Седем съвета на Мевляна

В щедростта и в това да помагаш на другите бъди като река.

В състраданието и милосърдието бъди като слънце.

В прикриването на грешките на другите бъди като нощ.

В яростта и гнева бъди като мъртвец.

В смирението и скромността бъди като земя.

В снизходителността бъди като море.

Или изглеждай, какъвто си, или бъди, какъвто изглеждаш.

Руми

Гмуркачът за перли

Когато станах влюбен, аз мислех, че съм спечелил Перлата на Целта; глупав, аз не знаех, че тази Перла лежи на дъното на океан с безброй вълни, които да бъдат посрещнати, и огромни дълбини, които да бъдат изследвани. – ХАФИЗ

В началото търсачът на Истината е като човек, който, чул, че ще се сдобие с безценна перла от дълбините на океана, отива на брега и отначало се възхищава на необятността на океана, а после шляпа и се плиска наоколо в плитчините, и опиянен от това ново вълнение, забравя за перлата.

От многото, които правят това, един след известно време си спомня за своето търсене и се научава да плува, и започва да плува навътре.

От многото, които правят това, един става майстор плувец и достига открито море; останалите загиват във вълните.

От многото, които овладяват плуването, един започва да се гмурка; другите, радвайки се на майсторството си, отново забравят за перлата.

От многото, които практикуват гмуркане, един достига дъното на океана и хваща перлата.

От многото, които се сдобиват с перлата, един плува обратно към повърхността с нея, другите остават залепени за дъното и гледат перлата в почуда.

От многото, които плуват нагоре към повърхността, един се връща на брега. Той е Съвършеният Учител (Кутуб) и Той показва Своята перла на другите – на гмуркачите, на плувците, на гребците, и така ги окуражава в техните усилия. Но Той може, ако пожелае, да накара друг да стане притежателят на перлата, без да трябва да се учи да плува и гмурка.

Но Човекът-Бог или Аватарът е Учителят на Учителите (Кутуб-ал-Актаб),

и може да даде притежание на Перлата на толкова хора, на колкото пожелае. Кутуб е съвършеното Съвършенство, но е ограничен от Своя дълг по отношение на помощта Си към хората. Аватарът е отвъд границите на длъжността; Неговата сила и последиците от силата Му са безгранични. Абсолютното Съвършенство на Съвършения Учител е същото като на Човека-Бог. Разликата между тях е в обсега на тяхната дейност. Единият е ограничен, а другият е неограничен.

Всичкото и нищото
Мехер Баба

Недъг

Мокусен Хики живял в един храм в провинция Тамба. Един от неговите последователи му се оплакал, че жена му е много стисната. Мокусен отишъл при нея и й показал свитата си в юмрук длан.
- Какво искаш да кажеш? - учудено попитала жената.
- Да допуснем, че ръката ми е свита в юмрук през цялото време. Как би нарекла това? - попитал Мокусен.
- Недъг - отговорила жената.
Тогава той разтворил дланта си и отново попитал:
- А ако ръката ми е винаги в това положение? Как ще наречеш това?
- Друг недъг - отговорила жената.
- Щом добре разбираш това, ти си добра жена, - приключил разговора Мокусен и си тръгнал.
След неговото посещение жената започнала да помага на мъжа си и в трупането на пари, и в харченето им."

Защо не бива да съдим?

Един ден ученикът попитал своя Учител:
- Кажете Учителю, защо всички мъдреци ни учат, че не бива да съдим другите? Толкова ли е важно? Моля ви, обяснете ми.
Учителят, както винаги постъпвал, не отговорил веднага на въпроса, а вместо това дал на своя ученик един балон, на дъното на който имало малко кал, и го помолил да застане пред него и да започне да надува балона.
- Какво виждаш сега? – попитал Учителят
- Виждам вас и балона.
- Надуй го още малко. – продължил Учителят
Ученикът изпълнил нареждането и балонът станал по-голям.
- А сега какво виждаш?
- Сега почти не ви виждам. Виждам предимно балона, а по стените му се стича калта.
- Надуй го още повече.
Балонът станал още по-голям и Учителят отново попитал:
- Какво виждаш сега?
- Само балона и калта. Нищо повече.
- Продължи да надуваш балона – казал Учителят и леко отстъпил встрани.
Ученикът продължил да надува, но балона не можел повече да се разпъва и изведнъж се спукал, пръснал се на парчета, разпръсквайки навсякъде калта, която била по него. Ученикът се огледал безпомощно и безмълвно. Калта го изцапала изцяло.
- Балонът си ти, - казал Учителят, а калта е твоите осъдителни мисли. Сега разбра ли какво се случва, когато се концентрираш върху чуждите недостатъци, слабости и прегрешения? Съдейки един човек, ти преставаш да виждаш същността на самия човек. Ти виждаш само собствените си осъдителни, негативни мисли и чувства за него. Когато те вземат предел над теб, могат да навредят както на теб, така и на хората около теб.

