Един ден ученикът попитал своя Учител:- Кажете Учителю, защо всички мъдреци ни учат, че не бива да съдим другите? Толкова ли е важно? Моля ви, обяснете ми.
Учителят, както винаги постъпвал, не отговорил веднага на въпроса, а вместо това дал на своя ученик един балон, на дъното на който имало малко кал, и го помолил да застане пред него и да започне да надува балона.
- Какво виждаш сега? – попитал Учителят
- Виждам вас и балона.
- Надуй го още малко. – продължил Учителят
Ученикът изпълнил нареждането и балонът станал по-голям.
- А сега какво виждаш?
- Сега почти не ви виждам. Виждам предимно балона, а по стените му се стича калта.
- Надуй го още повече.
Балонът станал още по-голям и Учителят отново попитал:
- Какво виждаш сега?
- Само балона и калта. Нищо повече.
- Продължи да надуваш балона – казал Учителят и леко отстъпил встрани.
Ученикът продължил да надува, но балона не можел повече да се разпъва и изведнъж се спукал, пръснал се на парчета, разпръсквайки навсякъде калта, която била по него. Ученикът се огледал безпомощно и безмълвно. Калта го изцапала изцяло.
- Балонът си ти, - казал Учителят, а калта е твоите осъдителни мисли. Сега разбра ли какво се случва, когато се концентрираш върху чуждите недостатъци, слабости и прегрешения? Съдейки един човек, ти преставаш да виждаш същността на самия човек. Ти виждаш само собствените си осъдителни, негативни мисли и чувства за него. Когато те вземат предел над теб, могат да навредят както на теб, така и на хората около теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар