Веган: Пастет шийтаке

Това е една много приятна веган рецепта. Съдържа:

Две тарелка гъби шийтаке

Един два моркова

Едно меко авокадо

Връзка магданоз

150 грама тофу

две три лъжици лимонов сок

Олио

Сол

Пипер

Гъбите се измиват, махат им се пънчетата и се нарязват на ситно, задушават се в мазнината заедно с настъргания морков и една чаша вода. Като поизври водата се сваля от огъня и се добавят останалите продукти. Цялата работа се пасира на пастет, овкусява се с лимонов сок и се хапва върху безглутенов хляб, за по-безвредно J J J

За вдъхновение...

Помисли, ако имаш съзнание, ще имаш друг живот. Ако имаме друго съзнание, ако нашето съзнание е по-широко, дълбоко, разширено, по-съзнателни сме за съществените неща, ще имаме друг светоглед, ще виждаме нещата по друг начин. Няма да бъдем толкова нещастни. Ще имаме едно друго зрение. Ще имаме друга визия.

Човек трябва да практикува и да изживее той самият просветление, да изживее той самият Истината, оттук нататък не може да се говори за връщане в предишен живот и т.н. Има хора, които лекуват, връщат хората в предишни животи и ги лекуват, обаче това е частично, не е реално. Ако човекът не е медитирал, тогава и неговото желание ще бъде илюзорно, което може да бъде и лечебно. Нашата психика е много игрива и много тънка. Ние може да се излекуваме, но не значи, че сме имали духовно изживяване. Просто жизнената енергия ни е по-добре. Но не сме напреднали от това. Има много лечители, които лекуват хората, но не ги водят в духовен живот. Да водиш в духовен живот това не е достатъчно. Слепците не могат да водят слепци. Само някой, на който му е отворено окото, може да помага. Този, на който му е затворено окото, той може да се блъсне в стената заедно с още много народ. Ще се блъснат, защото вярват, че тоя вижда. В света на слепците и едноокият е зрящ.

Перица Георгиев

Приказка за йогинът - аскетик

Имало един йоги аскетик. Той медитирал сам в гората. Правел такава пранаяма, че можел да дойде до много високо състояние и да се вдигне над земята. Повдигал се над земята и медитирал във въздуха. Пиел малко вода от един поток, ядял някакъв корен, малко - една хапка и това му било цялото ядене и вода. Много аскетичен живот, сам във водата. Един ден, както така бил издигнат, се появило божество - Кама. Божеството на желанието. И го питало:

- Какво искаш да ти изпълня?

Той казал:

- Не искам нищо, аз съм йоги, не виждаш ли, не искам нищо, нямам желания, какви желания?!

Кама го погледнал по-дълбоко в очите и му казал:

- Ако имаш някое желание – скрито, аз ще те яздя като кон.

И изчезнал. Йогито си казал: „абе глупости, какви желкания, нямам, аз съм аскетик-йоги”. И продължил да живее така. Един ден отивайки до дървото, до което чоплел корен, видял малко халвичка. В един съд. Харесала му халвата. Сладко.

- Брей, рекъл си, аз съм вече напреднал толкова, че самите Богове ми слагат прасадам. Явно доста съм левитирал вече.

Това е духовно развитие. На сутринта - пак халвичка, и вече пиел два пъти водичка от халвичката. Почнало два пъти водичка да му се пие. Почнал всеки ден под дървото да намира халва. Помислил си: „Това не е случайно. Това някое Божество го оставя, трябва да го хвана този, който го прави” и се скрил в храстите близо до дървото, за да дебне този, който оставял халвата.

На другия ден видял силует със забрадка, как оставя халвата и си отива. Не видял точно кой е, даже спрял да левитира, почнал да мисли: „кой ми оставя тази халва?”

Един ден на сутринта пак се скрил да чака и видял, че е момиче. Успял малко от лицето му да види. Почнал да мисли за това момиче. Вече на третия ден, момичето дошло и той излязъл пред нея, таман да си тръгне, я спрял:

 – Чакай, защо оставяш тази халва тук?

