сряда, 5 юли 2017 г.

Д-р Оруч Гювенч или Оруч Баба, както го наричат близките му, напусна нашия свят!

Симеон Нейчев: Д-Р ОРУЧ ГЮВЕНЧ ОСТАВА В СЪРЦЕТО МИ, КАТО ВЕЛИК ПРИМЕР НА СМИРЕНИЕ, УПОРИТОСТ, МУЗИКАЛНО МАЙСТОРСТВО И ДОБРОТА
Турският народ и целият свят изгубиха една велика личност, но и получиха още по-велик пример за това, до какви духовни висоти може да достигне човек.
Д-р Оруч Гювенч* или Оруч Баба, както го наричат близките му напусна нашия свят! Една уникална личност си отиде. Той беше изключителен музикант и дълбок познавач на Суфизма. Когато за първи път се здрависах с него от ръката му почуствах една особена благост и мекота. Подарявайки му диск с изпълнения на Пепси Баба, Оруч произнесе неговото име с топлота, която трудно ще забравя.
Друг необичаен случай с него беше, когато веднъж свирихме в културния център поддържан от него край град Ялова в Турция. Българи, иранци, турци и сирийци свирихме заедно пред дансинга. Изведнъж някак си от нищото пред нас се появи Оруч Баба и бръкна в джобовете си. От там изкара пълни шепи с метални лири, които започна да хвърля над нас. Замахвайки видях, че от ръката му излиза сребърна светлина, която заедно с лирите пада върху инструментите ни... Всички наоколо бяха във възторг и по-късно споделиха, че никога не е правил такова нещо. Тази случка остава скъп спомен и винаги ще ми напомня, че Бог се радва, когато види хората да свирят в Негово име без значение от какво вероизповедание са и етнос...
Последната лекция, на Оруч Баба, която слушах преди седмица беше за смъртта на дервиша преди физическата му смърт. Изведнъж прекъсна и каза, че ще я продължи, като се върне от поредната си музикална изява. Говореше за това, че му предстои по-дълго пътуване. Каза, че ще мисли за служещите в дергата. Сбогува се с всички, които са по-близо до него от години. Цялото му прекрасно семейство също беше там. Ръкувах се с него, но този път ми стисна ръката много силно, чак почувствах лека болка. Така показа, че човек освен благ, трябва да бъде и много силен в своето смирение и доброто, което прави... 
Последните дни не беше доволен, че хората вместо да практикуват духовни практики обикалят насам-натам. Попита ме за една българка кога ще идва на Семата отново. Тя танцува 12 часа без почивка последния път и това му направи много силно и добро впечатление. Все пак след няколко дни нещата се нормализираха и той похвали всички, за чудесният ден и как хората са танцували красиво и вдъхновено. Направени бяха и видео записи за Турското министерство на културата, което поддържаше неговата просветителска дейност.
Напускането на Оруч Баба е огромна загуба за целият свят! В културния център на семите идваха едни от най-хубавите хора, които съм познавал. Присъстваха невероятни музиканти от всички краища на света. Мисля, че подобно събиране, с такава продължителност няма никъде на планетата...
Пепси Баба разказваше, че светлината в Турция я вижда в точно такива места, като общността основана от Оруч Баба! Казваше, че на тях се крепи мирът в света... 
Д-р Оруч Гювенч остава в сърцето ми, като велик пример на смирение, упоритост, музикално майсторство и доброта. Последната сцена, която помня с него беше как гледах ръката му, която виртуозно играе по струните на любимия му инструмент - уда. Тази ръка, която съчетаваше в себе си безкрайна благост и невероятна сила. 
Турският народ и целият свят изгубиха една велика личност, но и получиха още по-велик пример за това, до какви духовни висоти може да достигне човек... 
Мир на праха му!


Meleklerin Sesi - Sound of Angels


 Статията написа Симеон Нейчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар