вторник, 27 февруари 2018 г.

Глава 93 Човек не е вършителят


Въпрос: От самото начало на живота ми аз съм преследван от чувство за незавършеност. Минавайки от училището към колежа, към работата, към женитбата, към замогването, аз си въобразявах, че следващото нещо със сигурност ще ми даде мир, но мирът го няма. Това чувство за незавършеност продължава да се усилва с годините.

Махарадж: Докато има тяло и чувство за идентификация с тялото, разочарованието е неизбежно. Само когато знаеш себе си като нещо напълно чуждо на тялото и различно от него, можеш да получиш почивка от смесицата от страх и страстно желание, неотделима от идеята "аз съм тялото". Просто успокоявайки страховетe и утолявайки желанията, ти не можеш да елиминираш усещането за пустота, от което се опитваш да избягаш; само себепознанието може да ти помогне. Под себепознание имам предвид пълното знание за това, което не си. Това знание е постижимо и крайно; но на разкриването на това какво си не може да има край. Колкото повече разкриваш, толкова повече остава да бъде разкрито.

П: За това, ние трябва да имаме други родители и училища, трябва да живеем в друго общество.

M:
Не можеш да промениш обстоятелствата, но можеш да промениш отношението си към тях. Не е необходимо да се привързваш към несъщественото. Полезно е само необходимото. Има мир само в същественото.

П: Аз търся истината, не мир.

M:
Не можеш да видиш истината, ако нямаш мир. Тихият ум е от съществено значение за правилното възприятие, което, повтарям, е необходимо за себереализацията.

П: Имам толкова много за правене. Аз просто не мога да си позволя да поддържам ума си спокоен.

М: Това е поради илюзията, че ти си вършителят. В действителност нещата са направени при теб, а не от теб.

П: Ако просто оставя нещата да се случват, как мога да съм сигурен, че те ще се случат така, както аз искам? Несъмнено аз трябва да ги подчиня на желанията си.

M:
Твоето желание просто се случва при теб, заедно с неговото изпълнение или неизпълнение. Не можеш да промениш нито едното, нито другото. Ти можеш да си вярваш, че се стараеш, стремиш и бориш. Повтарям, всичко това просто се случва, включително плодът на работата. Нищо не се прави от теб и за теб. Всичко е в картината, проектирана на киноекрана, нищо не е в светлината, включително и това, за което се вземаш, личността. Ти си само светлината.

П: Ако аз съм само светлина, как се е случило да забравя това?

M:
Не си забравил. Само в картината на екрана забравяш, а после си спомняш. Ти никога не преставаш да бъдеш човек, понеже сънуваш, че си тигър. По същия начин, ти си чиста светлина, проявяваща се като картина на екрана, а също и ставаща едно с него.

П: След като всичко просто се случва, защо тогава да се безпокоя?

M:
Именно! Свободата е свобода от безпокойството. Осъзнавайки, че не можеш да повлияеш на резултатите, не обръщай внимание на твоите желания и страхове. Остави ги да идват и да си отиват. Не ги подхранвай с интерес и внимание.

П: Ако аз отклоня вниманието си от това, което се случва, с какво тогава да живея?

М: Това е все едно да питаш: "Какво ще правя, ако спра да сънувам?" Спри и виж. Не е нужно да си нетърпелив: "Какво следва?". Все нещо следва. Животът не започва и не свършва. Неизменен - той се движи, мимолетен - той трае. Светлината не може да се изтощи, дори ако безброй картини се проектират от нея. Така прави и животът, изпълва всяка форма на живот до горе и се връща към своя източник, когато формата е унищожена.

П: Ако животът е толкова чудесен, откъде идва невежеството?