Тя му казала:

- Баща ми е много духовен и религиозен човек, и ние знаем, че си в гората сам и той ме праща да ти предлагам прасадам. Това е благословия за нас, да храним една света личност.

- А, хубаво – казал си той - духовна личност...

Харесала му идеята - аз наистина медитирам, левитирам. Обаче почнал да мисли за момичето – тя си криела лицето, не си показвала цялото лице.

Как ли изглежда това момиче, защо ли си крие лицето.... На следващата сутрин чакал да си открие лицето, да я хване, когато не е забулена. И и видял лицето, а тя била много красива. Вече 5-6 дни мисли, цяла вечер вместо да спи, да левитира и да медитира, мислел на момичето. Накрая  и казал:

- Слушай реших да се оженя за тебе.

- Оооо, казала тя, не знам дали майка ми и баща ми ще ми позволят. Но ти си духовна личност, така че сигурно ще ме пуснат с теб, но ще питам - утре ще ти отговоря. Той вече цяла нощ не можел да спи. Мислел дали ще я пуснат, няма ли да я пуснат, ще я дадат ли, няма ли да я дадат, ще стане, няма да стане... цяла мнощ не мигнал. Не само, че не левитирал, не медитирал, нищо само мислел цяла нощ. Станал обикновен идиот като и всички други от този сорт.

На сутринта той вече с нетърпение чакал тя да се появи, гледал към пътеката от където идва, чакал от къде ще се появи нейната фигура, не спял цяла нощ и накрая тя се появила.

- Какво решиха твоите родители?

- Ще ме дадат за тебе.

- Еее, много хубаво.

- Обаче има изисквания. трябва да си обръснеш косата и брадата. Имам едни хубави дрехи за теб, ще облечеш тези дрехи, и тогава.

Направил той това, обръснала го, подстригала го, направила го да прилича на човек и му сложила красиви дрехи за сватба. Отишъл към къщата на майката и бащата, обаче нямало никой в къщата.  Момата казала:

 – Сега ги няма нашите тук, в къщи, обаче има един обичай, че мъжът носи жената на гръб. Това значи, че той ще и бъде опора. Че ще я носи. Има такъв обичай, да трябва да се кача на гърба ти, и ти на четири крака да ме носиш около къщата, обаче трябва да ти намажем лицето с въглища, за да стане черно, и да се види, че ти си сянка на жената, и че ще я носиш.

- Добре - казал той - щом е такъв обичаят.

Тя го намазала с въглища, качила се на гърба му и почнали обиколката на къщата. Обаче докато обикаляли около къщата, тя ставала все по-тежка. Все едно има двеста кила. Накрая едвам, едвам, той не можел да ходи вече, влачел се по земята... на втория кръг вече ... тя натежала, станала като слон и той се обърнал тогава да види какво става, каква е тази тежест върху него. И това бил кама.

- Нали ти казах, че ще те яздя като кон? Сега махай се и намери Гуру. Без Гуру няма да се освободиш.

Защото Гуру е този, който знае всички възможни капани. Ако е просветлен, трябва да ги знае. Знае цялата психика, защото отишъл оттатък. Оттатък ума, оттатък психиката, за това знае всички възможни капани. Ако не ги знае, не може да бъде Гуру. Не е отишъл оттатък значи. Още е в тях.

- Намери си Гуру, не си готов още сам да дойдеш до това нещо.

                                                 ***

Сам не можеш да дойдеш, защото нямаш съзнание. За това ти е нужна външна помощ от някой, който е стигнал, който е дошъл до някъде.

Ако си свободен, не ти трябва Гуру, за какво ти е Гуру.  Ти си свободен, си стигнал, нямаш привързаности, си във вечно блаженство, няма нужда от Гуру. Ама най-голям дял от хората не живеят във вечно блаженство, живеят в тъпо съзнание, нещастни, недоволни, баджаносани, нямат постигната нирвана още...

