Кришна пратеник за мир

СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Бишма, Видура и Дурьодана чакаха със слепия цар в залата за събрания на Кауравите.

ВИДУРА: Ние сме в гора, а Пандавите са лъвове, заради които никой човек не смее да реже дърветата. Техният дом е с нас.

ДРИТАРАШТРА: Трябва да върнем Индрапраста.

ДУРЬОДАНА: Не! Аз няма да им дам и толкова земя, колкото бихa взели на върха на игла. Ха, нека само стъпят в моето царство отново! Без никаква помощ, Карна сам ще ги победи, ако ни атакуват.

БИШМА: Стрелата на Карна от Индра няма да му е от никаква полза срещу някой, пазен от Нараяна.

ДУРЬОДАНА: Ти трябва да си деветдесет годишен, но имаш ума на дете. Ще се биеш ли за мен или не?

БИШМА: Да. Ще те защитавам. Но има истина там, където е Кришна, а победа има там, където е Истината.

ДУРЬОДАНА: Хм!

РАЗКАЗВАЧ: Дурьодана напусна стаята, след него и Бишма. Дритараштра остана насаме с Видура.

ДРИТАРАШТРА: Какво ще стане, Видура?

ВИДУРА: Ваше Величество, покривайки себе си с илюзия, Кришна живее като човек, и никой не Го познава. Той е като работник на полето; ние яздим покрай Него, и го виждаме, и го забравяме. Но той е душата на всички създания, и въпреки че окото е отворено, то няма да вижда без него.

ДРИТАРАШТРА: Видура, откъде знаеш всичко това, което другите не могат да видят?

ВИДУРА: Бъдете благословен, Ваше Величество, аз не обръщам внимание на илюзията. Край на целия лукав говор, Бхарата. Аз ти казвам истината: Арджуна и Кришна държат всеки живот в ръцете си. Те знаят как летят птиците в небесата, пътя на далече отиващия вятър, и за тях няма нищо малко, и нищо голямо. Сега Кришна иска да вземе животите на твоите синове обратно при себе си, и ние по никой начин не можем да го спрем.

ДРИТАРАШТРА: Казвали са ми, че понякога семето бива посято и обгрижвано както винаги, със същия падащ дъжд, и въпреки това нищо не пониква от земята. Когато ние сме сторили всичко, което можем, какво друго може да направлява резултата, освен Съдбата? Чрез нея ние получаваме богатство или бедност, намираме победа или поражение.

СЦЕНА 2

РАЗКАЗВАЧ: По времето на годината след дъждовете, в сезона на росата, когато слънчевата светлина е мека и въздухът е чист, Кришна се отправи към Хастинапур.

ДРИТАРАШТРА: Добре дошъл в Хастинапур!

ДУРЬОДАНА: Добре дошъл. Приеми като подарък от мен един дворец, в който да живееш, и много крави.

КРИШНА: Не.

ДУРЬОДАНА: Ние нямаме кавга с теб. Защо отказваш нашите дарове? Какво не ни е наред? Не сме ли достатъчно добри за теб?

КРИШНА: Принце, аз нямам друга работа тук, освен да говоря с вас. Аз съм само пратеник.

БИШМА: Почини си малко, Кришна. Пътуването трябва да те е уморило.

КРИШНА: Както кажеш, Бишма.

ДРИТАРАШТРА: Синко Дукхасана, вземи Кришна при себе си.

ДУКХАСАНА: Да, татко.

ДУРЬОДАНА: Не, татко.

РАЗКАЗВАЧ: Дурьодана искаше да покани Кришна на обяд. Той беше наредил на своите готвачи да приготвят ладу, качори, сандеш, макхан и най-различни вкусни ястия, сложени в златни съдове, и вода в златни чаши.

ДУРЬОДАНА: Първо аз ще го взема със себе си. След обяда той може да отиде в двореца на Дукхасана. Моля те, Кришна, ела и обядвай с мен.

КРИШНА: Не, принце. Храна може да се приеме на две места – в къщата на домакина или при приятел. Ти не си нито мой домакин, нито приятел. Аз ям нещо само там, където има любов. Не мога никога да ям с теб, защото ти нямаш любов към мен.

ДУРЬОДАНА: Как можеш да кажеш, че не си ми скъп?

КРИШНА: Защото, ако беше така, щеше да се биеш с Арджуна в Дварака, за да получиш Мен, а не моята божествена армия.

ДУРЬОДАНА: Това не доказва нищо, о, Кришна. Арджуна вече беше помолил за Теб и така ти стана негов по право.

КРИШНА: В такъв случай, ако вече съм на Арджуна, как мога да приема твоите услуги? Враг на Пандавите не може да бъде мой приятел. Защото Истината е на страната на Пандавите, а където е Истината, Аз съм там. В някакъв смисъл, Аз съм също и посланик на Истината. Ако участвам в този обяд, който предлагаш, това няма да е в съгласие с Нея. Не се ядосвай, Дурьодана. Гневът не може да победи смирението. Това исках да ти кажа. Между нас няма кавга, така че ме чуй. Пътят на Мира е Пътят на Напредъка и Развитието. Пътят на войната води в гробищата. Време е за обяд. Ще отида в къщата на Видура. Да вървим.

ВИДУРА: Ела, Кришна.

СЦЕНА 3

РАЗКАЗВАЧ: След като отказа богатото угощение на Дурьодана, Кришна отиде в къщата на Видура. Видура беше преданоотдаден на Кришна, и много любящ към Арджуна и неговите четирима братя. Всъщност, няколко пъти Той ги спаси от голяма опасност. Заради това, Кришна много обичаше Видура. Жена му много обичаше Кришна и беше нетърпелива да му служи. Тя Му предложи банани, но от вълнение изхвърли плода и му даде обелките. Кришна прие обелките с любов, и ги изяде с удоволствие. Те му се сториха по-сладки от всички ястия, направени от Неговите царици в Дварака. Докато Кришна беше изцяло потопен в приемането на обелките, Видура, изненадан от това, възкликна:

ВИДУРА: О, какво правиш?

КРИШНА: Не й говори. Тя не е във външните си сетива. Тя е изцяло потопена в трансцедентална любов.

РАЗКАЗВАЧ: Видурани обаче се върна във външно съзнание, когато чу съпруга си да говори, и осъзна какво се случва. Тя даде на Кришна плода от бананите и изхвърли обелките. Кришна беше разочарован.

КРИШНА: О, този плод не е толкова вкусен, колкото бяха обелките. (яде, яде...)

КРИШНА: Достатъчно.

ЖЕНАТА НА ВИДУРА: Още малко.

КРИШНА(клати глава): Какво си мислиш, Видура?

ВИДУРА: Не очаквах да си толкова неразумен.

КРИШНА: Неразумен?

ВИДУРА: Какво друго. Не би трябвало да оставаш тук. Дурьодана е зъл. Ако беше останал при Дукхасана, той можеше да те послуша. Сега няма никога да те послуша.

КРИШНА: Това е негов проблем. Моят дълг е да говоря. Дали ще ме послуша, или не, аз ще изпълня дълга си.

ВИДУРА: Той си мисли, че е добре защитен. Ушите му са запушени. Остани тук с мен, но не се излагай на опасност като се опитваш да говориш с Дурьодана. Недей да представяш своето предложение за мир в двореца. Онези, които ще те чуят, са безпомощни, а онези, които не са, няма да те чуят.

КРИШНА: Знам това. И все пак, Аз съм пратеник за мир. Трябва да изпълня дълга си.

РАЗКАЗВАЧ: Кришна се изправи и погледна Видура.

КРИШНА: Трябва да отида в двореца. Време е.

СЦЕНА 4

РАЗКАЗВАЧ: Кришна влезе в двореца на Дритараштра.

КРИШНА: Аз съм Кришна. Идвам от цар Йудиштира, търсейки мир.

РАЗКАЗВАЧ: Царят му отдаде почитанията си.

ДРИТАРАШТРА: Моля Те, уважи ме като приемеш да седнеш на това място. (Видура го подканя на мястото. Кришна сяда.) Какво предложение си донесъл от Пандавите?

РАЗКАЗВАЧ: Като сапфир, обкован в злато, Кришна в своите жълти дрехи се изправи и каза:

КРИШНА: О, царю, бих искал да заявя, че не съм донесъл ничие предложение. Аз съм тук със свое собствено предложение. Но ви уверявам, че каквото аз приема, ще бъде приемливо и за Пандавите. О, царю, ти самият си човек на Знанието. Ти знаеш, че мирът не е тема за спор. Мирът е най-важен. Само едната страна печели войната, но има смъртни случаи от двете страни. В този съд има интелигентни хора, с голямо познание. Никой друг дворец в света няма толкова войни, колкото този. Така че твоята отговорност е най-голямата. Ако има война, това събиране ще бъде разтурено. Ако стане така, историята ще те държи отговорен за сълзите, проляти след войната. О, царю, ти си потомък на цар Бхарата. Ти си наследник на Истината, Религията, Традицията и Справедливостта. О, защитнико на Истината! Чуй ме внимателно. Мирът никога не е невъзможен. Поведи Кауравите по пътя на Мира. В това лежи доброто на Кауравите и на Бхарата. Историята няма да обвини Шакуни за измама, защото тя се случи в твоя дворец. Историята няма да пита принц Дурьодана защо е обидил Драупади. Ти ще трябва да отговаряш за това, защото той е твоят коронован принц. Историята няма да пита Дукхасана защо се е опитал да съблече Драупади. Ти ще бъдеш държан отговорен за това.

Ако Пандавите и Кауравите се обединят, целият свят ще бъде техен. Но ако има война, нищо няма да остане. Нито дори твоите синове. Кой знае над чии трупове ще трябва да плачеш. Ако труп от лагера на Пандавите бъде донесен при теб, ще го наречеш ли труп на врага, ще празнуваш ли? О, царю, преди да свърши живота ти, опитай се да обединиш своя народ. Пандавите израстнаха под твоята грижа. Те имат право на твоята любов и благословия. О, защитнико на Истината! Върни им Индрапраста.

