Смъртта на Карна

СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Тази нощ, когато новата луна беше ниско на небето, с пълен свод и сияйна като лъка на Кама, когато Пандавите издърпваха нашите стрели от телата си и се къпеха, когато техните лекари им даваха лекарства и изговаряха мантри над раните им, Карна отиде в шатрата на Арджуна и Кришна каза:

КРИШНА: Грях е да не убиеш онези, които го заслужават!

АРДЖУНА: Никой страж ли не дойде с теб?

КАРНА: Но те не ме видяха.

КРИШНА: Защо си дошъл тук, носейки бронята си и въоръжен с меча си?

КАРНА: Ти забравяш, че те познавам. Знаейки всичко, защо все още търсиш да ме измамиш? (Докосвайки дръжката на сабята си) Ако не се страхуваш, срещни ме утре на Курукшетра и се бий с мен.

АРДЖУНА (също докосвайки сабята си): Благородни воине, бъди търпелив; ще бъда щастлив да те убия.

СЦЕНА 2

РАЗКАЗВАЧ: Седнали като богове на украсени със скъпоценни камъни тигрови кожи, Кауравите имаха събрание в шатрата на Дурьодана, когато Карна се върна и каза:

КАРНА: Тази тъмна нощ е колкото сто години, като нощта на смъртта на света. Обезглавените мъртви стоят на краката си, търсейки пипнешком своите убийци по полето.

АШВАТТАМА: Бхарата, ти видя как моето оръжие се провали. Не можем никога да спечелим. Срамота за войната, Дурьодана. Нека говоря с Арджуна. Раздели Куруджангала с тях. Не виждам никъде края на нашите мъки, като удавник, неспособен да види брега на океана.

ДУРЬОДАНА: Моите деветдесет и осем братя, с техните знамена от червена коприна и червени дрехи, днес бяха убити от Бхима, с железни стрели, полирани на камък. Моята армия бе обширна в началото. Къде отидоха те? И как тази война ни хвана? Къде са Кауравите сега? Ашваттама – Кой?

АШВАТТАМА: Тогава нека бъде Карна!

КАРНА: Те убиха Бишма с измама и Дрона чрез лъжа. Заради това синовете на Кунти са още живи, но Пандавите са опетнени завинаги, като луната. Но елате при мен за свое убежище. Нека треската от сърцето ви изчезне – утре аз ще се бия най-накрая с Арджуна, и ако оживея, ще убия всички тях.

РАЗКАЗВАЧ: Сърцата им се обърнаха към Карна, Дурьодана си представи Арджуна вече мъртъв, и се почувства като прероден след смъртта. Но Карна си помисли:

КАРНА: Вече съм мъртъв; Арджуна е само средството за това.

РАЗКАЗВАЧ: За победата на твоя син, Дурьодана даде злато на Карна и сребърна оръглица с орнамент на гърдите, и десет хиляди крави. Светъл и красив, неговата къдрава коса мека и тъмна, още мокра от свещената вода, Карна каза:

КАРНА: Дурьодана, за теб ще дам дъха си и тялото си, които много трудно се дават. Нека видя царството ти като цвете, освободено от тръни. Кой друг има някакъв шанс да ви спаси, освен мен? Аз нямам страх от битка, защото съм видял как светът винаги се променя и е непостоянен. И все пак сега, с Дрона – мъртъв, и Бишма – умиращ, кой може да повярва дори, че слънцето ще изгрее отново? Ние сме изоставени. Сега е времето да жалим за всички вас, и за Кауравите, и за Земята.

ДУРЬОДАНА: Приятелю мой, аз избрах тези врагове. Не храни привързаност към тях в сърцето си като Дрона, който за всичко това получи само предателство.

КАРНА: Не е така, Ваше Величество. Той се би по най-добрия начин за теб. В него никога нямаше и най-малката грешка.

ДУРЬОДАНА: Но той остави Арджуна да проникне в нашата армия; той не хвана Йудиштира.

КАРНА: Какво е чудното във всичко това? Виждайки как каквото и да  правим, съдбата ни побеждава, колко не са умрели и не са ни напуснали? Къде е нашата младост, когато можехме да правим всичко, което искаме? Къде е пролетта на тази година, която сега е почти зима? Мисля, че е вярно, че Времето е будно, когато светът спи, решен за своите собствени цели.

ДУРЬОДАНА: Да, има онези, които боговете ги обичат, които са сигурни да имат успех и щастие. Те нямат повече интелигентност от другите хора, не са по-добри по никой начин, и все пак те ще спечелят, където други се провалят. Добрата сполука ги следва, когато те ходят или бягат и лежи покрай тях като тяхна сянка, докато спят.

РАЗКАЗВАЧ: Дурьодана утихна за момент. После, подтикван от Смъртта, хванат от мрежата на миналото, той каза:

ДУРЬОДАНА: Те не са били родени така. Нашата съдба може да се промени във всеки момент.Защо трябва да ограничаваме някого? Защо да не може човек да бъде свободен да прави просто каквото поиска? Сега кажи ми – какво е необходимо за нас, и какво е още по-необходимо?

СЦЕНА 3

РАЗКАЗВАЧ: Когато безсмъртната Зора бе обхванала широките пространства, дълбините, и високите места със своята сияйност на четвъртата сутрин, аз видях небето над Курукшетра толкова препълнено с боговете, които бяха дошли да гледат, че техните божествени колесници едва минаваха една покрай друга. С ръцете си, белязани с колелата-гръмотевици, Карна опъна тетивата на лъка Виджая, който само той можеше да огъне.

Ръцете на Карна бяха червени от сандалова паста; сини и златни цветя чампа висяха от раменете му. Той се качи в своята колесница, носещ крилатата стрела на Индра, която лежеше сама в своята дълга златна кутия, фаталната стрела, която Карна беше обожавал една година с лампи и мъниста, с храна, цветя, и инсенс, и я бе пазил дълго за смъртта на Арджуна. Нейните криле бяха блестящи като слънчевата светлина; да я държиш, беше сладко като спомен от детството; да се изправиш срещу нея, беше горчиво като Времето.

Ние го гледахме като Дърво, изпълняващо желания. При своята шатра, Арджуна сложи цветя на бронята си и отпи голяма глътка вино, очите му заблестяха като сводестата диадема на главата му. После той се качи в своята колесница, а Кришна подкара сребристо белите коне в техния перлен хамут към Карна. Армията на Пандавите вървеше зад тях. По знак на Дриштадйумна те спряха, и заедно с армията на Кауравите наблюдаваха горските аскети, които седяха на края на гората и равнината, с боговете над тях. Карна силно удари своята подмишница и Арджуна му отговори. Той опъна струната на своя лък и каза на Кришна:

АРДЖУНА: Ти и аз ще вървим ли отново заедно?

КРИШНА: Ах, бъди спокоен!

АРДЖУНА (към Карна): Ако съм достоен гост, дари ме с гостоприемството на една битка.

КАРНА: За мен е чест да ми гостуваш. Никога не бих могъл да те отпратя!

РАЗКАЗВАЧ: Конете на Карна още пристъпваха бавно, когато изведнъж колесницата на Карна бързо препусна към него, минавайки с трясък по равнината, разтърсвайки земята под колелата си. Карна даде на този желан гост милиони стрели, удрящи всички изведнъж, за да пробият бронята му, като щедростта на един съвършен гост, който предлага целия си дом на пътника. Самата Смърт би почувствала болка от тези стрели.

Арджуна танцуваше в колесницата си, както Шива танцува, покрит с кръв в горящите места за кремация през нощта. Белите стрели на Арджуна, ослепителни с криле от паунови пера, прободоха Карна като новоизлюпени змии с наведени глави, влизайки в земята. Със стрела, забодена в челото му, Карна сряза тетивата на лъка Гандива с шум, който накара ушите на всички да звънят. Известно време тези двама стрелци изпълниха небето със смърт в съвършено равновесие, със стрели дълги, дебели, и къси, докато боговете веднъж казваха: „Отлично, Карна!“ – а друг път: „Отлично, Арджуна!“ Следобед уморени, те спряха да починат под сянката на стрелите си, преплетени заедно в небето, гледайки един към друг, докато Апсарите от небето им вееха с млади палмови листа и пръскаха хладна сандалова вода върху телата им.

След това, Арджуна започна битката отново. Преди Карна да може да отговори, Времето невидимо му каза: „Земята поглъща колелото ти.“ Колесницата на Карна се наклони наляво, колелото на тази страна бе здраво заседнало. Когато Карна скочи долу и задърпа главината на оста на колелото, с крака на земята. Земята, която беше погълнала колелото му, се издигна с четири пръста ширина, със своите седем острова, хълмове, води, и гори, но колелото не се освободи.

Тогава Карна видя Арджуна да се прицелва в него. Той заплака от гняв и каза:

КАРНА: Аз съм на крак и невъоръжен. Арджуна, изчакай ме сега, не бъди страхливец!

РАЗКАЗВАЧ: Но Арджуна не чакаше, така че Карна си помисли:

КАРНА: Сега животът ми е в опасност!

РАЗКАЗВАЧ: Изоставяйки войната си срещу Земята, той скочи на колесницата си и отвори дългата кутия.

Карна изтупа праха от стрелата Наикартана; грохот от гръм разтресе отново ясното, чисто небе; и всички създания, които можаха, избягаха от страх. Излъсканата стрела със златни звънчета бе в ръката на Карна. Вдъхновена от гняв, тя можеше да унищожи каквото срещне по пътя си. И преди Арджуна да успее да помисли, Карна запрати стрелата и извика:

КАРНА: Арджуна, ти си мъртъв!

РАЗКАЗВАЧ: Стрелата на Индра хвърляше пламъци от крилете си; огън окръжаваше главата й; тя се ускоряваше, разбивайки въздуха по пътя си, прицелена точно в гърдите на Арджуна.

Кришна натисна крака си надолу, така че колесницата на Арджуна потъна в Земята и конете паднаха. Ужасната стрела удари и направи на парченца диадемата от светкавици, които Арджуна носеше на главата си, и излетя пламтяща в едно съзвездие на небето.

Короната на Арджуна, пазител и благоухание за своя притежател, лежеше счупена на Земята. Мокра от кръв, дългата коса на Арджуна падна пред лицето му и по гърба му. Пламъци се изстреляха от всяка пора на тялото му.

АРДЖУНА (проплаква): О, нека го убия!

РАЗКАЗВАЧ: Арджуна изстреля една стела от Гандива, неудържима като Ракшаса през нощта – стрела с плоска глава във форма на полумесец, остра като бръснач и широка като две ръце, държани празни напред. Карна падна обезглавен. Главата на Карна се раздели с толкова нежелание от тялото му, колкото един притежател на съкровище от цялото своето богатство, но Арджуна стоеше победоносно. Карна не очакваше стрелата на Индра да се провали, и затова не се беше защитил.

Беше вечер, глухите метални барабани на небето тътнеха недокоснати във въздуха, а Бог Сурия, завинаги добър към своя син, със своя последен лъч докосна тялото на Карна и залезе, кървавочервен от скръб зад Хълма на Залеза. Боговете напуснаха небето и победата си отиде завинаги от страната на Кауравите.

Дурьодана заплака: „О, Карна...“, а Арджуна превърза главата си с бял плат. Йудиштира дойде със своята колесница до Карна и се зачуди: „Кой бе той?“ Той каза на Арджуна:

ЙУДИШТИРА: Не мога да повярвам, че най-силният воин на целия свят е мъртъв. Тринайсет години не съм спал, без да помисля за Карна.

РАЗКАЗВАЧ: Нежният нощен вятър помириса Земята и нейните зелени растения; тишината на вечерта стана тишината на нощта, а под звездите тялото на Карна стана твърдо и студено.

 

 

 

Омагьосаното езеро

Дурьодана стоеше сам, държащ своя боздуган, лошо ранен от много стрели. Той отиде до едно езеро, покрито с птици и цветя. Със своята сила на илюзия, Дурьодана омагьоса водата, правейки място за себе си; веднъж щом той влезе, не можеше да бъде видян, а езерото изглеждаше точно както преди.

Тогава три колесници дойдоха тихо през дърветата и Крипа и Критварман, и Ашваттама се появиха. Дурьодана не знаеше, че те бяха живи, защото бяха отрязани от него в битката. Ашваттама повиши гласа си и каза на Дурьодана: „Ние тримата сме тук, Ваше величество. С теб ние можем да се върнем и да се бием.“ От вътрешността на езерото, той отговори: „Уморен съм. Ще изляза утре.“ „Но те също са изтощени и повечето са убити или ранени. Не бива да чакаме.“ „Не би очаквал по-малко от вас,“ рече Дурьодана, „но ще се срещнем тук утре.“

Но някакви ловци, които всеки ден ловяха дивеч за храна на Бхима, случайно минаваха през гората, и при вида на Ашваттама, викащ към празното езерото, те си прошепнаха: „Шшт! Защо работим ден след ден, скъсявайки живота си?“

Те отидоха на Курукшетра и, въпреки че войниците им забраниха, те се приближиха до Бхима и му казаха: „Той е там“ и получиха всички свои мечти за богатство, докато Арджуна каза: „Не сме го изгубили, и ние можем да сложим край на тази война.“

Пандавите отидоха до езерото. „Прекосил цял един океан, ще се удавя ли в една кална локва край пътя?“ Бхима удряше със своя боздуган по езерото. Водата беше спокойна и прозрачна, но Дурьодана я бе направил твърда чрез най-мощна илюзия. Бхима, нито дори и Кришна, не можеше да влезе. Кришна каза: „Той е душата на илюзията и експерт, и чрез магия трябва да го унищожите. Това е истината. Помогнете си с действия и средства.“

Йудиштира каза: „Дурьодана, защо си сторил това с тази вода, и що за смелост те кара да се криеш от нас сега?“ 

„Понеже сте толкова изненадани, че страх трябва да влезе в сърцето, просто развалете моето заклинание.“ отговори Дурьодана.

„Не се състезавай със скръбта,“ рече Йудиштира. „Бий се с мен или един от моите братя и нека земята на Куру бъде залогът.“

„И какво ще искам от това царство, оскубано и овдовяло и бедстващо и лишено от крепости? След като си почина, ще отида в гората. То е изцяло ваше, Бхарата. Но все пак бих искал да ви победя, преди да си отида.“

„Що за цар би се отказал от царството си, само защото е обкръжен от своите врагове?“

Дурьодана, който от гордост не можеше да понася светлината на самото слънце, размаха ръцете си и отговори: „За всичко, което ви сторих, какво можехте вие някога да ми направите? Аз ви направих мои слуги, криещи се от страх от мен предрешени. Както годината, срещаща се със сезоните, аз ще се бия с вас един по един. Йудиштира, произнеси се за боя. Един не може да се бие срещу много.“

Йудиштира каза: „Не, аз съм Кшатрия, много жесток, без ни най-малко състрадание; аз имам много малко сърце – за мен няма правилно или погрешно; когато съм в някое затруднение, не ме е грижа за самите порти на рая. Но избери оръжие.“

„Имам боздуган с връзка за рамото.“ каза Дурьодана от вътрешеността на езерото.