Значи имат нужда от помощ. Някой да им помогне, когато изгубят пътя да им помогне да видят на къде тръгнали. Ти губиш пътя непрекъснато, даже не, че го губиш ти не знаеш на къде си тръгнал изобщо. И ако не е Гуру, ти не знаеш къде да идеш. За това за Гуру се казва - Учителят е пръст, който сочи към луната. Не хапи пръста и не го обожавай. То е само пръст, който сочи към луната – гледай на къде сочи. Да обожаваш пръста, значи да се привържеш към физическото. Ти си физическо, той е физическо, ти се привързваш към физическото, ама забравяш на къде си тръгнал и къде ти сочи Гуру. 

Стара македонска история

The Master speaks...

Има една стара македонска история.

Някакъв човек се молел на Господ, викал:

- Господе, искам да стана еким (еким е доктор). Как, научи ме как да лекувам хората, как да ги спасявам, как да не страдат, как да ги излекувам, когато са болни.

 Молел се на Господа да му открие как да лекува. Усърдно се молел. И по едно време се появявил архангел Михаил, онзи, който бил отговорен за транспорта.  Дошъл Архангел Михаил и му казал:

- Прати ме Господ, да ти кажа как да лекуваш.

- Добре, Архангеле, можеш ли да ми кажеш как.

- Ами, ще ти кажа. Ще влезеш при болния и като видиш, че съм му застанал до главата, знай че каквото и да направиш ще умре. Ама каквото и да направиш, щом съм дошъл тук край, ще дойде с мене. Той е мой човек вече.

Ако ме видиш как стоя до краката му, значи каквото и да направиш ще го излекуваш, защото не го взимам. Каквото и да направиш. Може да му дадеш вода, чай, всякакво лекарство ще помогне, няма да умре. Със сигурност няма да умре. Така че, за да разбереш дали ще излекуваш някого, трябва да видиш къде стоя аз.

                                                ***

Архангелът къде стои. Ако видиш къде е Архангелът, ще знаеш дали човекът ще оцелее или няма да оцелее. Ще умре ли или не, има ли смисъл да го лекуваш или няма смисъл да го лекуваш изобщо. Лечението има смисъл само в случай, че човекът оцелее. Ако не оцелее, колкото и да го лекуваш, умира накрая. Много го лекуваха, лекуваха, накрая умря. Машаллах.

Колко пари дадоха за лекарства, човекът пак умря. Всички тия лекарства отидоха така, не си свършиха работата. Няма лекарство, което може да те спаси от смъртта. Няма външно лекарство, което може да те спаси от смъртта. Ако трябва да напуснеш единствено нещо, което има смисъл е да медитираш. Ако влезе в молитва, па медитира, ще влезе в една светлина и преходът ще бъде гладък. Няма да бъде страшно и може даже да се просветне. За време на смъртта да постигне най-висшето.

Приказка за бащата и двамата сина

The Master speaks...

Един баща имал двама сина. Единият син бил много посветен. Служел, работел с бащата, помагал му... а другият като получил парите от бащата, отишъл да живее в друг град, с всички пари,  пропилял ги за хазарт, проститутки, ядене, пиене и останал без пари. Почнал да гледа свине при някой фермер. Фермерът му давал някаква храна – каквото на свинете, това и на него. Накрая той започнал да се усеща, казал си: „Дори слугите на моя баща ядат по-добра храна от това, което аз ям тук.” Решил да се върне при бащата. Написал писмо: „Приеми ме за слуга на твоето имение. Не заслужавам да съм твой син повече. Обаче, приеми ме като слуга.” Бащата като разбрал, че синът се завръща, решил да спретне парти, празненство. Направил купон.

По-възрастният син, който бил с бащата, верният на бащата, за пръв път се разгневил на баша си. Рекъл:

- Добре де, този пропиля всички пари, направи толкова грешки, а ти сега в негово име правиш празненство. А аз вярно ти служа през цялото време, а никога не си направил ни едно празненство в моя чест.

