вторник, 30 януари 2018 г.

Гордостта на Сатябама и дървото Париджата (част 2)


(Изгася се. Музика: 01) Музиката спира. Видео: 02) Сатябама – част 1
(Музика: 03)
СЦЕНА 1
(Сатябама сяда, две прислужници й веят с ветрила. Музиката спира. Светва се. Нарада Муни пристига. Прислужниците се покланят.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна!
САТЯБАМА (радостна): Девариши! (Става, отива до него и му се покланя.) Приемете почитанията на Сатябама.
НАРАДА: Бъдете щастлива, Деви! (благославя я)
САТЯБАМА: Заповядайте! Седнете! (Прави му жест да седне. Прислужниците пак се покланят и си отиват.) Кажете ми, как мога да Ви послужа?
НАРАДА: Деви Сатябама, аз дойдох да Ви поздравя.
САТЯБАМА: За какво?
НАРАДА: Вашият съпруг се сдоби с дървото Париджата от царя на боговете. И идва към Дварака с това божествено растение.
САТЯБАМА: Наистина ли, Девариши?
НАРАДА: Да, Деви.
САТЯБАМА: Индра ли му даде дървото Париджата?
НАРАДА: Не по свое желание, но трябваше да го даде.
САТЯБАМА (неразбиращо): Което ще рече?
НАРАДА (става): Което ще рече, че Господ Кришна трябваше да се сражава с Индра. Много жестока битка... А по едно време изглеждаше така, сякаш Господ Кришна дори ще трябва да убие бог Индра.
САТЯБАМА (притеснена): Тогава?
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Тогава майка Адити дойде между тях и спря битката.
САТЯБАМА: После?
НАРАДА: После майка Адити обясни на Индра, че за да спаси боговете от терора на демона Наракасура, Сатябама, която дори рискува живота си, тази същата Сатябама днес е започнала ритуал, на кулминацията на който една жена получава любовта на съпруга си за цял живот. Тя ще умре като омъжена жена в любящите ръце на своя съпруг. След това тя каза на бог Индра, че за такъв велик ритуал дървото Париджата е от най-голяма необходимост, защото кулминацията му е под неговата сянка. Тогава тя се скара на бог Индра и го попита как така отказва да даде Париджата на Сатябама? Какво е това, ако не неблагодарност?
САТЯБАМА (чувства се самодоволна): И после?
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! После бог Индра стана безпомощен пред майка Адити и прие, че Шри Кришна може да вземе дървото Париджата на земята, докато трае този велик ритуал.
САТЯБАМА: Докато трае ритуалът? Това означава, че ще го вземат обратно, щом той бъде завършен?
НАРАДА: Да, Деви. Това е много важно. И е правилно също.
САТЯБАМА: Защо?
НАРАДА: Защото това ще бъде срещу законите на природата - нещата от Рая да бъдат донесени на земята. Тогава как ще остане достойнството на Сваргалока? Но Деви Сатябама, само помислете каква голяма победа спечелихте. Това, което не се е случвало в никоя епоха досега, дори когато не се случи за богинята Парвати, Шри Кришна го стори заради Вас. Това доказва, че Шри Кришна обича Вас най-много. Инак Той не би сторил тази работа, ако някой друг го помоли за това.
САТЯБАМА: Той няма ли да донесе дървото Париджата, ако Рукмини го помоли за това?
НАРАДА: Въпросът за това да направи такова нещо не възниква за Деви Рукмини.
САТЯБАМА: Защо?
НАРАДА: Защото тя никога няма да се осмели да помоли за такова уникално нещо. Вие помолихте не за едно цвете, а за цялото дърво. Само Вие може да съберете такава смелост, Деви.
САТЯБАМА: Прав сте, Девариши. Става дума за вяра в себе си.
НАРАДА: Разбира се, Деви. За всяко голямо нещо, вярата в себе си е най-важна. Но тази самоувереност е много опасно нещо.
САТЯБАМА: Защо?
НАРАДА: Защото има много тънка граница между вяра в себе си и гордост. (Сатя се засмива леко пренебрежително.) Много пъти това, което човек счита за вяра в себе си, всъщност е неговата гордост. Но Вие вече разбирате това добре. Така че няма нужда да Ви обяснявам. Сега започнете да се подготвяте за Вашия специален ритуал, Деви.
САТЯБАМА: Но този ритуал ще започне под Ваше ръководство, Девариши. Вие ще трябва да дойдете по това време.
НАРАДА: Разбира се, Деви, ще дойда, когато поискате. Нараяна, Нараяна! (Отива си. Идват прислужниците весели.)
ПРИСЛУЖНИЦА 1: Царице, царят се е върнал от своето пътешествие!