„Тогава вземи броня.“

„Моята е от калено злато, Бхарата!“ Твърдите води се разтресоха, после се стопиха заедно. Като слон, издигащ се от лотосово езерце, Дурьодана, измокрен от вода и кръв, се качи на брега и се изправи пред Йудиштира. „Нека този, който ще се бие с мен на крак, да излезе напред.“

Йудиштира каза: „Вържи косата си. Освен твоя живот, какво друго бихме могли да ти дадем?“

Кришна каза: „Йудиштира, ти си глупак! Що за безрасъдство е това сега? Само твоя е вината, че сме отново в съмнение и опасност.“

Бхима се изправи, държащ боздугана си с неговите златни луни и звезди. „Виждаш ли?“ продължи Кришна. „Бхима е достатъчно силен, но Дурьодана има умение. Ние сме в опасност да изгубим всичко; Дурьодана е спокоен. Без съмнение, наистина синовете на Кунти бяха родени, за да прекарат живота си като просяци в гората, и никога да не им е писано да се радват на царство.“

Бхима погледна Кришна и плю в ръцете си. „Да, Господи,“ каза той, „кой човек със здрав разум би предизвикал Дурьодана? Той е победен, той искаше да замине в гората и да ни даде това, което не беше негово, и бидейки избягал веднъж и завърнал се отново, той е човек, от когото трябва много да се опасяваме. Той има само една цел: да се бие за своя живот. И в своя златен шлем, той е толкова горд, като да сме изгубили.“

Дурьодана омота нов лист от злато, като лист огън около своя бозгуган. „Радвам се, че си ти, вълчи корем. Тринайсет години аз удрях твоя желязна статуя с този боздуган, всичко това заради днес! Щеше да бъде,“ въздъхна Дурьодана, „толкова по-добре, ако Кунти бе родила изчадие на твое място.“

Бхима проговори мрачно: „Кришна, седни, не наранявай очите си, като го гледаш как умира.“ Кришна се поколеба, и си помисли: „Няма да гледам повече проливане на кръв. Аз съвсем сам мога да...“

„Тогава се изправи пред мен, братко.“ „Баларама!“ Висок в своите сини дрехи, с една каменна обеца на ухото си, с диви цветя, покланящи се около врата му, Баларама стоеше, люлеещ стомна с вино, гледащ Кришна с едно око, и каза: „Цар Йудиштира, Справедливият, аз няма да се бия за теб, аз няма да се бия срещу Кришна, но кажи ми – когато срещна поражение, когато съпругата и братята ти бяха изгонени от Хастинапур като говеда: Защо Земята просто не рухна и не умря?“

„Ти си пиян,“ каза Кришна. „Шшт... понеже някой започна тази война, аз се къпех по реките в свещените места...където седемте реки изчезват под земята...къпех се в Чистата река, и в Светлата, и в Потопа, и в Даващата наслада, Широката и Златната, и Красивата...“

„Да, изпий още едно,“ каза Кришна.

Баларама отговори: „Но разбира се, ти също. Вземи още една съпруга.“ Той пресуши своята делва с вино. „Чух как Дурьодана се е гмурнал в езерото като лебед. Сега цар Йудиштира, не стой тук светещ като пълната луна със стадо звезди около себе си. Елате с мен, това не е място за бой.“

„Ние няма,“ помисли си Йудиштира. Баларама се усмихна. „Защо, да, ще го направите. Бхима, Дурьодана. Последвайте ме.“ Баларама ги отведе на Курукшетра на запад, на южната част на реката, където нямаше пясък. „Тук.“

Смъртоносните боздугани се срещнаха с горящи искри. Дурьодана се въртеше надясно, а Бхима винаги наляво; всеки от тях омагьоса своите магически кръгове, за да се предпази от болка и въпроси. Голям страх влезе в тези, които наблюдаваха, а Баларама се усмихна и заспа.

Те ходеха в кръг или стояха, или отскачаха нагоре или назад, навътре и навън, избягвайки ударите и навеждайки се. Дурьодана удряше Бхима отново и отново толкова бързо, че въздухът гореше. Бронята на Бхима падна счупена от него, като подхвърлян от вятъра облак на слънцето. Очите му се облещиха и той поклати глава, подпрян на боздугана си.

Дурьодана гледаше с почуда поразителното търпение на Бхима, който със спокойна душа повдигна оръжието си от земята, за да продължи дуелът. Дурьодана го обикаляше бавно, опитвайки се да намери благоприятна възможност, но Бхима не бе невнимателен от никоя страна.

Тогава Бхима изкара Дурьодана от равновесие. Той хвърли боздугана си. Дурьодана се опита да го избегне, като скочи нагоре, за да го остави да мине отдолу, но Бхима се беше прицелил в главата му и боздуганът счупи бедрото на Дурьодана. Той падна и изпусна оръжието си. Лежеше на земята като отровна змия, смазана и захвърлена да умре. За миг имаше тишина, която отекна из гората, преди някой да осъзнае какво се беше случило.

Тогава войниците на Пандавите нададоха радостни викове; животните цвилеха и пръхтяха. Цимбали и барабани раздираха въздуха – но мнозина потрепераха, езерата станаха кървави, и жените изглеждаха като мъже, а мъжете като жени, когато падна синът на Дритараштра.

Баларама се събуди. „Бхима! Аз съм те учил... да не удряш под кръста.“ Той се изправи. „Мъка и срам за теб! Това никога не е било правено! Или си толкова невеж, че можеш да действаш както си искаш?“

Дурьодана каза: „Така да бъде. Остави. Бхима се разплати за своя гняв и своята майка чрез честно или нечестно действие. Аз съм паднал и думите ти няма да ме вдигнат. Защо ни доведе тук?“

Баларама каза: „Защо трябва някой да умре другаде, освен на Курукшетра? Това е бойно поле, изорано от Куру преди стотици години, което води в рая. Сега ще се върна в Дварака по море!“

Баларама ги остави, и Кришна каза на Дурьодана: „Прощавам ти.“

„Ти!“ Дурьодана гневно се опита да се изправи. Държейки се на двете си ръце, той каза: „Роб и син на роб! Само с нечестни средства, ти успя да спечелиш!“

„Ти следваше своето удоволствие, сега всички са мъртви.“ рече Кришна.

„О, разкъсван от скръб, продължавай да живееш в този нещастен свят! Как ще погледнеш вдовиците, Господи Нараяна? Как ще избегнеш техните клетви? Как ще продължаваш да влачиш своя жалък живот? Но от небето, аз ще ти изпратя моето цялостно съжаление. Сега ви напускам, въпреки че за очите ви, аз не се движа.“

Йудиштира, дишащ бързо, си помисли: „Да, аз ти завиждам. Сега ние сме създанията на ада, със скръбта за наш спътник завинаги.“ Но Бхима се поклони на своя по-голям брат и каза: „Земята още веднъж идва при теб, който нямаш живи врагове. Аз ти давам – твоя дъх на величие, твоя гирлянд от слава.“ И близнаците взеха ръцете на Йудиштира и се усмихнаха, „Ние виждаме всичко, Дхармараджа, ние просто не казваме много.“

Кришна каза на Йудиштира: „Той нарече тази жена със светли вежди, безгрешна и дружелюбна: Жено на роби, ти сега нямаш съпрузи! Те са безплодни семена без живот.“

„Имаш предвид бедната малка женичка с очи като масло?“ попита Дурьодана.

