Питащ: Вие възприемате ли трите състояния на
бодърстване, сънуване и дълбок сън по същия начин като нас, или го правите по
различен начин?
Махарадж: Всичките три състояния за мен са сън. Mоето будно състояние е отвъд тях. Като ви гледам, вие всички ми изглеждате заспали, сънуващи собствените си думи. Аз съм осъзнат, защото нищо не си въобразявам. Това не е самадхи, което не е друго освен един вид сън. Това е просто едно състояние, незасегнато от ума, свободно от миналото и бъдещето. В твоя случай то е изкривено от желание и страх, от спомени и надежди; в моя то е такова, каквото е - нормално. Да бъдеш личност, е да бъдеш заспал.
П: Между тялото и чистата осъзнатост стои "вътрешният орган", антахкарана, "финото тяло", "менталното тяло", каквото и да е името. Точно както въртящото се огледало превръща слънчевата светлина в множество различни ивици и цветове, така и финото тяло превръща семплата светлина на сияйното Себе в разнообразен свят. Така разбрах вашето учение. Но това, което не мога да схвана, е как първоначално е възникнало финото тяло?
M: То е създадено с появата на идеята "аз съм". Двете са едно.
П: Как се е появило "аз съм"?
M: В твоя свят всичко трябва да има начало и край. Ако не е така, ти наричаш това вечно. По мое виждане, няма такова нещо като начало или край – те са свързани с времето. Безвременното битие е изцяло в настоящето.
П: Антахкарана, или "финото тяло", реално ли е или нереално?
М: То е мимолетно. Реално, когато присъства, и нереално, когато свърши.
П: Какъв вид реалност има? Мимолетна ли?
M: Наречи я емпирична, актуална или фактическа. Това е реалността на непосредственото преживяване, тук и сега, която не може да бъде отречена. Можеш да се съмняваш в описанието или значението, но не и в самото събитие. Съществуване и несъществуване се редуват и тяхната реалност е мимолетна. Неизменната Реалност лежи отвъд времето и пространството. Осъзнай мимолетността на съществуването и несъществуването и бъди свободен и от двете.
П: Нещата може и да са преходни, но те определено са с нас, в безкрайно повторение.
M: Желанията са силни. Именно желанието предизвиква повторението. Където няма желание, няма и повторение.
П: А страхът?
M: Желанието е от миналото, страхът е от бъдещето. Споменът за миналото страдание и страхът от неговото повторение кара човек да се тревожи за бъдещето.
П: Има и страх от неизвестното.
M: Който не е страдал, не се страхува.
П: Осъдени ли сме да се страхуваме?
M: Докато не успеем да погледнем страха и да го приемем като сянката на личностното съществуване, като личности ние сме обречени да се страхуваме. Премахни всички субективни фактори и ще бъдеш свободен от страха. Не е трудно. Липсата на желания идва от само себе си, когато желанието е разпознато като илюзорно. Не е нужно да се бориш с желанието. В крайна сметка то е един стремеж към щастие, който е естествен докато има нещастие. Само виж, че няма щастие в това, което искаш.
П: Ние се задоволяваме с удоволствието.
M: Всяко удоволствие е обвито в болка. Скоро откриваш, че не можеш да имаш едното без другото.
П: Има преживяващ и неговото преживяване. Какво създава връзката между тях?
M: Нищо не я създава. Тя е. Те са едно.
П: Чувствам, че има уловка някъде, но не мога да разбера къде.
M: Уловката е в ума ти, който настоява за двойственост там, където я няма.
П: Докато ви слушам, умът ми е изцяло сега и с удивление откривам, че нямам никакви въпроси.
M: Можеш да узнаеш реалността само когато си удивен.
П: Аз стигам до извода, че причината за безпокойството и страха е паметта. Какви са средствата да се сложи край на паметта?
M: Не говори за средства, няма средства. Каквото видиш като лъжовно, се разтваря. Такава е природата на илюзията, да се разсейва, когато е изследвана. Изследвай, това е всичко. Не можеш ти да унищожиш лъжовното, защото ти го създаваш през цялото време. Оттегли се от него, игнорирай го, отиди отвъд и то ще престане да съществува.
П: Христос също говори за игнориране на злото и да бъдем подобни на деца.
M: Реалността е обща за всички. Само лъжовното е лично.
П: Когато гледам садхаците и изучавам теориите, по която те живеят, аз намирам, че те просто са заменили материалните въжделения с "духовни" амбиции. От гледна точка на това, което ни казвате, думите "духовна" и "амбиция" са несъвместими. Ако "духовното" означава свобода от амбицията, кое ще насърчава търсещия да продължи напред? Йогите казват, че желанието за освобождение е много важно. Не е ли това най-висшата форма на амбиция?
