вторник, 29 август 2017 г.

Появяването на Туласи Деви

Шри Туласи Деви
Глава 1

Нарада Муни попитал Бог Нараяна: “О, Бхагаван! Как чистата, целомъдрена Туласи Деви е станала Твоя съпруга? Къде е била родена? Коя е била в предишното си раждане? От какво семейство произхожда? И какви отречения е извършвала за да получи Тебе за съпруг - Ти, който си над материалната енергия, неподвластен на промяна, Космическата Душа, Върховния Бог, Господарят на всичко, всезнаещия, причината на всичко, вездесъщия, вместилището и поддръжника на всичко. И как така Туласи Деви, Твоята главна богиня, се е превърнала в дърво? О, Ти, който разсейваш всички съмнения, умът ми е нетърпелив да узнае всичко, свързано с това; и това ме кара да ти задавам тези въпроси. Сърдечно те моля да разсееш тези съмнения от ума ми. ”
Тогава Бог Нараяна разказал следната история
… Ману Дакша Саварни бил частична експанзия на Бог Вишну. Той бил абсолютно благочестив, преданоотдаден на Бога и много прочут с добрите си дела. Синът на Дакша Саварни, Дхарма Саварни, също бил много добродетелен. Благочестивият син на Дхарма Саварни се казвал Вишну Саварни, а неговият син, който бил велик Ваишнава, бил известен като Раджа Саварни. Синът на Раджа Сарвани, обаче, Вришадхваджа, бил фанатично предан на Бог Шива. Бог Шива живял в къщата на Вришадхваджа в продължение на три юги по изчислението на боговете и го обичал повече от собствените си синове. Вришадхваджа не почитал Бог Нараяна, Богиня Лакшми или който и да е друг полубог. Той прекратил обожаването на Лакшми през месец Бхадра (авг., септ.,) и обожаването на Сарасвти през месец Магха (ян., февр.,). Той не учавствал в жертвоприношенията и в обожаването, извършвани от уважение към Бог Вишну, и се отзовавал за тях доста критично. Полубоговете не го проклинали, защото се страхували от Бог Шива. Богът на слънцето Сурйя, обаче, който не можел да сдържа повече гнева си, го проклел: “О, Царю, тъй като си напълно отдаден на Бог Шива и единствено на Бог Шива, и също така не признаваш никого от другите полубогове, проклинам те сега да загубиш своето богатство и благосъстояние! ” Щом като чул това проклятие, Бог Шива се разгневил. Той сграбчил тризъбеца си и се впуснал подир Бог Сурйя. Изплашен, Бог Сурйя, заедно с баща си, Кашйяпа Муни, отишли в Брахмалока, най-висшата материална планета, да намерят подслон при Бог Брахма. Но Бог Шива ги последвал и там. Бог Брахма, който също се изплашил от Бог Шива, отвел Бог Сурйя и Кашйяпа в обителта Вайкунтха, духовния или вечен свят. Там, с пресъхнали от притеснение гърла, те отишли да търсят убежище при Бог Нарайана, Господаря на всичко. Те му отдали смирените си почитания, след което многократно го възхвалявали и най-накрая му обяснили защо били толкова изплашени. Бог Нараяна ги дарил с милостта си и им вдъхнал силата да бъдат безстрашни. Той казал: “О, изплашени, успокойте се. Как може да се страхувате от някой, докато Аз съм тук? Ако някой си спомни за Мен, когато е в опасност, където и да е той, Аз се втурвам към него с моя диск Сударшана в ръка и го спасявам. О, полубогове, аз винаги съм този, който сътворява, поддържа и разрушава вселената. Във формата на Вишну Аз съм поддръжника; във формата на Брахма Аз съм създателят; а във формата на Шива Аз съм разрушителя. Аз съм Шива, Аз съм ти, Аз съм Сурйя. Аз приемам многобройни форми и поддържам вселената. Затова, връщайте се сега в своите обители. Няма от какво да се страхувате. Всичко ще бъде наред. Отсега нататък няма защо да се боите от Бог Шива.
Той е убежище за благочестивите, лесно може да бъде удовлетворен,  той е слуга и господар на  преданоотдадените си и е с възвишен ум. За мен Бог Шива и чакрата Сударшана са по-скъпи от живота Ми. По героизъм и доблест те нямат равни. Бог Шива лесно може де създаде десет милиона Сурйи и десет милиона Брахми. За него нищо не е невъзможно. Той не осъзнава външния свят. Той прекарва ден след ден потопен в медитация върху мен и съсредоточен в сърцето си. С петте си усти той предано повтаря Моята мантра и непрестанно Ме възхвалява. Ден и нощ Аз също мисля за неговото благополучие. В каквато степен някой Ме обожава, в същата степен Аз го покровителствам. Природата на Шива е абсолютното благополучие. ”
Докато Бог Нараяна говорил, пристигнал Бог Шива. С червени очи, той бил възседнал повозката си с бика и с тризъбец в ръка. Бързо слязъл и смирено се поклонил на Господаря на Лакшми, умиротворената Върховна Личност. Бог Нарайяна, Вишну, седял на осеяния си със скъпоценности трон. Той бил украсен с корона, обеци и гирлянд и в ръка държал диска Си. Формата му била несравнено прекрасна, със цвят на млад дъждовен облак. Всеки от слугите Му имал по четири ръце и Му веел с всяка от тях. Тялото Му било намазано със сандалова паста и бил облечен с жълти одежди. Бог Вишну, който проявява милост към преданоотдадените си, дъвчел бетелови ядки, предложени Му от Неговата съпруга Лакшми. Усмихнат, той гледал и слушал пеенето и танците на Видйядхарите. След като Бог Шива се поклонил на Бог Нараяна, той се поклонил на Бог Брахма. Бог Сурйя и Кашйяпа Муни с почит приветствали Бог Шива. След това Бог Шива извършил обожание на Бог Вишну, Господарят на всичко, и седнал на един трон. Придружителите на Бог Нараяна започнали да веят на Бог Шива с ветрила от бели пера, за да облегчат умората от пътешествието му. Тъй като Бог Шива влязъл в контакт с добродетелта на Бог Вишну, той се преизпълнил с весело благоразположение на духа и започнал да възхвалява Изначалната Божествена Личност с петте си усти. Бог Нараяна бил дълбоко удовлетворен. С благи нектарни думи Той му казал:
 “О, Бог Шива, Ти си символа на цялото добро и благоденствие. Затова би било глупаво да те питам за благополучието ти. Но ще те попитам само от уважение към законите на обществото и към метода, предписан от Ведите. Този, който дарява плодовете на предаността и благополучието, не бива да се пита за отреченията му и материалното му процъфтяване. И тъй като ти си господарят на знанието, би било безполезно да те питам, дали знанието ти се увеличава. И също толкова безполезно би било да питам победителя на смъртта дали е свободен от всякакви опасности. Но ти си дошъл в моята обител с някаква цел. Каква е тя? Разгневен ли си от нещо? ”
 “О, Бог Вишну, ” започнал Бог Шива. “Цар Вришадхваджа е мой велик преданоотдаден. Бог Сурйя го е прокълнал и това ме разгневи. От привързаност към сина ми, царя, аз бях готов да убия Сурйя. Но Сурйя потърси подслон при Бог Брахма, а сега и двамата потърсиха Твоята защита. Нещастните, които намират подслон при Теб, като говорят или постоянно мислят за Теб, са напълно защитени и стават наподвластни на всякакви опасности. Те преодоляват смъртта и старостта. Какво да кажем за тези, които лично са дошли при Теб, за да намерят подслон? Когато някой винаги си мисли за Теб, опасностите за него изчезват. При него идва само добро. О, Господарю на Вселената! Какво ще стане с моя глупав преданоотдаден, който, проклет от Бог Сурйя, е загубил цялото си богатство и благосъстояние? ”
Бог Вишну отговорил: “О, Бог Шива! Тук във Вайкунтха измина половин час. За това време са изминали двайсет и една небесни юги. Затова цар Вришадхваджа, поради движението на непреодолимото и ужасно време, е мъртъв. Синът му, Хамсадхваджа, с течение на времето също умря. Хамсадхваджа заченал двама благородни сина Дхармадхваджа и Кушадхваджа. Те и двамата са велики Ваишнави, но поради проклятието на Бог Сурйя, щастието ги е напуснало. Те изгубиха царствата си, заедно с цялото си имущество и благосъстояние. Но сега те са ангажирани в обожаване на Богинята Лакшми, която е доволна от усилията им. Затова Тя се съгласи да се спусне на Земята и да се разшири в Своя частична експанзия, като се роди, зачената от съпругите на тези двама царе. Тогава, по милостта на Богиня Лакшми, Дхармадхваджа и Кушадхваджа ще станат преуспяващи, могъщи царе. О, Бог Шива, твоят преданоотдаден Вришадхваджа е мъртъв, затова се връщай в своята обител. О, Бог Брахма, Бог Сурйя и Кашйяпа Муни, вие също трябва да се връщате в своите владения. ” Тогава Бхагаван Вишну се оттеглил със съпругата си в покоите на двореца си. Весели, полубоговете се завърнали в своите владения, а Бог Шива продължил да извършва своите отречения.

Дхармадхваджа и Кушадхваджа практикували строг аскетизъм и обожавали Богиня Лакшми. По този начин те и двамата заслужили милостта, която искали. По милостта на Богиня Лакшми, те отново станали владетели на света. Те постигнали големи духовни сили, оженили се и заченали деца. Цар Дхармадхваджа се оженил за Мадхави. След известно време тя забременяла с частичната инкарнация на Богиня Лакшми. Плода, обаче, останал в утробата на Мадхави в продължение на сто небесни години. Ден след ден, сиянието й се увеличавало. Най-накрая, в благоприятен ден и час, в пълнолуние през месец Картика, в петък, тя родила. Красотата на Богинята на Щастието, Лакшми, се проявила в бебето. На стъпалата си момиченцето имало белези от лотосов цвят. Лицето й приличало на есенна луна, очите й били като разцъфнали лотоси, а устните й наподобявали узрелите плодове на дървото бимба. Дланите и стъпалата й били тъмно розови, пъпа й дълбок, и точно над него имало три гънчици. Отзад тялото й било заоблено и цялото било възхитително топло през зимата и хладко през лятото - много приятно на допир. Гърдите й били стегнати, а талията тясна, а светлината, струяща от тялото й, я заобикаляла като нимб. На цвят тя била бяло като цветето чампака и косата й също била прекрасна. Заради несравнимата й красота мъдреците я нарекли Туласи. 

Из Животът на Тулси Деви

Към втора глава

Няма коментари:

Публикуване на коментар