Кришна, имам нужда само от Теб

РОЛИ:

Дурьодана, най-възрастния от Кауравите

Арджуна

Кришна

 

(Музика – Гуру пее текстове от Бхагавад Гита.)

(Навечерието на битката при Курукшетра. Дурьодана е дошъл в дома на Кришна. Кришна е дълбоко заспал. Дурьодана влиза в стаята на Кришна и сяда до главата на Кришна на стол. Скоро Арджуна влиза и сяда при стъпалата на Кришна. Двамата чакат Кришна да се събуди. Арджуна гледа стъпалата на Кришна най-предано и душевно. Дурьодана гледа Кришна с огромна самоувереност и сигурност.)

ДУРЬОДАНА (към Арджуна): Виж този Кришна! Защо спи толкова много през деня? Не е ли чел Шастрите? Голям грях е да се спи през деня. Какво прави той?

АРДЖУНА (към Кришна): За пръв път, Кришна, виждам твоите стъпала. Те са толкова красиви. Те са толкова божествени.

(Арджуна докосва стъпалата на Кришна, почитайки и възхищавайки се на тяхната красота.)

ДУРЬОДАНА: Да, това е, което ти трябва да правиш. Трябва да докосваш неговите стъпала, да целуваш неговите стъпала. Ти си предопределен за неговите стъпала, а аз съм предопределен за неговата глава. Ще докосна неговата глава.

(Той се кани да докосне главата на Кришна, когато Кришна отваря очите си и вижда Арджуна.)

КРИШНА: А, мой Арджуна, какво те води тук? Ти си моята радост, ти си моята гордост, ти си моята любов. Какво мога да направя за теб?

ДУРЬОДАНА: Кришна, аз дойдох преди него. Аз дойдох преди него, така че трябва да обърнеш внимание първо на мен. Трябва да изпълниш първо моето желание.

АРДЖУНА: Кришна, аз също дойдох с едно желание.

КРИШНА: Ако и двамата имате желания, ще изпълня желанията ви.

ДУРЬОДАНА: Но аз дойдох първи. Трябва да изпълниш първо моето желание         

КРИШНА: Вярно е, ти дойде пръв, Дурьодана, но аз видях първо Арджуна. Трябва да изпълня първо неговото желание. Все пак, той е по-млад от теб. По-младият получава първия шанс, винаги.

ДУРЬОДАНА: Добре, Арджуна, ти просяко, моли Кришна да изпълни желанието ти.

КРИШНА: Дурьодана, нека не се караме тук. Това е моята къща. Двамата дойдохте тук, за да ви бъдат изпълнени желанията. Аз ще ги изпълня. Но тук не трябва да има никакви кавги, никакви борби, никакви спорове. Моето място е цялото мир, любов и хармония. Двамата сте ми скъпи, и ви уверявам двамата, че ще изпълня желанията ви.

АРДЖУНА: О Кришна, ти знаеш, че битката предстои. Искам ти да вземеш моята страна.

ДУРЬОДАНА: Спри, Арджуна! Аз искам Кришна на моята страна. Искам го!

КРИШНА: Ако и двамата ме искате, трябва да избера една страна. Но аз искам да удовлетворя и двама ви. Ето моето предложение: аз ще бъда на една страна, а моите воини и бойци всички ще бъдат на другата страна. Сега вие направете избор. Арджуна трябва да направи първия избор, защото видях първо него.       

АРДЖУНА: О Кришна, аз искам теб, искам теб. Не се нуждая от твоята армия. Искам само теб.

ДУРЬОДАНА: Кришна, сигурен ли си? Ще спазиш ли обещанието си? Ще бъдеш ли на едната страна, а твоята армия, цялата твоя армия, ще бъде ли на другата?

КРИШНА: Дурьодана, моето обещание е мое обещание. Можеш да бъдеш сигурен, че никога няма да наруша моето обещание. Ти вземи цялата моя войска, а аз ще бъда на страната на Арджуна.

АРДЖУНА (ронейки сълзи на радост и благодарност): О Кришна, ти си толкова добър. Да имам теб е да постигна победа. За мен да имам теб е моя върховна радост, върховна слава и върховна гордост. О Кришна, ти си толкова добър с мен. Моята радост, моят живот е целия благодарност към теб.

ДУРЬОДАНА: Благодаря ти дълбоко за твоята войска. Твоята войска е твоята истинска сила. Нека Арджуна има силата на твоето тяло. Аз ще имам силата на цялата твоя войска. Но спази обещанието си. Спази обещанието си, о Кришна. Цялата твоя армия трябва да бъде на моя страна.

