Съзнание, което не може да бъде унизено!

Ошо:

.... Имах един приятел, който беше най-богатия човек в своя щат и най-големия производител на beedies (вид индийски цигари) в целия свят.

Веднъж, докато пътувахме в един приятно климатизиран пътнически вагон, той си изля сърцето за нещо, което го е тревожило изключително много. С него сме се виждали години наред, но той никога не е споделял това с мен преди. Хората не искат да споделят нещастието си, те го крият. Крият раните си и така се разболяват от рак.

Но понякога, особено във влаковете или самолетите, се случва хората да се отпуснат и да бъдат по-откровени. Странно… дори пред непознати, не знаеш кой е човека до теб, на следващата спирка ще слезе и може би никога няма да го видиш отново – и започваш да му разказваш най-големите си тайни, които не си споделял дори и със съпругата си, дори и с любовницата си!

Той ми каза:“ Измъчва ме нещо и не мога да намеря никакво решение. Може би, ти ще можеш да ми помогнеш.“

Казах ми: Хайде, отвори си сърцето и ми позволи да видя раната ти. Кажи ми какъв е проблемът.“

Той каза: „ Проблемът е, че аз съм роден в бедно семейство, после съм осиновен от супер богато семейство, защото те не са имали син. Аз съм им далечен роднина, но виждайки възможността, те ме осиновяват и изучават. Сега те са мъртви и аз съм единствен наследник на огромно състояние. И защото имам толкова много пари, аз помогнах на старото ми семейство да станат много богати, на братята и сестрите ми, братовчедите и приятелите ми. Помагал съм на хората, които познавах толкова много, колкото е възможно. Каквото искаха … всички те имат хубави коли, красиви къщи, успешен бизнес, много успешен, защото аз имам много.“

„Но едно нещо е странно: те са против мен. Дори когато съм болен, никой не идва да ме види. Това много ме наранява. Аз направих всичко, което е по силите ми за да им помогна, а те всички ми обърнаха гръб“

Казах му: „Това не е труден проблем. Много е прост. Някога получавал ли си нещо от тях?“
Той каза:“Не, аз нямам нужда от нищо.“

Казах му: “Точно това е проблемът. Давайки им, ти ги обиждаш. Ти не разбираш фината психология. Давайки им – винаги давайки, еднопосочно – никога не позволяваш прости неща. Ти би могъл да помолиш един от своите приятели, на които си дал милиони рупии: „Минавах покрай твоята къща и видях много красиви рози. Можеш ли да ми донесеш няколко? Ще ти бъда толкова благодарен.“ И веднага този човек ще стане твой приятел. Защото той също може да ти даде нещо. Може да ти бъде равен.

Когато си болен, би могъл да се обадиш на някого, на който си помогнал: „ Чувствам се много болен, а толкова много си мисля за теб. Ти може би си зает, но намери само пет минути да дойдеш и да поседиш при мен. Човек никога не знае дали ще оцелее или не…“ Този човек ще дойде, оставяйки всичко настрана и ще бъде извънредно много приятелски настроен към теб, защото си се сетил за него, обадил си му се в момент на най-голяма нужда – на него и на никой друг. Ще се почувства толкова удовлетворен.

Но ти никога не си правил това. Само да даваш, да даваш и да даваш е оскърбително и унизително. Егото ти, гордостта ти – това е в твоето подсъзнание. Мислиш си, че правиш огромна услуга на приятелите, на семейството и на познатите си, но защо всички те са се превърнали в твои врагове, ако услугата е толкова невероятна? Те виждат в очите ти, че ти даваш, но даваш от позицията на някой, който ги превъзхожда. А те всички са низши, получаващи.“

Той отговори: „Никога не съм мислил за това.“

Казах му:“ Това е състоянието на цялото човечество – на неосъзнатото човечество. Те никога не разбират, че получаването е много по-велико, то изисква много по-голяма сърце от това да даваш. Всеки може да дава. Но за да получаваш имаш нужда от такова съзнание, което не може да бъде унизено. Имаш нужда от толкова величие, за да можеш да имаш настройката „Кой може да ме оскърби?“