Кришна и Бишма на Курукшетра

Бишма: Който вдигне оръжие срещу Хастинапутр, аз съм задължен да до унищожа!

Кришна: Вие мислите, че в това е Вашият дълг? Сега Вие имате намерение да покажете на всички Вашата сила, но вместо това ние ще видим само Вашата слабост Ако бяхте по-мъдър, нямаше да убивате Вашите потомци и наследници, щяхте да предпочетете да отдадете своя живот. 

Бишма: Аз съм свързан сега със своята Дхрма, Васудева!

Кришна: Дарма освобождава човека, каква е тази Дхарма, която Ви обвързва? Това явно не е вашата Дхарма, а уловка, ваши окови!

Бишма: Не смейте да поставяте под съмнение моето следване на Дхарма,  Васудева. За целия си живот аз ни веднъж не съм нарушил Дхарма. Правя само това, което е необходимо за изпълнение на клетвата, която съм дал на баща си!

Кришна: И сега заради изпълнение на Вашата клетва, Вие сте готов да унищожите целия свят? Аз не считам това за праведност. Праведникът поставя благото на всички по-високо от своето собствено, лично благо. У Вас няма нито праведност, нито разбиране за истинната Дхарма.

Бишма: Васудева, в своята дързост Вие минахте всички граници. Аз много Ви уважавам, но Вие нямате право да наричате моето разбиране за Дхарма и моето следване на Дхарма лъжовно. Аз защитавам истинната Дхарма. Затова никой, никога не е могъл да ме победи! Никога!

Кришна: Аз мога да Ви победя, сега мога да Ви унищожа, велики Бишма. Със своето упрямство, Вие ме вадите от търпение.  Никой метал няма да устои срещу моя огън. И няма такава клетва, проклятие или благословение, които да не мога да разруша. Вие сте препятствие на пътя към щастието, вие предизвикахме повелителя на съдбата. Ако веднага не оставите оръжието си, то аз без оглед на нищо ще ви убия. 

Бишма се прицелва Кришна слиза от колесницата си и тръгвакъм Бишма

Кришна: За да ви убия не ми е нужно никакво оръжие. Мога да ви убия даже с колело от тази колесница!

Кришна вдига колелото, Бишма пуска стрела  към Кришна, която се превръща в много стрели. Времето се забавя и спира. Стрелите замръзват пред Кришна, както и цялото движение около тях

Бишма: Защо стрелите ми увиснаха във въздуха, Васудева?

Колелото се превръща в сударшана чакра

Кришна: Аз дойдох като Васудева Кришна. Аз се родих в рода Яду, но Аз не съм човек, Аз съм сам всевишният господ, Аз съм абсолютната Истина за знанието на Дхарма. Само с Моето позволение Вие се сражавате, с Моето позволение Вие сте жив. И само с Моето позволение, Вие можете да умрете.

Слиза от колесницата и се приближава към Кришна

Бишма: Моля да ме извините Васудева, аз не знаех за вашето истинско положение, моята съдба е във вашите ръце. И сега, за да ме убиете, Вие даже сте готов да нарушите Вашето обещание. Разбира се аз съм заслужил Вашия гняв, но в какво се състои моята вина Васудева, кажете ми?

Кришна: Проблемът е във Вашето невежество. Вие нито веднъж не се опитахте да разберете истинната природа на Дхарма. Докато хората по целия свят не се научат да бъдат състрадателни, до тогава следването на  Дхарма няма да бъде истинско. Но Вие се грижехте само за своето семейство. За благополучието на света никога не помислихте. Всичките Ви аскези са проявеление на вашия егоизъм.

Бишма: Но аз се отказах от трона заради щастието на своя баща, аз цял живот следвах обет за безбрачие. Нима в това има някакъв егоизъм, Васудева?

Кришна: Да дадеш обет за безбрачие и да се откажеш от трона, това е най-доброто от всичко, което сте направили. Но защо Вие се отказахте да се грижите за благото на обществото, велики Бишма.

Бишма: За да не допусна разкол в династия Куру, за да избегна война за трона  на Хастинапур и за да предпазя поданиците на династия Куру от смут, аз дадох тази клетва, Васудева.

Кришна: Но огледайте се велики, какво се случва тук? Вашата клетва не помогна да избегнете стълкновенията на тази братоубийствена война. Помислете велики, Вие винаги сте мислили, че служите на Дхарма, но ако това беше така, то тогава защо възникна тази битка? В действителност, Дхарма това не е списък с предписания и не е следване на традиции. Дхарма, това е свойството на самия живот, а животът постоянно се мени. В основата  на живота лежат промени. Всеки е задължен да действа за благото на целия свят. Но Вие се отказахте да действате така, велики!

Бишма: Но аз съм уверен, че съм действал безупречно във всеки момент на живота си Васудева.

Кришна: Не велики, целия си живот се стремите към освобождение  и поради това в сложни ситуации Вие винаги сте избягвали да приемете отговорност. Вие не искахте да приемате важни решения и се бояхте Вашите действия да не влошат Вашата карма. Кога сте взели поне едно важно решение, велики? Нима назначиха Панду за император по Ваше решение?  Женитбата на Дритараштра и Гандари беше ли Ваше решение?  Вие нито веднъж не спряхте цар Дритараштра от нарушение на Дхарма велики.  Вие се съгласихте на изпълнение на игра на зарове и не спряхте унижението на Панчали и Вие поддържахте тази война. Вие имахте достатъчно възможности и сили да спрете тази война. Но вие не искахте да промените нищо, заради  привързаността към Вашите клетви и обети. Истината е в това, че зад прикритието на Дхарма, Вие избягвахте да вземате решения и да поемате отговорност.

Бишма: Нима нашите действия не създават окови за нас, Васудева?

Кришна: Ако действахте безкористно, Вие можехте да се освободите от всички окови. И вашият живот щеше да се напълни с Дхарма. Вие напразно мислехте, че отказ от действия дава освобождение, Вие мислехте за благо за себе си. Вие изпълнявахте заповеди на порочни хора, вместо да действате  за благото на всички. Така Вие бихте постигнали освобождение. Вие дадохте клетвата си много отдавна, но нима знаехте какво ви очаква в бъдещето?  Обстоятелствата се измениха велики, времената станаха други, а Вие продължавахте да следвате своята клетва. Не обръщайки внимание на никакви промени,  в резултат се разрази тази война.

Бишма: Значи клетвите нямат ценност?

Кришна: Разбира се че имат, когато изпълнението на клетвата носи благо за обществото, тогава те имат ценност. Но когато клетвите на човека и неговите действия носят на обществото очевидна вреда, трябва решително, без да се губи време, да се спре следването на такава клетва велики! Ако Вие не сте готов да се биете на страната на пандавите още днес,  то  по-добре оставете оръжието и спокойно приемете смъртта.

Бишма: Аз приемам смъртта Васудева. Ако Вие ми бяхте открили тези знания много години назад, аз можех да предотвратя беззаконията, но аз съм Ви признателен. Пред смъртта ми, Вие ми открихте тези знания и те ще ми помогнат. Ако Вие сам ме убиете, за мен ще е велика чест. Убийте ме, аз съм готов.

Кришпна: Аз мога да изпълня желанието Ви, велики.

Арджуна: Не Мадхава, Вие обещахте да не се сражавате в битката.

Кришна: Дойде време да наруша обещанието Си Баратха, затова го нарушавам.

Арджуна: Но Mадхава, целият свят ще Ви осъди.

Кришна: Ще Ми се наложи да приема това. Ти даже не можеш да си представиш, колко оскърбления и проклятия ще се изсипят върху Мен след тази битка. Но те нито ще ме зарадват, нито ще ме огорчат. Сега смъртта на великия Бишма е важна за нас.

Арджуна: Не Мадхава, позволете на мен да направя това, сега нищо не може да ме спре и аз ще мога да победя дядо в двубой. Моля Ви Mадахва не поемайте този тежък грях заради мен, ако направите, това аз веднага ще умра Мадава, дайте ми шанс, изпълнете молбата ми.

 

Из филма Махабхарата

 

Кришна и Дрона на Курукшетра

 

Кришна: Това оръжие може да унищожи цялата планета, Гуру Дрона!

Преди да решите да стреляте, отговорете си на един въпрос: Ако Ви кажа, че Ашватама, когото убиха, не е Вашият син, а слон; ще се върне ли у Вас разбиртането за ценността на живота? Ще се върне ли в сърцето Ви състрадание към хората и света?

Дрона: Истината ли казвате Васудева? Значи синът ми не е убит?

Кришна: Вашият син така или иначе ще загине днес или утре. В този свят всички умират, Гуру Дрона. Но нима Вашият живот, цялото Ваше щастие и мъка, надежда и разочарование, знание и съмнение и всичко останало е свързано единствено с Вашия син? Нима в това е най-великата цел на Вашия живот? Цялата Ваша сила, цялото Ви знание е предназначено само в служба на сина Ви?

Дрона: Разбира се, той се появи на света благодарение на мен. Раждането му ме дари с щастие и почит. За мен той е най-важният човек измежду всички хора. По-ценен от живота ми. Нима бащата не може да обича сина си повече от всичко на света?

Кришна: Тогава помислете Гуру Дрона, Вашата любов към сина Ви е толкова силна, но какво в действителност сте му дали?

Дрона: Богатство, щастие, корона...!

Кришна: А що се отнася до истинските ценности? Дадохте ли му знания? Научихте ли го на Дхарма, учителю? Можахте ли да му дадете нещо такова, с което да не зависи от Вашата защита?  Съгласен съм, че не всеки може да стане такъв, какъвто е Арджуна или Ангарадж Карна, но вие можехте да научите Вашия син на истинските ценности и да му дадете мъдростта на живота. Ако бяхте направили това, то днес Вашият син нямаше да стане враг на Дхарма, и нямаше да Ви се наложи да се сражавате на страната на грешните.

Дрона: Исках да дам на моя син Ашватама цялото щастие на този свят Васудева. Моята любов към моя син не знае граници, аз...

Кришна: Не, любовта дава на човека щастие. Отваря очите му за това какво е лъжа и какво е истина учителю. Ако Вие наистина имахте любов, нито Вашия син, нито Вие бихте станали нарушители на Дхарма. В действителност Вие нямате любов към сина си, а само сляпа привързаност. Любов и привързаност силно се различават, някога мислили ли сте за това?

Дрона: Любовта е привързаност Васудева...

Кришна: Не, там където има любов, там няма привързаност. Любовта се събужда от състрадание, а привързаността от гордост. Любовта казва: „На моя син, Всевишният ще му дари цялото щастие на света“, а привързаността казва – „Само аз мога да дам щастие на моя син“. Любовта учи да се гордеш със сина си, а привързаността иска синът ти да се гордее с теб. Любовта дава освобождение учителю, а привързаността е окови. Любовта е Дхарма учителю, а привързаността е против Дхарма. На Вас Ви беше мъчно да гледате как синът Ви се храни с оризово брашно, разтворено във вода... Ако Вие не му говорехте, че е достоен за най-доброто и го научехте да се задоволява с това, което има, ако вместо завист, вие го научехте да се сдобива с всичко благодарение на своя труд, нима щяхте да се окажете днес в такава ситуация? Вас ви интересуваше единствено материалното благополучие на Вашия син, но никога не обърнахте внимание на качествата му. Вашата привързаност прегради пътя му към праведността. Алчност, страх и корист - ето на какво научихте сина си. Истината е в това, че заради тази привързаност, Вие така и не можахте да станете истински Гуру. Вашето обучение донесе само вреди.

Дрона: Защо говорите така Васудева. Цял живот се стремя да направя своите ученици най-добри в света. Аз съм ги възпитавал в необичайна преданост към своя Гуру.