ДРИТАРАШТРА: Говори с моя син. Аз нямам нищо общо с това.

КРИШНА:          Принце, бъди доволен с половината царство, както преди. Не се ожесточавай срещу Пандавите. Те изпълниха условията от играта на зарове, и са твои братя. Мирът не е труден; той зависи само от теб и мен. Те няма да те заплашват, и ти по никой друг начин не можеш да се сдобиеш с такива приятели. Хастинапур ще бъде по-защитен. Твоето собствено царство ще бъде подсилено. Върни им техния град и ще бъдеш много по-богат, отколкото ако се опиташ да запазиш цяла Куруджангала за себе си.

ДУРЬОДАНА: Това предложение за мир е неприемливо.

БИШМА: Поне помисли.

ДУРЬОДАНА: Какво има да се мисли?

БИШМА: Синко, Кришна е приятел.

ДУРЬОДАНА: И приятелят ме моли да му дам половината си царство? Ако това е приятелство, какво е вражда? Никога няма да се откажа от Индрапраста. Ако Кришна има друго предложение, ще помисля над него.

КРИШНА: Вие всички сте доброжелатели на Дурьодана. Обяснете му, че бъдещето на Бхарата не може да бъде пожертвано заради неговата амбиция. Да, аз имам друго предложение. Ако Дурьодана иска да запази Индрапраста, тогава добре. От името на Пандавите моля за пет села. Само пет села! О, царю, ако им дадеш тези пет села, Пандавите ще бъдат доволни.

ДУРЬОДАНА: Пет села! На тези Пандави! Докато съм жив, няма да им дам дори и зрънце земя. Когато бях дете, Дритараштра даде половината от моето царство, но то няма да бъде дадено за втори път. Предпочитам да не живея с тях на същата Земя. Кажи им да ме оставят на мира и да не се преструват, че имат някакво право над моята земя.

КРИШНА: Но помисли...

ДУРЬОДАНА: Кришна, каква е ползата от много думи? Никога ли не си чувал Кшатрия Дхарма: Стой прав и никога не се навеждай, защото само това е мъжественост. По-скоро скъсай връзките, които те навеждат!

КРИШНА: О, Дурьодана, защо принуждаваш майка си да плаче над твоя труп?

ДУРЬОДАНА: Ако не беше пратеник за мир, аз щях да..

БИШМА: Дурьодана!

КРИШНА: Остави го да говори, Бишма. Какво щеше да направиш?

ДУРЬОДАНА: Щях да ти изтръгна езика!

КРИШНА: И?

ДУРЬОДАНА: И щях да те хвърля в тъмницата!

КРИШНА: Би ли се осмелил да хвърлиш в затвора един пратеник? О, арогантни Дурьодана! Арестувай ме, ако можеш! (към царя) Царю, ти имаш силата да въведеш мир, но не и волята, така че аз съм безпомощен. Сбогом, Дритараштра.

ДРИТАРАШТРА: Дурьодана, не наранявай царски пратеник. Кришна не може да стане твоя жертва. Той е вятърът, който ти търсиш да задържиш в мрежа.

РАЗКАЗВАЧ: Дурьодана се въздържа, но Дукхасана извади сабята си.

ДУКХАСАНА: Татко, ние нямаме нужда от твоето разрешение. Кришна е чувал толкова често, че е нещо специално, че сега той самият вярва в това. Но Той отиде твърде далеч над своя ранг този път. Той не е войн, а само селски хулиган, който е израснал с крави и безсрамни краварки.

КРИШНА: Дукхасана, ти си много смел. Тук ме виждаш сам и невъоръжен, и си готов да ми говориш за безобразие.

ДУКХАСАНА (вика): В името на царя те арестувам! Следвай ни или умри.

БИШМА: Глупако! Какво правиш!

РАЗКАЗВАЧ: Внезапно Кришна погледна право в Дукхасана. Неговите очи бяха щастливи, той каза:

КРИШНА: От мига, в който обиди Драупади, до сега – това е цялото време на твоя живот.

РАЗКАЗВАЧ: Дукхасана видя твърде късно смъртоносната чакра, въртяща се на ръката на Кришна, нейната твърда като гръмотевица главина, нейният искрящ, остър като бръснач край. Лъвският рев на войната още беше в неговото гърло, още не беше направил първата си крачка към Кришна, когато дискът отново беше на пръста на Кришна, а главата на Дукхасана се търкулна и спря между краката на Дурьодана.

От тялото на Дукхасана, отпуснато в смъртта, излезе светъл поток от енергия, която се поклони и влезе през центъра на гърдите на Кришна. Дискът изчезна от тъмната му ръка, и докато Дурьодана стоеше занемял, Кришна напусна двореца на Кауравите. Отвън той срещна Сатяки и ръка в ръка с него отиде до колесницата си без да поглежда настрани.