Будизмът и Тантрическият хиндуизъм властвали навсякъде

Будизмът и Тантрическият хиндуизъм властвали навсякъде. Адвайта на Шанкара, също имала основа на почвата на Бенгал. Но децата на Бенгал приели Адвайта на Шанкара повече като философски интелектуализъм и академичен интерес, отколкото като средство за конкретно изживяване на духовна връзка с Божественото, което е вътре и извън света. Сухият интелектуализъм не можал да утоли жаждата на някои духовни тръсачи.  Оттук те се обърнали към култа на Кришна - Бхакти, предизвиквайки присмеха на ерудираните пандити. И бенгалският Ваишнавизъм започнал да залива цялата провинция с Шри Чайтаня, като своя вечна душа.

В своето детство той се отдавал на забава и лудории. Както момчета, така и момичета си патели на неговите пакости. Бил толкова непослушен, че често изчерпвал търпението на съседите и ставал обект на клюки из селото. В същото време чистотата и прозрачността не напускали детето дори за секунда. Неговата интелектуална острота била удивителна толкова, колкото неговата сила и енергия.

Още в своите младежки години, той отплувал отвъд океана на учеността. Всички учени, без изключение, трябвало да се преклонят пред този интелектуален гигант. Но една промяна бързо идвала към него, когато той наближавал двайсет и пет години. Сега божествена реализация щяла да се спусне неочаквано над него.

Неговата непривързаност се проявила, когато хвърлил в реката Багирати своя блестящ труд по логика, за да спаси репутацията на своя приятел, от това да бъде затъмнена от собствената му по-висша ученост.

Ваишнавизмът на Шри Чайтаня е еднозначен с Духа на Радха, живата емблема на божествената любов в своето най-висше. И тази любов постига върха на съвършенството в притежаването на и от все-блажения Шри Кришна.

„Радха“, казва Шри Ауробиндо, „е олицетворението на абсолютната любов към Божественото, пълна и цялостна във всички части на съществото от най-висшето духовно до физическото, носейки абсолютното себе-даване и пълното отдаване на цялото същество и привиквайки отгоре в тялото и в най-материалната природа върховната ананда - блаженство.“

Може ли Знанието и Посветеността да живеят мирно в едно единствено тяло? Животът на Шри Чайтаня е положителен отговор. В този момент той е Кришна, в следващият Той е Радха. Когато от неговите очи се леят реки от сълзи за Шри Кришна, той е олицетворение на Радха. А когато той заема мястото си на свещения подиум, той е самият Шри Кришна. Влиянието на бхакти на Чайтаня върху земята на Бенгал никога не може да бъде изразено толкова блестящо, както е направено от Вивекананда, Ведантът на Ведантините:

„Бхакти на Чайтаня,“ казва обичният ученик на Рамакришна, „владеела цялата земя на Бенгал, носейки утеха на всички. Неговата любов не знаела граници. Светецът или грешникът, хиндуистът или мюсюлманинът, чистият или нечистият, проститутката – всички имали дял от неговата любов, всички имали дял от неговата милост, и дори до днешен ден, макар и доста дегенерирано, каквото става всичко след време, неговото място е убежището на бедните, на потиснатите, на извънкастовите, на слабите, на онези, които са били отхвърлени от обществото.“

Ваишнава философията на Господ Гауранга е, че ние няма нужда да потискаме сетивата. Ние трябва да ги пазим непокътнати, но също така трябва да ги пазим под съответен контрол. За него един грешник не е обект на гняв или презрение, а на състрадание и любов.

Шри Чинмой
Превод: sukhpkhi