РАЗКАЗВАЧ: Близо до гората Кандава, Пандавите изградиха града Индрапраста със стена, висока като небето и бяла като сребро. Отразени лотоси започнаха да растат в езерата му; хора дойдоха да живеят в него, и пойни птици населиха градините и парковете. Арджуна попита Йудиштира:
АРДЖУНА: Братко, кой е Кришна, който ни срещна в Панчала, на сваямварата на Драупади?
ЙУДИШТИРА: Той израсна сред краварите на Ямуна със своя брат. После те се преместиха в Дварака, Града на портите, на брега на Западното море, управляван от царя на Ядавите, Уграсена. Бащата на Кришна е брат на Кунти; ето защо той дойде да ни види.
АРДЖУНА: Аз попитах Кунти дали съм го виждал преди, като дете. Той ми е сякаш познат – а не е. Тя каза, че никога не сме се срещали.
ЙУДИШТИРА: Това е странно усещане. Аз се чувствам така за Карна.
АРДЖУНА: Карна! Приятелят на Дурьодана?
ЙУДИШТИРА: Да. Видях го и знаех какво ще направи.
АРДЖУНА: Аз ще отида в този град на танцуващото море, ако ми разрешиш.
ЙУДИШТИРА: Да, Арджуна. Върви и открий.
РАЗКАЗВАЧ: Два месеца Арджуна вървя до океана, после следваше брега в посока на юг. Без да знае, той се доближи до Дварака, и Кришна го срещна там, вечерта, на океанския път. Двамата стояха сами, един срещу друг, на океанския вятър, и утихнали за миг. Кришна проговори пръв.
КРИШНА: Нара, ето така се срещаме – при водата, която беше мляко. Добре дошъл!
АРДЖУНА (покланя се и казва бавно): Спомням си... ти си... Господ Нараяна! – Това имаше предвид!
РАЗКАЗВАЧ: Кришна се усмихна и прегърна Арджуна.
КРИШНА: Ти и аз сме приятели от тогава – спомняш ли си дървото?
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна си спомни.
АРДЖУНА: Дървото на Нараяна! То е високо, и...
РАЗКАЗВАЧ: Споменът си отиде.
КРИШНА: То има корени в една сребърна планина; има клони и листа денем и нощем. Ела с мен сега. Моята колесница е наблизо.
РАЗКАЗВАЧ: Известно време Арджуна живя в къщата на Кришна. Един ден той видя там едно красиво момиче, което плени сърцето му със своите откраднати погледи. Той каза това на Кришна, и Кришна отговори:
КРИШНА: Може ли сърцето на един скитник да бъде толкова лесно обзето от любов? Това е моята сестра Субадра.
АРДЖУНА: За да я спечеля, ще сторя всичко, което може да направи човек.
КРИШНА (усмихва се): Нашият обичай е сваямвара. Но там тя може да не избере въобще никого! Слушай – аз живях с нея години наред, и дори аз не познавам какво е в ума й. Затова вземи я насила. Кой може да каже какво ще стори тя сама?
АРДЖУНА: Как? Кога?
КРИШНА: Вземи моята колесница, но не слагай никакви оръжия в нея. След няколко дни Субадра ще отиде на пикник извън града. Отведи я, и аз ще се срещна с теб в Индрапраста.
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна чакаше нетърпеливо, докато Субадра отиде на разходка. Тогава в колесницата на Кришна той разгроми нейните въоръжени придружители и я качи при себе си. Докато колесницата летеше той я притисна до себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар