Питащ: На един мой приятел, млад мъж на двадесет и пет години, му казаха, че има неизлечима болест на сърцето. Той ми писа, че вместо бавна смърт предпочита самоубийството. Отговорих му, че заболяването, което е неизлечимо за западната медицина, може да се излекува по някакъв друг начин. Има йогически сили, които могат да предизвикат почти мигновени промени в човешкото тяло. Ефектите на редовното гладуване също така граничат с чудеса. Писах му да не бърза да умира, а да даде шанс на други подходи.
Недалеч от Бомбай живее един йоги, притежаващ чудотворни сили. Той се е специализирал в контролирането на жизнените сили, управляващи тялото. Срещнах някои от учениците му и предадох чрез тях на този йоги писмото и снимката на моя приятел. Да видим какво ще стане.
Махарадж: Да, чудесата са възможни. Но трябва да има воля за живот. Без нея чудесата няма да се случат.
П: Може ли да се внуши такова желание?
M: Повърхностно желание - да. Но то ще се загуби. По принцип никой не може да принуди друг да живее. Освен това има култури, в които самоубийството е заемало признато и уважавано място.
П: Не е ли задължително да се изживее до края естествения жизнен цикъл?
М: Естественият - спонтанно, лесно - да. Но болестта и страданието не са естествени. Има благородна добродетел в това да се посрещне с непоколебима издръжливост всичко, което се случва, но също има достойнство в отказа от безсмислено мъчение и унижение.
П: Дадоха ми книга, написана от един сиддха. В нея той описва много от своите странни, даже изумителни преживявания. Според него пътят на истинския садхак завършва със срещата му с Гуру и отдаването на Гуру с цялото тяло, ум и сърце. Оттам нататък Гуру поема контрола в свои ръце и става отговорен за всичко, дори и за най-малките събития в живота на ученика, докато двамата станат едно. Това може да се нарече реализация чрез отъждествяване. Ученикът е ръководен от сила, която не може да контролира и на която не може да устои и той се чувства безпомощен като листо в буря. Единственото нещо, което го спасява от лудост и смърт е вярата му в любовта и силата на неговия Гуру.
M: Всеки учител преподава в съответствие със собствените си преживявания. Преживяването се определя от вярването, а вярването се определя от преживяването. Дори и образът на Гуру е формиран от ученика по негов образ. Именно ученикът прави своя Гуру велик. Веднъж щом Гуру е видян като посредник на освобождаващата сила, която действа отвътре и отвън, пълното отдаване от сърце става естествено и лесно. Също както един човек, обхванат от болка, отдава себе си в ръцете на хирурга, така и ученикът напълно поверява себе си на своя Гуру. Съвсем естествено е да потърсиш помощ, ако има остра нужда от нея. Но колкото и могъщ да е Гуру, той не трябва да налага волята си на ученика. От друга страна един ученик, който не се доверява и се съмнява, е обречен остане неосъществен, но не по вина на своя Гуру.
П: Какво ще се случи тогава?
M: Животът учи там, където всичко друго се проваля. Но на уроците на живота може да им трябва много време. Много забавяне и трудности се избягват с доверие и послушание. Но такова доверие обаче идва само когато безразличието и безпокойството отстъпят място на яснотата и покоя. Един човек, който не уважава себе си, няма да може да се довери нито на себе си, нито на някой друг. Затова в началото учителят се опитва да направи всичко възможно да убеди ученика в неговия висок произход, благородна природа и величествена съдба. Той му разказва опита на различни светци, включително и своя, вдъхвайки му увереност в себе си и в своите безкрайни възможности. Когато в ученика се съчетаят вяра в себе си и доверие към учителя, могат да се случат бързи и дълготрайни промени в характера и живота на ученика.
П: Аз може и да не искам да се променям. Моят живот е достатъчно добър, такъв какъвто е.
M: Ти говориш така, защото не си забелязал колко болезнен е животът, който живееш. Ти си като спящо бебе с близалка в устата си. Може да се чувстваш щастлив за момент, бидейки напълно центриран в себе си, но е достатъчно да хвърлиш поглед към лицата на хората, за да осъзнаеш универсалността на страданието. Дори твоето собствено щастие е толкова уязвимо и краткотрайно, че един фалит на твоята банка или язва в стомаха ти ще го разсеят. То е само една кратка почивка, просто пауза между две скърби. Истинското щастие е неуязвимо, защото то не зависи от обстоятелства.
П: От собствен опит ли говорите? Вие също ли сте нещастен?
M: Аз нямам лични проблеми. Но светът е пълен с живи същества, чийто живот е хванат между страха и въжделението. Те са като добитъка, откарван до кланицата, скачащ и лудуващ безгрижно и щастливо, но мъртъв и одран за един час. Ти казваш, че си щастлив. Наистина ли си щастлив или просто се опитваш да убедиш себе си? Погледни себе си без страх и ще осъзнаеш, че твоето щастие зависи от условията и обстоятелствата, оттук то е мимолетно, нереално. Истинското щастие произтича отвътре.
П: От каква полза ми е вашето щастие? То не ме прави щастлив.
M: Можеш да го вземеш цялото и повече, само поискай. Но ти не молиш, ти изглежда не го искаш.
П: Защо говорите така? Аз искам да бъда щастлив.
M: На теб удоволствието ти е напълно достатъчно. Няма място за щастие. Изпразни купичката си и я почисти. Иначе тя не може да бъде напълнена. Другите могат да ти доставят удоволствие, но никога щастие.
П: Една поредица от приятни събития е достатъчно добра.
М: Скоро тя завършва с болка, ако не и с бедствие. В крайна сметка какво е Йога, освен търсенето на трайно щастие вътре в себе си?
П: Вие може да говорите само за изтока. На запад условията са различни и това, което казвате е неприложимо.
M: Няма изток и запад в скръбта и страха. Проблемът е вселенски - страданието и прекратяване на страданието. Причината за страданието е зависимостта, а независимостта е лекарството. Йога е науката и изкуството за освобождаване на себе си чрез разбиране на себе си.
П: Мисля, че аз не съм годен за Йога.
М: За какво друго си годен? Всичкото ти лутане, търсене на удоволствие, обичане и мразене - всичко това показва, че се бориш срещу ограниченията, самоналожени или приети. В невежеството си ти правиш грешки и причиняваш болка на себе си и на другите, но подтикът си остава и не може да се отрече. Същият подтик, който търси раждане, щастие и смърт, ще потърси разбиране и освобождение. Той е като искра от огън в товарния отсек на кораб, пълен с памук. Може би не знаеш за това, но рано или късно корабът ще избухне в пламъци. Освобождението е естествен процес и в дългосрочен план неизбежно. Но е в твоя власт да го приведеш в настоящето.
П: Тогава защо са толкова малко реализираните хора на земята?
М: В гората, в даден момент, само някои дървета са в пълен разцвет, но в крайна сметка на всички ще дойде ред да разцъфнат.
Рано или късно твоите физически и умствени ресурси ще се изчерпят. Какво ще правиш тогава? Ще се отчаеш? Добре, отчай се. Ти ще се умориш да се отчайваш и ще започнеш да задаваш въпроси. В този момент ти вече ще си готов за съзнателна йога практика.
П: Намирам всичкото това търсене и черногледство за доста неестествено.
M: Твоята естественост е като тази на човек роден инвалид. Ти може да не го осъзнаваш, но това не те прави нормален. Какво означава да бъдеш естествен и нормален ти не знаеш, нито знаеш, че не знаеш. В момента ти се носиш по течението и затова си в опасност, защото на този който се носи така всичко може да му се случи. По-добре е да се събудиш и да осъзнаеш своята ситуация. Че ти си - знаеш. Какво си – не знаеш. Открий какво си.
П: Защо има толкова много страдание по света?
M: Егоизмът е причината за страданието. Няма друга причина.
П: Аз разбрах, че страданието е присъщо на ограничението.
M: Различията и разграниченията не са причина за скръбта. Единството в многообразието е естествено и добро. Истинското страдание се появява в света с разделението и себичността.
Из книгата "Аз съм Това"
Недалеч от Бомбай живее един йоги, притежаващ чудотворни сили. Той се е специализирал в контролирането на жизнените сили, управляващи тялото. Срещнах някои от учениците му и предадох чрез тях на този йоги писмото и снимката на моя приятел. Да видим какво ще стане.
Махарадж: Да, чудесата са възможни. Но трябва да има воля за живот. Без нея чудесата няма да се случат.
П: Може ли да се внуши такова желание?
M: Повърхностно желание - да. Но то ще се загуби. По принцип никой не може да принуди друг да живее. Освен това има култури, в които самоубийството е заемало признато и уважавано място.
П: Не е ли задължително да се изживее до края естествения жизнен цикъл?
М: Естественият - спонтанно, лесно - да. Но болестта и страданието не са естествени. Има благородна добродетел в това да се посрещне с непоколебима издръжливост всичко, което се случва, но също има достойнство в отказа от безсмислено мъчение и унижение.
П: Дадоха ми книга, написана от един сиддха. В нея той описва много от своите странни, даже изумителни преживявания. Според него пътят на истинския садхак завършва със срещата му с Гуру и отдаването на Гуру с цялото тяло, ум и сърце. Оттам нататък Гуру поема контрола в свои ръце и става отговорен за всичко, дори и за най-малките събития в живота на ученика, докато двамата станат едно. Това може да се нарече реализация чрез отъждествяване. Ученикът е ръководен от сила, която не може да контролира и на която не може да устои и той се чувства безпомощен като листо в буря. Единственото нещо, което го спасява от лудост и смърт е вярата му в любовта и силата на неговия Гуру.
M: Всеки учител преподава в съответствие със собствените си преживявания. Преживяването се определя от вярването, а вярването се определя от преживяването. Дори и образът на Гуру е формиран от ученика по негов образ. Именно ученикът прави своя Гуру велик. Веднъж щом Гуру е видян като посредник на освобождаващата сила, която действа отвътре и отвън, пълното отдаване от сърце става естествено и лесно. Също както един човек, обхванат от болка, отдава себе си в ръцете на хирурга, така и ученикът напълно поверява себе си на своя Гуру. Съвсем естествено е да потърсиш помощ, ако има остра нужда от нея. Но колкото и могъщ да е Гуру, той не трябва да налага волята си на ученика. От друга страна един ученик, който не се доверява и се съмнява, е обречен остане неосъществен, но не по вина на своя Гуру.
П: Какво ще се случи тогава?
M: Животът учи там, където всичко друго се проваля. Но на уроците на живота може да им трябва много време. Много забавяне и трудности се избягват с доверие и послушание. Но такова доверие обаче идва само когато безразличието и безпокойството отстъпят място на яснотата и покоя. Един човек, който не уважава себе си, няма да може да се довери нито на себе си, нито на някой друг. Затова в началото учителят се опитва да направи всичко възможно да убеди ученика в неговия висок произход, благородна природа и величествена съдба. Той му разказва опита на различни светци, включително и своя, вдъхвайки му увереност в себе си и в своите безкрайни възможности. Когато в ученика се съчетаят вяра в себе си и доверие към учителя, могат да се случат бързи и дълготрайни промени в характера и живота на ученика.
П: Аз може и да не искам да се променям. Моят живот е достатъчно добър, такъв какъвто е.
M: Ти говориш така, защото не си забелязал колко болезнен е животът, който живееш. Ти си като спящо бебе с близалка в устата си. Може да се чувстваш щастлив за момент, бидейки напълно центриран в себе си, но е достатъчно да хвърлиш поглед към лицата на хората, за да осъзнаеш универсалността на страданието. Дори твоето собствено щастие е толкова уязвимо и краткотрайно, че един фалит на твоята банка или язва в стомаха ти ще го разсеят. То е само една кратка почивка, просто пауза между две скърби. Истинското щастие е неуязвимо, защото то не зависи от обстоятелства.