ПРИСЛУЖНИЦА 2: И идва към Вашия дворец!
САТЯБАМА (много щастлива): Тогава вървете и пригответе всичко за неговото посрещане.
ПРИСЛУЖНИЦА 1: Както кажете, царице. (Леко се покланят и излизат. Изгася се. Музика: 04)
СЦЕНА 2
(Едната прислужница идва и носи подноса за арати, застава до Сатябама. Втора прислужница застава по-близо до входа с кошница с цветя. Светва се. Кришна идва и две прислужници му хвърлят отзад цветя по пътя, а третата - отстрани. Сатябама го посреща, като прави кръгове с подноса, слага му червен тилак, оризче, пръска цветя. Музиката спира. Прислужниците се покланят и си отиват.)
САТЯБАМА: Добре дошъл, свами. Ела! Седни тук.
КРИШНА (сяда, после и тя): Ето, Деви, аз изпълних обещанието си. Донесох цяло дърво Париджата от Сваргалока за теб.
САТЯБАМА: Аз получих тази новина преди твоето пристигане.
КРИШНА: Ти си получила новината преди пристигането ми? Как така?
САТЯБАМА: Девариши Нарада дойде.
КРИШНА: Хмм. Тогава ти трябва да знаеш всичко. Сега за мен няма да има нищо останало, което да ти разкажа.
САТЯБАМА: Наистина, той ми разказа всичко. Твоята смелост, твоята битка с Индра. И как майка Адити е дошла като посредник във войната. Той ми каза всичко. И аз съм много доволна от твоята победа.
КРИШНА: Доволна си от моята победа или от твоята победа?
САТЯБАМА: Кришна, ти наистина си много проницателен. Ти много добре знаеш какво е скрито в сърцето на една жена. (Кришна се засмива.) Да, прав си. Това наистина е моя победа. Ти доказа едно нещо с това, че аз съм твоята най-любима съпруга. Сега виж как всички царици ще се поклонят пред мен. Това е моята победа, пълна победа. Не искам нищо повече. Сега дори не се тревожа за това, че дървото Париджата ще остане с мен само за малко време. Моята цел е изпълнена. Сега ако искаш, можеш да върнеш дървото още утре.
КРИШНА (притеснен, допира длани молитвено): Деви, моля те, не прави такова нещо! Светът ще ми се смее. Това дърво Париджата бе донесено тук за твоя специален ритуал. Ако го върнеш, без да направиш ритуала, хората ще се смеят и на двама ни. Всички ще кажат, че Сатябама прави Кришна да танцува по нейната песен като кукла.
САТЯБАМА (разтревожена): Какво каза? Кукла?
КРИШНА: Да, кукла. А ако не кукла, може да ме нарекат също и роб.
САТЯБАМА: Роб?
КРИШНА: Да, роб на моята съпруга. И... (Сатябама му запушва устата, доплаква й се. Музика: 05)
САТЯБАМА: Ако някой те нарече мой роб, преди да чуя това, по-добре би било да пожертвам живота си в твоите стъпала. Стъпалата, на които служа, ще получа спасение в тях. Това е моето последно желание. Хората, за които ти говориш, как ще знаят те колко дълбоко е моята любов към теб? Господарят на моето сърце, моят Господ, моят съпруг, моят живот, ти си ми всичко. Повярвай ми, никой не може да те обича повече от мен. Да, понякога ставам твърдоглава. Просто на основа на моята дълбока и безсмъртна любов, аз искам цена за любовта си. Да покажа на света, че - виждате ли, за моята истинска любов, аз получих пълна любов от моя Канея. Толкова много, колкото никой друг не е получил. Това не е моята победа, а победата на моята любов. И с победата на моята любов аз искам да се изправя пред всички с гордо вдигната глава. Това е.
КРИШНА: Сатябама, ти каза такова красиво нещо. Моето сърце се изпълни с емоция. Но... (Музиката спира.)
САТЯБАМА: Отново „но“... Но какво?
КРИШНА (засмива се леко): Не, нищо. Просто мислех какво казват хората, че в любовта само трябва да даваш. Не да взимаш нещо. Как може да има право в предаването? И как може да има гордост в любовта? Защо да има его или арогантност? Но... всички тези идеологии сигурно грешат, нали?
САТЯБАМА: Абсолютно. Само онези, които никога не са обичали, могат да кажат такива неща. Как могат те да познават гордостта на любовта? Аз също чувам за теб, че ти не си привързан към никого. Че не обичаш никого. Без милост, без привързаност, царят на йогите Шри Кришна. Ето защо как ти би могъл разбереш колко наслада се получава от гордостта на любовта?
КРИШНА (става): Ти каза абсолютната истина, Сатябама. Сега разбрах защо не разбирам нещата относно гордостта в любовта. В действителност тези мъдреци, аскети, саняси, йоги, те нямат познание за любовта. Те са много невежи хора.
САТЯБАМА (става след него и го хваща за ръката): Тогава, невежи царю, научи се да обичаш. Погледни към мен. И ми вярвай, че мога да ти се ядосам, да бъда твърдоглава с теб, но не мога да понеса дори най-малката раздяла от теб. Ако някой те отнеме от мен, тогава се кълна в твоите стъпала, (иска да му докосне стъпалата, но Кришна я спира) че животът ми също ще си отиде заедно с теб. Аз ще се откажа от живота си в същия този миг.
КРИШНА (спира говора й): Защо казваш такива неблагоприятни неща в такова благоприятно време, Деви? Сега започни приготовленията за твоя специален ритуал. Твоята любов постигна такава голяма победа. Подготовките също трябва да са толкова големи, нали така? Твоят специален ритуал трябва да започне по грандиозен начин.
САТЯБАМА: Да, моят специален ритуал ще започне по такъв начин, който никой не е виждал или чувал преди. Затова аз помолих самия Нарада Муни да започне моя ритуал със съответните церемонии.
КРИШНА: Той съгласи ли се?
САТЯБАМА: Да.
КРИШНА: Тогава твоята работа е свършена. Той е добре осведомен за всички ритуали. Но ти трябва да правиш точно това, което той ти каже. В противен случай, този риши е с много променлив характер. Той може да остави работата на средата и да си тръгне!
САТЯБАМА: Как може да стане това? Това е ритуалът на съпругата на Кришна – Сатябама. Никой няма да го остави и да си отиде. Ти само виж как ще започне специалният ритуал.
КРИШНА: Нека твоят обет бъде успешен. Така да бъде!
(Изгася се. Музика: 06)
СЦЕНА 3
(Слага се столче, върху него поднос и Ганеша с гръб към публиката. Украсено е с цветя. До него сядат Кришна, Сатябама и Нарада с подноса за обожание и една лампа. Останалите хора застават отзад прави. Дървото Париджата е отстрани. Музиката спира. Светва се. Музика: 07) Брамините казват мантри. Музиката свършва. Всички се покланят.)
НАРАДА: Деви, сега, молейки се мислено на Бог Ганеша, обожавайте го. Ганапати е богът на началото и края, той унищожава всички препятствия. Ето защо помолете му се Вашият специален ритуал да бъде изпълнен както трябва, без никакви препятствия. (двамата, както и зрителите допират молитвено длани)
Ом Ганешая намах
САТЯБАМА: Ом Ганешая намах
НАРАДА: Вакратундая намах
САТЯБАМА: Вакратундая намах
(Покланят се. Музика: 08) Нарада сипва с лъжичка от водата в чашката на ръката на Сатя три пъти, тя пие. После пак веднъж и си измива ръцете. След това тя взима лъжичката и налива върху Ганеша, като си придържа десния лакът с лявата ръка. Слага с безименния пръст синдур, посипва ориз, увива около него червен конец, слага цветя, сладко. Накрая Нарада го обожава с гхи-лампата, а тя седи молитвено. После и тя го обожава. Накрая всички се покланят и музиката спира.)
НАРАДА: Джей Ганеша Дева!
ВСИЧКИ: Джей Ганеша Дева!
НАРАДА (дава й цветя в ръката): Деви, сега се изправете моля Ви и вземете благословия от дървото Париджата за успех на Вашия ритуал. (Музика: 09) Отиват плюс и Кришна, и се покланят на дървото.)
НАРАДА: О, царю на дърветата, божествено дърво Париджата, в твоята сянка Деви Сатябама иска да започне този специален ритуал, с изпълнението на който една жена получава пълната любов на своя съпруг до края на живота си. Затова тя те моли за разрешение да започне този ритуал в твоята сянка и за благословия нейното желание да бъде изпълнено.
(Тя се покланя, Нарада прави жест към дървото и тя му хвърля цветята в стъпалата. Дървото отговаря, като се разтърсва и накрая едно цвете пада в ръцете на Сатябама. Тя е много щастлива. После слага цветето пред дървото.)
НАРАДА: Деви, царят на дърветата прие Вашите молитви и Ви позволи да започнете ритуала. И също Ви благослови да бъдете успешна. Сега направете санкалпа, за да започнете ритуала. (Сипва й вода на ръката три пъти с лъжичката и слага цветя. Тя придържа дясната си ръка с лявата, затваря очи и се моли известно време.) Деви, (Отваря очи.) според правилата на този ритуал, докато започва ритуалът, Вие също така трябва да направите някакво дарение.
САТЯБАМА (изненадана): Дарение?
НАРАДА: Да, дарение.
САТЯБАМА: Кажете ми, какво трябва да даря и колко?
НАРАДА: Въпросът не е в това колко да се дари, Деви. Стойността на дарението не се определя от количеството. Тя се измерва с емоцията.
САТЯБАМА: Което ще рече?
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Което ще рече, че в този свят жънете това, което посеете. Вие получавате плодове, като правите такива ритуали и религиозни действия. Получавате и това, което желаете. Но тук без цена не получавате нищо безплатно. Трябва да платите цената на всеки плод или желание в някаква друга форма. Такава трябва е емоцията на даряването.
САТЯБАМА: Тогава кажете ми каква цена ще трябва да платя за изпълнението на моите желания? Колко злато, бижута, украшения? Колкото и да е, каквото и да искате, аз съм готова да го даря.
НАРАДА: За изпълнението на този ритуал правилото на даряване е, че трябва да дадете нещото, което Ви е най-любимо. Така че кажете ми – на този свят кое обичате най-много - злато, бижута или украшения?
САТЯБАМА: Не.
НАРАДА: Тогава какво обичате най-много на този свят?
САТЯБАМА: Най-любимото ми на този свят?
НАРАДА: Да. Помислете, какво или кого обичате най-много?
САТЯБАМА: За мен най-любимият на този свят е само един.
НАРАДА: Кой? Кой?
САТЯБАМА: Моят съпруг, Кришна.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Тогава е решено, Деви! Вие ще трябва да дарите Господ Кришна на мен.
САТЯБАМА (шокирана. Музиката спира.): Какво?
НАРАДА: Хайде, дайте обет за даряването.
САТЯБАМА: Да даря Кришна? Мъдрецо, какво говорите? Аз правя този ритуал, за да получа най-много любов от моя съпруг. Ако го даря, как ще получа неговата любов? Каква е тази Ваша система за даряване?
НАРАДА: Това не е система за даряване, Деви. Това е правилото за смъртните хора на земята. Това, което човек копнее да постигне, трябва да върне повече в замяна. Такова е правилото на земята.
САТЯБАМА: Що за правило е това, Девариши? Този, за когото правя този ритуал, трябва да го изгубя ли? Мъдрецо, може ли нещо друго да бъде дарено вместо него? Няма ли друго решение?
НАРАДА: Има едно решение.
САТЯБАМА: Какво?
НАРАДА: Вижте, нещо, което е било дарено на един свещеник, по-късно може да бъде откупено от него.
САТЯБАМА: Тоест?
НАРАДА: Тоест каквато цена поиска свещеникът за това нещо, дайте му я и откупете това нещо.
САТЯБАМА: Така ли? Това може ли да стане?
НАРАДА: Става дума за сделка, Деви. Ако браминът се съгласи, дайте му неговата цена и си вземете нещото обратно.
САТЯБАМА (радва се): Тогава добре!
НАРАДА: Ако приемате, тогава бързо дайте обет за даряването. Благоприятното време изтича, Деви. Вземете тази вода. Вземете. (Сипва три пъти вода в ръката й. Музика: 10)) Сега кажете: за изпълнението на моя специален ритуал аз, съпругата на Кришна, Сатябама,
САТЯБАМА: Аз, съпругата на Кришна, Сатябама... (Всички, особено цариците гледат уплашено, изумени.)
НАРАДА: давам на моя свещеник, сина на Брахма, Нарада...
САТЯБАМА: давам на моя свещеник, сина на Брахма, Нарада...
НАРАДА: моя съпруг в дарение.
САТЯБАМА: моя съпруг в дарение.
НАРАДА: Сега поръсете водата върху Господ Кришна. (Тя му ръси водата на главата, той леко се дърпа, стреснат. Музиката спира.) Нараяна, Нараяна! Севак, какво правиш, стоейки тук така? Свърши малко работа за мен.
(Музика: 11))
КРИШНА (с допрени длани.): Заповядайте ми, господарю.
САТЯБАМА: Господарю?
КРИШНА: Да.
НАРАДА: Ето вземи първо тази ектара и тези каратали, и повтаряй след мен: Нараяна, Нараяна!
КРИШНА: Нараяна, Нараяна!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна!
КРИШНА: Нараяна, Нараяна!
НАРАДА: Добре... Севак, гладен съм. Влез вътре и се погрижи за храната ми. Виж, аз много обичам чатни. Затова направи едно хубаво чатни за мен собственоръчно. Ела да ти покажа кухнята.
КРИШНА: Както желаете, господарю. (Вързва си шала на кръста.) Да вървим, господарю.
