сряда, 2 май 2018 г.

Глава 89 Напредъкът в духовния живот




Питащ: Ние сме две момичета от Англия на посещение в Индия. Знаем малко за Йога и дойдохме тук, защото чухме, че духовните учители играят важна роля в индийския живот.

Махарадж: Добре сте дошли. Тук няма да намерите нищо ново. Работата, която ние вършим, е отвъд времето. Тя беше същата преди десет хиляди години. Векове се изтърколяват, но човешкият проблем не се променя - проблемът на страданието и прекратяването на страданието.

П: Онзи ден седем млади чужденци са питали къде да пренощуват за няколко дни. Те са дошли да видят своя Гуру, който изнася лекции в Бомбай. Аз го срещнах - един много приятен млад мъж, на пръв поглед много прагматичен и способен, но с атмосфера на спокойствие и тишина около него. Неговото учение е традиционно, с ударение върху карма йога, безкористната работа, служенето на Гуру и т.н. Подобно на Гита, той казва, че безкористна работа ще доведе до спасение. Той е пълен с амбициозни планове: подготвя работници, които да основат духовни центрове в много страни. Изглежда, че той им дава не само правомощието, но и силата да вършат работа от негово име.

М: Да, има такова нещо като предаване на сила.

П: Когато бях при него, имах странното усещане, че съм станала невидима. Поклонниците в своята отдаденост към Гуру, предадоха също и мен! Всичко, което правих за тях, това било действие на техния Гуру и мен не ме вземаха под внимание, освен просто като един инструмент. Аз бях само едно кранче, което да въртят надясно или на наляво. Нямаше някакво лично взаимоотношение. Те се опитаха да ме обърнат в своята вяра, но веднага след като усетиха съпротива, просто ме оставиха извън полето на тяхното внимание. Дори помежду си те не изглеждаха толкова свързани; само общият интерес към техния Гуру ги държеше заедно. Всичко това ми се стори твърде студено, даже нечовешко. Да считаш себе си за инструмент в ръцете на Бога е едно, но пълният отказ от внимание и уважение, понеже "всичко е Бог", може да доведе до безразличие, граничещо с жестокост. В крайна сметка, всички войни са извършени "в името на Бога". Цялата история на човечеството е поредица от "свещени войни". Човек никога не е бил толкова обезличен, както по време на война!

M: Това да настояваш, да се съпротивляваш, се съдържа във волята да бъдеш. Премахни волята да бъдеш и какво остава? Съществуването и несъществуването се отнасят към нещо в пространството и времето; тук и сега, там и тогава, които са отново в ума. Умът си играе на гадаене; той винаги е несигурен, обзет от тревога и неспокоен. Ти се съпротивляваш да бъдеш третирана като обикновен инструмент на някой бог или Гуру и настояваш да се отнасят с теб като с личност, понеже ти не си уверена в собственото си съществуване и не искаш да се откажеш от удобството и сигурността на индивида. Ти може и да не си това, което вярваш че си, но това ти дава усещане за продължителност. Твоето бъдеще се влива в настоящето и става минало без сътресения. Да ти бъде отречено личното съществуване е плашещо, но ти трябва да се изправиш пред това лице в лице и да намериш своята идентичност в целостта на живота. Тогава проблемът кой е използван и от кого, ще изчезне.

П: Цялото внимание, което получавах, беше опит да ме обърнат в своята вяра. Когато започнах да се съпротивлявам, те загубиха всякакъв интерес към мен.

M:. Човек не става ученик чрез обръщане във вяра или по случайност. Обикновено има древна връзка, поддържана през много животи и разцъфваща като любов и доверие, без които не може да има никакво ученичество

П: Какво ви накара да решите да станете учител?

M: Бях превърнат в такъв, наричайки ме така. Кой съм аз да обучавам и кого? Каквото съм аз, това си и ти и каквото си ти, съм и аз. Чувството "аз съм" е общо за всички нас. Отвъд това "аз съм" има необятност от светлина и любов. Ние не я виждаме, защото гледаме на някъде другаде. Аз само мога да посоча към небето; виждането на звездата е твоя собствена работа. Някои се нуждаят от повече време, за да видят звездата, други от по-малко; това зависи от яснотата на зрението и тяхната искреност в търсенето. Тези две качества трябва да бъдат техни собствени. Аз мога само да ги окуража.

П: Какво се очаква от мен, когато стана ученичка?

