РАЗКАЗВАЧ: Един ден цар Паракшит отишъл на лов. Навлизайки дълбоко в гората, той неусетно изгубил компанията си. Той не успял нищо да улови и бил много недоволен, а също бил и гладен и жаден Докато се разходил наоколо да търси вода, той открил малка колиба. В нея живеел светията Шамика. Светията седял тихо, със затворени очи, в дълбока медитация, неговите сетива, ум и интелект били под съвършен контрол. Той не бил буден, нито сънувал, нито бил заспал. Той бил в Самадхи, онова състояние на съзнание, в което човек осъзнава единството си с Брахман. В крайниците му нямало движение. Тялото му било в съвършен покой. Царят видял светията така, но не разпознал неговото състояние.
ПАРАКШИТ: О, свети мъдрецо, моля те за малко вода, защото съм много жаден.
РАЗКАЗВАЧ: Светията Шамика нито го видял, нито чул неговата молба. Тялото му било тук, но то било дреха, оставена на брега. Tогава царят, мислейки че светията преднамерено го игнорира, се ядосал, вдигнал една мъртва змия, която лежала наблизо и гневно я хвърлил на врата на светията. После бързо си отишъл.
Светията имал син, на име Шринги. Той бил надарен с голяма сила. В този ден Шринги бил навън. Когато се върнал в колибата, той видял че царят излиза от там. После влязъл, видял змията да виси на врата на баща му и разбрал за обидата, която била нанесена на неговия баща. Шринги се разгневил, и избухвайки в сълзи, проклел Паракшит:
ШРИНГИ: Царят трябва да плати тежко за тази обида към баща ми. След седем дни той ще умре от ухапване на змия.
РАЗКАЗВАЧ: Когато светията се завърнал от своята медитация, видял, че неговият син плаче. Той казал нежно:
ШАМИКА: Защо плачеш, сине мой; някой навреди ли ти?
ШРИНГИ: Тук беше царят Паракшит, и докато ти беше в самадхи, той ти хвърли една мъртва змия около врата. Аз го проклех да го ухапе отровна змия и да умре след седем дни.
РАЗКАЗВАЧ: Когато светията научил за проклятието, много се натъжил, поклатил глава и казал:
ШАМИКА: Защо го направи синко?
ШРИНГИ: Той те унизи.
ШАМИКА: Не може да ме унизи. Аз съм в самадхи, никой не може да ме обиди. Царят е добър, не трябваше да го кълнеш.
ШРИНГИ: Как добър, той ти хвърли змия на врата.
ШАМИКА: Не, добър е той, добра душа е царят. Синко, една злина не се поправя с друга. А сега, уви, не знам дали клетвата ще може да бъде отменена.
РАЗКАЗВАЧ: Така отшелникът седнал и почнал да медитира, за да разкъса проклятието на сина си. Обаче колкото и да медитирал, не можел да го отмени. Медитирал много време, отишъл в тези светове, където могат да се прекъсват клетвите, обаче не можал да го направи. Било му казано, че това е неизбежно, и че така трябва да стане, и вече никой не може да се намеси. Това било писано на Паракшид още от раждането, да умре от ухапване на отровна змия, въпреки че бил кшатрия от добро семейство, от рода на Пандавите и на Кришна, и напреднала душа.
Когато Цар Паракшит се върнал у дома, бил изпълнен с угризение за своето лошо отношение към светията. Скоро при него дошли отшелникът и синът му да отдадат почитания. Шамика, когото царят обидил, се поклонил и казал:
ШАМИКА: Царю Паракшид, моля те да простиш на сина ми. Той те прокълна да бъдеш ухапан от отровна змия след седем дни и това ще се случи, не мога да го спра. Молих се за теб, медитирах, нищо не става. Думата на един брамин, веднъж дадена, не може да бъде взета назад. Нека Бог играе както иска. Всичко е в Неговите ръце. Моля те да простиш на сина ми и на мен, ако сме те обидили, ние дойдохме, ако можем да ти помогнем по някакъв начин.
РАЗКАЗВАЧ: Щом Паракшит научил за фаталното проклятие, което Шринги привикал за него, това зарадвало сърцето му, защото му се сторило предрешена благословия.
ПАРАКШИТ: Добре, обаче какво да правя през последните си седем дни. Ако имам само седем дни, как най-добре да ги използвам. Ти си мъдрец, риши, кажи ми какво да правя.
ШАМИКА: Най-добре, да идеш покрай реката Ганга и да си в компанията на свети личности, на садху, на йоги. Бъди със светите хора и говори за Божествени неща с тях. Много е важно да си в близост на свети хора, защото искра от тяхната светлина може да влезе в теб. Ако говориш с тях, може нещо от тази светлина да премине в теб и да не умреш така нещастен. Да умреш подготвен, тези седем дни са шанс, да промениш много вътре в себе си.
ПАРАКШИТ(усмихва се): Ще бъда свободен от моите лоши дела. Още повече, мисълта за смъртта ще ме излекува от моята голяма привързаност към временните удоволствия и мощи. Аз ставах все по-отдаден на света, а сега ще изпълня остатъка от дните си с мисълта за Бог.
РАЗКАЗВАЧ: Тогава царят връчил царството си и всички свои притежания на своя син Джанамеджая, и отишъл да живее на брега на свещената река Ганга, за да посрещне края си в мир, с ум, потопен в мисълта за Шри Кришна, Бога на Любовта. Много свети мъже дошли при него, и той ги помолил за благословията им.
ПАРИКШИТ: Покланям се пред стъпалата на всички свети брамини. Благословете ме да имам все повече любов към безкрайния Господ. Каквито и различни раждания да премина след това, нека винаги се дружа със свети хора и истински влюбени в Бог. Това е моята единствена молитва.
РАЗКАЗВАЧ: Щом неговият ум се освободил от цялата световна привързаност, и сърцето му било пречистено от желанието за любовта към Бог, той се почувствал умиротворен и спокоен. Докато бил заобиколен от свети мъже, и разговарял за Бог, Шука, синът на Вяса, дошъл на това събиране. Шука, въпреки че бил само на шестнайсет години, бил древен по знание и мъдрост. Неговата форма била с неизразима грация и красота. Лицето му светело, и очите му греели като че от взиране в необятното. Той нямал знак на каста по себе си, нито някакво облекло. Наистина, той можел да се скита свободен като птиците във въздуха, защото истински познавал Брахман. Щом се доближил до събранието, всички се изправили с почитание. Цар Парикшит се прострял пред стъпалата на Шука с допрени длани и казал:
ПАРИКШИТ: О, велики учителю, щом ме благослови с твоето свято присъствие, моля те, научи ме на задълженията на един човек, желаещ Свобода. Научи ме как да открия Бог.
РАЗКАЗВАЧ: Така помолен, Шука, който познавал всички религии и всички истини, започнал да го учи...
(Паракшит бил син на принцеса Уттара и Абиманйу, а Абиманйу бил синът на Арджуна и жена му Субадра, сестрата на Кришна. Паракшит се родил след войната на Курукшетра.
Уттара носила сина си в утробата си, когато Абиманйу бил безмилостно и нечестно убит от Кауравите. По-късно, Ашваттама се опитал да убие нероденото дете и майка му, като насочил Брахмашира астра към нейната палатка извън бойното поле, но Кришна я спасил.
Главният свещеник на цар Йудиштира предсказва след раждането на Паракшит, че той ще бъде голям преданоотдаден на Господ Вишну, и понеже е спасен от Кришна, ще бъде известен като Вишнурата („този, който винаги е защитаван от Господа.“)
Няма коментари:
Публикуване на коментар