ОТШЕЛНИКЪТ И ДЯВОЛЪТ

В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, дето го сгодил. Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли

– „Да, виждам три магарета.“

– „Друго не виждаш ли?“ 
– „Виждам, че са натоварени.“

– „Какво носят?“

– „Те са натоварени с цървули.“

Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“.

Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване. Но осъществите ли я, закачват ви на въжето. Ето защо, ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му.

Из "Малкият закон", НБ, 22 юни 1919 г.

Съзнание, което не може да бъде унизено!

Ошо:

.... Имах един приятел, който беше най-богатия човек в своя щат и най-големия производител на beedies (вид индийски цигари) в целия свят.

Веднъж, докато пътувахме в един приятно климатизиран пътнически вагон, той си изля сърцето за нещо, което го е тревожило изключително много. С него сме се виждали години наред, но той никога не е споделял това с мен преди. Хората не искат да споделят нещастието си, те го крият. Крият раните си и така се разболяват от рак.

Но понякога, особено във влаковете или самолетите, се случва хората да се отпуснат и да бъдат по-откровени. Странно… дори пред непознати, не знаеш кой е човека до теб, на следващата спирка ще слезе и може би никога няма да го видиш отново – и започваш да му разказваш най-големите си тайни, които не си споделял дори и със съпругата си, дори и с любовницата си!

Той ми каза:“ Измъчва ме нещо и не мога да намеря никакво решение. Може би, ти ще можеш да ми помогнеш.“

Казах ми: Хайде, отвори си сърцето и ми позволи да видя раната ти. Кажи ми какъв е проблемът.“

Той каза: „ Проблемът е, че аз съм роден в бедно семейство, после съм осиновен от супер богато семейство, защото те не са имали син. Аз съм им далечен роднина, но виждайки възможността, те ме осиновяват и изучават. Сега те са мъртви и аз съм единствен наследник на огромно състояние. И защото имам толкова много пари, аз помогнах на старото ми семейство да станат много богати, на братята и сестрите ми, братовчедите и приятелите ми. Помагал съм на хората, които познавах толкова много, колкото е възможно. Каквото искаха … всички те имат хубави коли, красиви къщи, успешен бизнес, много успешен, защото аз имам много.“

„Но едно нещо е странно: те са против мен. Дори когато съм болен, никой не идва да ме види. Това много ме наранява. Аз направих всичко, което е по силите ми за да им помогна, а те всички ми обърнаха гръб“

Казах му: „Това не е труден проблем. Много е прост. Някога получавал ли си нещо от тях?“
Той каза:“Не, аз нямам нужда от нищо.“

Казах му: “Точно това е проблемът. Давайки им, ти ги обиждаш. Ти не разбираш фината психология. Давайки им – винаги давайки, еднопосочно – никога не позволяваш прости неща. Ти би могъл да помолиш един от своите приятели, на които си дал милиони рупии: „Минавах покрай твоята къща и видях много красиви рози. Можеш ли да ми донесеш няколко? Ще ти бъда толкова благодарен.“ И веднага този човек ще стане твой приятел. Защото той също може да ти даде нещо. Може да ти бъде равен.

Когато си болен, би могъл да се обадиш на някого, на който си помогнал: „ Чувствам се много болен, а толкова много си мисля за теб. Ти може би си зает, но намери само пет минути да дойдеш и да поседиш при мен. Човек никога не знае дали ще оцелее или не…“ Този човек ще дойде, оставяйки всичко настрана и ще бъде извънредно много приятелски настроен към теб, защото си се сетил за него, обадил си му се в момент на най-голяма нужда – на него и на никой друг. Ще се почувства толкова удовлетворен.

