събота, 2 септември 2017 г.

Раждането на Шанкхачуда


Глава 3

Мъдрецът Кашйяпа бил сина на Праджапати (праотеца) Маричи и внука на Бог Брахма, и бил много учен. Дакша, друг Праджапати, му дал тринайсет от дъщерите си за съпруги. Една от съпругите на Кашйяпа Муни се казвала Дану. Тя била много привлекателна и целомъдрена и Кашйяпа се грижел за нея с преданост и любов. Дану му родила много и силни синове, един от които бил Випрачити, който бил изключително могъщ и смел. Синът му Дамбха умеел да се контролира и бил велик преданоотдаден на Бог Вишну. Но той не могъл да зачене син и започнал да се безпокои. И за да подобри своята участ, той отишъл в гората Пушкара и извършвал отречения в продължение на сто хиляди години. Там той седнал в неподвижна поза и практикувал джапа, като повтарял Харе Кришна мантрата. По време на тази практика от главата на Дамбха пробило неудържимо сияние и се разпръснало навсякъде. То било толкова горещо, че всички полубогове, мъдреци и Манувци били опърлени от него. Така, начело с Индра, всички те потърсили подслон при Бог Брахма. Когато пристигнали в обителта на Бог Брахма, те Му отправили хвалебствия, след което му обяснили ситуацията. След като ги изслушал, Бог Брахма ги отвел във Вайкунтха, за да изложи проблема на Бог Вишну. Там, с допрени длани и преизпълнени с благоговение, те отправили хвалебствия към великия спасител и Господаря на трите свята.
 След това Полубоговете попитали: “О, Господи, ние не знаем коя е причината за това. Моля те, кажи ни. Каква бе тази светлина, от която сме като изгорени? ”
Бог Вишну се засмял и любещо им казал: “О, полубогове, не се страхувайте; останете спокойни и непоколебими. Няма да има потоп, нито е дошло времето на всемирното унищожение. Асурът Дамбха, един от моите преданоотдадени, практикува аскетизъм, за да се сдобие със син. Скоро ще го благословя и това ще го успокои. ”
Така насърчени, Бог Брахма и другите полубогове се завърнали в собствените си владения. Тогава Бог Вишну отишъл в Пушкара, където Дамбха извършвал отречения. Като видял, че Дамбха повтарял името му,
 Богът го утешил и го попитал: “Каква благословия
 искаш да ти дам? ” Дамбха му предложил смирените си почитания с голяма преданост и неколкократно отправил хвалби към
 Бога. Тогава казал: “О, Бог на боговете, О, лотосооки, приеми смирените ми почитания. О, Ти, Възлюбения на Лакшми, Господарю на трите свята, моля те, бъди милостив към мен. Моля те, дай ми смел и могъщ син, който да бъде твой преданоотдаден, да бъде непобедим за полубоговете, и завоевател на трите свята. ” Бог Вишну помолил Дамбха да спре отреченията си, дал му благословията си и изчезнал. След като Богът изчезнал, Дамбха се поклонил в същата посока и се завърнал у дома си. Не след дълго благословената му съпруга заченала. От нея изтичало такова сияние, че осветявало вътрешните покои на двореца й. Душата в утробата й била тази на Судама, един от най-близките приятели сред пастирчетата на Бог Кришна, който бил прокълнат от Шримати Радхарани. Когато благочестивата съпруга на Дамбха родила сияйно момченце, Дамбха поканил мъдреците в дома си и извършил ритуалите след раждане. Имало голямо веселие и в един благоприятен ден Дамбха нарекъл сина си Шанкхачуда. Синът израснал в обителта на баща си като луната в ярката си половина. В детството си той изучил всички Page 26
New Text Document (2) традиции, обичаи, предписания и забрани и станал много сияен. Унесен в детските си игри, той очаровал родителите си и станал любимеца на всички членове на семейството. По-късно, за да получи дар от Бог Брахма, Шанкхачуда дълго време извършвал отречения в Пушкара. Той концентрирал ума си, ограничил сетивата си, прекратил действието на органите си и повтарял мантра, която наставника му Джайгишавйя му бил дал. Накрая Бог Брахма отишъл при Шанкхачуда да му даде благословията си. Бог Брахма го попитал: “ Кажи ми какъв дар искаш. ” Като видял Бог Брахма, царят на Данавите смирено се поклонил и отправил към него хвалебствия с думи на преданост.
 И след това казал: “Моля те, направи ме непобедим за полубоговете, а също и да мога да се оженя за Туласи. ”
 “Така да бъде, ” отговорил Брахма. След това той дал на Шанкхачуда Божествения амулет на Бог Шри Кришна. Този амулет, наречен Сарвамангаламая (Завоевателят на Света) се считал за най-благоприятното от всички благоприятни неща в света, тъй като гарантирал победа където и да било.

 Брахма продължил: “Сега трябва да идеш в Бадарикашрама. Туласи Деви извършва там покаяния по собствено желание. Ти трябва да се ожениш за нея там. Тя е дъщеря на Цар Дхармадхваджа.” След това Бог Брахма изчезнал. Шанкхачуда, чиито отречения сега били дали плод в Пушкара, завързал този найбезценен амулет около врата си. И тогава, с лице, огряно от радост, той се отправил към Бадарикашрама. 

Из "Животът на Туласи Деви"

Към глава 4

Няма коментари:

Публикуване на коментар