П: От собствен опит ли говорите? Вие също ли сте нещастен?
M: Аз нямам лични проблеми. Но светът е пълен с живи същества, чийто живот е хванат между страха и въжделението. Те са като добитъка, откарван до кланицата, скачащ и лудуващ безгрижно и щастливо, но мъртъв и одран за един час. Ти казваш, че си щастлив. Наистина ли си щастлив или просто се опитваш да убедиш себе си? Погледни себе си без страх и ще осъзнаеш, че твоето щастие зависи от условията и обстоятелствата, оттук то е мимолетно, нереално. Истинското щастие произтича отвътре.
П: От каква полза ми е вашето щастие? То не ме прави щастлив.
M: Можеш да го вземеш цялото и повече, само поискай. Но ти не молиш, ти изглежда не го искаш.
П: Защо говорите така? Аз искам да бъда щастлив.
M: На теб удоволствието ти е напълно достатъчно. Няма място за щастие. Изпразни купичката си и я почисти. Иначе тя не може да бъде напълнена. Другите могат да ти доставят удоволствие, но никога щастие.
П: Една поредица от приятни събития е достатъчно добра.
М: Скоро тя завършва с болка, ако не и с бедствие. В крайна сметка какво е Йога, освен търсенето на трайно щастие вътре в себе си?
П: Вие може да говорите само за изтока. На запад условията са различни и това, което казвате е неприложимо.
M: Няма изток и запад в скръбта и страха. Проблемът е вселенски - страданието и прекратяване на страданието. Причината за страданието е зависимостта, а независимостта е лекарството. Йога е науката и изкуството за освобождаване на себе си чрез разбиране на себе си.
П: Мисля, че аз не съм годен за Йога.
М: За какво друго си годен? Всичкото ти лутане, търсене на удоволствие, обичане и мразене - всичко това показва, че се бориш срещу ограниченията, самоналожени или приети. В невежеството си ти правиш грешки и причиняваш болка на себе си и на другите, но подтикът си остава и не може да се отрече. Същият подтик, който търси раждане, щастие и смърт, ще потърси разбиране и освобождение. Той е като искра от огън в товарния отсек на кораб, пълен с памук. Може би не знаеш за това, но рано или късно корабът ще избухне в пламъци. Освобождението е естествен процес и в дългосрочен план неизбежно. Но е в твоя власт да го приведеш в настоящето.
П: Тогава защо са толкова малко реализираните хора на земята?
М: В гората, в даден момент, само някои дървета са в пълен разцвет, но в крайна сметка на всички ще дойде ред да разцъфнат.
Рано или късно твоите физически и умствени ресурси ще се изчерпят. Какво ще правиш тогава? Ще се отчаеш? Добре, отчай се. Ти ще се умориш да се отчайваш и ще започнеш да задаваш въпроси. В този момент ти вече ще си готов за съзнателна йога практика.
П: Намирам всичкото това търсене и черногледство за доста неестествено.
M: Твоята естественост е като тази на човек роден инвалид. Ти може да не го осъзнаваш, но това не те прави нормален. Какво означава да бъдеш естествен и нормален ти не знаеш, нито знаеш, че не знаеш. В момента ти се носиш по течението и затова си в опасност, защото на този който се носи така всичко може да му се случи. По-добре е да се събудиш и да осъзнаеш своята ситуация. Че ти си - знаеш. Какво си – не знаеш. Открий какво си.
П: Защо има толкова много страдание по света?
M: Егоизмът е причината за страданието. Няма друга причина.
П: Аз разбрах, че страданието е присъщо на ограничението.
M: Различията и разграниченията не са причина за скръбта. Единството в многообразието е естествено и добро. Истинското страдание се появява в света с разделението и себичността.
Из книгата "Аз съм Това"
Няма коментари:
Публикуване на коментар