КРИШНА: О Дурьодана, ще ти кажа още нещо. Аз няма да се бия. Аз само ще окажа такава помощ, каквато Арджуна поиска от мен.

АРДЖУНА: Искам да бъдеш мой колесничар, о Кришна. Щом като взе моя страна, моля те, бъди мой колесничар.

КРИШНА: Разбира се, ще бъда твой колесничар, Арджуна. Но няма да се бия.

АРДЖУНА: Не, няма да трябва да се биеш. Само бъди мой колесничар.

ДУРЬОДАНА (вън от себе си от радост): Кришна, значи ти ще бъдеш колесничар на Арджуна! Не можеш да се биеш и не можеш да имаш твоята армия с теб. Това е твоето обещание. 

КРИШНА: Да, това е моето обещание. Ти вземи моята армия с теб, а аз ще бъда колесничар на Арджуна.

ДУРЬОДАНА: Утре ще дойда и ще взема твоята армия. Не забравяй обещанието си, Кришна.

КРИШНА: Никога.

(Излиза Дурьодана.)

АРДЖУНА: Аз знам, че творецът е винаги безкрайно по-велик от творението. Ти си творецът на твоята армия. Дурьодана има творението, но аз имам твореца. Аз знам, Кришна, че ти си Всичко. Самото твое присъствие е безкрайна сила за мен. Самото твое присъствие е моя победа.

(Арджуна пее.) Joy joy joy joy joy Krishna joy More karo devabala Jachi ami barabhoi или Krishna bina jibana bina kemane bajabo Kemane kare khudra amar amire harabo
 

(Кришна му дава най-душевна усмивка.)

КРИШНА: О Арджуна, ти не знаеш колко скъп си на моето сърце. Ела, да вървим.

 

Господ Гауранга: Въплътената Любов

РОЛИ:

ЧАЙТАНЯ (Господ Гауранга)

Нитянанда, неговия обичен равностоящ

Джагай и Мадай, двама братя хулигани

Бхакти

(Чайтаня и Нитянанда с няколко бхакти вървят по улицата и пеят Hari Bol, Hari bol с дълбока радост.)

Hari Bol Hari Bol Hari Bol Hari Bol durbar ananda nartan kallol

НИТЯНАНДА: О, Господ Гауранга, твоето издигане в небесата на Бенгал по това време, време, в което нашата провинция е забулена в мъгла от суеверие, невежество и песимизъм, е върховна благословия от Провидението. Свръхестествената Светлина, която хвърляш върху нашата спяща и угнетена страна, буди децата й за нов живот. Твоята работа и Твоите чудеса не се правят, за да привлекат вниманието на хората, но за да дарят любовта Ти, Твоето състрадание на бедното страдащо човечество. За теб един грешник не е предмет на гняв или презрение, а повод за състрадание и любов.

ЧАЙТАНЯ: В моята философия, Нитянанда, ние няма нужда да изключваме сетивата. Ние трябва да държим сетивата си непокътнати. Но също никога не трябва да забравяме да ги държим под съответния контрол.

НИТЯНАНДА: А-а! Ето ги онези двама демони в човешка форма, братята Джагай и Мадай.

(Мадай, по-младият и по-яростен от двамата, държи глинена делва. Изведнъж той мята делвата по Нитянанда, като го удря и ранява по челото.)

НИТЯНАНДА (пее Merechis kalasir kana ta bole ki prema debo na): Ти ме удари. Моето чело е ранено и кърви от удара на тази делва. Но въпреки това аз съм вън от себе си от радост, тъй като най-накрая вниманието на Господ Гауранга ще бъде привлечено от вас двамата, най-лошите възможни грешници, и неговата спасителна Милост най-накрая ще се излее върху вас. Само едно негово докосване или поглед вършат чудо на чудесата.

ЧАЙТАНЯ (разгневен на Мадай): Как смееш да удряш моя Нитянанда? Ще призова чакрата ми да те накаже, Мадай. Няма да толерирам страданието на моя истински ученик, който ми е по-скъп от собствения живот!

НИТЯНАНДА: Мой Господи, не искам спасение точно сега. Първо спаси най-големите грешници в света и тогава можеш да вземеш моя случай под внимание.

ЧАЙТАНЯ: Нитянанда, ти наистина си въплъщение на прошката. Но моят гняв не е угаснал. Аз ще накажа Мадай.

(Чайтаня се обръща към Мадай. Мадай го гледа дълго време, сякаш покорен от магия. В групата настава мълчание.)