„Той няма повече да гледа жени,“ каза Бхима. „Този Дурьодана е убит. Той сега е парче дърво; не прахосвайте повече горчив дъх по него. Да си тръгваме от това място.“

Но щом Дурьодана утихна, осемдесетте и осем хиляди Сиддхи, които живеят между Земята и слънцето, казаха в един глас: „Слава на цар Дурьодана!“ Вечерното небе беше празно и синьо; Пандавите бяха тъжни и засрамени. Кришна им каза: „Въпреки че беше уморен, дори боговете нямаше да могат да спечелят срещу Дурьодана без хитрост. Не го взимайте присърце. Боговете са се били нечестно срещу силен враг, така че и ние можем да го сторим. Имаме победата и вечерта; да вървим в шатрите си.“ Чувайки тази лъжа от Кришна, Пандавите бяха отново радостни и затръбиха на раковините си.

 

 

Смъртта на Бишма

(Бишма лежи на легло от стрели, направено от Арджуна. Арджуна и Кришна са дошли да му отдадат своите последни почитания. Бишма внезапно избухва в сълзи.)

АРДЖУНА: Кришна, Кришна, моля те, кажи ми защо моят дядо рони сълзи? Той е чел и изучавал Ведите. Чел е и е изучавал всички наши индийски писания. Той знае съвършено добре, че смъртта не е краят. Защо, тогава, той се страхува от смъртта? Той беше този, който ни каза как да го убием, въпреки факта, че той бе наш противник в тази война. Кой друг на света би казал на своите опоненти как да го убият? Той показа на света върха на благородството и великодушието на сърцето. Неговата душа е върхът на жертвата. О, Кришна, има ли нещо на земята, което ти да не знаеш? Кажи ми, о, Кришна, какво мога да направя за него? Ще сторя всичко на земята за моя дядо. Ние изгубихме баща си, когато бяхме съвсем малки. Бишма зае мястото на нашия баща със своята непрестанна любов и грижа. Неговата жертва за нас бе несравнима. Сега, Кришна, кажи ми защо той плаче.

КРИШНА: Не знам, Арджуна. Ти може да го питаш. Той ще ти каже.

АРДЖУНА: Дядо, моля те, кажи ми защо плачеш. Какво мога да сторя за теб?

БИШМА: Дете мое, аз плача, не защото се страхувам от смъртта. Аз роня горчиви сълзи по една проста причина: защото вашето семейство Пандави страдахте толкова много. Кауравите ви измъчваха от самото начало. Кришна е Господарят на Вселената, и все пак вашето страдание няма край. Не знам как така вие страдахте толкова много, когато Кришна беше с вас през цялото време. Как е възможно за него да наблюдава вашето страдание? Неговото сърце е цялото любов и грижа за вас. Не разбирам неговата игра; ето защо роня сълзи.

КРИШНА (усмихвайки се): О, Бишма, о, човек на мъдростта, моята мистерия е необяснима. Ти знаеш, че сърцето ми страдаше със семейството на Арджуна. Моята душа е едно с тях. И моето божествено съществуване, и моето човешко съществуване са едно с тях.

БИШМА: О, Господи, ти си ми по-скъп от собствения ми живот. Ти даде тържествено обещание, че няма да взимаш оръжия, че няма да се биеш, и все пак два пъти ти остави колесницата си, за да ме убиеш. На третия ден и на деветия ден от битката, ти слезе от своята колесница, за да ме убиеш. Аз бях толкова изпълнен с радост, защото исках да бъда убит от теб, мой Господи. Да умра в твоето присъствие, да бъда убит от твоите оръжия, означава да отида незабавно в Рая. Нищо не може да бъде по-славно от това, да бъдеш убит от Самия Господ. О, Кришна, когато ти излезе от колесницата, за да ме убиеш, аз исках да те прегърна на бойното поле, но Арджуна те придърпа обратно в колесницата. Арджуна, ти ми стори ужасно лоша услуга.

АРДЖУНА: Исках Кришна да спази обещанието си, Дядо. Той обеща, че няма да се бие, че ще бъде само мой колесничар.

БИШМА (към Кришна): Аз знам, Кришна, че сега ти си с мен. Краят на моя живот бързо се приближава. Ти си ме благославял много пъти, о, Кришна, със своето божествено пристъствие. Но този път моля те да ме благословиш по различен начин: положи своите вечно-състрадателни ръце на главата ми, и нека тази твоя благословия ме отнесе в най-високото ниво на Мира.

(Кришна благославя Бишма.)

БИШМА: Мир, Мир, Мир владее върховно в моето сърце. Затрогващата флейта на Господ Кришна свири на моето небе и на моята земя. Сенките на унищожението на тъмните демони и заблудата-невежество на тъмната нощ лежат отдавна погребани в дълбините на моето тяло, ум, сърце и живот. Пламъците на моя стремеж вечно плуват в широтата на Твоите реки от състрадание.

КРИШНА: Бишма, светът знае за твоите върховни обещания и върховни жертви. За да изпълниш желанието на баща си, ти не се ожени, и не взе трона. Кауравите те подкрепяха. Морално обвързан, ти се би за тях. Човешкото в теб се биеше с човешкото, небожественото. Божественото в теб се биеше с божественото за божественото. Човешкото в теб се би срещу Пандавите. Божественото в теб каза на Пандавите как да те убият. Арджуна послуша твоя съвет, и сега ти умираш. Твоят живот сега е въпрос на няколко часа. Аз ти предлагам цялата безгранична Любов, Мир и Блаженство на моето сърце. Тук на земята ти си безсмъртен, и там на Небето ти си безсмъртен. Твоето обещание е гордостта на Майката Земя и твоята жертва е гордостта на Бащата Небе.

Спомняйки си отминалите дни

Император Парикшит пътуваше тържествено из целия Индийски континент, запознавайки се с административното превъзходство на управлението на своите предци, с уникалната връзка, която те бяха установили между себе си и Господ Кришна, който тогава бе дошъл на земята като човек, слушайки изживяванията на много светци и учени, които живееха в онези спокойни дни, и спомняйки си онези ободряващи спомени, докато пътуваше. Често той бе обзет от угризение при мисълта, че не е бил роден по време на онези дни, когато дядовците му са били в такова божествено блаженство.

