четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Калпатару



 The Master speaks...

Си бил еднаж един човек, що се разхождал. Ходел некаде и се изморил от пътя. И видел едно много хубаво дърво и под неговата сянка си легнал да си почине и си заспал под дървото. Без да знае, заспал под Калпатару и без да знае, влегол во рая. Во рая растат тея Калпатару дървета. У индийстият рай. Во другите райови не е. Само у индийският. Под Калпатару дървото заспал. И кога се събудил, бил много гладен. Бил първо много изморен, заспал под дървото, после кога се събудил, бил много гладен. И си рекол: Ооо, колко бих искал ето това сега да хапнам нещо. И това що го помислил – хоп, се материализирало пред него. Имало много вкуснотии, които искал да яде. Всички пред него. Най-вкусните неща, кои ги обичал, и бил много гладен, и направо ги хапнал. Рекол:
— Е, сега да имаше нещо за пиене…
И дошло едно вино, готино. Го изпил виното. И тогаш се замислил, веке со алкохол в кръвта, ке ми падне сознанието. Ке влезете у подсознанието со алкохола. Се напил винце, после яденето и се замислил. Да не си играят некакви призраци со мене?! От каде дойде тая храна, това вино?! Тогава се замислил, и се появиле едни призраци, и почнале да си играят со него. И той рекол:
— Ооо, тея ке ме убият. И тия го убиле.
Нашият ум е това Калпатару дърво. Това ние с ума си го претворяваме. И това, и това. И това ке стане, и това ке стане… и го привикваме. Ама поради нашите карми, не се случуе, пощо не сме целостни во тия желания. Така да малко закъсняват някои работи, кои ги поръчваме, кои си ги привикваме со ума. Страховете за късмет не пристигат. Не успявате да ги материализирате. Що страховете ви са главния враг. Поради тия страхове не можете да медитирате, не можете да изживеете кой сте. Тия страхове всъщност не ни позволяват да разбереме кои сме. Не можеме да изживееме кой сме, заради тея страхове. Тея се главното препятствие. Страховете идват от невежеството. От несознатеното идват страховете, кои не ги ни разбираме от каде идват, защото това е невежество – авидя. И от нея идват страховете. Тия страхове предизвикват най-различни мисли. Привличат разни записки, притеснения и тия идат и ни обсебват. Такви уплашени хора не могат да медитират. Страхът е основният проблем. То що се страхувате за себе си, се притеснявате за своите близки, не само за себе си.

Из лекция на Кану

<a href="https://www.bloglovin.com/blog/19325723/?claim=hnjh3u9gxe9">Follow my blog with Bloglovin</a>

Няма коментари:

Публикуване на коментар