Бащата му рекъл: 

- Ти през цялото време имаш моята любов и подкрепа. А той беше изгубен. Сега се завръща. Нима това не е повод за празненство? Накрая осъзна нещо.

Така и човек, когато се завърща към Истината... Има много легенди за това, че човек, когато се завърне към Божественото, към истинското, все едно празнуват ангелите на небето, празнуват, пеят, цветя падат от небето, благословии, голямо празненство е на небето, че някой се завърнал към небесния свят.

Сънят на Чуанг Дзъ

The Master speaks...

Един ден, по време на един следобеден сън, докато дремел, на Чуанг Дзъ му се присънил сън, от който почнал да плаче. Неговите ученици видели това и влезли при него да го питат какво става.

- Учителю, защо плачеш?

- Докато спях, сънувах, че съм пеперуда. Сега, когато се събудих не съм сигурен дали не съм пеперуда, която сънува, че е Чуанг Дзъ или Чуанг Дзъ, който сънува, че е пеперуда. Не знам кой съм, кой съм аз.

Учениците не знаели какво да правят и казали на най-стария ученик, който точно пристигнал. Обяснили му положението. Той взел една кофа с вода и я плиснал в лицето на Чуанг Дзъ. Той извикал:

 – Еееей, защо ми хвърляш вода?

 - За да се осъзнаеш кой си ти!

                                                  ***

Това е дзен. Дзен е директен, директно те събужда, казва ти:

 – Спиш! Сънуваш, мечтаеш. Събуди се.

 Ако не се събудиш, ще продължиш да спиш. Няма как. Просто щом спиш - спиш. Ние хората спим, нямаме съзнание за върховното, Божественото, не сме изживели Нирвана.

Човек докато не се събуди, трябва да се посвети на това да намери Истината. Няма друг начин, трябва нещо да прави.

Ако Я няма в тебе Истината, ти не можеш да Я изживееш. Нормално е да Я има в тебе, ти си Истината, но за да я изживееш, трябва много неща, които не си да отпаднат. А това са много неща. Ние мислим, че изживяваме истината, това е истината за нас. Даже не осъзнаваш, че се описваш. Ти направо си това. Няма дистанция да видиш, че може би не си това.

Има една част от съществуването, голяма част, за която не сме съзнателни - една такава много голяма, много голяма. За която нямаме съзнание. И така това, което ние хората го наричаме съзнание, най-често е една много мъничка част от нашия ум, от това, което виждаме и изживяваме. Това е едно много дребно нещо от нашето съзнание. Казваме си „Аз съм съзнателен”.
Кану

Хвани ми гларус

The Master speaks...

Едно момче ходело да се разхожда покрай брега на океана. Всеки ден ходело по брега на океана и се разхождало рано сутрин. Слънцето изгрявало, разхождало се, вълните се удряли в брега и той гледал гларусите как летят и гларусите идвали при него.

Когато бил в такова хубаво настроение, спокойствие и радост, гларусите кацали на него. Дружали си с момчето, цяло ято гларуси се разхождало с него по плажа. Един ден баща му го видял, че се разхожда с гларусите  и му казал:

- Сине, искам утре да хванеш един гларус и да го донесеш, аз да си играя с него. Хвани ми един гларус.

- Добре татко ще ти хвана един гларус.

Той отишъл отново на плажа. Обаче този път нито един гларус не дошъл да кацне при него, гларусите започнали да го избягват.

                                                ***

Когато искаме да хванем гларуса, когато отиваме със заден мотив... Той се разхождал, гларусите идвали, окей, той не искал да ги хваща. И те идвали. Обаче когато искал да хване гларус... нито един гларус няма да дойде, ако искаш да го хванеш. Усеща, че искаш да го хванеш, имаш задни намерения.

Това е много дълбока история, не е само за гларусите. Понякога гларусите идват да те изпитат.