сряда, 28 февруари 2018 г.

Глава 92 Иди отвъд идеята „аз съм тялото“


Питащ: Ние сме като животни, тичащи насам-натам, преследвайки безсмислени цели и изглежда, че няма край на това. Има ли изход?

Махарадж: Ще ти бъдат предложени много пътища, които само ще те завъртят в кръг и ще те доведат обратно към твоята отправна точка. Първо осъзнай, че твоят проблем съществува само в твоето будно състояние, че колкото и болезнен да е той, ти си в състояние да го забравиш напълно, когато заспиш. Когато си буден, ти си съзнателен; когато си заспал, ти си само жив. Съзнание и живот и двете можеш да наречеш Бог, но ти си отвъд двете, отвъд Бог, отвъд съществуване и несъществуване. Това, което ти пречи да познаеш себе си като всичко и отвъд всичко, е умът опиращ се на паметта. Той има власт над теб само докато му се доверяваш; не се бори с него, просто го игнорирай. Лишен от внимание, той ще се забави и ще разкрие механизма на своето действие. Веднъж щом узнаеш неговата природа и цел, ти вече няма да му позволяваш да създава въображаеми проблеми.

П: Със сигурност не всички проблеми са въображаеми. Има и реални проблеми.

М: Какви проблеми може да има, които умът да не е създал? Животът и смъртта не създават проблеми; болките и удоволствията идват и си отиват, преживяни и забравени. Именно паметта и очакването са тези, които създават проблеми под формата на стремеж или избягване, оцветени от харесване и нехаресване. Истината и любовта са реалната природа на човека, а умът и сърцето са средствата за нейното изразяване.

П: Как да поставим ума под контрол? И сърцето, което не знае какво иска?

М: Те не могат да работят в тъмнина. Те се нуждаят от светлината на чистото съзнание, за да функционират правилно. Всички усилия насочени към контрол само ще ги подложат на диктата на паметта. Паметта е добър слуга, но лош господар. Тя ефективно предотвратява откритието. Няма място за усилие в реалността. Именно себичността, дължаща се на самоидентификация с тялото, е основният проблем и причина за всички останали проблеми. А себичността не може да бъде отстранена чрез усилие, само чрез ясно вникване в нейните причини и следствия. Усилието е знак за конфликт между несъвместими желания. Те трябва да бъдат видени такива каквито са. Само тогава те се разтварят.

П: И какво остава?

М: Това, което не може да се промени остава. Великият мир, дълбоката тишина, скритата красота на реалността остава. Въпреки че не може да бъде предадена с думи, тя те очаква да я изпиташ сам за себе си.

П: Не трябва ли човек да е готов и достоен за реализация? Нашата природа е животинска до червата. Докато тя не е покорена, как можем да се надяваме реалността да изгрее?

М: Остави животното на мира. Остави го да бъде. Просто помни какво си. Използвай всяко събитие от деня, за да ти напомня, че без теб като свидетел не би имало нито животно, нито Бог. Разбери, че ти си и двете, същността и субстанцията на всичко, което е, и остани твърдо в твоето разбиране.

П: Разбирането достатъчно ли е? Не ми ли трябват по-осезаеми доказателства?

М: Именно твоето разбиране ще реши валидността на доказателствата. Но какво по-осезаемо доказателство има от твоето собствено съществуване? Където и да ходиш, ти намираш себе си. Колкото и далеч да отидеш във времето, ти си там.

П: Очевидно е, че аз не съм всепроникващ и вечен. Аз съм само тук и сега.

М: Дотук добре. "Тук" е навсякъде, а сега - винаги. Иди отвъд идеята "аз-съм-тялото" и ще откриеш, че пространството и времето са в теб, а не ти във времето и пространството. Щом като си разбрал това, основната пречка за реализацията е отстранена.

П: Какво е реализацията отвъд разбирането?

М: Представи си гъста гора, пълна с тигри, а ти си в здрава стоманена клетка. Знаейки, че си добре защитен в клетката, ти гледаш тигрите безстрашно. След това ти откриваш, че тигрите са в клетката, а себе си разхождащ се свободно из джунглата. Накрая клетката изчезва и ти яздиш тигрите!

П: Аз посетих един от семинарите за групова медитация, който се проведе наскоро в Бомбай, и бях свидетел на безумието и самозабравата на участниците. Защо хората се впускат в такива неща?

М: Това са все изобретения на неспокойния ум, угаждащ на хора, търсещи усещания. Някои от тях помагат на несъзнателното да извади потиснати спомени и копнежи, като по този начин до известна степен осигуряват облекчение. Но в крайна сметка те оставят практикуващия там, където е бил, ако не и по-зле.

П: Прочетох наскоро една книга от един Йоги за преживяванията му в медитация. Тя е пълна с видения и звуци, цветове и мелодии; щедра демонстрация и разкошно забавление! Накрая всички те изчезнали и останало само усещането за пълно безстрашие. Не е чудно човек преминал през всички тези преживявания да не се страхува от нищо! И все пак аз се чудех от каква полза ми е една такава книга?

М: Най-вероятно от никаква, тъй като тя не те привлича. Други може и да бъдат впечатлени. Хората се различават. Но всички се сблъскват с факта на собственото си съществуване. "Аз съм" е върховният факт. "Кой съм аз?“ е върховният въпрос, на който всеки трябва да намери отговор.

П: Един и същ отговор ли?