M:
Искаш да излекуваш болестта, без да си видял пациента! Преди да питаш за невежеството, защо първо не попиташ кой е невежият? Когато казваш, че си невеж, ти не знаеш, че налагаш концепцията за невежество върху актуалното състояние на твоите мисли и чувства. Изследвай ги, така както те идват, отдай им пълното си внимание и ще откриеш, че няма нищо такова като невежество, а само невнимание. Обърни внимание на това, което те безпокои, това е всичко. В края на краищата безпокойството е психична болка, а болката винаги зове за внимание. В момента когато обърнеш внимание, зовът за него се прекратява и въпросът за невежеството се разсейва. Вместо да чакаш отговор на своя въпрос, разбери кой го задава и какво го кара да го направи. Скоро ще видиш, че умът, движен от страха от болката, е това, което задава този въпрос. А в страха има памет и очакване, минало и бъдеще. Вниманието те връща обратно към настоящето, сега, а присъствието в настоящето е състояние, което е винаги под ръка, но рядко забелязвано.

П: Вие свеждате садханата до простото внимание. Как така другите учители учат на сложни и изискващи време курсове?

M:
Учителите обикновено учат на садханите, чрез които те са достигнали целта си, каквато и да е тяхната цел. Това е естествено, тъй като собствената си садхана те знаят най-добре. На мен ми беше казано да отдавам внимание на моето чувство за "аз съм" и аз го намерих за изключително ефективно. Така че мога да говоря за това с пълна увереност. Но често хората идват тук, с тела, мозък и съзнания толкова извратени и слаби, че състоянието на безформено внимание е отвъд техните възможности. В такива случаи по-подходящ е някакъв по-прост символ на искрена преданост. Повторението на мантра или съзерцаването на изображение ще подготвят тялото и ума им към по-дълбоко и по-директно търсене. В края на краищата това, което се иска е искреност, решаващият фактор. Садханата е просто един съд, който трябва да се напълни до горе с искреност, която не е нищо друго, освен любов в действие. Нищо не може да бъде направено без любов.

П: Ние обичаме само себе си.

М: Ако беше така, би било чудесно! Обичай себе си мъдро и ще стигнеш до върха на съвършенството. Всеки обича своето тяло, но малцина обичат истинското си битие.

П: Дали моето реално битие се нуждае от моята любов?

M:
Истинското ти битие е самата любов и всичките ти прояви на любов са нейни отражения, в съответствие с настоящата ситуация.

П: Ние сме себични, знаем само любовта към себе си.

M:
Достатъчно добре като за начало. Определено желай собственото си благо. Обмисли, почувствай в дълбочина какво е наистина добре за теб и се стреми към това усърдно. Много скоро ще откриеш, че реалното е единственото ти благо.

П: И все пак аз не разбирам защо различните Учители настояват върху предписването на сложни и трудни садхани. Нима не знаят по-добри?

M:
Значение има не това, което правиш, а това което спираш да правиш. Хората, когато започват тяхната садхана, са толкова неспокойни и нетърпеливи, че те трябва да бъдат много заети, за да удържат себе си на пътя. Всепоглъщащата рутина е полезна за тях. След известно време, те се успокояват малко и спират да полагат усилия. В покой и тишина кожата на "аз"-а се разтваря, и вътрешното и външното стават едно. Истинската садхана е безусилна.

П: Понякога имам чувството, че самото пространство е моето тяло.

M:
Когато си обвързан с илюзията "аз съм това тяло", ти си само една точка в пространството и момент във времето. Когато самоидентификацията с тялото изчезне, цялото пространство и време съществува само в твоя ум, който е само вълнение в съзнанието, което е осъзнатост, отразена в природата. Осъзнатостта и материята са активният и пасивният аспект на чистото битие, което е в тях и отвъд тях. Пространството и времето са тялото и ума на вселенското съществуване. Моето усещане е, че всичко, което се случва във времето и пространството, се случва на мен, че всяко преживяване е мое преживяване, всяка форма е моя форма. Това, за което се вземам, става мое тяло и всичко, което се случва с това тяло, става моят ум. Но в основата на вселената има чиста осъзнатост, отвъд пространството и времето, тук и сега. Знай я като свое истинско битие и действай по съответния начин.

П: Как ще се отрази на действието това, за което се вземам? Действията просто се случват в съответствие с конкретните обстоятелства.

М: Обстоятелства и условията управляват невежия. Познаващият реалността не е заставян. Единственият закон, на който той се подчинява е този на любовта.

Из книгата "Аз съм Това"



Няма коментари:

Публикуване на коментар