, което търсиш. Кой си ти. Есенцията на коана. 

Из лекция на Кану