M: Амбицията е лична, освобождението е от личностното. При освобождението, както субектът, така и обектът на амбиция, вече не съществуват. Искреността не е жажда за плодовете на собствените усилия. Тя е израз на едно вътрешно прехвърляне на интереса отвъд лъжовното, несъщественото, личностното.
П: Вие ни казахте последният път, че дори не можем да мечтаем за съвършенство преди реализацията, понеже източникът на всяко съвършенство е Себето, а не умът. Ако най-важното за освобождението не е съвършенството в добродетелите, тогава какво?
M: Освобождението не е резултат от някакви умело приложени средства или от определени обстоятелства. То е отвъд причинно-следствения процес. Нищо не може да го застави да се случи, нищо не може да го предотврати да се случи.
П: Тогава защо не сме свободни тук и сега?
М: Но ние сме свободни "тук и сега"! Само умът си въобразява ограничение.
П: Какво ще сложи край на въображението?
M: Защо ти е да искаш да му слагаш край? Веднъж щом узнаеш своя ум и неговите чудотворни сили и отстраниш това, което го отравя - идеята за отделна и изолирана личност - ти просто го оставяш на мира да си върши работата сред нещата, за които той най-добре подхожда. Освобождението на ума се състои в това умът да се държи на своето място и да върши своята работа.
П: Каква е работата на ума?
M: Умът е съпругата на сърцето, а светът е техния дом, който е необходимо да се поддържа светъл и щастлив.
П: Аз все още не разбирам защо, ако нищо не стои на пътя на освобождението, то не се случва тук и сега.
M: Нищо не стои на пътя на твоето освобождение и то може да се случи тук и сега, но твоето същество е по-заинтересовано от други неща. И ти не можеш да се бориш със собствените си интереси. Ти трябва да отидеш с тях, да видиш през тях и да наблюдаваш как те разкриват себе си като обикновени грешки под формата на осъждания и одобрения.
П: Няма ли да ми помогне, ако аз отида и остана с някой велик и свят човек?
M: Великите и свети хора са винаги на една ръка разстояние, но ти не ги разпознаваш. Как ще знаеш кой е велик и свят? От слухове? Можеш ли да се довериш на другите в такива случаи, или дори на себе си? За да се убедиш, без сянка на съмнение, ще трябва нещо повече от една препоръка, дори и повече от един краткосрочен екстаз. Можеш да срещнеш велик светец или светица, дори не предполагайки дълго време за късмета си. Детето на един велик човек в продължение на много години няма да знае за величието на баща си. Ти трябва да узрееш, за да разпознаеш величието и да пречистиш сърцето си за светостта. В противен случай, ще изразходиш времето и парите си напразно, а също така ще пропуснеш това, което животът ти предлага. Сред приятелите ти има добри хора - можеш да научиш много от тях. Преследването на светци е просто още една игра. Вместо това помни себе си и неотклонно наблюдавай своето ежедневие. Бъди искрен и ще успееш да счупиш веригите на невниманието и въображението.
П: Искате да се боря сам ли?
M: Ти никога не си сам. Има сили и присъствия, които ти служат през цялото време най-вярно. Можеш да ги възприемаш или не, но въпреки това те са реални и активни. Когато осъзнаеш, че всичко се намира в ума ти и че ти си отвъд ума, че ти наистина си сам; тогава всичко си ти.
П: Какво е всезнание? Бог всезнаещ ли е? Вие всезнаещ ли сте? Ние чуваме израза "вселенски свидетел". Какво означава това? Себереализацията предполага ли всезнание? Или това е въпрос на специално обучение?
M: Пълната загуба на всякакъв интерес към знанието води до всезнание. Това, което е нужно да се знае е не друго, а дара на знаенето, в точния момент, за безгрешно действие. В края на краищата, знанието е необходимо за действието и колкото по-правилно действаш, спонтанно, без да привнасяш съзнателното, толкова по-добре.
П: Възможно ли е да се знае ума на друг човек?
M: Първо узнай своя собствен ум. Той съдържа цялата вселена и още неизползвано пространство!
П: Вашата работна теория, изглежда, твърди, че в основата си будното състояние не е различно от съновидението и съня без сънища. Тези три състояния са по същество самоотъждествяване с тялото. Може би е така, но аз чувствам, че това не е цялата истина.