М: Един и същ по същество, но вариращ в изразяването.
Всеки търсещ приема или изобретява метод, който му подхожда, прилага го към себе си с известна искреност и усилие, получава резултати в съответствие със своя темперамент и очаквания, облича ги в купища думи, изгражда ги в система, създава традиция и започва да приема другите в своята "школа по Йога". Всички те са построени върху паметта и въображението. Никоя от тези школи не е без стойност, нито е незаменима; във всяка една човек може да прогресира до точката, когато всяко желание за напредък трябва да бъде изоставено, за да бъде възможен по-нататъшен напредък. Тогава всички школи се изоставят, всички усилия се прекратяват; в уединение и тъмнина се прави последната крачка, която слага край на невежеството и страха завинаги.
Истинският учител, обаче, няма да хвърли своя ученик в затвора на установен набор от идеи, чувства и действия. Напротив, той търпеливо ще му покаже необходимостта да бъде свободен от всички идеи и установени модели на поведение, да бъде бдителен и искрен и да върви с живота, където и да го отведе, не за да се наслаждава или страда, а да разбира и учи.
Под ръководството на правилния учител ученикът се учи да учи, а не да помни и да се подчинява. Сатсангът, компанията на възвишените, не създава шаблон, той освобождава. Пази се от всичко, което те прави зависим! Повечето от така наречените "отдадени на Гуру" завършват с разочарование, ако не и в трагедия. За щастие, искрено търсещият ще се измъкне навреме, по-мъдър от преживяването.

П: Със сигурност себеотдаването има своята стойност.

М: Себеотдаването е оставянето на всякаква себезагриженост. То не може да бъде направено, то се случва, когато осъзнаеш своята истинска природа. Вербалното себеотдаване, дори когато е придружено с чувство, не е от голямо значение и се разпада при стрес. В най-добрия случай то показва стремеж, но не и реален факт.

П: В Ригведа се споменава адхи йога, Изначалната Йога, състояща се в бракосъчетанието на праджна с прана, което, както разбрах, означава единението на мъдростта и живота. Бихте ли казали, че също така тя означава съюза на Дхарма и Карма, праведността и действието?

М: Да, ако под праведност разбираш хармония с истинската си природа, а под действие - само безкористни и лишени от желания действия. В адхи йога самият живот е Гуруто, а умът - ученика. Умът обслужва живота, той не диктува. Животът протича естествено и без усилие, а умът премахва пречките за неговото гладко протичане.

П: Не е ли животът по своята същност повтарящ се? Няма ли следването на живота да доведе до застой?

М: Сам по себе си животът е изключително творчески. Семето с течение на времето се превръща в гора. Умът е като лесничей - той защитава и регулира силния жизнен порив за съществуване.

П: Aдхи йога, възприемана като обслужване на живота от ума, представлява съвършена демокрация. Всеки е ангажиран в изживяването на живота според своите най-добри възможности и знания, всеки е ученик на един и същ Гуру.

М: Може и така да се каже. Това може и да е така - като възможност. Но докато животът не е обичан и не му е оказано доверие, ако не е следван с усърдие и жар, би било претенциозно да се говори за Йога, която е движение в съзнанието, осъзнатостта в действие.

П: Веднъж наблюдавах един планински поток, преминаващ между камъните. При всеки камък движението на водата беше различно, в зависимост от формата и размера на камъка. Не е ли всяка личност просто вълнение около тялото, докато животът е единен и вечен?

М: Движението и водата не са отделни. Именно движението те кара да осъзнаеш водата. Съзнанието е винаги в движение, в промяна. Не може да има такова нещо като неизменно съзнание. Неизменността изтрива съзнанието моментално. Човек лишен от външни или вътрешни усещания или припада, или отива отвъд съзнанието и несъзнанието в нероденото и безсмъртно състояние. Съзнанието се поражда само когато духът и материята се съединят.

П: Дали те са едно или две?

М: Зависи от думите, които използваш: те са едно, или две, или три. При изследване трите стават две и двете стават едно. Вземи примера с лицето, огледалото и изображението. Които и да са две от тях предполагат третото, което обединява двете. В садханата ти виждаш трите като две, докато не осъзнаеш двете като едно.
Докато си въвлечен в света, ти не си в състояние да познаеш себе си. За да познаеш себе си, отклони вниманието от света и го насочи навътре към себе си.

П: Аз не мога да унищожа света.

М: Не е необходимо. Просто разбери, че това което виждаш не е това, което е. Привидностите ще се разтворят при изследване и подлежащата реалност ще излезе на повърхността. Няма нужда да изгаряш къщата, за да излезеш от нея. Просто излизаш. Само когато не можеш да влизаш и излизаш свободно, къщата се превръща в затвор. Аз навлизам в съзнанието и излизам от него лесно и естествено, и затова за мен светът е дом, а не затвор.

П: Но в крайна сметка има ли свят или не?

М: Това, което виждаш не е нищо друго, освен теб самия. Наречи го както ти харесва, това не променя факта. Чрез лентата на съдбата твоята собствена светлина изобразява картините на екрана. Ти си зрителя, светлината, картината и екрана. Дори филмът на съдбата (прарабдха) се избира и наслагва от твоя аз. Духът е спортсмен и обича да преодолява препятствия. Колкото по-трудна е задачата, толкова по-дълбока и по-обширна е неговата себереализация.

Из книгата "Аз съм Това"

Няма коментари:

Публикуване на коментар