Докато бе така потопен в радостта да си спомня за летописите на своите предци и за славата на онези минали дни с Кришна, Вйаса, великият мъдрец, се появи пред него съвсем неочаквано. Той го приветства с голяма почит и го сложи да седне на повдигнато място. Мъдрецът възхвали управлението на Парикшит и каза, че му напомня на царуването на Пандавите. Младият Цар слушаше почтително неговия говор. След известно време, Вйаса каза: „Синко, трябва да тръгвам сега.“ Но Парикшит каза: „Това е като да поставиш блюдо с деликатеси пред изгладнял човек и точно когато той се кани да протегне ръка към нея, да я оттеглиш. Твоите разкази за приключенията на моите деди и за величието на Шри Кришна са като най-скъпоценните камъни, разпръснати пред мен, но ти ми причиняваш най-болезненото разочарование, като ми отказваш да ми позволиш да ги имам. Твоето напускане точно сега ме кара да чувствам ужасно съжаление.“

Той умоляваше мъдреца да остане малко по-дълго: „Кажи ми с каква мисия си дошъл. Бъди с мен още малко и задоволи глада, който ме измъчва. Аз пропуснах великия късмет, който моите предци са имали да прекарат живота си със Самия Господ. Ще се спася от упадък, поне като слушам за техните подвизи и за тяхната посветеност, която притегли върху тях Неговата Милост.“ Виждайки Царя, който се молеше с голяма искреност и смирение, Вйаса каза: „Синко, не чувствай, че си по някой начин по-нисш или по-малко надарен с добър късмет. Аз заявявам, че никой друг не е имал толкова добра съдба, колкото спечели ти. Защото ти притегли върху себе си Милостта на Господа, в мига, когато беше роден. Господът, Васудева, ти даде дъха на живота. Той те вдигна в ръцете Си и игра с теб, докато ти беше още бебе. Ти също се залепи за Него толкова близо, че едва можаха да те отделят настрана. Твоят най-млад дядо, Сахадева, трябваше да те вземе със сила от Кришна и да те предаде на жените във вътрешните стаи. Ти беше кръстен церемониално от Самия Васудева. Каква паметна сцена бе това! Ти ни показа, че си чудно дете. Ти следваше, с очите си, Господа, където и Той да мръднеше, на която и страна Той да се обърнеше. Ти беше решен да „парикша“ (откриеш) къде е Той, като че никой друг не бе в тази зала този ден.

Кришна се скри много хитро зад колони и се опита по различни начини да отклони твоето внимание от Себе Си, но ти доказа, че си твърде умен дори и за Него! Твоите очи търсеха само Него. Те виждаха само Него и Неговата великолепна Форма. Всички ние, които тогава присъствахме, бяхме много учудени от твоята посветеност и концентрация. Изглеждаше, като че ли ти изследваш всяко лице и се опитваш да откриеш дали е на Кришна. Твоето лице униваше, щом ти виждаше, че не е Неговото, и разцъфваше, когато очите ти виждаха Него и само Него. Учени, прости хора и царе, осъзнаха, че ти си забележително дете. Това е причината поради която, когато твоят дядо, Дхармараджа, се помоли на Него да ти даде подходящо име, Той те кръсти според твоето странно поведение Паракшит (този, който изследва, който се опитва да открие).

„Когато Господът обяви това име на Дхармараджа, щом чу това, голямото събрание на придворни и учени, и мъдреци, всички аплодираха, казвайки: „Много подходящо, отлично, добре.“ Бидейки толкова богато покровителстван от съдбата, не е редно да се обявяваш за овек с лош късмет. Ти беше милван от Господа. Той игра с теб и гледаше твоите подскоци. Той ти даде име. Колцина имат този късмет? Не считай това за обикновени подаръци на Милостта.

Сълзи на радост бликнаха от очите на Парикшит при тези думи. Той имаше въпрос, който се надигаше в гърлото му, но Вйаса видя, че го преглътна и затова той го потупа по рамото и го окуражи да го зададе. „Синко, изглежда като да искаш да ме питаш нещо. Питай без колебание, не се плаши.“ Добивайки кураж от тази подбуда, Парикшит каза: „Достопочтени учителю! Човек не може да знае ценността нито на радостта, нито на скъбта, освен ако е съзнателен за тях. Радостните контакти, за които ти сега говори, ми бяха дадени, когато аз бях едва съзнателен за блаженството, присъщо в тях. Истинската радост може да бъде вкусена само когато човек е съзнателен за нейната ценност. Ако на едно дете бъде даден диамант от билион рупии, то ще го има само за бучка стъкло. Щастието да бъдеш с Господа, което ти казваш, че съм имал в моето детство, е толкова неефективно, колкото радостта, изживяна в миналите прераждания. Аз не съм знаел тогава колко ценни моменти са били това. Ако го знаех, ако бях способен да го знам, щях да ценя тази радост завинаги. Сега всичко това е просто заключение. Аз нямам зрително доказателство за Милостта на Господа, която съм получил от него. Затова сега аз разчитам само на слуховото доказателство. Така че моля те да ми разкажеш за величието и славата на Кришна. Нека очите ми пият от нектара на тези истории.“

Вйаса беше трогнат от неговата молба, той се съгласи. „Синко, нима си мислиш, че Неговите игри са само една или две? Как мога да ти разкажа за Неговите игри? Отвъд човешките възможности е те да се изброят. Затова питай какво е правил Той във връзка с някоя конкретна личност, или по време на някоя конкретна случка или ситуация. Аз с радост ще ти разкажа всички детайли.“

Парикшит беше въодушевен от това. Той го помоли с допрени длани: „Учителю! Разкажи ми как бе родена тази голяма привързаност между моите дядовци и Господ Кришна.“

Вйаса избухна в смях. „Синко, твоята искреност ме изненадва много. Защото, само такива искрени хора могат да получат Джнана. Възхитен съм, че ти имаш този дълбок копнеж. Така, ще ти разкажа това, за което ме попита. Слушай!“ Казвайки това, Вйаса се настани удобно на мястото си. Парикшит също се подготви да слуша, със сърце, което цъфтеше от радост и уши, които се разшириха от стремежа да научат.

„Синко!.........

(Преди сваямварата на Драупади, твоите дядовци не бяха виждали Кришна и Баларама.)

Но когато Пандавите достигнаха своето жилище, скромния дом на един грънчар, своята новоспечелена булка, дъщерята на Друпада – Драупади, и когато Дхармараджа – най-големият брат, описваше с най-голяма екзалтация случките от деня, Баларама и Кришна, облечени в жълта коприна и великолепни за гледане, влязоха в тази скромна колиба. Те паднаха в стъпалата на старата Кунти, майка на твоите дядовци. „Лельо, ние сме твои племенници,“ „Ние сме децата на Нанда и Яшода,“ представиха се те. После докоснаха стъпалата на Дхармараджа, просвайки се пред него. Кришна се приближи до Арджуна и го придърпа настрани, със сладък прост израз на обич. „Аз те познавам, но ти не ме познаваш. Виждам те сега за първи път. Аз съм синът на Васудева. Моето име е Шри Кришна. Аз съм по-млад от теб. И все пак, когато ти постигна тази победа в Царския Дворец, аз разпознах, че вие сте братята Пандави и така разбрах, че сте избягали от двореца от лак (восък), в който бяхте, когато той бе подпален. От мига, в който очите ми паднаха на теб при събранието от кандидати, аз някак почувствах, че ти си Арджуна. Казах това на брат ми. Това е моят брат, Баларама. Бях много щастлив, че те разпознах и моят брат също сподели радостта ми. Най-накрая мога да се срещна с теб. Булката е олицетворението на добродетелта и интелигентността.“

„Говорейки така, Кришна извика Арджуна на разстояние и прошепна в ухото му: „Братовчеде! Не е препоръчително да излизаш на отворено толкова скоро. Остани предрешен, за кратки периоди, на едно място или друго, за още малко време.“ След това Той се сбогува с леля Си и другите и си тръгна със своя по-голям брат Баларама.

„От този ден, обичта между Кришна и Арджуна ставаше все по-интензивна и по-интензивна. Тя порасна в огромно дърво и даде плодове, богати на сладост, които те споделяха. В тази сладост, техните умове се сляха и станаха едно. Забележи първия път, когато твоят дядо се срещна с Господ Кришна, Той беше в сватбената зала на Драупади, Калйана Мантапа (залата за празненства). Значението на това е във факта, че те също бяха обвързани през годините с връзки на любов и привързаност на неизменно приятелство. За да доведе до съвършенство това приятелство, Кришна го научи на Най-висшата Мъдрост. „Забеляза ли колко близък беше този Ненадминат Фокусник с твоя дядо?“ С този въпрос, Вйаса се изправи и събра нещата си, в опит да си отиде.