M: Всеки учител си има свой собствен метод, обикновено основан на ученията на неговия Гуру и на начина на неговата собствена реализация, а също и собствена терминология. В рамките на тази структура се правят изменения в личността на ученика. На ученика се дава пълна свобода на мисленето и търсенето и е поощряван да задава въпроси, колкото душата му иска. Той трябва да бъде абсолютно сигурен в статута и компетенцията на своя Гуру, в противен случай вярата му няма да е абсолютна и неговите действия - завършени. Абсолютното в теб е това, което те води до Абсолютното отвъд теб - абсолютна истина, любов, безкористност са решаващите фактори за себереализацията. Те могат да бъдат постигнати с искрено усърдие.

П: Аз разбирам, че за да бъда ученичка, трябва да се откажа от семейството си и притежанията си.

М: Това варира с различните Гуру. Някои очакват от своите зрели ученици да станат аскети и отшелници, други насърчават семейния живот и отговорности. Повечето от тях считат образцовия семеен живот за много по-труден от отказа, подходящ за по-зрели и балансирани личности. В ранните етапи на ученичеството, монашеският живот може и да е препоръчителен. Ето защо в индийската култура се очаква от учениците на възраст до двадесет и пет години да живеят като монаси - в бедност, целомъдрие и послушание, за да им се даде шанс да изградят характер, способен да посрещне трудностите и изкушенията на брачния живот.

П: Какви са тези хора в тази стая? Ваши ученици ли са?

M: Попитай тях. Не на вербално ниво се става ученик, а в тихата дълбина на собственото същество. Ти не ставаш ученик по собствен избор. Това е повече въпрос на съдба, отколкото на собствената воля. Не е толкова важно кой е учителя - всички те ти желаят доброто. Това което има значение е ученика и неговата честност и искреност. Правилният ученик винаги ще намери правилния учител.

П: Аз виждам красотата и чувствам благословията на живота, отдаден на търсенето на истината, под ръководството на опитен и любящ учител. За съжаление ние трябва да се върнем в Англия.

M: Разстоянието няма значение. Ако вашите желания са силни и истински, те ще преобразят живота ви за тяхното изпълнение. Посейте семето и оставете другото на сезоните.

П: Какви са признаците за напредък в духовния живот?

M: Свобода от безпокойство, усещане за лекота и радост, дълбок мир вътре и изобилие от енергия навън.

П: Как получихте това?

M: Аз намерих всичко това в святото присъствие на моя Гуру. Нищо не съм правил от себе си. Той ми каза да бъда тих и аз го правих, дотолкова, доколкото можех.

П: Дали вашето присъствие е толкова силно колкото неговото?

M: Как мога да знам? За мен неговото е единственото присъствие. Ако сте с мен, вие сте с него.

П: Всеки Гуру ме отпраща към своя собствен Гуру. Къде е началната точка?

M: Има сила във вселената работеща за просветление и освобождение. Ние я наричаме Садашива, вечно присъстваща в сърцата на хората. Тя е обединяващият фактор. Единството освобождава. Свободата обединява. Накрая нищо не е твое или мое -  всичко е наше. Просто бъди едно със себе си и ще станеш едно с всичко, у дома си в цялата вселена.

П: Имате предвид, че всичкото това великолепие идва с простото съзерцание върху чувството "аз съм"?

M: Именно простото е сигурно, а не сложното. Някак си, хората не се доверяват на простото, лесното, винаги достъпното. Защо не изпробвате съвестно това, което казвам? Може да изглежда много малко и незначително, но това е като семе, което израства в могъщо дърво. Дайте си шанс!

П: Виждам тук да седят много хора - тихо. Защо са дошли?

M: За да срещнат себе си. В дома им светът е прекалено много с тях. Тук нищо не ги смущава; те имат шанса да напуснат ежедневните си тревоги и да се докоснат до същественото в себе си.

П: Какво представлява курсът на обучение в себеосъзнатост?

M: Няма нужда от обучение. Осъзнатостта е винаги с теб. Същото внимание, което отделяш на външното, ти обръщаш към вътрешното. Не е нужен нов или специален вид осъзнатост.

П: Помагате ли на хората лично?

M: Хората идват, за да обсъдят проблемите си. Очевидно те получават някаква помощ, в противен случай те не биха идвали.

П: Разговорите ви с хората винаги публични ли са, или говорите с тях също и насаме?

М: Това зависи от тяхното желание. Лично аз не правя разлика между публично и лично.

П: Винаги ли сте на разположение, или имате и друга работа за вършене?

M: Винаги съм на разположение, но часовете сутрин и в късния следобед са най-подходящи.

П: Аз разбирам, че никоя работа не е по-висша от тази на духовния учител.

M: Най-висша роля има мотивът.


Няма коментари:

Публикуване на коментар