четвъртък, 21 септември 2017 г.

Най-накрая ти си самият Буда...


Всяка идея за себе си, всяка представа, която имаш, всяко описване с егото ти е препятствие да изживееш кой си ти. Всички неща пречат, само са препятствие. Трябва да си готов да изоставиш всичко, изцяло. Целият его трип комплект, да не се страхуваш. Страхът е едно от главните препятствия да изоставиш. Защото страхът – как ще се просветнеш ако ме няма. Имаш някаква идея за просветлението и как може да се просветна без мене. Без егото. Ти очакваш и ти и егото и двамата просветнати. На златен трон и ги обожават. Не става. Това не е просветление, това е еготрип, това е макио.
За това често цитирам за Мумон, който медитирал в храма на фиджи. Дзен, седял в зазен и всеки път като влезел в по-дълбоко състояние, идвали патриарсите и го повдигали на носилка. Започвали да го възхваляват като новия Буда. Всички патриарси на дзен носят новия Буда - Мумон.
И когато имал това изживяване, той ставал и скачал в леденото езеро  и вече не бил Буда. Ставал смръзнат човек. Мумон. Изчезвала илюзията, халюцинацията, че е Буда. Идеята, че си Буда външно е халюцинация. Това не е изживяване на сатори, на кеншо. Това е умът, пак ти прави номер, пак ти слага роля - ти си Буда, като фигура седиш съвършено, медитираш, идват патриарсите и те възхваляват. Най-накрая ти си самият Буда...
Това е величието на този човек, защо го споменавам Мумон, защото имал достатъчно будност да осъзнае, че халюцинира. Това е много голяма будност. Това е умът, подсъзнанието има записки. Например Мумон искал да се просветне, иска да стане Буда, но не го изживяввал това, а само външно го изживявал. Имал желание да стане Буда. Имал желание да го възхваляват патриарсите, да бъде най-висшият. Това е желание на всяко его, всяко его иска да е Кришна, да е Буда.
И когато дойде в хладното, като скочи, Буда изчезва. Той не медитирал, той халюцинирал, той е в халюцинация, пещерата на Мара - на демона. Така много пропаднали като мислили, че медитират и във вътрешния свят се омъжват, се женят с някой, или идва някой им дава нещо и дрън дрън си халюцинират всякакви глкупости и си вярват в това. Той просто чупи филма. Той разбира, че това е от него, че е от неговото его, че той иска да е Буда и за това има такава халюцинация. То е като някакъв навик.
След това изживяване Мумон се просветнал. Той се къпел в хладното езеро, се къпел и накрая наистина се просветнал, изживял наистина сатори, станал Буда. Сега е истински, не като халюцинация. Може да се каже, че неговото подсъзнание знаело, че той ще се просветне. Давали му се знаци за това. Но ако се е хванел за това с егото, нямало да го изживее. Щял да отиде в съвсем друга посока. То е като изпитание за него. За това трябва тази будност. Трябва будност. Някаква вътрешна будност, да не се хващаш за ония всички неща, които подсъзнателно егото ти ги прожектира, и ти ги ядеш, да се тровиш и да падаш пак в капана на егото. Трябва някаква вътрешна будност.
Защо говоря за Мумон – много го харесвам този човек. Не само, че се просветнал. Това е добре, че се е просветнал. Написал сбирка от коани. „Мумон Кан” се казва. Вратата без врата. На мен ми беше любимата книга едно време. Много четях от тези коани на Мумон. Там го има коанът – „дали кучето има природата на буда – му”. И има коментари на Мумон на този коан. Прекрасна книга. На един истински просветнат дзен Учител - Мумон. Защото те разбират колко е трудно да се освободиш от този капан на егото.
 Из лекция на Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар