Избрано от лекции на Кану - кой съм аз?

Има нещо в тебе, което е живо, истински живо, истински живот, вечен живот, това е в сърцето на човека. Джива атма, живият дух, живата душа, само заради това гледаш, само заради това слушаш, ако го няма това, това тяло е труп. А ние не го знаем това нещо. Завиваме го отгоре с най-различни философски религиозни дрехи, така, така, правим разни политики, всякакви неща, но то остава скрито. Колкото и да витаем в религиозни, политически трипове, ние не можем да открием това нещо. Само ще останем на периферията. 

Това е един танц на илюзията, на Мая. Онези вечни същества,които не знаят кои са, които носят семето на вечността, на необятното съзнание, засято в тях, играят игра на някои други. Правят се на някои други.

Кой си ти?

Временното щастие не е трайно. Не можем да бъдем трайно удовлетворени с него. Човек трябва да влезе дълбоко вътре в себе си, да открие своята същност. Това, което е той самият. И тогава може да открие истинското удовлетворение. Истината за себе си. За това кой е. И за неговата любовна връзка с истинския Любим. С Всевишния с Бог.

"Освобождението значи свобода от страха, свобода от съмнението, свобода от невежество и свобода от смърт. Никой, който не е свободен не може да бъде щастлив. Когато не са свободни, хората не могат да са щастливи. Всеки човек има нужда да бъде свободен от всичко - от страх, от съмнения, от невежество, от тъмнина, от смърт. Да се освободиш от смъртта значи да се просветнеш, да станеш съзнателен за вечното, преди да си умрял. Когато изживееш онова, което е вечно отвъд времето, пространството, ума; когато изживееш онова, което си ти, истинското ти, тогава си свободен от смъртта.  "Да изживееш директно кой си ти не значи никакво състояние. Никакво. Нито едно състояние, нито едно описване, нито една идея, мисъл, емоция не е това. Това не си ти. Всички тези неща са прояви. Някакви прояви, положителни отрицателни, черно бели зелени жълти - всякакъв цвят. Обаче всички тези състояния не са трайни. Да изживееш директно кой си ти, означава да изживееш онова, което не се променя. Онова, което е така. И не може да е иначе. Защото в него няма два, няма движение, няма черно, няма бяло, няма положително, отрицателно. Целият дуализъм свършва. За това идеята е да изживееш директно кой си ти. Самата мантра, самият коан кой си ти, директно идеята е, че ти не си нито едно състояние. Нито едно.

Само директното състояние е реално. Истината. Истината това си ти. В Истината. Не сте двама - ти и Истината, а само Истината, и тебе те няма.  Само Истината съществува. Обаче тебе те няма.                             

"Всички състояния, които изживяваме и положителни и отрицателни без разлика, не са Истината. Това не сме ние всъщност. За това: „изживей директно кой си ти”.

Ти разбираш, че всички състояния, които изживяваш не си това и тогава се дърпаш. Отиваш по-дълбоко, търсиш Истината за себе си. За това кой си ти наистина, а не тези мисли, мнения, които имаш за себе си. Ти се описваш с ума. А какво ще стане ако умът изчезне? Ако спре да ти бълва приказки и да коментира? Как ще се изживееш себе си тогава? Как ще знаеш кой си ти?

Всичко се променя, състоянията текат като вода. Това се казва описване с психиката. Това описване с психиката се казва Самсара. Хората не изживяват Истината и това е причината за ужасните страдания, през които минава човешкия род. Тези ужасни мъки, карми, които траят милиони години. Какво геройство трябва да излезеш от Самсара. Да бъдеш легенда за търсача на Истината. Мечът на Истината.

Когато търсенето става силно в тебе, когато толкова се влюбиш в Истината и не се хващаш на никакви описвания и не им вярваш, тогава си на път да излезеш от тях. Почваш да не вярваш на твоите състояния. Да не ги взимаш за – това е така. И готово. Голямото описване с тези състояния ни държи нещастни, ни държи в това състояние. Мислим, че сме такива и не можем да се променим и не можем да се дръпнем от това. Самите ние му вярваме на ума.

Медитацията е първо да си осъзнаем мислите. Да видим, че не сме мислите, ние не сме това, което мислим, че сме. Не сме и това, което чувстваме и усещаме. Ние сме свидетел на това нещо. Ние не сме милите, не сме емоциите, и осъзнаването на това е началото на медитацията. Една отдръпнатост от описванията. Така се освобождаваш. Ако не се описваш с това състояние, няма толкова да те тормози. Когато се опишеш му вярваш, то те мачка. Не му вярвай. Погледни го малко от страни виж, че може да се промени. После ще дойде друго и на него ще повярваш – виж го и него от страни. Психиката се променя непрекъснто. Ако нещо го гледаш от страни, не можеш да вярваш толкова в него.

Някои неща са факти, но фактите не са Истината. И Истината не е факт. Не можеш да предизвикаш просветление. Не можеш да го направиш ти. Първият път когато се случва медитация или просветление, това просто идва. Случва се без ти изобщо да участваш в това, без да знаеш как става. Влизаш в състояние и се изненадваш сам от себе си, и въпросът е в изживяването. Не в убеждаването. Да изживееш това и когато го изживееш ще видиш, че това е много близко, не е далече от теб. Само трябва да си дадеш шанс. Да не губиш надежда, че може да се случи медитацията.

Когато си описан изцяло с егото и когато видиш това описване. Това е крачка към това да се отделиш от това състояние. Щом можеш да го видиш, значи това не си ти. Когато видиш фактът на егото, това те освобождава. Вашето истинско аз изобщо не е онова, което в този момент изживявате. Просто не е. Не изживяваш истинското аз. Ако го изживееш в този момент ще изглеждаш съвсем различно. Самото тяло ще ти се промени, ще светнеш изцяло.

То е като слънце вътрешно слънце, което е покрито с разни работи. Страх, мъка, неприемане, колебание, замазано е отгоре. Това слънце аз наричам семето на Истината в тебе. И във всеки го има. Но то е покрито отгоре, замазано е. И като гледаш тези неща, си казваш: да аз съм това. Това съм. Обаче ако се махнат тези неща - първият лъч на слънцето и вече става по-лесно отвътре. 

В дзен се изживява внезапно, защото умът не е подготвен. Изведнъж изживяваш това събуждане. Изчезва цялата мъка, цялата тъмнина в тебе, няма я. Няма я, никъде не съществува. Цялото онова неприятно чувство, което те измъчва изчезва. И буквално егото изчезва с него. Защото егото го възпроизвежда. И като изчезне това, което те мъчи, изведнъж ставаш лек. Даже тялото се олекотява. Лицето ти светва, това са някои симптоми. Даже след изживяването лицето още ти свети.

Едно много весело състояние, голяма радост, празненство, изпитваш все едно за пръв път живееш, за пръв път виждаш света, за пръв път го откриваш. След кеншото. Има едно събуждане като от сън. Този сън, че си това, онова ... това са факти, но не са Истината. Истината не може да бъде фактология. Тя не е факт. Тя просто е. Каквото и да кажем за Истината, ще бъде закачалка, върху която нищо не може да се сложи. Една необятност, без начало и без край. Щом си тръгнал да търсиш Истината, значи ще започнеш да виждаш, как тези неща не си ти.

Като почнеш да се осъзнаваш, започва да се появява свидетелят и той вижда всичките неща в тебе, но не се влияе от тях. Няма осъждане в него и няма чувство за вина. Той нито те осъжда, нито се чувства виновен, просто гледа. Истинският свидетел не осъжда никого – не може да осъжда. Той само гледа факти. Ако почнеш да се осъждаш, ще се опишеш с това повече. 

Когато се осъждаш това не си отива. То се потвърждава. Само повече потъваш. Трябва да го регистрираш, но да не се осъждаш. Само осъждането не  помага реално. Не се освобождаваш от него, с това, че ще се осъдиш. Даже го взимаш за по-реално. Това го потвърждава, все едно подсилваш това чувство. Това е погрешно. Само осъзнавай. Осъждането е от ума. Много е силно.

Неосъждането не значи, че си някой, който няма съвест или си безразсъден. Просто не се осъждаш, виждаш как са нещата в тебе и не се осъждаш за това. Медитираш, гледаш го това, и в един момент, когато имаш стремеж, това се променя, а когато се осъждаш се потвърждава. Чрез чувство за вина и осъждане това става по-силно.

Пепси Баба