Но ти никога не си правил това. Само да даваш, да даваш и да даваш е оскърбително и унизително. Егото ти, гордостта ти – това е в твоето подсъзнание. Мислиш си, че правиш огромна услуга на приятелите, на семейството и на познатите си, но защо всички те са се превърнали в твои врагове, ако услугата е толкова невероятна? Те виждат в очите ти, че ти даваш, но даваш от позицията на някой, който ги превъзхожда. А те всички са низши, получаващи.“

Той отговори: „Никога не съм мислил за това.“

Казах му:“ Това е състоянието на цялото човечество – на неосъзнатото човечество. Те никога не разбират, че получаването е много по-велико, то изисква много по-голяма сърце от това да даваш. Всеки може да дава. Но за да получаваш имаш нужда от такова съзнание, което не може да бъде унизено. Имаш нужда от толкова величие, за да можеш да имаш настройката „Кой може да ме оскърби?“

Глава 88 Умственото знание не е истинско знание

Питащ: Вие възприемате ли трите състояния на бодърстване, сънуване и дълбок сън по същия начин като нас, или го правите по различен начин?

Махарадж: Всичките три състояния за мен са сън. Mоето будно състояние е отвъд тях. Като ви гледам, вие всички ми изглеждате заспали, сънуващи собствените си думи. Аз съм осъзнат, защото нищо не си въобразявам. Това не е самадхи, което не е друго освен един вид сън. Това е просто едно състояние, незасегнато от ума, свободно от миналото и бъдещето. В твоя случай то е изкривено от желание и страх, от спомени и надежди; в моя то е такова, каквото е - нормално. Да бъдеш личност, е да бъдеш заспал.

П: Между тялото и чистата осъзнатост стои "вътрешният орган", антахкарана, "финото тяло", "менталното тяло", каквото и да е името. Точно както въртящото се огледало превръща слънчевата светлина в множество различни ивици и цветове, така и финото тяло превръща семплата светлина на сияйното Себе в разнообразен свят. Така разбрах вашето учение. Но това, което не мога да схвана, е как първоначално е възникнало финото тяло?

M: То е създадено с появата на идеята "аз съм". Двете са едно.

П: Как се е появило "аз съм"?

M: В твоя свят всичко трябва да има начало и край. Ако не е така, ти наричаш това вечно. По мое виждане, няма такова нещо като начало или край – те са свързани с времето. Безвременното битие е изцяло в настоящето.

П: Антахкарана, или "финото тяло", реално ли е или нереално?

М: То е мимолетно. Реално, когато присъства, и нереално, когато свърши.

П: Какъв вид реалност има? Мимолетна ли?

M: Наречи я емпирична, актуална или фактическа. Това е реалността на непосредственото преживяване, тук и сега, която не може да бъде отречена. Можеш да се съмняваш в описанието или значението, но не и в самото събитие. Съществуване и несъществуване се редуват и тяхната реалност е мимолетна. Неизменната Реалност лежи отвъд времето и пространството. Осъзнай мимолетността на съществуването и несъществуването и бъди свободен и от двете.

П: Нещата може и да са преходни, но те определено са с нас, в безкрайно повторение.

M: Желанията са силни. Именно желанието предизвиква повторението. Където няма желание, няма и повторение.

П: А страхът?

M: Желанието е от миналото, страхът е от бъдещето. Споменът за миналото страдание и страхът от неговото повторение кара човек да се тревожи за бъдещето.

П: Има и страх от неизвестното.

M: Който не е страдал, не се страхува.

П: Осъдени ли сме да се страхуваме?

M: Докато не успеем да погледнем страха и да го приемем като сянката на личностното съществуване, като личности ние сме обречени да се страхуваме. Премахни всички субективни фактори и ще бъдеш свободен от страха. Не е трудно. Липсата на желания идва от само себе си, когато желанието е разпознато като илюзорно. Не е нужно да се бориш с желанието. В крайна сметка то е един стремеж към щастие, който е естествен докато има нещастие. Само виж, че няма щастие в това, което искаш.