Виждайки това, Паракшит помоли жалостно, изтривайки сълзите на радост, които пълнеха очите му. „Учителю, ти направи Господа да стои ясно пред мен, с твоето описание на Неговата лила и Неговата Милост. Моля те, кажи ми още от многото случаи, когато Господът е обсипвал Своята Милост на моите дядовци, как Той е бил близък до тях и ги е спасил от гибел. Сънят напуска очите ми и ме подтиква да слушам историите за Бога. Направи тази нощ свята, като ми разкажеш славата на Господа. Само това може да ми даде удовлетворение. Нека прекарам нощта в мисли за Него... Твоята тишина ми причинява голяма агония.“

Вйаса видя непоколебимостта и посветеността на Паракшит и промени решението си. Той каза: „Синко, да бяха едно или две, могъщите чудеса на Кришна, аз можех да ти ги опиша. Ако човек има билион езици, и цялата вечност пред себе си, описанието на Неговото Величие никога не може да бъде изчерпано. Всички Богове се преклониха пред Него с допрени длани. Понякога Той издига Своите преданоотдадени до небесата, скоро след това ги дърпа надолу в дълбините. Той се отнасяше към света като към куклено представление. Той беше винаги сияен със Своята усмивка. Никога не познаваше тревожността, разочарованието или нещастието. Понякога се държеше като обикновен човек, понякога като невинно дете, в други случаи като близък роднина, или като близък приятел, или като властен монарх. Понякога Той се държеше като игриво момче-говедарче. Той имаше способността и интелигентността да играе всички роли с уникална елегантност. Той обичаше твоя дядо, Арджуна, със специален плам. Взимаше го със Себе Си, какъвто и да е случаят или мястото. Та Арджуна можеше да се движи свободно дори из вътрешните стаи на дома на Господа. Господът играеше с твоя дядо във водите на Ямуна, гмуркайки се на едно място и издигайки се на отдалечено място, за да го изненада, викайки му да направи същото, ако може, състезавайки се с него в различни игри, игри, които не се поддават на описание и разпознаване. Той водеше Арджуна на усамотено място и разговаряше с него за някакви мистерии. Често се отказваше от гладкото, копринено легло и вместо това спеше с глава в скута на Арджуна.

„Твоят дядо откликваше напълно на тази любов. Въпреки че понякога биваха откривани ядосани един на друг, говорейки като че са разярени, те се сдобряваха много скоро и подновяваха приятелския разговор бързо. Скъпи мой синко, може да се каже, че те бяха Нара и Нараяна, като тялото и дъха. Нямаше Арджуна без Кришна и нямаше Кришна без Арджуна. Нямаше тайна, която твоят дядо да не сподели с Кришна, или която Кришна да не сподели с твоя дядо, кой конкретен епизод в тяхната връзка да ти кажа сега? Питай ме за който и да е, който би искал да чуеш и аз с радост ще ти го разкажа.“

Кришна и Бишма на Курукшетра

Бишма: Който вдигне оръжие срещу Хастинапутр, аз съм задължен да до унищожа!

Кришна: Вие мислите, че в това е Вашият дълг? Сега Вие имате намерение да покажете на всички Вашата сила, но вместо това ние ще видим само Вашата слабост Ако бяхте по-мъдър, нямаше да убивате Вашите потомци и наследници, щяхте да предпочетете да отдадете своя живот. 

Бишма: Аз съм свързан сега със своята Дхрма, Васудева!

Кришна: Дарма освобождава човека, каква е тази Дхарма, която Ви обвързва? Това явно не е вашата Дхарма, а уловка, ваши окови!

Бишма: Не смейте да поставяте под съмнение моето следване на Дхарма,  Васудева. За целия си живот аз ни веднъж не съм нарушил Дхарма. Правя само това, което е необходимо за изпълнение на клетвата, която съм дал на баща си!

Кришна: И сега заради изпълнение на Вашата клетва, Вие сте готов да унищожите целия свят? Аз не считам това за праведност. Праведникът поставя благото на всички по-високо от своето собствено, лично благо. У Вас няма нито праведност, нито разбиране за истинната Дхарма.

Бишма: Васудева, в своята дързост Вие минахте всички граници. Аз много Ви уважавам, но Вие нямате право да наричате моето разбиране за Дхарма и моето следване на Дхарма лъжовно. Аз защитавам истинната Дхарма. Затова никой, никога не е могъл да ме победи! Никога!

Кришна: Аз мога да Ви победя, сега мога да Ви унищожа, велики Бишма. Със своето упрямство, Вие ме вадите от търпение.  Никой метал няма да устои срещу моя огън. И няма такава клетва, проклятие или благословение, които да не мога да разруша. Вие сте препятствие на пътя към щастието, вие предизвикахме повелителя на съдбата. Ако веднага не оставите оръжието си, то аз без оглед на нищо ще ви убия. 

Бишма се прицелва Кришна слиза от колесницата си и тръгвакъм Бишма

Кришна: За да ви убия не ми е нужно никакво оръжие. Мога да ви убия даже с колело от тази колесница!

Кришна вдига колелото, Бишма пуска стрела  към Кришна, която се превръща в много стрели. Времето се забавя и спира. Стрелите замръзват пред Кришна, както и цялото движение около тях

Бишма: Защо стрелите ми увиснаха във въздуха, Васудева?

Колелото се превръща в сударшана чакра

Кришна: Аз дойдох като Васудева Кришна. Аз се родих в рода Яду, но Аз не съм човек, Аз съм сам всевишният господ, Аз съм абсолютната Истина за знанието на Дхарма. Само с Моето позволение Вие се сражавате, с Моето позволение Вие сте жив. И само с Моето позволение, Вие можете да умрете.

Слиза от колесницата и се приближава към Кришна

Бишма: Моля да ме извините Васудева, аз не знаех за вашето истинско положение, моята съдба е във вашите ръце. И сега, за да ме убиете, Вие даже сте готов да нарушите Вашето обещание. Разбира се аз съм заслужил Вашия гняв, но в какво се състои моята вина Васудева, кажете ми?

Кришна: Проблемът е във Вашето невежество. Вие нито веднъж не се опитахте да разберете истинната природа на Дхарма. Докато хората по целия свят не се научат да бъдат състрадателни, до тогава следването на  Дхарма няма да бъде истинско. Но Вие се грижехте само за своето семейство. За благополучието на света никога не помислихте. Всичките Ви аскези са проявеление на вашия егоизъм.

Бишма: Но аз се отказах от трона заради щастието на своя баща, аз цял живот следвах обет за безбрачие. Нима в това има някакъв егоизъм, Васудева?

Кришна: Да дадеш обет за безбрачие и да се откажеш от трона, това е най-доброто от всичко, което сте направили. Но защо Вие се отказахте да се грижите за благото на обществото, велики Бишма.

Бишма: За да не допусна разкол в династия Куру, за да избегна война за трона  на Хастинапур и за да предпазя поданиците на династия Куру от смут, аз дадох тази клетва, Васудева.

