РАЗКАЗВАЧ: С първите искри от светлината на зората, Арджуна отиде в гората на лов. Той ходеше бавно сред дърветата, когато чу звук от флейта, нежен и тих – първо песента на флейтата беше повик на спокойното море, после беше песен на царете на Бхарата, свирена бавно, много бавно.
КРИШНА: Арджуна, скъпи принце, ела тук.
АРДЖУНА: Добро утро, Кришна.
КРИШНА: Добро утро. Какво правиш тук?
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна седна до своя приятел.
АРДЖУНА: Ловувам... Изгубихме нашето царство и сега трябва да живеем в гората дванайсет години.
КРИШНА: Когато бях малък, живеех във Вриндавана на реката Ямуна и виках жените при мен в гората с тази флейта. Да взема ли моята чакра и да потопя ли Земята в кръвта на Дурьодана, и на лъчезарния Карна?
АРДЖУНА: Сега не е времето и това не е твоя работа.
КРИШНА (усмихва се): Помни – ти си мой и аз съм твой. И който напада теб, удря също и Мен. Ти идваш от Мен, и аз от теб, и няма никой, който може да разбере разликата между нас.
РАЗКАЗВАЧ: Скоро Арджуна уби един елен и Кришна му помогна да го занесе в лагера. Пандавите приветстваха Кришна както нежния бриз е приветстван в горещо лято. Но Драупади заплака, щом го видя, и изгарящите й сълзи паднаха на гърдите й.
ДРАУПАДИ: Как можеше да бъде влачена от Душасана като животно? Аз съм родена от огъня на Шива! Кришна, ти си моята единствена защита!
КРИШНА: Принцесо, сега ние сме на колелото на живота, което се върти и върти, ние скитаме завинаги от едно раждане в друго. Тук ние сме царе, там изживяваме целия си живот на върха на стръкче трева. Но ние винаги живеем. Нищо не може да спре това колело. Нищо и никой няма да ни накара да изгубим този живот, каквото и да се случва. Драупади, когато при теб дойде голямо щастие, не се ли колебаеш понякога да повярваш, че е истинско?
ДРАУПАДИ: Често правя това.
КРИШНА: Тогава не приемай това нещастие, без да го провериш. Защото то може да си отиде отново, може да не е истинско.
ДРАУПАДИ: Нищо ли не можеш ли да сториш?
КРИШНА: Какво?
ДРАУПАДИ: Кажи на Арджуна да покаже на Дурьодана, че не сме негови роби!
КРИШНА: Не би ли предпочела да имаш съпруг? Карна ще го убие.
ДРАУПАДИ: Да убие Арджуна?
КРИШНА: Да, с бронята, с която е роден, Карна е най-добрият от воините.
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна ги чу да говорят и каза:
АРДЖУНА: Ще се поскитам сам известно време из хълмовете и ще видя какво ще намеря. Бъдете търпеливи и ме чакайте да се върна.
ДРАУПАДИ (държи ръката му): Ти ще носиш всички наши сърца със себе си, и на мен ще ми липсва най-много моето. Всяка сутрин и вечер ще изливам масло в нашия огън, така че да бъдеш в безопасност. О, върни се скоро или ще изгубим цялата радост от живота.
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна взе лъка си и сабята и започна да ходи из гората, докато наближи великите снежни планини, и започна да изкачва подножията й.
Няма коментари:
Публикуване на коментар