петък, 28 юли 2017 г.

Трактат за чистотата и покоя (qing jing jing)


1. (Лаодзъ казва)
Великото Дао е без форма.
Но формира небето и земята 
Великото Дао е без желания да управлява,
Но управлява пътя на слънцето и луната. 
Великото Дао е без име и определение, 
Но определя развитието на всички неща. 
Не зная как се нарича 
Но за да го обсъдя, го наричам Дао. 
Дао може да е и чисто, и мътно, и подвижно, и в покой. 
Небето е чисто и прозрачно, а земята е кална и плътна. 
Небето e подвижно, а земята е неподвижна. 
(Ян е ясно, а Ин1 е мътно.) 
Ян е активно, а Ин е пасивно. 
Това задава началния принцип 
И разгръщането му докрай, 
При което възникват всички неща. 
Чистотата е в основата на мътилката,
Покоят се корени в движението.

Бъди все изпълнен с чистота и покой 
И Небето и Земята 
Ще се върнат към Изначалното2.


2.
Човешкият дух обича чистотата, 
Но умът я размътва. 
Човешият ум обича покоя, 
Но натрапчивите желания3 го смущават.

Избави се от натрапчивите желания докрай 
И умът ти ще се успокои от самосебе си. 
Избистри ума си 
И духът ти ще се пречисти от самосебе си.
Естествено е шестте вида желания4 да не възникват 
И трите отрови5 да се неутрализират. 
Който е неспособен на това 
Още не е избистрил ума си 
И не се е избавил от натрапчивите желания. 
Ако чувстваш силата да надмогнеш желанията: 
Разгледай ума си вглъбено 
И виж как умът го няма. 
После разгледай тялото си 
Погледни се отвън 
И виж как тялото го няма.
Тогава погледни навън към другите 
И виж как и други неща няма. 
Постигнеш ли горните три 
Постигаш Пустотата6.


3.
Използвай Пустотата, за да разгледаш празнотата 
И виж как празнотата я няма. 
Щом чезне даже празнотата 
Изчезва и несъществуването. 
Щом и несъществуване не съществува 
Покоят е доведен до непреходна крайност. 
Ако покоят е доведен до непреходна крайност 
Нима могат да се породят натрапчиви желания? 
Щом в теб не се пораждат натрапчиви желания 
То значи си познал непреходния покой, 
Откликваш на явленията непреходно, 
Осъществяваш непреходната си същност. 
Чрез непреходния отклик и непреходната притихналост
Пребиваваш във вечната чистота и покой.


4.
Щом пребиваваш в чистотата и покоя 
Постепенно навлизаш в непреходното Дао. 
Навлизайки в непреходното Дао 
Ти го осъществяваш. 
И макар да говорим за осъществяване 
Всъщност няма нищо за постигане. 
Заговорваме за осъществяване в опит да подпомогнем
Култивацията и просветлението на живите същества.
Само ако наистина си разбрал това 
Може да предаваш знанието за Дао. 


5. (Лаодзъ казва)
Боецът с голяма буква не цени насилието и конфликтите. 
Боецът с малка буква е пристрастен към битките. 
Моралността с голяма буква е свободна от морализаторство.
Моралността с малка буква е вкопчена в налагането на ценности.

Всяка пристрастеност и вкопченост7 няма нищо общо 
Нито с Дао, нито с Дъ8 
Ако живите същества не успяват да осъществят Дао
То е защото умовете им са заблудени. 
Заблудеността на ума 
Се изразява в неспокойствие на духа.
Ако духът ти е неспокоен 
Значи си пристрастен към нещо. 
Пристрастен ли си към нещо 
То го търсиш ненаситно. 
А от ненаситност и натрапчиви страсти 
Възникват тревожност и терзания. 
Тревожността и терзанията, редом с илюзиите 
Изтезават и тялото ти, и ума ти. 


6.
Така попадаш в порочния цикъл на нечистотата и срама, 
На възходите и паденията, на повторните раждания и смърти9.
Непрестанно затънал в море от страдания 
Оставаш в неведение за непреходното Дао. 
Ако обаче разбереш нещата правилно, 
Ще осъществяваш Дао естествено. 
Ако си наясно с осъществяването на Дао, 
Пребиваваш вечно в чистотата и покоя.

Легенда:
1.      (кит. фил.) Ин и ян – двете основни взаимодопълващи се качества на универсалната субстанция (бел. прев.)
2.    (кит. фил.) Изначалното - предродовото състояние на универсалната субстанция (бел. прев.)
3.    (от кит. qian gu, буд., даоиз.) Възприетият досега превод на български е с по-общото понятие „желания”, което носи и положителни конотации и съответно не отговаря на контекста на даоистката и будистката философия (бел. прев.)
4.    (буд., даоиз.) Шестте вида пристрастеност към външносетивните (звукови, визуални, обонятелни, вкусови, тактилни) и вътрешносетивните (умствени) удоволствия. (бел. прев.)
5.     (буд., даоиз.) Ненаситността, гнева и заблудата като причинители на страдание, нещастие и неудовлетвореност. (бел. прев.)
6.    (буд., даоиз.) Безоблачното, незамърсено съзнание за същността на нещата (бел. прев.)
7.     Съзнателно бягство от възприетия досега превод на български с „привързаност”, поради наличието на допълнителни, положителни конотации на това българско понятие. (бел. прев.)
8.    Естественият Морал и Естествената Моралност – вж. Д-р Ван Циенцюн, „Естествен чигун”, изд. Академия „Ханлин” (бел. прев.)
9.    (буд., даоиз.) т. нар. цикъл на прераждане, булждаене/лутане между различни състояния на съществуване (бел. прев.)



Няма коментари:

Публикуване на коментар