П: Ние се задоволяваме с удоволствието.

M: Всяко удоволствие е обвито в болка. Скоро откриваш, че не можеш да имаш едното без другото.

П: Има преживяващ и неговото преживяване. Какво създава връзката между тях?

M: Нищо не я създава. Тя е. Те са едно.

П: Чувствам, че има уловка някъде, но не мога да разбера къде.

M: Уловката е в ума ти, който настоява за двойственост там, където я няма.

П: Докато ви слушам, умът ми е изцяло сега и с удивление откривам, че нямам никакви въпроси.

M: Можеш да узнаеш реалността само когато си удивен.

П: Аз стигам до извода, че причината за безпокойството и страха е паметта. Какви са средствата да се сложи край на паметта?

M: Не говори за средства, няма средства. Каквото видиш като лъжовно, се разтваря. Такава е природата на илюзията, да се разсейва, когато е изследвана. Изследвай, това е всичко. Не можеш ти да унищожиш лъжовното, защото ти го създаваш през цялото време. Оттегли се от него, игнорирай го, отиди отвъд и то ще престане да съществува.

П: Христос също говори за игнориране на злото и да бъдем подобни на деца.

M: Реалността е обща за всички. Само лъжовното е лично.

П: Когато гледам садхаците и изучавам теориите, по която те живеят, аз намирам, че те просто са заменили материалните въжделения с "духовни" амбиции. От гледна точка на това, което ни казвате, думите "духовна" и "амбиция" са несъвместими. Ако "духовното" означава свобода от амбицията, кое ще насърчава търсещия да продължи напред? Йогите казват, че желанието за освобождение е много важно. Не е ли това най-висшата форма на амбиция?

M: Амбицията е лична, освобождението е от личностното. При освобождението, както субектът, така и обектът на амбиция, вече не съществуват. Искреността не е жажда за плодовете на собствените усилия. Тя е израз на едно вътрешно прехвърляне на интереса отвъд лъжовното, несъщественото, личностното.

П: Вие ни казахте последният път, че дори не можем да мечтаем за съвършенство преди реализацията, понеже източникът на всяко съвършенство е Себето, а не умът. Ако най-важното за освобождението не е съвършенството в добродетелите, тогава какво?

M: Освобождението не е резултат от някакви умело приложени средства или от определени обстоятелства. То е отвъд причинно-следствения процес. Нищо не може да го застави да се случи, нищо не може да го предотврати да се случи.

П: Тогава защо не сме свободни тук и сега?

М: Но ние сме свободни "тук и сега"! Само умът си въобразява ограничение.

П: Какво ще сложи край на въображението?

M: Защо ти е да искаш да му слагаш край? Веднъж щом узнаеш своя ум и неговите чудотворни сили и отстраниш това, което го отравя - идеята за отделна и изолирана личност - ти просто го оставяш на мира да си върши работата сред нещата, за които той най-добре подхожда. Освобождението на ума се състои в това умът да се държи на своето място и да върши своята работа.

П: Каква е работата на ума?

M: Умът е съпругата на сърцето, а светът е техния дом, който е необходимо да се поддържа светъл и щастлив.

П: Аз все още не разбирам защо, ако нищо не стои на пътя на освобождението, то не се случва тук и сега.

M: Нищо не стои на пътя на твоето освобождение и то може да се случи тук и сега, но твоето същество е по-заинтересовано от други неща. И ти не можеш да се бориш със собствените си интереси. Ти трябва да отидеш с тях, да видиш през тях и да наблюдаваш как те разкриват себе си като обикновени грешки под формата на осъждания и одобрения.

П: Няма ли да ми помогне, ако аз отида и остана с някой велик и свят човек?

M: Великите и свети хора са винаги на една ръка разстояние, но ти не ги разпознаваш. Как ще знаеш кой е велик и свят? От слухове? Можеш ли да се довериш на другите в такива случаи, или дори на себе си? За да се убедиш, без сянка на съмнение, ще трябва нещо повече от една препоръка, дори и повече от един краткосрочен екстаз. Можеш да срещнеш велик светец или светица, дори не предполагайки дълго време за късмета си. Детето на един велик човек в продължение на много години няма да знае за величието на баща си. Ти трябва да узрееш, за да разпознаеш величието и да пречистиш сърцето си за светостта. В противен случай, ще изразходиш времето и парите си напразно, а също така ще пропуснеш това, което животът ти предлага. Сред приятелите ти има добри хора - можеш да научиш много от тях. Преследването на светци е просто още една игра. Вместо това помни себе си и неотклонно наблюдавай своето ежедневие. Бъди искрен и ще успееш да счупиш веригите на невниманието и въображението.