Кришна: Но огледайте се велики, какво се случва тук? Вашата клетва не помогна да избегнете стълкновенията на тази братоубийствена война. Помислете велики, Вие винаги сте мислили, че служите на Дхарма, но ако това беше така, то тогава защо възникна тази битка? В действителност, Дхарма това не е списък с предписания и не е следване на традиции. Дхарма, това е свойството на самия живот, а животът постоянно се мени. В основата  на живота лежат промени. Всеки е задължен да действа за благото на целия свят. Но Вие се отказахте да действате така, велики!

Бишма: Но аз съм уверен, че съм действал безупречно във всеки момент на живота си Васудева.

Кришна: Не велики, целия си живот се стремите към освобождение  и поради това в сложни ситуации Вие винаги сте избягвали да приемете отговорност. Вие не искахте да приемате важни решения и се бояхте Вашите действия да не влошат Вашата карма. Кога сте взели поне едно важно решение, велики? Нима назначиха Панду за император по Ваше решение?  Женитбата на Дритараштра и Гандари беше ли Ваше решение?  Вие нито веднъж не спряхте цар Дритараштра от нарушение на Дхарма велики.  Вие се съгласихте на изпълнение на игра на зарове и не спряхте унижението на Панчали и Вие поддържахте тази война. Вие имахте достатъчно възможности и сили да спрете тази война. Но вие не искахте да промените нищо, заради  привързаността към Вашите клетви и обети. Истината е в това, че зад прикритието на Дхарма, Вие избягвахте да вземате решения и да поемате отговорност.

Бишма: Нима нашите действия не създават окови за нас, Васудева?

Кришна: Ако действахте безкористно, Вие можехте да се освободите от всички окови. И вашият живот щеше да се напълни с Дхарма. Вие напразно мислехте, че отказ от действия дава освобождение, Вие мислехте за благо за себе си. Вие изпълнявахте заповеди на порочни хора, вместо да действате  за благото на всички. Така Вие бихте постигнали освобождение. Вие дадохте клетвата си много отдавна, но нима знаехте какво ви очаква в бъдещето?  Обстоятелствата се измениха велики, времената станаха други, а Вие продължавахте да следвате своята клетва. Не обръщайки внимание на никакви промени,  в резултат се разрази тази война.

Бишма: Значи клетвите нямат ценност?

Кришна: Разбира се че имат, когато изпълнението на клетвата носи благо за обществото, тогава те имат ценност. Но когато клетвите на човека и неговите действия носят на обществото очевидна вреда, трябва решително, без да се губи време, да се спре следването на такава клетва велики! Ако Вие не сте готов да се биете на страната на пандавите още днес,  то  по-добре оставете оръжието и спокойно приемете смъртта.

Бишма: Аз приемам смъртта Васудева. Ако Вие ми бяхте открили тези знания много години назад, аз можех да предотвратя беззаконията, но аз съм Ви признателен. Пред смъртта ми, Вие ми открихте тези знания и те ще ми помогнат. Ако Вие сам ме убиете, за мен ще е велика чест. Убийте ме, аз съм готов.

Кришпна: Аз мога да изпълня желанието Ви, велики.

Арджуна: Не Мадхава, Вие обещахте да не се сражавате в битката.

Кришна: Дойде време да наруша обещанието Си Баратха, затова го нарушавам.

Арджуна: Но Mадхава, целият свят ще Ви осъди.

Кришна: Ще Ми се наложи да приема това. Ти даже не можеш да си представиш, колко оскърбления и проклятия ще се изсипят върху Мен след тази битка. Но те нито ще ме зарадват, нито ще ме огорчат. Сега смъртта на великия Бишма е важна за нас.

Арджуна: Не Мадхава, позволете на мен да направя това, сега нищо не може да ме спре и аз ще мога да победя дядо в двубой. Моля Ви Mадахва не поемайте този тежък грях заради мен, ако направите, това аз веднага ще умра Мадава, дайте ми шанс, изпълнете молбата ми.

 

Из филма Махабхарата

 

Кришна и Дрона на Курукшетра

 

Кришна: Това оръжие може да унищожи цялата планета, Гуру Дрона!

Преди да решите да стреляте, отговорете си на един въпрос: Ако Ви кажа, че Ашватама, когото убиха, не е Вашият син, а слон; ще се върне ли у Вас разбиртането за ценността на живота? Ще се върне ли в сърцето Ви състрадание към хората и света?

Дрона: Истината ли казвате Васудева? Значи синът ми не е убит?

Кришна: Вашият син така или иначе ще загине днес или утре. В този свят всички умират, Гуру Дрона. Но нима Вашият живот, цялото Ваше щастие и мъка, надежда и разочарование, знание и съмнение и всичко останало е свързано единствено с Вашия син? Нима в това е най-великата цел на Вашия живот? Цялата Ваша сила, цялото Ви знание е предназначено само в служба на сина Ви?

Дрона: Разбира се, той се появи на света благодарение на мен. Раждането му ме дари с щастие и почит. За мен той е най-важният човек измежду всички хора. По-ценен от живота ми. Нима бащата не може да обича сина си повече от всичко на света?

Кришна: Тогава помислете Гуру Дрона, Вашата любов към сина Ви е толкова силна, но какво в действителност сте му дали?

Дрона: Богатство, щастие, корона...!

Кришна: А що се отнася до истинските ценности? Дадохте ли му знания? Научихте ли го на Дхарма, учителю? Можахте ли да му дадете нещо такова, с което да не зависи от Вашата защита?  Съгласен съм, че не всеки може да стане такъв, какъвто е Арджуна или Ангарадж Карна, но вие можехте да научите Вашия син на истинските ценности и да му дадете мъдростта на живота. Ако бяхте направили това, то днес Вашият син нямаше да стане враг на Дхарма, и нямаше да Ви се наложи да се сражавате на страната на грешните.

Дрона: Исках да дам на моя син Ашватама цялото щастие на този свят Васудева. Моята любов към моя син не знае граници, аз...

Кришна: Не, любовта дава на човека щастие. Отваря очите му за това какво е лъжа и какво е истина учителю. Ако Вие наистина имахте любов, нито Вашия син, нито Вие бихте станали нарушители на Дхарма. В действителност Вие нямате любов към сина си, а само сляпа привързаност. Любов и привързаност силно се различават, някога мислили ли сте за това?

Дрона: Любовта е привързаност Васудева...

Кришна: Не, там където има любов, там няма привързаност. Любовта се събужда от състрадание, а привързаността от гордост. Любовта казва: „На моя син, Всевишният ще му дари цялото щастие на света“, а привързаността казва – „Само аз мога да дам щастие на моя син“. Любовта учи да се гордеш със сина си, а привързаността иска синът ти да се гордее с теб. Любовта дава освобождение учителю, а привързаността е окови. Любовта е Дхарма учителю, а привързаността е против Дхарма. На Вас Ви беше мъчно да гледате как синът Ви се храни с оризово брашно, разтворено във вода... Ако Вие не му говорехте, че е достоен за най-доброто и го научехте да се задоволява с това, което има, ако вместо завист, вие го научехте да се сдобива с всичко благодарение на своя труд, нима щяхте да се окажете днес в такава ситуация? Вас ви интересуваше единствено материалното благополучие на Вашия син, но никога не обърнахте внимание на качествата му. Вашата привързаност прегради пътя му към праведността. Алчност, страх и корист - ето на какво научихте сина си. Истината е в това, че заради тази привързаност, Вие така и не можахте да станете истински Гуру. Вашето обучение донесе само вреди.

Дрона: Защо говорите така Васудева. Цял живот се стремя да направя своите ученици най-добри в света. Аз съм ги възпитавал в необичайна преданост към своя Гуру.