M: Не се опитвай да разбереш истината, защото умственото знание не е истинското знание. Но ти можеш да узнаеш какво не е истина - което е достатъчно да те освободи от лъжовното. Идеята, че знаеш какво е истината е опасна, тъй като тя те държи в затвора на ума. Само когато не знаеш, ти си свободен да изследваш. А не може да има спасение без изследване, защото неизследването е основната причина за робството.
П: Вие казвате, че илюзията на света започва с чувството "аз съм", но когато ви питам за произхода на чувството "аз съм", вие отговаряте, че то няма произход, понеже при изследване то се разтваря. Това което е достатъчно устойчиво, за да бъде построен света върху него, не може да бъде просто илюзия. "Аз съм" е единственият неизменен фактор, за който аз съм съзнателен. Как може това чувство да бъде илюзорно?
M: Илюзорно е не "аз съм", а това, за което се вземаш. Виждам, без ни най-малка сянка на съмнение, че ти не си това, което вярваш, че си. С логика или без логика, ти не можеш да отречеш явното. Ти не си нищо от това, за което си съзнателен. Бъди прилежен в разрушаването на структурата, която си създал в ума си. Това, което умът е създал, умът трябва да разруши.
П: Вие не можете да отречете настоящия момент, с ум или без ум. Каквото е сега, е. Може да поставите под въпрос привидността, но не и факта. Какво има в корена на факта?
M: "Аз съм" е корена на всичко привидно и се явява постоянното свързващо звено в последователността от събития, която ние наричаме живот, но аз съм отвъд "аз съм".
П: Аз открих, че реализираните хора обикновено описват своето състояние с термини, заимствани от тяхната религия. По случайност вие сте хиндуист, затова говорите за Брахма, Вишну и Шива, и използвате хиндуистки подходи и образи. Моля, кажете ми, какъв е опитът, който е зад думите ви? За каква реалност се отнасят?
М: Това е моят начин на говорене, езикът на който са ме научили.
П: Но какво има зад езика?
M: Как мога да опиша това с думи, освен чрез отрицание? Затова използвам думи като безвременно, безпространствено, безпричинно. Това също са думи, но тъй като са изпразнени от смисъл, те са подходящи за моята цел.
П: Ако те са безсмислени, защо да ги използваме?
M: Защото искаш думи там, където думите са неприложими.
П: Разбирам гледището ви. Отново ми ограбихте питането!
Махарадж: Всичките три състояния за мен са сън. Mоето будно състояние е отвъд тях. Като ви гледам, вие всички ми изглеждате заспали, сънуващи собствените си думи. Аз съм осъзнат, защото нищо не си въобразявам. Това не е самадхи, което не е друго освен един вид сън. Това е просто едно състояние, незасегнато от ума, свободно от миналото и бъдещето. В твоя случай то е изкривено от желание и страх, от спомени и надежди; в моя то е такова, каквото е - нормално. Да бъдеш личност, е да бъдеш заспал.
П: Между тялото и чистата осъзнатост стои "вътрешният орган", антахкарана, "финото тяло", "менталното тяло", каквото и да е името. Точно както въртящото се огледало превръща слънчевата светлина в множество различни ивици и цветове, така и финото тяло превръща семплата светлина на сияйното Себе в разнообразен свят. Така разбрах вашето учение. Но това, което не мога да схвана, е как първоначално е възникнало финото тяло?
M: То е създадено с появата на идеята "аз съм". Двете са едно.
П: Как се е появило "аз съм"?
M: В твоя свят всичко трябва да има начало и край. Ако не е така, ти наричаш това вечно. По мое виждане, няма такова нещо като начало или край – те са свързани с времето. Безвременното битие е изцяло в настоящето.
П: Антахкарана, или "финото тяло", реално ли е или нереално?
М: То е мимолетно. Реално, когато присъства, и нереално, когато свърши.
П: Какъв вид реалност има? Мимолетна ли?
M: Наречи я емпирична, актуална или фактическа. Това е реалността на непосредственото преживяване, тук и сега, която не може да бъде отречена. Можеш да се съмняваш в описанието или значението, но не и в самото събитие. Съществуване и несъществуване се редуват и тяхната реалност е мимолетна. Неизменната Реалност лежи отвъд времето и пространството. Осъзнай мимолетността на съществуването и несъществуването и бъди свободен и от двете.
П: Нещата може и да са преходни, но те определено са с нас, в безкрайно повторение.
M: Желанията са силни. Именно желанието предизвиква повторението. Където няма желание, няма и повторение.
П: А страхът?
M: Желанието е от миналото, страхът е от бъдещето. Споменът за миналото страдание и страхът от неговото повторение кара човек да се тревожи за бъдещето.
П: Има и страх от неизвестното.
M: Който не е страдал, не се страхува.
П: Осъдени ли сме да се страхуваме?
M: Докато не успеем да погледнем страха и да го приемем като сянката на личностното съществуване, като личности ние сме обречени да се страхуваме. Премахни всички субективни фактори и ще бъдеш свободен от страха. Не е трудно. Липсата на желания идва от само себе си, когато желанието е разпознато като илюзорно. Не е нужно да се бориш с желанието. В крайна сметка то е един стремеж към щастие, който е естествен докато има нещастие. Само виж, че няма щастие в това, което искаш.
П: Ние се задоволяваме с удоволствието.
M: Всяко удоволствие е обвито в болка. Скоро откриваш, че не можеш да имаш едното без другото.
П: Има преживяващ и неговото преживяване. Какво създава връзката между тях?
M: Нищо не я създава. Тя е. Те са едно.
П: Чувствам, че има уловка някъде, но не мога да разбера къде.
M: Уловката е в ума ти, който настоява за двойственост там, където я няма.
П: Докато ви слушам, умът ми е изцяло сега и с удивление откривам, че нямам никакви въпроси.
M: Можеш да узнаеш реалността само когато си удивен.
П: Аз стигам до извода, че причината за безпокойството и страха е паметта. Какви са средствата да се сложи край на паметта?
M: Не говори за средства, няма средства. Каквото видиш като лъжовно, се разтваря. Такава е природата на илюзията, да се разсейва, когато е изследвана. Изследвай, това е всичко. Не можеш ти да унищожиш лъжовното, защото ти го създаваш през цялото време. Оттегли се от него, игнорирай го, отиди отвъд и то ще престане да съществува.
П: Христос също говори за игнориране на злото и да бъдем подобни на деца.
M: Реалността е обща за всички. Само лъжовното е лично.
П: Когато гледам садхаците и изучавам теориите, по която те живеят, аз намирам, че те просто са заменили материалните въжделения с "духовни" амбиции. От гледна точка на това, което ни казвате, думите "духовна" и "амбиция" са несъвместими. Ако "духовното" означава свобода от амбицията, кое ще насърчава търсещия да продължи напред? Йогите казват, че желанието за освобождение е много важно. Не е ли това най-висшата форма на амбиция?
M: Амбицията е лична, освобождението е от личностното. При освобождението, както субектът, така и обектът на амбиция, вече не съществуват. Искреността не е жажда за плодовете на собствените усилия. Тя е израз на едно вътрешно прехвърляне на интереса отвъд лъжовното, несъщественото, личностното.
П: Вие ни казахте последният път, че дори не можем да мечтаем за съвършенство преди реализацията, понеже източникът на всяко съвършенство е Себето, а не умът. Ако най-важното за освобождението не е съвършенството в добродетелите, тогава какво?
M: Освобождението не е резултат от някакви умело приложени средства или от определени обстоятелства. То е отвъд причинно-следствения процес. Нищо не може да го застави да се случи, нищо не може да го предотврати да се случи.
П: Тогава защо не сме свободни тук и сега?
М: Но ние сме свободни "тук и сега"! Само умът си въобразява ограничение.
П: Какво ще сложи край на въображението?
M: Защо ти е да искаш да му слагаш край? Веднъж щом узнаеш своя ум и неговите чудотворни сили и отстраниш това, което го отравя - идеята за отделна и изолирана личност - ти просто го оставяш на мира да си върши работата сред нещата, за които той най-добре подхожда. Освобождението на ума се състои в това умът да се държи на своето място и да върши своята работа.
П: Каква е работата на ума?
M: Умът е съпругата на сърцето, а светът е техния дом, който е необходимо да се поддържа светъл и щастлив.
П: Аз все още не разбирам защо, ако нищо не стои на пътя на освобождението, то не се случва тук и сега.
M: Нищо не стои на пътя на твоето освобождение и то може да се случи тук и сега, но твоето същество е по-заинтересовано от други неща. И ти не можеш да се бориш със собствените си интереси. Ти трябва да отидеш с тях, да видиш през тях и да наблюдаваш как те разкриват себе си като обикновени грешки под формата на осъждания и одобрения.
П: Няма ли да ми помогне, ако аз отида и остана с някой велик и свят човек?