САТЯБАМА (спира го): Какво е това, Девариши? Аз направих дарение. Това не означава, че Вие ще отведете Кришна.
НАРАДА (смее се): Нараяна, Нараяна! Севак, сега ти обясни на Деви Сатябама какво е значението на дарението.
КРИШНА: Значението на дарението е както Вие кажете, мъдрецо. Сега Вие сте мой господар, а аз съм Ваш роб. Мой дълг е да правя както Вие кажете.
САТЯБАМА: Как може да бъде това? Докато аз съм тук, ти не можеш да бъдеш роб на някого.
КРИШНА: Но ти ме даде в дарение и...
САТЯБАМА (почва да й се плаче): Ако това е значението на дарението, тогава не искам да дарявам.
НАРАДА: Ако не дарите, тогава как ще бъде изпълнен Вашият специален ритуал? Нараяна, Нараяна! Тогава как ще получите най-много любов сред всички царици, Деви?
САТЯБАМА (след кратко колебание, гледа Кришна, после към Нарада, плачейки): Не искам да започвам такъв специален ритуал, Девариши, в който моят съпруг ще бъде откраднат от мен. Не искам повече любов от другите царици. (пада в стъпалата му) Моля Ви, върнете ми съпруга. Направих грешка, Девариши. Моля Ви, простете ми! Простете ми, Девариши! Моля Ви, върнете ми моето богатство, Девариши! (Изправя се.)
НАРАДА: Как може да стане това, Деви? Може ли някога едно дарение да бъде върнато? И особено ако дарението е такова уникално нещо като Господ Кришна, да го върна обратно? (смее се) Не съм такъв глупак, Деви. Вървете и се пригответе за Вашия ритуал. Аз сега ще ида в кухнята и ще ям. Ела, севак, ела!
КРИШНА: Да вървим, господарю.
САТЯБАМА: Казах, че не искам да правя никакъв ритуал. (пак задържа Кришна)
НАРАДА: Добре. (Леко ядосан.) Дори аз не искам да извършвам свещенически дейности за такава домакиня, която не държи на думите си. Прави дарение в един миг, а после иска да й се върне дарението. Ако искате, започвайте ритуала, в противен случай дайте на тези брамини дължимото им и ги отпратете. Да вървим, севак, ние ще отидем в кухнята да ядем. Хайде.
КРИШНА: Да, господарю. (Кришна тръгва, но Сатябама го дърпа за ръката.) Какво правиш? Господарят ще ми се кара...Пусни ме.
САТЯБАМА: Свами...
НАРАДА: Ей, къде спря? Ела бързо. Трябва да ми смелиш чатни сега. Хайде!
КРИШНА: Господарят... Господарят ще ми се кара.
НАРАДА: Хайде, идвай!
САТЯБАМА: Свами.
КРИШНА: Пусни ме.
НАРАДА: Деви, пуснете го!
КРИШНА: Пусни ме!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Пуснете го!
САТЯБАМА: Свами...
НАРАДА: Пуснете го, Деви! Той вече не е Вашият свами. Сега е мой слуга. (Той се отскубва, Сатя остава да плаче, те излизат. Музиката спира.) Нараяна, Нараяна!
КРИШНА: Нараяна, Нараяна!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна!
КРИШНА: Нараяна, Нараяна!
(Музиката: 12) Кришна и Нарада надничат през вратата да гледат.)
САТЯБАМА: Сестро Рукмини, моля те, направи нещо. Нито мъдрецът ме слуша, нито Кришна. Моля те, спри ги. Спри ги.
РУКМИНИ: Какво мога да направя, Сатябама? Ти, без да мислиш за нищо, даде в дарение Шри Кришна?
САТЯБАМА: Моля те, прости ми, направих грешка. Арогантността ме заслепи. Моля те, прости ми. Знам, че нито мъдрецът, нито Кришна ще пренебрегнат твоите думи. Само ти можеш да намериш решение на този проблем. Аз съм твоя по-малка сестра. Заслепена от моята арогантност, за моите себични мотиви, аз опитах да се състезавам с теб. Моля те, прости моята грешка, сестро. Прости ми!
ДЖАМБАВАТИ: Сестро, плода от грешката, направена от Сатябама, ще трябва да го носим всички ние.
РУКМИНИ: Да.
ДЖАМБАВАТИ: Ако Нарада Муни отведе Кришна със себе си, ние ще умрем, докато сме живи. Сега само ти можеш да ни помогнеш.
РУКМИНИ (след кратко колебание): Да вървим и да видим какво може да бъде сторено. Хайде.
(Музиката спира.)
(Излизат. Изгася се. Музика: 13) 
СЦЕНА 4
(Кришна сваля короната ии гирлянда и си връзва шал на главата. Музиката спира. Светва се. Музика: 14) Кришна и Нарада си говорят, но чуват, че идват цариците и почват да се уговарят без думи кой къде да седне. Кришна почва да смила чатнито с един хаван. Нарада Муни сяда и медитира. Цариците влизат и са ужасени. Музиката става по-тиха. Рукмини кляка до Кришна.)
РУКМИНИ: Свами, какво правиш? (Нарада отваря очи.)
КРИШНА: Смилам чатни, Деви, чатни.
РУКМИНИ: Чатни?
КРИШНА: Да.
РУКМИНИ: Царят на Дварака прави чатни? Що за подигравка е това, Господи?
КРИШНА: Това не е подигравка, Деви. В този момент аз не съм цар на Дварака. Сега съм просто един слуга на Девариши Нарада.
РУКМИНИ (изправя се): Слуга?
КРИШНА: Да.
РУКМИНИ: Господарят на трите свята е слугата на един свещеник? Тази промяна не се явява в моето въображение, Господи.
КРИШНА (става): Това не е въображение, а реалност, Деви. Моята съпруга ме дари на този свещеник.
РУКМИНИ: Твоята съпруга те е дарила?
КРИШНА: Да.
РУКМИНИ (леко ядосано): Но аз не съм те дарила.
НАРАДА: Деви Сатябама го дари. Сатябама негова съпруга ли е или не?
РУКМИНИ: Този въпрос не ме интересува. Вие просто ми кажете, аз негова съпруга ли съм или не?
НАРАДА: Да, но...
РУКМИНИ: Без „но“. (към Кришна) Ти ми кажи аз твоя съпруга ли съм или не?
(Той поглежда Нарада за позволение.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! (с нежелание му дава знак да й отговори)
КРИШНА (Отива при нея.): Разбира се. Всъщност ти си моята първа съпруга.
РУКМИНИ: Тогава сега Вие ми кажете, мъдрецо, без да получите моето позволение, как така взехте моя съпруг тук като Ваш слуга? Кажете ми, какво право имате над моя съпруг?
НАРАДА: Аз нямам право върху Вашия съпруг, Деви.
РУКМИНИ: Правилно. Ето защо аз си взимам съпруга си с мен. Да вървим, свами. (Почва да го тегли за ръката, но той се дърпа.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Слуга... чатнито!
КРИШНА: Да, чатнито! (Отскубва се и почва пак да мели.)
РУКМИНИ: Ама...! Да вървим, свами, ти няма да можеш да направиш това чатни. Девариши сам ще го направи. (Нарада поглежда недоволно.) Ти ела.
КРИШНА: Защо да не знам да правя чатни? Само го опитай и виж колко е вкусно. (Взима малко на пръста и дава на Рукмини да опита. Тя прави гримаса на прикрито отвращение, закашля се.)
РУКМИНИ: Прекрасно, свами, прекрасно! Чатнито е много вкусно. Какво чатни, свами, какво чатни!
КРИШНА: Да.
РУКМИНИ: Чатнито е много вкусно. Няма нито сол, нито чили. Това не е чатни, а просто трева! (Кара му се. Цариците леко се засмиват.) Вземи го, ще нахраним кравите. Хм, ще правиш чатни! (Взима му камъка и го слага настрани. После любезно:) Да вървим, Господи. Моля те, ела в покоите си. Хайде, да вървим. (Вдига го, другите царици взимат короната му, която е настрани.) Виж какво си направил! (Избърсва му ръката от чатнито.)
НАРАДА: О, Деви! (прави жест с ръка да ги спре)
РУКМИНИ: Да вървим, свами. (Тръгват да го отмъкват. Нарада става и ги спира.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Няма да ви оставя да измамите един брамин така. Шри Кришна сега е моя собственост. Сатябама го дари.
РУКМИНИ: Но Шри Кришна не е само на Сатябама. Той е и мой.
ДЖАМБАВАТИ: И мой също.
НАРАДА: Но той принадлежи също и на Сатябама.
РУКМИНИ: Да.
НАРАДА: Това означава, че всички вие имате дял в Шри Кришна.
РУКМИНИ: Ъм.. да.
НАРАДА: Значи Сатябама може да дари само нейния дял от Шри Кришна. Не и вашия дял.
РУКМИНИ (след кратък размисъл): Точно така.
НАРАДА: Този брамин бе измамен. Има други имащи дял в собствеността. Е, добре. Ако не целият Кришна, поне половината от него. Значи сега има само един начин. Дайте ми дяла на Сатябама от Шри Кришна. А вие вземете вашия дял.
