вторник, 31 май 2016 г.

Шейх Фарид и духовният търсач

The Master speaks...

Някой си човек, дошъл при Фарид да търси духовно учение:
- Искам духовно наставление как да водя духовен живот.
Фарид го оставил да чака няколко дни, без да му даде никакъв отговор. Човекът обикалял, обикалял, Фарид не му давал никакво наставление, той просто си живеел. Един ден човекът дошъл при него с думите:
- Аман, поставих Ви въпрос, простете, ама някое духовно наставление, тук, ако може...
 Вече изгубил търпение човекът. Няколко дни Фарид не му обръщал никакво внимание.
Това също е много важно. Ние искаме, като питаме Гуру, Той да ни отговори на момента. Ако не ни отговори, значи не ни обръща внимание. Ние нямаме упорство. Обаче той имал. Няколко дни обикалял там, чакал Фарид да му даде наставления и Фарид нищо... Накрая вече дошъл и го питал:
 – Може ли да ми дадеш наставления, аз поставих въпрос...
Най-смирено човекът пак попитал. Фарид му казал:
 – Ела с мене!
Той отивал към реката да се къпе. Влязли в реката и Фарид го хванал за главата и го натиснал във водата. Той си казал: „ахаа, посвещение ми дава сега с вода”. Обаче Фарид го държал под водата и той почнал да се задушава. Когато почнал да се задушава, почнал да се бори с Фарид, почнал да има лоши мисли за него, да се бори с него, да мисли – „ооо, аз съм чувал разни лоши работи за тоя фалшив учител ...”
Тогава Фарид го пуснал той поел дълбоко и жадно въздух.
- Когато поискаш Бог толкова силно, колкото този дъх, който сега взе, тогава ще стигнеш до Него.

                                                              ***

Ако искаш Бог на живот и смърт, с цялото същество. Ако имаш такава любов.... На това Гуру му викаше стремеж. При най-голям дял от хората, това е поза. Не при всички, но при много. Стремеж е на живот и смърт, иначе не можеш да пробиеш, не можеш да излезеш от твоето его. Такъв какъвто си, ти си затворник на твоето его, не можеш да пробиеш от него - ако нямаш такъв стремеж. А егото не ти позволява да имаш такъв стремеж. Егото ти казва: „Хайде почини си малко, много практикуваш, не е добре да прекаляваш.... Не медитирай прекалено, нали си чел книгите, какво ти трябва друго. Недей да се стремиш прекалено.”

 Ако не се стремиш, няма да имаш контакт с Бог, няма да имаш Любов. Ако нямаш Любов към Бог, нямаш нищо. Буквално нищо нямаш, имаш само духовна преструвка. Ама духовна преструвка не е духовен живот. Това че слагаш дрехи и отиваш на някакви събирания нищо не значи, това нищо не е. Духовността не е външен феномен. Не е важно от къде идеш, какви дрехи носиш, на какво се преструваш от вън. Това са външни форми, нищо не значат. Бог да не те гледа какви дрехи носиш? Той те гледа от вътре. Гледа от вътре какво си. Не можеш да го измамиш, не можеш да го излъжеш с дреха, с пари, с преструвки - не става. Духовността не е външен феномен.

За най-голям дял от хората духовността е външен феномен. Дрехи, чекнат се, казват: ние сме йоги, правят някои спортни упражненмия. Не е лошо да могат да се сгъват, хубаво е здравословно, но това няма нищо общо с духовността. Какво общо има това с духовността? Има хора, които могат да си сложат краката на главата, но той е същият, няма никакво духовно нещо. Абсолютно никакво. Алчен, страхлив, какво от туй, че може крака на главата да си сложи? Мислите, че това му дава духовни качества? Сигурни ли сте в това?  Аз ви казвам – не!


Няма коментари:

Публикуване на коментар