M: Великите и свети хора са винаги на една ръка разстояние, но ти не ги разпознаваш. Как ще знаеш кой е велик и свят? От слухове? Можеш ли да се довериш на другите в такива случаи, или дори на себе си? За да се убедиш, без сянка на съмнение, ще трябва нещо повече от една препоръка, дори и повече от един краткосрочен екстаз. Можеш да срещнеш велик светец или светица, дори не предполагайки дълго време за късмета си. Детето на един велик човек в продължение на много години няма да знае за величието на баща си. Ти трябва да узрееш, за да разпознаеш величието и да пречистиш сърцето си за светостта. В противен случай, ще изразходиш времето и парите си напразно, а също така ще пропуснеш това, което животът ти предлага. Сред приятелите ти има добри хора - можеш да научиш много от тях. Преследването на светци е просто още една игра. Вместо това помни себе си и неотклонно наблюдавай своето ежедневие. Бъди искрен и ще успееш да счупиш веригите на невниманието и въображението.
П: Искате да се боря сам ли?
M: Ти никога не си сам. Има сили и присъствия, които ти служат през цялото време най-вярно. Можеш да ги възприемаш или не, но въпреки това те са реални и активни. Когато осъзнаеш, че всичко се намира в ума ти и че ти си отвъд ума, че ти наистина си сам; тогава всичко си ти.
П: Какво е всезнание? Бог всезнаещ ли е? Вие всезнаещ ли сте? Ние чуваме израза "вселенски свидетел". Какво означава това? Себереализацията предполага ли всезнание? Или това е въпрос на специално обучение?
M: Пълната загуба на всякакъв интерес към знанието води до всезнание. Това, което е нужно да се знае е не друго, а дара на знаенето, в точния момент, за безгрешно действие. В края на краищата, знанието е необходимо за действието и колкото по-правилно действаш, спонтанно, без да привнасяш съзнателното, толкова по-добре.
П: Възможно ли е да се знае ума на друг човек?
M: Първо узнай своя собствен ум. Той съдържа цялата вселена и още неизползвано пространство!
П: Вашата работна теория, изглежда, твърди, че в основата си будното състояние не е различно от съновидението и съня без сънища. Тези три състояния са по същество самоотъждествяване с тялото. Може би е така, но аз чувствам, че това не е цялата истина.
M: Не се опитвай да разбереш истината, защото умственото знание не е истинското знание. Но ти можеш да узнаеш какво не е истина - което е достатъчно да те освободи от лъжовното. Идеята, че знаеш какво е истината е опасна, тъй като тя те държи в затвора на ума. Само когато не знаеш, ти си свободен да изследваш. А не може да има спасение без изследване, защото неизследването е основната причина за робството.
П: Вие казвате, че илюзията на света започва с чувството "аз съм", но когато ви питам за произхода на чувството "аз съм", вие отговаряте, че то няма произход, понеже при изследване то се разтваря. Това което е достатъчно устойчиво, за да бъде построен света върху него, не може да бъде просто илюзия. "Аз съм" е единственият неизменен фактор, за който аз съм съзнателен. Как може това чувство да бъде илюзорно?
M: Илюзорно е не "аз съм", а това, за което се вземаш. Виждам, без ни най-малка сянка на съмнение, че ти не си това, което вярваш, че си. С логика или без логика, ти не можеш да отречеш явното. Ти не си нищо от това, за което си съзнателен. Бъди прилежен в разрушаването на структурата, която си създал в ума си. Това, което умът е създал, умът трябва да разруши.
П: Вие не можете да отречете настоящия момент, с ум или без ум. Каквото е сега, е. Може да поставите под въпрос привидността, но не и факта. Какво има в корена на факта?
M: "Аз съм" е корена на всичко привидно и се явява постоянното свързващо звено в последователността от събития, която ние наричаме живот, но аз съм отвъд "аз съм".
П: Аз открих, че реализираните хора обикновено описват своето състояние с термини, заимствани от тяхната религия. По случайност вие сте хиндуист, затова говорите за Брахма, Вишну и Шива, и използвате хиндуистки подходи и образи. Моля, кажете ми, какъв е опитът, който е зад думите ви? За каква реалност се отнасят?
М: Това е моят начин на говорене, езикът на който са ме научили.
П: Но какво има зад езика?
M: Как мога да опиша това с думи, освен чрез отрицание? Затова използвам думи като безвременно, безпространствено, безпричинно. Това също са думи, но тъй като са изпразнени от смисъл, те са подходящи за моята цел.
П: Ако те са безсмислени, защо да ги използваме?
M: Защото искаш думи там, където думите са неприложими.
П: Разбирам гледището ви. Отново ми ограбихте питането!
Няма коментари:
Публикуване на коментар