Езерото

РАЗКАЗВАЧ: Един ден на небето е една година на Земята, и така единайсет години минаха за братята на Арджуна, преди да го срещнат отново. Матали спусна колесницата на Индра и приземи Арджуна в тревата до дървото на Нараяна. Както слънцето, носещо гилянд от светлина, Арджуна застана пред Йудиштира с небесна диадема и всички блестящи оръжия на небето. Йудиштира се хвърли да прегърне Арджуна. В ръцете на Драупади Арджуна изсипа много небесни украшения.

Така започна дванайстата година, когато Пандавите се върнаха отново в царството на Дритараштра и направиха свой дом в гората Камйака, сред цъфтящи дъбове и златни дюли. Един ден Пандавите, ловувайки в гората, видяха един великолепен елен, който ги наблюдаваше между дърветата. Те го дебнаха на крак и щом се приближиха, Арджуна, Накула и Сахадева изпратиха по една летяща стрела по него. Но те не го уцелиха, а еленът се отдалечи с подскоци и отново спря, за да ги гледа от дистанция. Пандавите го последваха, и той ги отведе много навътре в гората, докато накрая изчезна безследно. Уморени и жадни, Пандавите спряха да отпочинат под едно дърво.

НАКУЛА: Трябваше да го уцелим, имаше достатъчно възможности.

ЙУДИШТИРА: Е, не го уцелихме. Качи се на това дърво и виж дали има вода наблизо.

РАЗКАЗВАЧ: Отгоре, Накула видя водолюбиви дървета, растящи недалеч и чу крясъци на жерави. Йудиштира го изпрати да донесе вода в своя празен колчан. Но Накула не се върна. Йудиштира изпрати Сахадева след неговия брат, с лък и стрели, и чакаше дълго време да се върне. Но той също не се завърна. Тогава Арджуна последва отпечатъците от стъпките им. Йудиштира си помисли: „Нищо не може да спре Арджуна.“ Но и Арджуна не се върна.

ЙУДИШТИРА (към Бхима): Върви, а аз ще те последвам след сто удара на сърцето. Ако изобщо срещнеш нещо, извикай ме.

РАЗКАЗВАЧ: Когато Йудиштира го последва, Бхима, движещ се безшумно през гората, беше изчезнал от погледа му. Йудиштира се движеше внимателно, дебнешком, със стрела, приготвена на лъка си, но не чу никакъв знак за опасност и не видя никаква заплаха. Гората го отведе до брега на едно кристално езеро. Йудиштира излезе под откритото небе. Той не можеше да повярва на това, което видя там. Като паднали дъги, неговите четирима братя лежаха неподвижни на брега на езерото. Той се наведе над тях. Те бяха мъртви, без белег от рана върху тях, без знак за живот. Те изглеждаха като Боговете-пазители на четирите краища на света, повалени на края на Времето. Йудиштира седна близо до водата и каза:

ЙУДИШТИРА: Арджуна, ти лежиш мъртъв, лъкът Гандива е до теб, а стрелите ти са разхвърляни по пясъка. И моите надежди са мъртви с теб. Бхима... всичко е безплодно сега. Как сте умрели, като тук няма други следи от стъпки, освен вашите собствени? Кой е могъл да стори това? Всеки един от вас беше силен като гърмовен водопад. Цветът на лицата ви още не се е изгубил. И така да е но първо, ще отпия...

ДХАРМА: Недей!

РАЗКАЗВАЧ: Йудиштира повдигна глава - нямаше никой. Тогава отново невидимият глас проговори:

ДХАРМА: Това е моето езеро! Аз убих твоите братя, защото те не искаха да отговорят на моите въпроси.

ЙУДИШТИРА: Кой си ти, че да сториш такова нещо?

ДХАРМА: Аз съм този, който съм. Добра сполука на теб! Твоите братя пиха от езерото ми, без да ми отговорят, и сега са мъртви. Първо дойде Накула с празен колчан. Аз му казах: Първо отговори на моите въпроси, а после вземи колкото искаш вода. Но той отпи въпреки това, и умря. После дойде Сахадева, и стана същото – неговата прибързаност му костваше живота. Когато проговорих на Арджуна, той ме предизвика да се покажа. Изпрати железни стрели във всички посоки. Аз го попитах каква нужда има от такова вълнение, когато трябва само да ми отговори, а после ще може да пие. Но той ми отказа с презрение, мислейки ме за малък и безпомощен. Той отпи както искаше, и умря. Бхима дойде и аз му проговорих. Той ме чу, но не вдигна поглед, и понеже помисли, че ще трябва да се бие срещу мен, първо уби жаждата си, а после и себе си. Сега ти дойде, и ти казвам същото: Първо отговори на моите въпроси, после пий колкото искаш!

РАЗКАЗВАЧ: Йудиштира помисли, че е под някакво заклинание, но чу елените и мечките сред дърветата, и пеенето на птиците, и тръстиките на вятъра, и разбра, греши.

ЙУДИШТИРА: Попитай ме.

ДХАРМА: Тогава... кой е приятелят, даден от боговете?

ЙУДИШТИРА: Съпругата е този приятел и сигурно убежище.

ДХАРМА: Кое е по-тежко от Земята?

ЙУДИШТИРА: Майката.

ДХАРМА: Кое е по-високо от небето?