Кришна: Гуру е този, който дава на учениците си всичките си знания. Той дава, но не продава знания. Гуру е доволен, когато учениците му дават скромно пожертвование. Той не жадува за богатства. А вие назначихте немислима цена за тяхното обучение. За получените знания, Вие поискахте от учениците си да отмъстят за Вас, с това отровихте не само своя живот, но и живота на всичките Ви ученици. И всичко това заради Вашата привързаност и гордост. Какъв гуру сте вие, Дроначария? Този, чийто ум е обхванат от гордост и в чието сърце има корист и привързаност, никога няма да може да живее праведно. Поради това синът на великия Бхарадваджа, като човек във време на наводнение се спасява хващайки се за дърво, така и Вие в последните мигове на живота си трябва да търсите спасение в Дхарма. Днес Вие трябва да вземете правилно решение. Отхвърлете Вашата привързаност. Мога да взема живота Ви още сега, но искам да Ви дам възможност да вземете поне едно правилно решение.

Дрона: Вие сте абсолютно прав, аз въм виновен за това, че моят син Ашватама бе наказан. Сега е време и аз да получа наказание...

 

Диалог из фима Махабхарата

Кришна и Карна на Курукшетра

Кришна: Ако човек придобива знания по нечестен път в момент на смъртна опасност той всичко ще забрави, това не е наказание на Багаван Парашурама това е закон на природата.

Карна: Но аз вложих толкова време и усилия за да придобия тези знания Васудева. Защо те станаха недостъпни за мен?

Кришна: А с каква цел се стремихте да придобиете тези знания Ангарадж? Нима осъзнавахте тяхното велико предназначение? Когато получихте знание, възникна ли ви желание да принесете полза на обществото? Или се опитвахте да придобиете превъзходство над всички, които са Ви унижавали? В действителност за придобиване на знания не са нужни много големи усилия. Необходим е само стремеж към висша цел и преданост.  Притежаване на знания е естествено за душата и Вие, който сте разумен човек кажете Ми, защо хората, които получават знания не могат да концентрират своя ум на тях? Ако човек счита знанията за средство и много се труди, за да ги получи за достигане на своята цел, то получавайки знания, той не може да успокои ума си. Такава душа не може да има знания. Подобно на цветовете, те могат да менят цвета на тъканта, но с времето всеки цвят ще изгори на слънцето. Този, който придобива знания разбирайки истинската им ценност, ще достигне съвършенство. Но този който иска да придобие знания, за да покаже на другите своето превъзходство, цял живот няма да достигне умиротворение и никога няма да стане най-добрият.

Вие се стремихте към знания, за да станете най-добър от всички. Но непредавайки се на Всевишния, вие няма да успеете да успокоите своя ум. Цял живот се състезавахте с Арджуна, въпреки че той не беше с Вас. Вие имахте неправилен мотив за придобиване на знания. Заради това Ви бе отсъдено да забравите тези знания.

Карна: Нима можех да не се състезавам, Васудева? Нима трябваше винаги да правя компромиси? В това обшество хората нямат еднакви възможности. Никой не уважаваше силата ми, хората се смееха над мечтите ми, всички ме унижаваха, наричайки ме син на колесничар. Бог дава способности на всеки и всеки е в правото си да ги получи, Васудева. Но защо обшеството лишава някого от неговото законно право?

Кришна: Разбира се това е несправедливо, сине на Радха. Всяка дискриминация на хората,  която указва различни права в обществото, когато лишава човека или част от обществото от права, възможности, имущество или уважение, това е престъпление.

Карна: Тогава в какво се състои вината ми, Васудева. Сърцето ми протестираше, когато ми забраниха и тогава получих сили, да докажа правото си да участвам в състезанието.  Тогава в какво се състои вината ми, Васудева?

Кришна: Знаете ли Ангарадж, цар Критавиря имал син. Името му било Арджуна и той също станал цар. Един ден той убил мъдреца Джамадагна и знаете ли какво направил синът на великия мъдрец? Въпреки цялата мъка от загубата, той размишлявал над това защо убили баща му. Той търсил причината за злото. В цялото общество, навсякъде той виждал беззаконията  и забравил за личната си болка. Той убивал кшатриите, замърсени с греха и изчистил арийската земя, правейки това своя мантра.  Ако той е бил воден единствено от желание за мъст, сега не биха го наричали Багаван Парашурама.  Да сине на Радха, Вие изпитахте много страдания и унижения, но ако бяхте решили да използвате уменията си за благото на обществото, Вие щяхте да получите велико благо. Ако такъв силен човек вземе под своя защита всички безправни и унижени хора, колко щастие бихте донесли на хората?! С вашите способности, с вашите качества, с това че вие сам сте преживели болка и унижения... Но вие не застанахте да защитавате безправни угнетени хора, Вие посветихте живота си на Дурьодана. На този, който винаги е действал против дхармата. В какво положение сте сега? Сражавате се на страната на Дурьодана, когато унижаваха Панчали, Вие взехте участие в това злодеяние, Вие престанахте да уважавате майка си, Вие убихте двама от синовете на своите братя, а сега забравяйки за своята дхарма Вие загубихте всички свои знания и увереност в себе си. Вие сте готов да приемете смъртта от ръката на по-малкия си брат.

Карна: Прав сте Васудева... но аз не мога да предам моя приятел Дурьодана и да забравя неговата милост.

Кришна: Каква милост, сине на Радха? Той ви нарече свой приятел, но нима Дурьодана даде право на хората от низши касти да получават знания в Хастинапур и да минат в по-висока каста? Нима започна да се грижи за унижени и безправни? Не, той стана ваш приятел само заради собствената си изгода. Вашето съперничество с Арджуна стана негова дружба с вас. Ако Вие бяхте забравили за своята мъст и бяхте започнали да служите на народа, то користта на Дурьодана в отношението му, щеше да стане очевидна за Вас. Ако в сърцето на Дурьодана имаше и капка състрадание към Вас, то с негова помощ Вие можехте да помагате на всички страдащи в света. В действителност Вие можехте да го освободите от всички форми на греха и престъпления. Но Вие самият не знаехте Истината. Придворната благосклонност, която той прояви към вас, нямаше никаква ценност.

Карна: Цял живот съм раздавал милост на бедни и страдащи, Васудева. Не съм получил никаква полза от това.

Кришна: Истинска полза от милостинята получава не този, който я взима, а този, който я дава. Ако Вие използвахте способностите си, за да защитавате от безправие своите нещастни съграждани, то всички биха придобили блага, сине на Радха. Казвате, че обшеството Ви е лишило от права да покажете способностите си, но Бог можеше да Ви награди с такива способности, за каквито дори не подозирате.

Узнайте истината – този, който живее заради благото на всички, също получава благо, но този който живее само заради своето благо, донася вреди не само на себе си, но и на цялото общество.  На Купукшетра двете армии са обезкървени, но за това не е виновен нито Дурьодана, нито чичо Шакуни. Това е грях на трима велики война. Великият Бишма, Гуру Дрона и Ваш, сине на Радха. Ако вие тримата се грижехте не са своята лъжовна дхарма, а се грижехте за цялото обшество, ако се бяхте отказали да помагате на Дурьодана, то и тази битка не би се случила.

Карна: Прав сте Васудева. Грешникът не може да донесе на обществото голяма вреда. Осъзнавам това, че с бездействието си, праведниците допусната това зло, и отговорността за тази битка лежи изцяло на нас. 

Из филма Махабхарата 

Нарада, къде ми е водата?

The Master speaks...

Един ден Вишну и Нарада Муни се разхождали заедно.

Нарада Муни е син на Вишну, който непрекъснато възхвалява Вишну – Божи син, Нарада. Докато се разхождали той попитал Вишну:

- О Вишну, коя е тайната на Твоята Мая?

- Тайната на Моята Мая...? Иди в това село, донеси вода.

Не му отговорил, пратил го за вода в това село. Нарада отишъл в първата селска къща, потропал на вратата и там му отварило едно момиче. Неговите очи се срещнали с нейните очи. Внезапно - това е, край, забравил за какво е дошъл. И вместо да попита: „имате ли вода”.  Той питал бащата на момичето:

- Ще ми дадете ли вашата дъшеря, да се оженя за нея?

Бащата видял, че това е все пак духовна личност, казал:

- Да ще ти я дам.

Така Нарада се оженил за нея и те имали три деца. Живеели щастливо покрай реката.

Един ден мусоните разляли реката. Реката заляла къщата, където Нарада Муни живеел с жена си. Той побягнал с децата и с жената, от реката.  Държейки единия син за едната ръка, другия за другата, най-малкия на врата, той бягал да се спасяват. За зла участ водата го застигнала и отнесла едното дете и жена му. Те се удавитли. После друга вълна - другия син, после трета вълна отнесла и най-малкия син от гърба на Нарада във водата. Така и най-малкото дете се удавило в един водовъртеж. Той успял да се хване за един клон от едно дърво и се опитал да го спаси.

В този драматичен момент, когато най-малкият син се удавил пред очите му, това било голям шок, голяма болка изпитал. Ако някой баща има такова изживяване, може да разбере какво е това, ако твоето дете умира пред очите ти, това е много болезнено изживяване.

В този момент чул гласа на Вишну.

- Нарада-а-а-а, къде е водата?

..... Междувременно минали години, години.....

Това е Мая.

                                               ***

Мая не се обяснява. Вишну не му дава концепт какво е Мая, направо го праща в Мая да изживее какво е Мая. Времето е илюзорно, времето е Мая, времето и умът са Мая. Вашият ум и времето са Мая.

Гуру имаше едно изречение:

Когато умът и времето бъдат трансцедентирани, човек получава ново име: Бог.

Значи когато умът и времето бъдат изоставени, може да има Божествено съзнание. Да разбере какво е Бог. Ако не ги изостави, човек не може да знае какво е Бог, какво е Истината. Защото умът твори времето, а времето побеждава всички тези неща от този  свят.

Всички са във властта на времето.

 Ето гледайте: красиви млади момичета, всички гледат: „аааах, какви момичета”

Като остареят, падат им циците до пъпа, влачат се, никой не ги гледа. В старчески дом - не е привлекателна. Времето ги побежцдава, побеждава красотата на момичетата, отнема им щастието, което получават от удовлетворението на тяхната его суета: „Аз съм толкова красива, млада, толкова обожатели имам, само така да правя с пръст и си играя с всеки мъж”.

Това момиче е подвластно на времето. И ще умре. Всички момичета вярват във вечния романс и всички са разочаровани. Някъде след 18-19 години губят вдъхновение от живота. Стават едни пепеляви и работят... и са нещастни, а преди това са цъфтяли, енергията им цъфти, надяват се. Принцът на белият кон ще дойде. Обаче принцът или на черен кон идва или изобщо не пристига. Или пристига в някоя странна форма.

Не прилича на принц изобщо. Така много мечти умират. Много мечти. Всички страдат от това, че тяхните мечти са умрели. Ще видите, колкото повече умрели мечти, лицето на хората става едно такова... Тука ми умря една мечта, тука друга мечта ми умря, тука една надежда, че ще живея във вечна хармония, тука една дурга надежда. Животът удря плесници, удря тояги - дзен мастер живот. 

Тримата разбойници

The Master speaks...

Някакъв човек минавал през една гора. Нападнали го трима разбойника. Единият разбойник казал:

- Дайте да го убием този, да му вземем богатствата.

Човекът имал някои богатства....

- Не – казал другият -  защо да го убиваме, ще го вържем на едно дърво, ще го оставим, някой тигър може да го изяде. Защо да го убиваме ние?

Вързали го, взели му богатствата и си отишли. Третия разбойник обаче  дошъл и освободил човека. Казал му:

- Сега аз ще те отведа до пътя, и ти ще намериш твоето село.

Така разбоийникът го завел до селото. Човекът му казал:

- Аз съм богат, всъщност имам още пари, злато в селото. Имам богатство. Ела вкъщи при мен и аз ще те наградя богато. Разбойникът отвърнал:

 – Не, аз съм все пак разбойник.

                                               ***                      

Това са тамас, раджас и сатва. Тамасът иска просто да убие човека. Тамасът действа убийствено. Той ти отнема всякаква възможност за възприятие. Затъпява те толкова, че не си себе си. Просто затъпяваш и само страдаш. С тамасът са свързани тези сънливост, привързаност, летаргия, недоволство, липса на воля. Това е свързано с тамаса. Той е най-тежката гуна.

Тамас значи тъмна.

Раджас е нещо червено, нещо активно като страст. Това е воля, упоритост да работиш, желание да постигаш още. Това идва от егото. Има цел, искаш да постигаш някои неща. Ядеш люто - лютото активира енергията. Страстите са свързани с раджас.

Сатва вече няма страсти. Тя е само положителни емоции, простосърдечност, чистота. От нея започва медитативното настроение - от сатва. Като дойдеш до сатва, ти си близко до това да медитираш.

Трите гуни – сатва, раджас и тамас, крадат човека. Взимат му богатството, което носи в този свят. Този човек сме ние хората, а трите разбойника са сатва раджас и тамас. Тамас иска да убие човека, иска да се свърши с него. Най-голямата агресия е скрита в тамас. Тамасичните хора изглеждат на пръв поглед спокойни, но носят много голяма агресия в себе си.

Носят агресия, но тя е потисната. Може да избие на момент, и да бъде смъртоносно. Не знаеш какво може да стане с тамасичния човек.

Ако е раджастичен, той вече може да отива към сатва. Човек, който е раджастичен ще може да се контролира, да почне да се храни, да промени нещо в живота си, някой динамизъм да внесе.

Добрата страна на раджас е, че човекът може да се промени. Защото раджас е текущо нещо, има страст и страстта всъщност е тази вода на промяна. Според аюрведа ние можем да се променим чрез раджас. Ако имаме страст можем да се променим към сатва. Да излезем от раджастичност. Но ако паднем в тамас, до сатва е много трудно. А сатва още не е върхът. За това не влиза в дома на този човек. Да го награди. Казва:

 - Аз все пак съм разбойник.

 Все пак още съм в света на качествата, не съм още освободен.

Самата гуна, самото качество е добро. Може да помогне на човек да дойде до в къщи, да го върне до дома, но не може да влезе с него там. Там само човекът влиза. Само този който си. Там не може да влезе сатва. А за другите гуни изобщо не става дума. 

Приказка за бащата децата и фойерверките

Шри Чинмой разказва една история. Един баща има две деца. Едното се държи за бащата, а другото бащата го държи за ръчичката. Докато ходят пред тях се появяват фойерверки. Пред тях имало кална локва. И двете деца скачат да хванат фойерверките, Това дете, което се държи за бащата, се изпуснало от него и паднало в калната локва. Другото, което бащата го държи, също скача подир фойерверките, но понеже бащата го държи, не позволява да падне.

Кану често разказва тази история. Винаги ми е било чудно, защо бащата държи едното дете, а другото не го държи, защо другото се държи за бащата. Защо не ги държи и двете… Естествено мислех си, че става дума за някакво предпочитание, което бащата има към едното, но не съвсем по същият начин към другото.

Едва вчера, когато Кану отново разказа тази история и направи коментар, успях да разбера защо…

Причината е в това, че бащата държи едното дете, но не по външен а по вътрешен начин. Това е детето, което има здрава вътрешна връзка с бащата. Заради тази връзка, когато това дете залитне по изкушенията на света, вътрешната връзка, която е здрава не му позволява да падне. То се връща към бащата. Другото дете е дете, което няма такава вътрешна връзка с бащата. То се държи външно за него. Причините, поради които външно се държи са его причини. Заради нещо, което детето получава от бащата. В момента, в който види нещо, което го заслепи, то забравя за това, което получава от бащата и се насочва към другото. Тъй като вътрешна връзка не е изградена, това дете отива подир фойерверките и пада в локвата, защото няма какво да го държи да не падне.

Историята е много дълбока и така обяснена има наистина силно въздействие.

Човек си дава ясна сметка, че трябва да изгради вътрешна връзка с Бог, за да не пада на изпитанията, които животът ще му поднася…

Будизмът и Тантрическият хиндуизъм властвали навсякъде

Будизмът и Тантрическият хиндуизъм властвали навсякъде. Адвайта на Шанкара, също имала основа на почвата на Бенгал. Но децата на Бенгал приели Адвайта на Шанкара повече като философски интелектуализъм и академичен интерес, отколкото като средство за конкретно изживяване на духовна връзка с Божественото, което е вътре и извън света. Сухият интелектуализъм не можал да утоли жаждата на някои духовни тръсачи.  Оттук те се обърнали към култа на Кришна - Бхакти, предизвиквайки присмеха на ерудираните пандити. И бенгалският Ваишнавизъм започнал да залива цялата провинция с Шри Чайтаня, като своя вечна душа.

В своето детство той се отдавал на забава и лудории. Както момчета, така и момичета си патели на неговите пакости. Бил толкова непослушен, че често изчерпвал търпението на съседите и ставал обект на клюки из селото. В същото време чистотата и прозрачността не напускали детето дори за секунда. Неговата интелектуална острота била удивителна толкова, колкото неговата сила и енергия.

Още в своите младежки години, той отплувал отвъд океана на учеността. Всички учени, без изключение, трябвало да се преклонят пред този интелектуален гигант. Но една промяна бързо идвала към него, когато той наближавал двайсет и пет години. Сега божествена реализация щяла да се спусне неочаквано над него.

Неговата непривързаност се проявила, когато хвърлил в реката Багирати своя блестящ труд по логика, за да спаси репутацията на своя приятел, от това да бъде затъмнена от собствената му по-висша ученост.

Ваишнавизмът на Шри Чайтаня е еднозначен с Духа на Радха, живата емблема на божествената любов в своето най-висше. И тази любов постига върха на съвършенството в притежаването на и от все-блажения Шри Кришна.

„Радха“, казва Шри Ауробиндо, „е олицетворението на абсолютната любов към Божественото, пълна и цялостна във всички части на съществото от най-висшето духовно до физическото, носейки абсолютното себе-даване и пълното отдаване на цялото същество и привиквайки отгоре в тялото и в най-материалната природа върховната ананда - блаженство.“

Може ли Знанието и Посветеността да живеят мирно в едно единствено тяло? Животът на Шри Чайтаня е положителен отговор. В този момент той е Кришна, в следващият Той е Радха. Когато от неговите очи се леят реки от сълзи за Шри Кришна, той е олицетворение на Радха. А когато той заема мястото си на свещения подиум, той е самият Шри Кришна. Влиянието на бхакти на Чайтаня върху земята на Бенгал никога не може да бъде изразено толкова блестящо, както е направено от Вивекананда, Ведантът на Ведантините:

„Бхакти на Чайтаня,“ казва обичният ученик на Рамакришна, „владеела цялата земя на Бенгал, носейки утеха на всички. Неговата любов не знаела граници. Светецът или грешникът, хиндуистът или мюсюлманинът, чистият или нечистият, проститутката – всички имали дял от неговата любов, всички имали дял от неговата милост, и дори до днешен ден, макар и доста дегенерирано, каквото става всичко след време, неговото място е убежището на бедните, на потиснатите, на извънкастовите, на слабите, на онези, които са били отхвърлени от обществото.“

Ваишнава философията на Господ Гауранга е, че ние няма нужда да потискаме сетивата. Ние трябва да ги пазим непокътнати, но също така трябва да ги пазим под съответен контрол. За него един грешник не е обект на гняв или презрение, а на състрадание и любов.

Шри Чинмой
Превод: sukhpkhi