МАДАЙ (настрани): Само при вида на Чайтаня аз чувствам голяма промяна да настава в мен. Моето вътрешно същество е хванато, като земя, сграбчена в ноктите на котка. Неговото тихо влияние променя живота ми. (Към Чайтаня) О Чайтаня, мой Господи, аз не моля за прошка от теб, нито се боя от наказание. Нека дойде и аз ще го приветствам. Само ми кажи, има ли някакъв начин, някакво изкупление, чрез което да мога, в някой бъдещ век да се докосна до лотосовите Ти нозе? Само ми кажи начина, ако има такъв, и после ме изостави.

(Мадай пее.) Rama Raghava Rama Raghava Rama Raghava Rakshamam

Krishna Keshava Krishna Keshava Krishna Keshava Pahimam

ЧАЙТАНЯ: Мадай, твоята молитва е същевременно поразителна и значима. (Благославя Мадай и Джагай.) И двамата, ти и брат ти Джагай, ще бъдете трансформирани в души, по-свети от най-светите. Не може да има и сянка от съмнение, че това чудо, което предвиждам, скоро ще стане най-явната Истина.

МАДАЙ: О, Господ Чайтаня, твоят живот е живот, пълен с чудеса, а нашият е живот, изпълнен с благодарност към Теб, о, Любов Въплътена!

(Всички пеят, излизайки.)Bhaja Govinda charan arabinda Shyama sundara Gokul ananda

Не можеш да имаш и двете, Рабиа

Pабиа Ал Адауия била суфи, известна със своята мъдрост и искрената си любов към Бог. Тя обичала Бог толкова силно, че любовта й не оставяла място за никаква омраза, дори и към Сатаната, както сама казвала. Тъй като Рабиа била изключително красива, много мъже искали да се оженят за нея. Тя обаче винаги отказвала.

- Отдала съм живота си на Господ и цялата съм негова - казвала тя. - С вас не мога да говоря за женитба. Вместо това трябва да се обърнете към Бог.

Тя живеела като най-обикновена жена в град Басра в Ирак. Прекарвала живота си в молитви и често постела. През едно горещо лято, след като стояла без храна цели осем дни, тя решила да прекъсне постите си. Било през нощта и в къщата нямало нищо за ядене. Рабиа, която била изтощена от гладуването си, знаела, че един мил съсед по-рано същия ден й бил донесъл като дар сладко мляко, с което да завърши постите си. Каната с млякото била на масата. Рабиа запалила единствената си лампа. Веднага след като направила това обаче, видяла една бездомна котка, която се покатерила и влязла вътре през прозореца, скочила на масата и разляла млякото от каната на пода. Рабиа наблюдавала как котката забързано изблизала разлятото мляко от пода.

- Е, сигурно и тази котка е била гладна. Сега поне една от двете ни е задоволила глада си.Тя дори почисти пода с език, след като разля всичкото мляко. И тъй като в къщата не останало нищо освен вода, Рабиа взела лампата и я занесла в ъгъла на стаята, където имало кана със студена вода. Внезапно един порив на вятъра загасил лампата. Треперещите пръсти на Рабиа не можели да държат каната здраво и тя се изплъзнала от ръцете й. Паднала на земята и се счупила на парчета, а водата се разляла навсякъде. Рабиа, която се почувствала много нещастна, коленичила на пода и започнала да се моли:

- Мили Боже, единственото, което съм правила през живота си, е да те търся. Това ли е наградата ми? Защо ми причиняваш това? Изведнъж чула в отговор глас, който изпълнил всяко кътче от стаята със свежестта и сладостта си.

- Рабиа, ти сама трябва да избереш. Кажи ми, че желаеш да имаш благата на този свят и ще ги получиш веднага в изобилие. Но тогава ще ти отнема страданието, което ти дарих, за да ти помогна да Ме намериш. Не можеш да имаш и двете, Рабиа. Не можеш да имаш даровете на света и в същото време да задържиш онези, които аз искам да ти дам. Кои би предпочела да получиш? Рабиа силно се зарадвала от тези думи. Без миг колебание тя направила своя избор.

- О, Господи - помолила тя, - ти най-добре знаеш от какво се нуждая. Давай ми винаги това, което ти искаш да ми дадеш, а не онова, което аз искам! Божият глас заговорил отново:

 - Виж, Рабиа, това е твоята награда. В миг нейната скромна къща заблестяла ослепително и Рабиа забелязала, че светлината се излъчва от едно чудно дърво, което стояло насред стаята. На всеки от блестящите му клони висели златни плодове, каквито тя никога преди не била виждала. Гласът продължил:

- В рая това дърво е натежало от плодовете на твоите молитви. Яж от него! Рабиа откъснала един от ароматните плодове и го изяла. Това бил не само най-вкусният плод, който някога била опитвала, но той, освен това, на мига утолил глада и жаждата й. Тя гледала в почуда дървото u неговите златни плодове. Забелязала, че някои от тях са на земята и попитала защо са паднали, а не са на дървото.

- Всеки плод, който е на дървото, е израснал от искрена молитва - обяснил гласът.

– Винаги обаче, когато си се разсейвала насред молитвата и си забравяла за мен, твоят плод е падал на земята. Това са плодовете на молитвите, прекъснати от твоите мисли за това дали не е време да извадиш хляба от пещта или да прибереш прането, за да не се намокри от дъжда.

- Ех - промълвила Рабиа, - моите глупави мисли често се мотаят насам-натам. Но Господи, бъди милостив моля те, винаги, когато това се случва, помагай ми да си спомня отново за теб! Райското дърво и неговите златни плодове бавно изчезнали от погледа й, а гласът казал:

- Рабиа, Аз съм много доволен от теб. Помни, че винаги Съм наблизо. През тази знаменателна нощ Рабиа почувствала, че Господ е наистина Любов и че винаги ще бъде близо до нея. От този момент тя вярвала напълно на Бог и никога не забравила това, което била зърнала от Рая.

Веган: Кюфтета от киноа

400 гр. киноа

200 гр. тофу 
200 гр. брашно от слънчогледови семки

3 л. ленено семе

Настърган морков

2 - 3 картофа

1 връзка магданоз

2 л. олио

чер пипер
куркума

кимион

сол

Киноата се измива добре и се сварява в подсолена вода, заедно с настъргания морков. Отцежда се водата, добавят се подправките, тофуто (натрошено или настъргано), олиото и слънчогледа (можете да си смелите на блендер. Добре е да покисне малко във вода, за да се извлекат инхибиторите на ядката), добавя се настърганият суров картоф. От така получената смес се оформят кюфтенца и се пържат в сгорещено олио. После се отцеждат на домакинска хартия.
По-здравословен вариант е да бъдат опечени на фурна, върху хартия на 180 градуса до зачервяване.

Сервират се поръсени със накълцан на ситно магданоз.

Паниран карфиол - Пакори

Една глава карфиол се накъсва на розички и се измива добре. Сварява се за 5 - 6 мин. в подсолена вода. Карфиолът трябва да се свали от огъня, когато е мек, но не толкова, че да се разпада.

Панировката е от разбити яйца, газирана вода, сол, брашно.

Розичките се нарязват на филийки и се потапят в панировката, след това се пържат до златисто в силно сгорещена мазнина.
Друг метод на паниране е отделно яйцата с газираната вода и сол и отделно брашното. Карфиолчето се потапя последователно в течната смес и брашното няколко пъти, така панировката става по-лека. На който както му харесва. 

Изпържените до златисто пакори се вадят от мазнината и се отцеждат на домакинска хартия.

 Сос, който върви към това ястие е сос от кисело мляко с горчица.

Веган: Сос песто за спагети

2 връзки магданоз

половин настърган морков

бейби спанак една шепа

(може някаква друга зеления според вкуса)

200 гр. тофу

1 авокадо

2-3 лъжици олио

сол

лимонов сок от 1 лимон

чер пипер на вкус

Всичко се минава на блендер и се обърква със сварените спагети.

Може да се добавят и задушени гъби към така получения сос.

Но без да се блендират.

Изобщо около това могат да се правят всякакви вариации и пируети, според усещането на готвача.

Веган: Пене със сос от гъби

Една тарелка гъби (по избор)

300 гр. тофу

2  - 3 маслини без костилки
 1 чаша оризово мляко

Сок от един лимон
Щипка лют пипер

Черен пипер и сол на вкус

Едно авокадо

Половин връзка магданоз

Мазнина за задушаване - кокосово масло, зехтин, в крайна сметка и олио ще свърши работа

Задушаваме измитите и нарязани на малки парчета гъби в мазнина, която покрива дъното на съда. Добавяме нарязаното на кубчета тофу с маслинките и авокадото. Овкусяваме със солта, лютия и черния пипер. След като се задуши добавяме оризовото мляко. Оставяме да ври 5 минути. Добавяме нарязания на ситно магданоз. Отделяме малка част от сместа и останалото пасираме. Добавяме лимоновия сок. Смесваме пасираната част с отделената задушена част. 
Тази безглутенова и безмлечна чудесия се обърква с добре сварена безглутенова паста, да кажем от елда или от киноа, но би могло да се използва и за всякакви други. Това е просто чудесен сос за паста, който случайно изобретих.

 :)