П: Искате да се боря сам ли?

M: Ти никога не си сам. Има сили и присъствия, които ти служат през цялото време най-вярно. Можеш да ги възприемаш или не, но въпреки това те са реални и активни. Когато осъзнаеш, че всичко се намира в ума ти и че ти си отвъд ума, че ти наистина си сам; тогава всичко си ти.

П: Какво е всезнание? Бог всезнаещ ли е? Вие всезнаещ ли сте? Ние чуваме израза "вселенски свидетел". Какво означава това? Себереализацията предполага ли всезнание? Или това е въпрос на специално обучение?

M: Пълната загуба на всякакъв интерес към знанието води до всезнание. Това, което е нужно да се знае е не друго, а дара на знаенето, в точния момент, за безгрешно действие. В края на краищата, знанието е необходимо за действието и колкото по-правилно действаш, спонтанно, без да привнасяш съзнателното, толкова по-добре.

П: Възможно ли е да се знае ума на друг човек?

M: Първо узнай своя собствен ум. Той съдържа цялата вселена и още неизползвано пространство!

П: Вашата работна теория, изглежда, твърди, че в основата си будното състояние не е различно от съновидението и съня без сънища. Тези три състояния са по същество самоотъждествяване с тялото. Може би е така, но аз чувствам, че това не е цялата истина.

M: Не се опитвай да разбереш истината, защото умственото знание не е истинското знание. Но ти можеш да узнаеш какво не е истина - което е достатъчно да те освободи от лъжовното. Идеята, че знаеш какво е истината е опасна, тъй като тя те държи в затвора на ума. Само когато не знаеш, ти си свободен да изследваш. А не може да има спасение без изследване, защото неизследването е основната причина за робството.

П: Вие казвате, че илюзията на света започва с чувството "аз съм", но когато ви питам за произхода на чувството "аз съм", вие отговаряте, че то няма произход, понеже при изследване то се разтваря. Това което е достатъчно устойчиво, за да бъде построен света върху него, не може да бъде просто илюзия. "Аз съм" е единственият неизменен фактор, за който аз съм съзнателен. Как може това чувство да бъде илюзорно?

M: Илюзорно е не "аз съм", а това, за което се вземаш. Виждам, без ни най-малка сянка на съмнение, че ти не си това, което вярваш, че си. С логика или без логика, ти не можеш да отречеш явното. Ти не си нищо от това, за което си съзнателен. Бъди прилежен в разрушаването на структурата, която си създал в ума си. Това, което умът е създал, умът трябва да разруши.

П: Вие не можете да отречете настоящия момент, с ум или без ум. Каквото е сега, е. Може да поставите под въпрос привидността, но не и факта. Какво има в корена на факта?

M: "Аз съм" е корена на всичко привидно и се явява постоянното свързващо звено в последователността от събития, която ние наричаме живот, но аз съм отвъд "аз съм".

П: Аз открих, че реализираните хора обикновено описват своето състояние с термини, заимствани от тяхната религия. По случайност вие сте хиндуист, затова говорите за Брахма, Вишну и Шива, и използвате хиндуистки подходи и образи. Моля, кажете ми, какъв е опитът, който е зад думите ви? За каква реалност се отнасят?

М: Това е моят начин на говорене, езикът на който са ме научили.

П: Но какво има зад езика?

M: Как мога да опиша това с думи, освен чрез отрицание? Затова използвам думи като безвременно, безпространствено, безпричинно. Това също са думи, но тъй като са изпразнени от смисъл, те са подходящи за моята цел.

П: Ако те са безсмислени, защо да ги използваме?

M: Защото искаш думи там, където думите са неприложими.

П: Разбирам гледището ви. Отново ми ограбихте питането!

Към глава 89