Кришна: Гуру е този, който дава на учениците си всичките си знания. Той дава, но не продава знания. Гуру е доволен, когато учениците му дават скромно пожертвование. Той не жадува за богатства. А вие назначихте немислима цена за тяхното обучение. За получените знания, Вие поискахте от учениците си да отмъстят за Вас, с това отровихте не само своя живот, но и живота на всичките Ви ученици. И всичко това заради Вашата привързаност и гордост. Какъв гуру сте вие, Дроначария? Този, чийто ум е обхванат от гордост и в чието сърце има корист и привързаност, никога няма да може да живее праведно. Поради това синът на великия Бхарадваджа, като човек във време на наводнение се спасява хващайки се за дърво, така и Вие в последните мигове на живота си трябва да търсите спасение в Дхарма. Днес Вие трябва да вземете правилно решение. Отхвърлете Вашата привързаност. Мога да взема живота Ви още сега, но искам да Ви дам възможност да вземете поне едно правилно решение.

Дрона: Вие сте абсолютно прав, аз въм виновен за това, че моят син Ашватама бе наказан. Сега е време и аз да получа наказание...

 

Диалог из фима Махабхарата

Кришна и Карна на Курукшетра

Кришна: Ако човек придобива знания по нечестен път в момент на смъртна опасност той всичко ще забрави, това не е наказание на Багаван Парашурама това е закон на природата.

Карна: Но аз вложих толкова време и усилия за да придобия тези знания Васудева. Защо те станаха недостъпни за мен?

Кришна: А с каква цел се стремихте да придобиете тези знания Ангарадж? Нима осъзнавахте тяхното велико предназначение? Когато получихте знание, възникна ли ви желание да принесете полза на обществото? Или се опитвахте да придобиете превъзходство над всички, които са Ви унижавали? В действителност за придобиване на знания не са нужни много големи усилия. Необходим е само стремеж към висша цел и преданост.  Притежаване на знания е естествено за душата и Вие, който сте разумен човек кажете Ми, защо хората, които получават знания не могат да концентрират своя ум на тях? Ако човек счита знанията за средство и много се труди, за да ги получи за достигане на своята цел, то получавайки знания, той не може да успокои ума си. Такава душа не може да има знания. Подобно на цветовете, те могат да менят цвета на тъканта, но с времето всеки цвят ще изгори на слънцето. Този, който придобива знания разбирайки истинската им ценност, ще достигне съвършенство. Но този който иска да придобие знания, за да покаже на другите своето превъзходство, цял живот няма да достигне умиротворение и никога няма да стане най-добрият.

Вие се стремихте към знания, за да станете най-добър от всички. Но непредавайки се на Всевишния, вие няма да успеете да успокоите своя ум. Цял живот се състезавахте с Арджуна, въпреки че той не беше с Вас. Вие имахте неправилен мотив за придобиване на знания. Заради това Ви бе отсъдено да забравите тези знания.

Карна: Нима можех да не се състезавам, Васудева? Нима трябваше винаги да правя компромиси? В това обшество хората нямат еднакви възможности. Никой не уважаваше силата ми, хората се смееха над мечтите ми, всички ме унижаваха, наричайки ме син на колесничар. Бог дава способности на всеки и всеки е в правото си да ги получи, Васудева. Но защо обшеството лишава някого от неговото законно право?

Кришна: Разбира се това е несправедливо, сине на Радха. Всяка дискриминация на хората,  която указва различни права в обществото, когато лишава човека или част от обществото от права, възможности, имущество или уважение, това е престъпление.

Карна: Тогава в какво се състои вината ми, Васудева. Сърцето ми протестираше, когато ми забраниха и тогава получих сили, да докажа правото си да участвам в състезанието.  Тогава в какво се състои вината ми, Васудева?

Кришна: Знаете ли Ангарадж, цар Критавиря имал син. Името му било Арджуна и той също станал цар. Един ден той убил мъдреца Джамадагна и знаете ли какво направил синът на великия мъдрец? Въпреки цялата мъка от загубата, той размишлявал над това защо убили баща му. Той търсил причината за злото. В цялото общество, навсякъде той виждал беззаконията  и забравил за личната си болка. Той убивал кшатриите, замърсени с греха и изчистил арийската земя, правейки това своя мантра.  Ако той е бил воден единствено от желание за мъст, сега не биха го наричали Багаван Парашурама.  Да сине на Радха, Вие изпитахте много страдания и унижения, но ако бяхте решили да използвате уменията си за благото на обществото, Вие щяхте да получите велико благо. Ако такъв силен човек вземе под своя защита всички безправни и унижени хора, колко щастие бихте донесли на хората?! С вашите способности, с вашите качества, с това че вие сам сте преживели болка и унижения... Но вие не застанахте да защитавате безправни угнетени хора, Вие посветихте живота си на Дурьодана. На този, който винаги е действал против дхармата. В какво положение сте сега? Сражавате се на страната на Дурьодана, когато унижаваха Панчали, Вие взехте участие в това злодеяние, Вие престанахте да уважавате майка си, Вие убихте двама от синовете на своите братя, а сега забравяйки за своята дхарма Вие загубихте всички свои знания и увереност в себе си. Вие сте готов да приемете смъртта от ръката на по-малкия си брат.

Карна: Прав сте Васудева... но аз не мога да предам моя приятел Дурьодана и да забравя неговата милост.

Кришна: Каква милост, сине на Радха? Той ви нарече свой приятел, но нима Дурьодана даде право на хората от низши касти да получават знания в Хастинапур и да минат в по-висока каста? Нима започна да се грижи за унижени и безправни? Не, той стана ваш приятел само заради собствената си изгода. Вашето съперничество с Арджуна стана негова дружба с вас. Ако Вие бяхте забравили за своята мъст и бяхте започнали да служите на народа, то користта на Дурьодана в отношението му, щеше да стане очевидна за Вас. Ако в сърцето на Дурьодана имаше и капка състрадание към Вас, то с негова помощ Вие можехте да помагате на всички страдащи в света. В действителност Вие можехте да го освободите от всички форми на греха и престъпления. Но Вие самият не знаехте Истината. Придворната благосклонност, която той прояви към вас, нямаше никаква ценност.

Карна: Цял живот съм раздавал милост на бедни и страдащи, Васудева. Не съм получил никаква полза от това.

Кришна: Истинска полза от милостинята получава не този, който я взима, а този, който я дава. Ако Вие използвахте способностите си, за да защитавате от безправие своите нещастни съграждани, то всички биха придобили блага, сине на Радха. Казвате, че обшеството Ви е лишило от права да покажете способностите си, но Бог можеше да Ви награди с такива способности, за каквито дори не подозирате.

Узнайте истината – този, който живее заради благото на всички, също получава благо, но този който живее само заради своето благо, донася вреди не само на себе си, но и на цялото общество.  На Купукшетра двете армии са обезкървени, но за това не е виновен нито Дурьодана, нито чичо Шакуни. Това е грях на трима велики война. Великият Бишма, Гуру Дрона и Ваш, сине на Радха. Ако вие тримата се грижехте не са своята лъжовна дхарма, а се грижехте за цялото обшество, ако се бяхте отказали да помагате на Дурьодана, то и тази битка не би се случила.

Карна: Прав сте Васудева. Грешникът не може да донесе на обществото голяма вреда. Осъзнавам това, че с бездействието си, праведниците допусната това зло, и отговорността за тази битка лежи изцяло на нас. 

Из филма Махабхарата