(Цариците се споглеждат с недоумение.)
РУКМИНИ: Какво?
НАРАДА: Да, вие спечелихте в този тур, Деви Рукмини. Така, Деви Сатябама, моля кажете ми, какъв е Вашият дял в Шри Кришна – неговите очи, уши, нос, лице? Дайте ми само толкова. Нараяна, Нараяна! (Музиката спира. Сатябама мълчи, притеснена се чуди.) Деви Сатябама, моля Ви, кажете нещо. Какво ми давате?
(Музика: 15)
САТЯБАМА: Не разбирам как да Ви отговоря, Девариши. Аз дори не знам какво право имам над кои части от Господ Кришна. Имаше ден, когато мислех, че само аз имам право над него. А днес, когато моето его бе счупено, научих, че не само на мен, той не принадлежи на никого. И принадлежи на всички. Той е единственият истински Господар сред всички същества от трите свята. Сред неговите безбройни преданоотдадени, аз съм просто една егоистична и глупава преданоотдадена. А погледнете това величие на неговото сърце, че за да спази думата на една егоистична преданоотдадена като мен, той стана Ваш слуга. И прави чатни. (Говори с болка, плаче. Подава короната на Джамбавати и слага ръце молитвено.) Моля Ви, кажете ми ако има някакво покаяние за моята тежка грешка. Ако мога да заплатя покаянието с живота си, (пада в стъпалата му, той се отдръпва и прави жест с ръцете) то аз съм готова да се откажа от живота си във Вашите стъпала още сега. Моля Ви, вземете живота ми, мъдрецо. Но моля Ви, освободете моя свами от обещанието ми.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Не, Деви, аз не мога да отнема живота Ви. Той принадлежи на Господаря на Смъртта. Ето защо животът е безценен. (Музиката спира.) Но да, като покаяние, ако искате да платите цена в замяна на него...
КРИШНА: Да!
НАРАДА: ...Тогава дайте ми нещо, което има стойност в замяна на него. Аз ще го освободя.
САТЯБАМА (зарадвана): Наистина ли?
НАРАДА: Да, Деви. Виждайки такава дълбока емоция към Вашия съпруг в сърцето Ви, моето сърце също се размекна и реших да го освободя. Така че моля да ми платите някаква малка цена за него.
САТЯБАМА: Защо малко, мъдрецо? Аз ще Ви дам толкова много в замяна на него, толкова, колкото никой друг не Ви е давал досега. Аз имам такива безценни камъни, такива бижута, толкова злато, че ще се уморите да ги броите, но златото няма да свърши.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Какво ще правя с такова богатство, Деви? Шастрите казват, че един брамин не трябва да бъде алчен. Ще взема само толкова, колкото е разрешено в писанията.
САТЯБАМА: А колко е разрешено в писанията?
НАРАДА: Те казват, че в такива обстоятелства трябва да ми дадете нещо равно на Неговото тегло и Вашето покаяние ще бъде прието.
САТЯБАМА: Нещо като например?
НАРАЯНА: Нараяна, Нараяна! Каквото и да е, Деви. Плодове, цветя, зърно, ориз, дори и листа. Каквото и да е, ако е с посветеност и е равно на неговото тегло, аз ще го приема.
САТЯБАМА: Благодаря Ви, Девариши. Но когато Сатябама прави дарение, равно на теглото на Кришна, тогава няма да е с листа и цветя, тя ще го направи със злато и сребро, със скъпоценни камъни и перли.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Както искате, Деви! Пригответе се за дарението.
САТЯБАМА (с допрени длани, и Кришна): Да.
(Изгася се. Музика: 16)
СЦЕНА 5
(Мъжете застават отзад. Брамините са от страната на Кришна пак отзад с цветя, цариците и Нарада са отстрани, а от другата страна е Сатябама с прислужниците. Слага се и една масичка с поднос за обожание, на който има листа от туласи. Музиката спира. Светва се. Музика: 17) Везната идва на средата на сцената. Кришна идва и сяда пред едното блюдо на везната, като всички му се покланят, а той на Нарада. Сатябама дава знак на прислужниците и те излизат. Връщат се две от тях, носещи един поднос със злато. Слагат го на везната. После излизат, идват другите и пак слагат. После и трети път... Накрая отиват и се връщат с празни подноси. През това време брамините хвърлят цветя около Кришна отзад от време на време. Сатябама е притеснена защо нищо не повдига Кришна. Рукмини изпитва състрадание към нея, а Кришна се усмихва. Музиката спира.)
САТЯБАМА: Дори след като сложих толкова много, Кришна още седи на мястото си. (към прислужниците) Вървете и вземете още!
ПРИСЛУЖНИЧКА 1: Царице, вече няма нищо останало.
БАЛАРАМ (влиза ядосано, към Нарада): Къде е този мошеник? Нарада, аз оставям Дварака за малко и ти създаваш такава беля!
НАРАДА: Не аз, а Деви Сатябама!
БАЛАРАМ: Обвиняването на Сатябама няма да те спаси от моя боздуган! (вдига го заплашително)
РУКМИНИ: Баларам, Девариши казва истината!
БАЛАРАМ: Деви, ти също вярваш на лъжите му?
КРИШНА: Те му повярваха, но аз страдам заради това, братко! Моля те, освободи ме от това робство, братко!
НАРАДА: Но...
БАЛАРАМ: Да не си казал и дума повече, Нарада! Канея, аз ще те освободя. Няма да има нито дарение, нито получател на дарението! (замахва да удари теглилката)
РУКМИНИ: Почакай, Баларам! В гнева си, не нарушавай традицията по даване на дарение. Това ще бъде голямо бедствие!
БАЛАРАМ: Бедствие? Какво бедствие?
РУКМИНИ: Докато не бъде дарено достатъчно злато, ние не можем да получим нашия Кришна.
БАЛАРАМ: Добре тогава. Сатяки!
САТЯКИ: На Вашите заповеди!
БАЛАРАМ: Донеси царското злато и довърши дарението! (Засмива се.)
САТЯКИ: Както кажете!
(Музика: 18) Сатяки и още някой носят остналото злато, но и то се оказва недостатъчно. Баларам и всички гледат с недоумение. Сатябама си поглежда бижутата с колебание и почва бавно да ги сваля едно по едно и да ги слага на везната, някоя прислужница да й помага. Но Кришна не се повдига и тя е много нещастна. Музиката спира. Музика: 19) Сатя отива при Рукмини, която я гледа със състрадание. Музиката е тиха.)
САТЯБАМА: Сестро, всичко, което имах, аз го дадох за него. Но Господ Кришна показва своите чудеса. Ти виждаш, сестро... Сега само ти можеш да намериш решение. (допира молитвено длани)
РУКМИНИ: Сатябама, бижутата, златото са само външните украшения на тялото. Ти искаше да претеглиш Шри Кришна с тях? Но видя ли тяхната стойност? Претегли го с чувството на твоята душа. Претегли го с чувството на негова съпруга. Да. Тези златни украшения бяха символи на твоето его. Добре е, че ти ги предложи всичките. Сега повикай го като преданоотдадена. Той ще изгуби пред любовта и посветеността. Вземи, предложи това листо от туласи с цялата си посветеност и вяра. (Взима едно листо от табла наблизо на една масичка. Дава го на Сатя.) И заедно с него, предложи и своята душа. Победата със сигурност ще бъде твоя, Сатябама.
(Сатябама го взима и го поднася пред челото си със затворени очи, молейки се. Музиката спира. После го слага бавно на везната. Тя натежава и Кришна се издига. Музика: 20) Сатябама е много щастлива. Всички се радват, брамините се изправят.)
САТЯБАМА: Махадеви Рукмини ки...
ВСИЧКИ: Джей!
РУКМИНИ: Тулси деви ки...
ВСИЧКИ: Джей!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! (Той отива при Кришна с допрени длани) Ето, Господи, аз изпълних постановката, която ти ме научи. Някоя друга заповед?
САТЯБАМА: Аха, значи ти си бил режисьорът на тази постановка?
КРИШНА: Да, Сатябама. Всички постановки, които се случват в тази Вселена – аз съм режисьор на всичките. Деви Рукмини знае това много добре.
САТЯБАМА: Сега разбрах. Ще трябва да науча тайните на твоите чудеса от моята сестра. (Отива до Нарада и му се покланя.) Девариши, Вие освободихте моята грешна душа от оковите на егото. Хиляди, хиляди благодарности на Вас. Моля Ви, благословете ме с това, егото и гордостта никога да не влизат отново в моята душа.
НАРАДА: Деви Сатябама, за това човек трябва да носи щита на посветеността на Господ Кришна. А Той е този, който дава също и посветеността. Моята благословия е Неговата милост винаги да остане с Вас. (Благославя я.)
ДЖАМБАВАТИ: Нарада Муни ки...
ВСИЧКИ: Джей!
(После Нарада се покланя, Кришна го благославя и Нарада излиза.) Нараяна, Нараяна! Нараяна, Нараяна!
(Сатябама докосва стъпалата на Кришна и се покланя, той я благославя.)
ХОРА: Дваракадиш Шри Кришна ки... джей! (три пъти)
Музика: 21)


Няма коментари:

Публикуване на коментар