ЙУДИШТИРА: Бащата.

ДХАРМА: Кое е по-бързо от вятъра?

ЙУДИШТИРА: Умът е по-бърз от вятъра.

ДХАРМА: Кое е по-многобройно от стръкчетата трева в една поляна?

ЙУДИШТИРА: Нашите мисли са повече на брой.

ДХАРМА: Кое не се движи след раждането си в света?

ЙУДИШТИРА: Яйцето не се движи.

ДХАРМА: Кое няма сърце?

ЙУДИШТИРА: Камъкът.

ДХАРМА: Какво е подкрепата на човека?

ЙУДИШТИРА: Облаците.

ДХАРМА: Кой е приятел на болните?

ЙУДИШТИРА: Лекарят.

ДХАРМА: Кой е приятелят на умиращия човек?

ЙУДИШТИРА: Този приятел е щедростта.

ДХАРМА: Кой е гостът, на който е домакин целият живот?

ЙУДИШТИРА: Огънят.

ДХАРМА: Какво е цялата Вселена?

ЙУДИШТИРА: Тя е само несъществуване и празно пространство.

ДХАРМА: Кое винаги пътува само?

ЙУДИШТИРА: Слънцето.

ДХАРМА: Кое се преражда след своето раждане?

ЙУДИШТИРА: Луната.

ДХАРМА: Кое е най-доброто от всички неща, които биват възхвалявани?

ЙУДИШТИРА: Сръчността.

ДХАРМА: Кое е най-ценното притежание?

ЙУДИШТИРА: Знанието.

ДХАРМА: За кое не се мисли, докато не си отиде?

ЙУДИШТИРА: Здравето.

ДХАРМА: Кое е най-доброто щастие?

ЙУДИШТИРА: Доволството.

ДХАРМА: Кое прави човека богат, ако се изхвърли?

ЙУДИШТИРА: Алчността.

ДХАРМА: А какво е алчността?

ЙУДИШТИРА: Тя е отрова.

ДХАРМА: Какво покрива целия свят?

ЙУДИШТИРА: Тъмнина.

ДХАРМА: Какво пази нещо да се открие себе си?

ЙУДИШТИРА: Това също е тъмнина.

ДХАРМА: Кой враг не може да бъде преодолян?

ЙУДИШТИРА: Това е гневът.

ДХАРМА: Какво е честността?

ЙУДИШТИРА: Това е да погледнеш, и да видиш всяко живо създание като себе си, носещо твоята собствена воля за живот, и твоя собствен страх от смъртта.

ДХАРМА: Как може мирът да е погрешен?

ЙУДИШТИРА: Когато е тирания.

ДХАРМА: Какво е нелечима болест?

ЙУДИШТИРА: Лицемерен приятел.

ДХАРМА: Защо биват изоставяни приятелите?

ЙУДИШТИРА: За скъперничество.

ДХАРМА: Какво е завистта?

ЙУДИШТИРА: Мъка на сърцето.

ДХАРМА: А какво е мъката?

ЙУДИШТИРА: Тя е невежество.

ДХАРМА: Какво причинява желанието за притежания?

ЙУДИШТИРА: Нищо друго освен самите притежания.

ДХАРМА: Кой е в ада, въпреки че живее на Земята?

ЙУДИШТИРА: Богатият човек, който нито се наслаждава, нито дава на другите.

ДХАРМА: Какво е това, което хората наричат добра сполука?

ЙУДИШТИРА: Тя е резултатът от това, което са направили честно.

ДХАРМА: Кой е непочтен?

ЙУДИШТИРА: Немилостивият.

ДХАРМА: Какво е лицемерие?

ЙУДИШТИРА: Въвеждането на религиозни стандарти за другите е лицемерие.

ДХАРМА: Добротата, изгодата и желанието са неприятели един с друг. Как могат да бъдат обединени?

ЙУДИШТИРА: Когато съпругата е добра, тогава всички три са в едно.

ДХАРМА: Кой е истински щастлив?

ЙУДИШТИРА: Човекът без никакви дългове.

ДХАРМА: Кое е най-великото чудо от всички?

ЙУДИШТИРА: Всеки ден Смъртта взима безброй животи, и все пак тези, които живеят, мислят: Смъртта не може никога да дойде този ден при мен.

ДХАРМА: Какво е най-рядкото нещо?

ЙУДИШТИРА: Да знаеш кога да спреш.

ДХАРМА: Какво е истинско богатство?

ЙУДИШТИРА: Любовта и добротата са по-добри от злато; честта е по-ценна от стаи, пълни със скъпоценни камъни. Не знам какво мислиш за всичко това.

ДХАРМА: Ти отговори добре. Аз съм твоят баща Дхарма. Дойдох да проверя твоите качества, и открих, че са истински. Сега ще върна към живота твоите братя.

РАЗКАЗВАЧ: Йудиштира намокри своята горна дреха с вода и я изстиска над своите братя, така че те се съживиха. Той им каза:

ЙУДИШТИРА: Понеже вие не искахте да се подчините на Дхарма, той направи отрова от водата и вие бяхте мъртви, докато аз не му отговорих.

РАЗКАЗВАЧ: Арджуна вдигна лъка си и разхвърляните стрели.

АРДЖУНА: Чувствам се по-добре, отколкото преди да умра.